Решение по дело №548/2024 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 19
Дата: 8 април 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Тихомир Руменов Рачев
Дело: 20242110200548
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Айтос, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20242110200548 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Б. Н. срещу Електронен фиш серия К №
807022, издаден от Районно управление – Айтос при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, с което на основание чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Н. е
наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП за това, че на 04.09.2023 г. в 22:14 ч. в Община Айтос, път III-208, км.
92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, при ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак B26 до 50 км./ч, е управлявала лек автомобил „Киа
Ниро“, рег. № B5156ТК, със скорост от 78 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 2,
вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаване на електронния фиш е налице
нарушение на материалния закон; особено съществено нарушение на
процесуалния закон; недоказаност субективна и обективна страна на
нарушението; недоказаност на авторството на нарушението. Изтъква се, че
жалбоподателят е подал до административнонаказващия орган своевременно
възражение срещу електронния фиш, като е предоставила договор за
оперативен лизинг, сключен на 16.01.2022 г., по силата на който
„ДЕФЕНДЪР“ ЕООД – собственикът на автомобила, е предало фактическата
власт и управлението му на „АЙ ДИ КОМЕРС“ ЕООД. Според жалбоподателя
1
само лизингополучателя може да разполага с данни за лицето, извършило
нарушението. Иска се електронният фиш да бъде отменен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят излага и допълнителни
аргументи. Счита, че глоба не може да бъде наложена на юридическо лице, а
само на физическо лице. Освен това електронният фиш не съдържал данни на
какво разстояние от знака е заснето моторното превозно средство – дали е в
или извън зоната на действие на знака.
Въззиваемата страна в писмото, с което изпраща преписката на съда, е
заявила, че жалбата е неоснователна, но не е взела друго становище и не е
изпратила представител в открито съдебно заседание.
Районна прокуратура – Бургас, редовно призована по реда на надзора, не
е взела становище по жалбата и не е изпратила представител в открито
съдебно заседание.
Съобразно твърденията в наказателното постановление делото е
подсъдно на Районен съд – Айтос.
Жалбата е подадена в законовия срок, предвид изричното изявление на
административнонаказващия орган, че електронният фиш не е връчен на
жалбоподателя и срокът за обжалване не е започнал да тече. Освен това
жалбата е подадена от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е допустима.

Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 12.09.2023 г. е издаден Електронен фиш серия К № 807022 от Районно
управление – Айтос при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Бургас за това, че на 04.09.2023 г. в 22:14 ч. в Община
Айтос, път III-208, км. 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“, при
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак B26, за движение „в извън“
(цитат от фиша) населено място до 50 км./ч, В. Б. Н. е управлявала лек
автомобил „Киа Ниро“, рег. № B5156ТК, със скорост от 78 км/ч. Нарушението
е заснето с автоматизирано техническо средство или система. Във фиша е
посочено, че „собственик на регистрираното МПС ползвател“ е В. Б. Н. –
законен представител на фирма „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД. За извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.
Според чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2 ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да се превишава
скоростта, сигнализирана с пътен знак.
Според чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
2
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното и заплащане. Образецът на електронния
фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Според чл. 188, ал. 2 ЗДвП, когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
Според чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.
В настоящия случай с електронния фиш е наложена глоба на В. Б. Н. като
физическо лице поради това, че е управител на „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД. Законът
в чл. 188, ал. 2 ЗДвП предполага, че това е лицето, което е управлявало
автомобила. Не е вярно, че глоба е наложена на юридическото лице
„ДЕФЕНДЪР“ ЕООД. То фигурира в електронния фиш, защото такъв е
образецът, утвърден от министъра на вътрешните работи. От самата текстова
формулировка обаче става ясно, че глобата се налага на физическото лице – В.
Б. Н..
Съдът счита за нужно да отбележи, че „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД не е страна в
настоящото производство. Наистина в кориците на делото и в протоколите от
съдебните заседания съдът е посочил като жалбоподател дружеството. От
текста на жалбата обаче става пределно ясно, че жалбоподател е В. Б. Н..
