Р Е Ш Е Н И Е
№246 20.10.2016г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
На четвърти
октомври 2016г.
в открито
заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: А.А.
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №294 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР във връзка с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на И.Р.Д. срещу
Заповед № 349з-1900/10.06.2016г., с която Директора на ОД на МВР Стара Загора
му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР на длъжност младши инспектор – старши полицай в участък –
Гурково към РУ-Казанлък при ОД на МВР Стара Загора за това, че към 30.03.2016г.
в кръвта и урината на младши инспектор Д. е установено наличие на тетрахидроканабинол, вещество включено в списъка на
забранените вещества по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, установен от предоставения от НИКК-МВР София
протокол за извършена експертиза №16/БТМ-182.
Установеното наличие на
забраненото вещество в кръвта и урината на Д. е квалифицирано като виновно
нарушение на т.20 и т.19 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР във връзка с чл.203
ал.1 т.13 от ЗМВР – „Държавния служител пази доброто име на институцията, която
представлява; Държавния служител насърчава хората да спазват закона като дава
личен пример с поведението си”, като неизпълнението на тези задължения, представлява деяние, несъвместимо
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо
престижа на службата, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.
Решението за налагане на
най-тежкото дисциплинарно наказание е взето предвид обобщена справка №349р-11655/25.05.2016г.
и становище №349р-11858/27.05.2016г. по описа на ОДМВР Стара Загора на
дисциплинарно-разследващия орган, и писмените обяснения на служителя
№327р-2248/30.03.2016г. и №327р-3622/27.05.2016г. по описа на РУ-Раднево.
Дисциплинарното производство е
образувано със Заповед № 349з-1010/28.03.2016г. на Директора на ОД на МВР Стара
Загора по постъпили предварителни данни-предложение №327р-2069/25.03.2016г. от
главен инспектор Мирослав Милков Маринов-началник на РУ Раднево към ОД МВР Стара
Загора /стр.101/, че на 09.03.2016г. в град Раднево, при проведена беседа с
криминално проявено лице, същото заявява, че на няколко пъти младши инспектор И.Р.Д.
е купувал от него наркотично вещество-марихуана. Поведението на Д. е квалифицирано
в заповедта за образуване на дисциплинарното производство като нарушение на
т.20, т.29 и на т.19 от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР. Със същата заповед е определен
дисциплинарно –разследващия орган, на когото е даден едномесечен срок за
приключване на производството с изготвяне на становище относно наличие на
основание за реализиране дисциплинарната отговорност на Д.. На 30.03.2016г.
наказания служител е запознат срещу подпис със съдържанието на заповедта за
образуване на дисциплинарното производство, с което е охранено правото му да
участва и да се защита от най-ранния възможен момент. На същата дата Д. е дал
Обяснение до Директор ОД МВР Стара Загора / стр.76 по делото/, в които е
посочил, че познава К.К. / криминално проявеното лице дало сведения, че
служителя си купува марихуана/, от детството си, тъй като са съседи. Няма негов
телефонен номер, не поддържат контакти, посещавал го е веднъж в дома му за
10-15минути, лично не е купувал марихуана, но е присъствал, когато преди 2-3г.,
негов братовчед си е взимал, а същият е от години в Испания. Не е приемал
наркотични вещества, както и медикаменти на скоро. Няма конфликти с К., но го е
предупреждавал да не се занимава с разпространение на наркотични вещества. Към
преписката, на същата дата 30.03.2016г., приложена Докладна записка
