№ 1757
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110135263 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД от ЗД „Е. И.“ АД срещу С. о..
Ищецът твърди, че на 02.03.2021 г, в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие –
ПТП, при което лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № СВ **** МТ, управляван от С.В.,
на кръстовището на ул. „Емилиян Станев“ и „Околовръстен път“ е навлязъл в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че в причинна връзка
с процесното ПТП са причинени щети на застрахования автомобил. Счита, че
отговорност за вредите носи ответникът – С. о., която в качеството на собственик на
общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите мерки за ремонт и поддръжка на
пътното платно. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза на
ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не е платил, поради което е изпаднал в
забава в плащането. Въз основа на горното иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 1303,67 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 02.02.2021 г. в
гр. София на ул. „Емилиян Станев“ и „Околовръстен път“, ведно със законната лихва
от 21.06.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131 ГПК, в който оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва да
1
е налице покрит застрахователен риск, както и наличието на причинно – следствена
връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените щети на
процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил. Поддържа, че искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване са отелени следните обстоятелства: наличието на валедно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на
увредения автомобил към момента на настъпване на ПТП; изплащане от страна на
ищцовото дружество в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение по застраховка Каско в размера, посочен в исковата молба – 1303,67 лв.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка Каско
между ищеца и собственика на процесното МПС се установява и от представената по
делото застрахователна полица от 13.08.2018 г. със срок на покритие 22.08.2018 г. –
18.08.2020 г. Застрахователният договор е формален, като писмената форма е
предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КЗ, като условие за неговата
действителност /застрахователният договор се сключва писмено във формата на
застрахователна полица или на друг писмен акт/. Съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ
„Общите условия по застраховката, когато има такива, са неразделна част от договора“.
В случая, процесната застрахователна полица по застраховка „Каско“ /л. 11 от
делото/ е подписана от застрахователя и от застрахования, поради което изискуемата
2
писмена форма е спазена. Ето защо, съдът приема, че към датата на процесното ПТП
ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско“, с предмет – лек
автомобил „Рено Меган“, с рег. № СВ **** МТ, сключена при основна клауза – Пълно
каско и посочените по – горе допълнителни клаузи.
Договорът е сключен при условията на клауза А – „пълно каско“, съгласно
Общи условия на „Е АД за застраховка „Каско на МПС“ в сила от 26.03.2018 г. Видно
от същите ищецът се е задължил да покрие вредите от ПТП. Именно разходи във
връзка с такова събитие се твърди да са изплатени от ищеца. Уреждането на гуми
представлява покрит риск, доколкото съгласно приложимите общи условия
обезщетението при клауза „пълно каско“ покрива вреди по чл. 4, ал. 2, т. 1 и 2, както и
описаните в т. 3 такива. Нарушаването на целостта на гумите на МПС представлява
изключен риск съгласно т. 2 само когато е резултат от злоумишлени действия на трети
лица – при това при определени предпоставки. Ето защо конкретната щета
представлява покрит риск.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на събитието 02.03.2021 г.
съответстват на описаната фактическа обстановка в представените по делото
декларация на водача, съгласно която на пътното платно, по което се е движел водачът
е имало несигнализирана и необезопасена дупка. Доказателствената стойност на тези
писмени доказателства не може да бъде игнорирана, доколкото възпроизвеждат
изявления на трето за спора лице, като същите не са съставени с оглед настоящия
процес.
Освен това същите се подкрепят от събраните в настоящото производство
гласни доказателства на св. В., водачът на увредения автомобил, който заявява, че се е
движел по околовръстното, като завил надясно по ул. „Емилиян Станев“, при което
попаднал в дупка в дясната страна на улицата. Свидетелят сочи, че не могъл да избегне
дупката, тъй като била на завой.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 1036,64 лв., определена на база средни пазарни цени.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на
действителните вреди. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 1036,64 лв.
Тъй като в разглеждания случая ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение по процесния застрахователен договор, съдът приема, че
са породени целените от страните правни последици на договора, като ирелевантно за
спора е обстоятелството дали застрахованият е заплатил пълния размер на премията,
след като застрахователят е извършил плащане, поради което неоснователно се явява
възражението на ответника в тази насока.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
гр. София, като мястото на настъпване на произшествието се установи от
свидетелските показания, то същият е част от общинската пътна мрежа, което
3
обосновава материалноправната легитимация на ответника. Съгласно чл. 31 ЗП
ответникът, С. о., е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По възражението за съпричиняване:
При установяване доказването на фактическия състав, което обуславя
основателност на претенцията, съдът следва да се произнесе по релевираното от
ответника възражение за съпричиняване, доказателствената тежест за установяване на
което е разпределена на него. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване или за увеличаване на размера им. Положителният извод за
наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на установено по делото
противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал предпоставки за
собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му, без да е
необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-следствена
връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат.
Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не
може да е хипотетичен и да почива на предположения. В мотивите по т. 7
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК е
разяснено, че поемането на предвидим и реално очакван риск или неговото
неоправдано игнориране съставлява обективен принос, който е противоправен и е в
пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква идентичност между поетия и реализирания риск. Степента на съпричиняване
се преценява конкретно във всеки случай, но никога не може да доведе до отказ от
обезвреда.
Ответникът не е ангажирал доказателства за установяване твърдението си, че
поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка
съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нещо повече, наличието на дупка на пътното платно,
както е в случая, не представлява предвидимо за водача на МПС препятствие по
смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, с което той да е длъжен да съобразява поведението си,
включително да избира скоростта си на движение или да спре. Ето защо съдът приема,
че ПТП е настъпило единствено поради наличието на необезопасена дупка.
Поради това искът на ЗД „Е АД срещу С. о. следва да бъде уважен частично за
сумата от 1036,64 лв., ведно със законната лихва от 21.06.2021 г. до окончателното
изплащане, като за разликата над сумата от 1036,64 лв. до пълния предявен размер от
1303,67 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на
4
разноски се поражда в полза на двете страни – съразмерно на уважената, респ.
отхвърлена част от иска.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 390 лв. (50 лв.
държавна такса, 200 лв. депозит по САТЕ, 40 лв. депозит за свидетел и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащане на правната помощ). Следователно на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 310,12 лв., представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ на стойност 100 лв. Следователно на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 20,48 лв.,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о., Булстат: *********, с адрес: гр. София, ул. „М.“ № 33 да
заплати на „ЗД Е. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Х. К.“ № 43 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД
сумата 1036,64 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 02.02.2021 г. в
гр. София на ул. „Емилиян Станев“ и „Околовръстен път“, ведно със законната лихва
от 21.06.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 1036,64 лв. до пълния предявен размер от 1303,67 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. о., Булстат: *********, с адрес: гр.
София, ул. „М.“ № 33 да заплати на „ЗД Е. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Х. К.“ № 43 сумата от 310,12 лв., представляваща
разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗД Е. И.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Х. К.“ № 43 да заплати на С. о.,
Булстат: *********, с адрес: гр. София, ул. „М.“ № 33 сумата от 20,48 лв.,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5