Освен това съдът изрично е посочил Н. като жалбоподател в първото си
разпореждане по делото. Не на последно място, в
административнонаказателната преписка Н. също е действала в защита на
3
своите интереси, а не тези на представляваното от нея дружество. Предвид
факта, че процесуалният представител на Н. е взел участие във всички
заседания, съдът намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение, а се касае за техническа грешка.
Съдът намира, че електронният фиш съдържа достатъчно ясно описание
на извършеното нарушение. Вярно е, че е записано, че нарушението е
извършено „в извън“ населено място, т.е. не става ясно дали е извършено в
или извън населено място. Това обстоятелство обаче не е съществено, тъй като
се твърди, че е нарушен знак, въвеждащ ограничение, в който случай няма
значение дали става дума за населено място или не. Освен това е посочен
конкретен километър и път, поради което може да се определи със сигурност
мястото на нарушението.
От приложените писмени доказателства по делото (л. 21-30) се
установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата контролът да се осъществява със автоматизирано
техническо средство или система, пуснати на пазара и/или в действие по реда
на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология, и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.
В административнонаказателната преписка се съдържа възражение от В.
Н., с което е посочила пред административнонаказващия орган, че
нарушението е извършено при действието на договор за лизинг от 16.01.2022
г. между „ДЕФЕНДЪР“ ЕООД, като лизингодател, и „АЙ ДИ Е КОМЕРС“
ЕООД, като лизингополучател. Представено е копие от договора за лизинг.
Посочено е, че лизингополучателят трябва да разполага със свидетелство за
управление на лицето, което е ползвало автомобила,
Административнонаказващият орган е приложил становище (именувано
„справка“) по преписката, според което възражението не може да бъде
уважено, защото електронният фиш не е връчен. Разпоредбата на чл. 188, ал. 2
ЗДвП също не се прилагала, тъй като не било посочено лицето, управлявало
моторното превозно средство към момента на решението.
Съдът намира тезата, застъпена от административнонаказващия орган, за
прекалено формалистична и несъответстваща на духа на закона. Идеята на
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 и чл. 189, ал. 5 ЗДвП е да бъде наказано лицето,
което е управлявало автомобила. В случая, предвид факта, че и
лизингополучателят е юридическо лице, следва да се приеме, че на основание
чл. 188, ал. 2 ЗДвП електронен фиш следва да се издаде на законния
представител на това юридическо лице. Жалбоподателят е изпълнил
задължението си да посочи лице, на което е предоставен автомобила –
4
лизингополучателя. Данните за представителството на юридическите лица се
вписват в публичен регистър – Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, поради което
административнонаказващият орган лесно може да установи кое е лицето,
което следва да бъде санкционирано. Органът разполага и с достъп до данните
за издадени свидетелства за управление на моторно превозно средство.
Съгласно принципа на комплексното административно обслужване
административни органи не следва да изискват от гражданите да предоставят
информация или доказателствени средства, за които са налице данни,
събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен
администратор на данни, независимо дали тези данни се поддържат в
електронна форма или на хартиен носител (чл. 13а, вр. с § 1, т. 5 от
Административнопроцесуалния кодекс).
Що се касае до срока, очевидно няма как жалбоподателят да бъде лишен
от възможността да се ползва от предвидени в закона права поради това, че
електронният фиш още не му е връчен. Когато някое действие е извършено
преждевременно, то винаги се зачита. С негативни последици се свързват само
несвоевременно извършените действия.
Поради изложеното съдът намира, че електронният фиш следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
На основание чл. 63д от ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят
сторените разноски в производството – 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 807022, издаден от Районно
управление – Айтос при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Бургас, с което на В. Б. Н., ЕГН **********, с което на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на Н. е наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
– Бургас да заплати на В. Б. Н., ЕГН **********, сторените по делото
разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5