№284р-8519/30.03.2016г. на Началник участък-Гурково до Началник РУ Казанлък, в
която се заявява, че на 29.03.2016г. е провел беседа с Д., в хода на която
същият е заявил, че познава К. като съсед, предполага какъв е повода за
беседата, а именно, че в началото на годината въпросното лице е задържано за
притежание на високорискови наркотични вещества. Заявил е, че е купувал от него
наркотични вещества, без да уточнява вида и количествата, но същите предоставя
на сови приятели от град Раднево. Не е посочил дали самият той употребява
наркотици или само посредничи. При провеждане на беседата е изразил желание да
съдейства за установяването и на други лица, занимаващи се с наркотични
вещества, без да посочва от кой град са, и дали са служители на МВР. На същата
дата Д. е подписал собственоръчно Заявление до Директора на ОД МВР Стара Загора
за прекратяване на служебното му правоотношение поради лични причини – стр.80 и
стр.42 по делото. Отново на 30.03.2016г. с протокол №327р-2245/30.302016г., съставен от членовете
на комисията, провеждаща дисциплинарното разследване и подписан от Д., са взети
образци за сравнително изследване, необходими за извършване на химическа експертиза
– урина -90мл. и кръв -40лв. Съответно на същата дата е назначена експертиза с
Постановление №327р-2253, възложена на ЦЕКИ при НИКК –МВР София, като вещото
лице да отговори на въпросите има ли наличие на наркотични и упойващи вещества,
или техни аналози в кръвта и урината на И.Р.Д., ако има то какъв е видът им. Срокът
за изготвяне на експертизата е до 15.04.2016г., но изследването е изготвено на
18.05.2016г., поради което на 22.04.2016г. председателя на дисциплинарно
разследващия орган е направил предложение за удължаване срока на разследването
с 30 дни, считано 27.04.2016г., когато изтича срока за приключването му, а
именно до 27.05.2016г. /стр.107/ На 26.04.2016г. срокът за приключване на
производството е удължен до 27.05.2016г. включително, със Заповед
№349з-1356-26.04.2016г., издадена от дисциплинарно наказващия орган на
основание чл.46 от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика на МВР. На 20.05.2016г. /стр-91 по
делото/ до председателя на дисциплинарно-разследващия орган е достигнал
протокол 016/БТМ-182/18.05.2016г. за извършена експертиза, със следните
резултати: в предоставените за изследване проби от кръв и от урина, взети по
надлежния ред от И.Р.Д. е установено наличие на тетрахидроканабинол
под формата на негови метаболити, като за пробата от
кръв същият е в ниска следова концентрация под 50ng/ml, за пробата от урина-над 50ng/ml. Точен количествен анализ на
идентифицираните вещества не може да бъде проведен, поради липсата на
сертифицирани стандартни образци от съответните активни съставки. В мотивите
към заключението е посочено, че метаболитите на канабиноидите могат да бъдат установени в кръв до 5-6 дни
след употреба, а в урината – до 10 дни след употребата.
На 25.05.2016г. е изготвена
обобщена справка /стр.68/ за резултатите от разследването, в която въз основа
на резултатите от изследването, сведенията на К., че продавал марихуана на Д.,
личните обяснения на служителя и докладната записка на Началник участък
Гурково, комисията достига до извод, че са налице категорични данни за употреба
на наркотични вещества от разследвания служител към 30.302016г, което може да
бъде квалифицирано като нарушение на т.19 и т.20 от Етичния кодекс, като не са
се събрали доказателства по повдигнатото обвинение за нарушение и на т.27 и
т.29 от същия кодекс. Комисията предлага налагане на най-тежкото наказание.
Становището на разследващата комисия е изготвено, след като Д. е запознат срещу
подпис с обобщената справка и с правото му на възражения в срок до 9.30ч. на
27.05.2016г. В обясненията, приложени на 27.05.2016г. към преписката, Д.
заявява, че никога не е купувал наркотични вещества – марихуана от К.,
както и не е употребявал други
наркотични вещества. Съобщенията от
социалната мрежа, които са му предоставени заедно с обобщената справка, всъщност
не са писани от него, а от братовчед му, който живее в Испания, но по това
време му е бил на гости като е ползвал профила му в социалната мрежа, за да се
свърже с К.. Присъствал е на тяхна среща
впоследствие, на която разбрал че Кунева дал на братовчед му марихуана,
но не е подозирал, че той се занимава с разпространението й. Във връзка с
положителните резултати от химическото изследване на кръвта и урината му,
обяснява, че през последните две седмици на месец март е бил на няколко
събирания в заведения и под въздействието на алкохол е взимал цигари от
непознати и предполага, че от там са му положителните резултати. Счита
предложението за налагане на най-тежкото наказание за несправедливо. На същия
ден 27.05.2016г разследващия орган излиза със становище до Директора на ОД МВР
Стара Загора, че следва да се наложи най-тежкото наказание, защото употребата
на наркотични вещества от Д. е станала достояние на колегите му от Районното
управление, както и е известно налице от криминалния контингент. Поведението на
Д. е от такова естество, че реално застрашава с намаляване или загубване на
доверие от страна на обществото в полицейската институция. Действията му са
станали достояние на колегите му, на К. и е възможно да станат достояние на
други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на МВР.
Въз основа на тази фактология
и при тези мотиви, изложени в съпътстващите документи е поставен оспорения
административен акт.
С жалбата си Д. не оспорва
фактическите основания за налагане на дисциплинарното наказание, но твърди, че
не са събрани доказателства в подкрепа на неговата теза, с което е нарушено
правото му на защита и принципа за пълно, обективно и всестранно изясняване на
случая. Иска от съда да бъде отменено наложеното му дисциплинарно наказание
като приеме за верни фактите, изложени във възражението му против обобщената
справка, а именно, че случайно, без да знае, вероятно е пушил марихуана на
23.03.2016г., когато е празнувал раждането на своя племенник. В писмената
защита се поддържат и следните доводи против законосъобразността на оспорения
акт, а именно: липсват мотиви какви вредоносни последици са настъпили от
приетото като дисциплинарно нарушение. Липсва преценка на органа при определяне
размера на наказанието. Заповедта е бланкетна без
посочване на всички факти и обстоятелства, при които е издадена. Издадена е
след изтичане на срока по чл.195 ал.1 предл. първо от
ЗМВР, което е самостоятелно основание за нейната отмяна. Нарушено е правото на
защита в хода на дисциплинарното производство. В заповедта не са посочени
действия или бездействия на служителя, с които е уронил престижа службата.
Според ТР №3/07.06.2007г. на ВАС на РБ за да е налице уронване на престижа на
службата е задължително действията да са станали достояние на други лица, което
би се отразило негативно на авторитета на МВР. Съгласно чл.27 от Инструкция
№8121з-470/27.04.2015г. ДНО приема с резолюция даденото от държавния служител
писмено обяснение по образец като се отбелязват датата, длъжността и името на
дисциплинарно –наказващия орган. В случая писмените обяснения трябва да са
дадени след 25.05.2016г., датата на която жалбоподателя се е запознал със
справката, за да се приеме, че е упражнено гарантираното му закона право на
защита. Видно от представените по делото доказателства това не е сторено.
Жалбоподателя дава обяснения на 30.03.2016г. по въпроси зададени му от
наказващия орган, за които по-късно, след съставяне на обобщената справка не
дава обяснения за същите факти и обстоятелства. Поддържа се тезата, че писмени
обяснения преди изготвяне на справката, в хода на проверката са такива по
смисъла на чл.207 ал.8 т.6 от ЗМВР, но не и по смисъла на чл.206 ал.1 от ЗМВР.
Върху обясненията от 30.03.2016г. няма резолюция „приех писмените обяснения”,
поради което не могат да се счита приобщени към преписката. Липсват доказателства служителя да е изслушан
преди налагане на дисциплинарното наказание, както изисква чл.206 ал.1 от ЗМВР,
приобщените писмени обяснения не са образец, а на кариран лист. Съдържанието на
оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма, установени от чл.210
ал.1 от ЗМВР, конкретно липсват време и място. Нито едно от обстоятелствата,
посочени в чл.206 ал.2 от ЗМВР не са обсъдени в мотивите към заповедта за
налагане на наказанието. Въпреки посочването, че се издава след като оценени
събраните доказателства, тежестта на нарушението, и настъпилите последици,
обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение
на държавния служител, всички тези факти не са конкретизирани и обсъдени, не са
развити никакви съждения в тази насока. Не става ясно каква е тежестта на
нарушението и какви последици са настъпили, поради което следва да се приеме,
че такива няма. Не е доказана по безспорен начин и вината на наказаното лице.
Неговите твърдения не са проверени, още повече, че от експертизата става ясно,
че веществото намерено в кръвта и
урината му се разтваря за около 10 дни, същото е в минимално количество, а
освен това точен анализ не може да бъде направен, като не е установено наличие
на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.
Оспорва се допустимостта на показанията
на К., снети в хода на съдебното дирене и тяхната относимост
към случая, като се твърди, че от тях не се установява фактическата обстановка,
посочена в оспорената заповед. Не са представени образци на документи, а видно
от Инструкция №8121з-470/27.04.2015г., документите се съставят съгласно
утвърдени образци. Такива са утвърдени със Заповед №8121з-749/24.06.2015г. , за
която стана ясно, че ответника не знае. Счита, че по делото категорично се е
установило, че заповедта не е издадена по съответния ред и форма, което е
основание за нейната отмяна. Претендират се разноските по делото.
Ответника – Директор на ОД на МВР Стара
Загора оспорва жалбата, претендира възнаграждение за юрисконсулт и в писмена
защита заявява, че видно от всички материали по преписката, включително
желанието за напускане на МВР по лични причини, заявено в деня на образуване на
производството, както и свидетелството на Началник участък-Гурково относно
заявеното пред него признание за закупуване на наркотични вещества от К., сочат
че поведението му в хода на производството е защитна реакция и теза. От съда се
иска да бъде отхвърлена жалбата.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 28.06.2016г. в
рамките на 14-дневния срок, считано от 14.06.2016г., предвид връчването на
оспорената заповед на 13.06.2016г., поради което е допустима за разглеждане, а
разгледана по същество е основателна.
Не са основателни оплакванията за
нарушени право на участие и на защита, тъй като в хода на дисциплинарното
производство не е посочил доказателствата, които иска да бъдат събрани за
установяване на неговата теза. Преди да се твърди,че наказващия орган не е
изследвал всички факти и обстоятелства с цел всестранно изясняване на случая,
следва да се посочи кои поискани от наказаното лице доказателства не са
събрани. Искания за събиране на доказателства Д. не е направил в хода на производството,
проведено при спазване на всичките му фази, така както са регламентирани от
чл.207 ЗМВР – заповед за образуване с назначаване на разследващ колективен
орган, връчването й, определяне на срок за завършване на разследването, заповед
за удължаване на срока му, по предложение постъпило повече от три дни преди изтичане
на първоначално установения срок, връчването й на наказаното лице, поканване и
приемане на писмените му обяснения при образуване на производството и след
изготвяне на обобщената справка, обсъждане на възраженията му против нея в
окончателното становище на разследващата комисия. Няма изискване в ЗМВР или
Инструкцията да се полагат резолюции върху обясненията на наказаното лице, а и
не е необходимо при положение, че същите имат входящ номер. Нещо повече,
приобщени са към преписката с входирането и подреждането
им към материалите, предоставени на наказващия орган. На следващо място, нито в ЗМВР, нито в
Инструкцията – Раздел ІІІ „Провеждане на дисциплинарно производство при
постъпили данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина”, е
въведено изискване, обясненията да са по
образец, за разлика от поканата. Същата е документ, удостоверяващ призоваването
на наказаното лице за участие в конкретна фаза от производството и в този
смисъл, вписваните на номера на поканите в обясненията на Д. доказва, че
гаранцията за неговото участие е спазена. Нещо повече, същите са приложени по
делото на стр.72-73 за обясненията от 30.03.2016г. и на стр. 74-75 за
обясненията след запознаване с обобщената справка, връчена на 26.05.2016г.
Обясненията, както се посочи трябва да бъдат упоменати в окончателното
становище на разследващата комисия, с което приключва производството. От този
момент нататък текат и давностните срокове за
налагане на дисциплинарното наказание, защото с изготвяне на становището и входирането му, се счита за открито извършеното нарушение.
. Само за яснота - в случая е удължен срока по чл.207 ал.12 от ЗМВР, което е
допустимо, а не сроковете по чл. 195 от ЗМВР, които както се посочи текат от
откриването. По отношение момента на откриването има утвърдена практика на ВАС
на РБ, поради което абсолютно неоснователно се твърди, че датата на налагане на
наказанието е извън срока по чл.195 ал.2 от ЗМВР.
Що се отнася до мотивите – те могат да
се съдържат и следва да се съдържат в становището на разследващия орган, а
обобщената справка да съдържа фактите и доказателствата, които ги установяват.
В настоящия случай това условие е изпълнено, но не е изпълнено задължителното
изискване на съдържание на заповедта по чл. 210 ал.1 от ЗМВР, а именно не са
посочени обстоятелствата по извършване на нарушението, като на практика липсва
дисциплинарно обвинение. Като такова е формулирано доказателството за
употребата на наркотични вещества към 30.03.2016г., установена в обобщената
справка на стр.70 по делото, абзац трети. Разследващия орган е установил, че са
налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, съставляващо
употреба на наркотични вещества към 30.03.2016г., станало достояние на колегите
на Д. и на криминално проявения К., но това му поведение отсъства във
формулираното дисциплинарно обвинение, свеждащо се до установени в кръвта и
урината тетрахидроканабинол. Този факт е
доказателство за употреба на наркотични вещества, конкретно марихуана, но
липсва формулирано обвинение за това му действие. На следващо място, наличието
на наркотично вещество в кръвта и урината на Д. на 30.30.2016г., на която дата
е бил на работа, а следователно и с оръжие / виж Докладната на Началник участък
Гурково/ сочи на извършено нарушение на т.27 и т.29 от Етичния кодекс – при
изпълнение на служебните си задължения държавният служител не трябва да е
употребил алкохол и не трябва да бъде под въздействието на наркотично или друго
упойващо вещество, т.29 казва- Държавния служител независимо от заеманата длъжност
се подчинява на забраната за носене и употреба на оръжие и боеприпаси при и
след употреба на алкохол и други упойващи вещества и медикаменти. Точно тези
обвинения са отпаднали при изготвяне на обобщената справка, а наличието на
следи от употреба на марихуана е квалифицирано като нарушение на т.19 и т.20 от
Етичния кодекс, които изискват от държавния служител с поведението си да
насърчава хората да спазват закона като дава личен пример и да пази доброто име
на институцията. Тези разпоредби могат да бъдат нарушени, ако е установена
публична употреба на марихуана от Д., но няма такова обвинение, освен, че
колегите му и К. знаят, че той употребява наркотични вещества.
Не е допустимо да липсва фактическо
обвинение в която и да е заповед за налагане на дисциплинарно наказание.
Мотивите могат да се съдържат в съпровождащите документи, удостоверяващи фазите
на производството, но не може да липсва място, време, обстоятелства по
извършване на нарушението или с други думи да не е описано съставомерното
поведение на служителя. Съответно то следва да бъде подведено под онези правни
норми, на които противоречи, а в настоящия случай се установи, че на датата, на
която е имало наркотични вещества в кръвта и урината на служителя, същият е бил
на работа. Ясно и конкретно т.27 и т.29 от Етичния кодекс забраняват да се яви
на работа и да носи оръжие след употреба на алкохол или упойващи вещества, за
която са налице доказателства, но както се посочи липсва такова фактическо
обвинение в оспорената заповед.
Воден от тези мотиви, Административен
съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед №349з-1900/10.06.2016г.,
издадена от Директор ОД на МВР Стара Загора по жалбата на И.Р.Д..*** да заплати
на И.Р.Д. с ЕГН ********** сумата от 400лв/четиристотин/, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Решението да се съобщи, чрез
изпращане на препис до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: