Определение по дело №212/2024 на Административен съд - Шумен

Съдебното производство е по реда на чл.145 и следващите от АПК. Делото е образувано по жалба на Ж. Д. К. от [населено място] срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ШУ-1-3/2022г. на Директор на РИОСВ- [населено място]. Иска се съдът да прогласи нищожността на решението. Жалбата е депозирана срещу два административни акта, като по нея са образувани две съдебни производства.

С определение от 07.06.2024г. съдът остави жалбата без движение, като указа внасяне на дължима държавна такса и изиска справка за предмета на образуваното друго административно дело пред настоящия съд, което се намира във връзка с настоящото.

Към момента е изправена нередовността, свързана с държавна такса, като същата е внесена. Все още са налице предпоставките за оставяне на жалбата без движение, поради необходимост от уточняване на посочените в жалбата основания за незаконосъобразност, която е насочена срещу два административни акта и от удостоверяване на правен интерес.

Съгласно чл.99 ал. 8 от ЗООС, право на обжалване на решението по ОВОС имат заинтересованите лица, а такива са лицата- възложители на проекта, а също и тези, които отговарят на определението "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 25 във връзка с т. 24 от ДР на ЗООС. Ж. Д. К. е депозирал жалбата в качеството си на жител на [населено място], но липсват представени доказателства в тази насока. В тази връзка на същия следва да се укаже да удостовери правния си интерес от оспорване на атакуваното решение, като заяви, че е с регистриран постоянен и/или настоящ адрес в [населено място]; а в случай, че няма регистрирани постоянен или настоящ адрес в посоченото населено място, да представи доказателства относно факта, че притежава недвижим имот в [населено място].

Следва на осн.чл.150 ал.1 т.5 и т.6 от АПК да бъде посочено изрично кой акт се обжалва и в какво точно се състои неговата незаконосъобразност, съответно в нарушение на кое от петте изисквания за законосъобразност по чл.146 АПК е издаден същия. Предвид направените в обстоятелствената част на жалбата твърдения за нищожност- поради неизпълнение на указания на горестоящ административен орган и нарушаване на конституционни права на живущите в населеното място и за незаконосъобразност- поради липса на изяснена фактическа обстановка, свързана с водоподаване към селото и залесяване с дървета, следва да се посочи, че за да бъде нищожен административният акт същият следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Съгласно чл.149, ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Отделно съдът установи наличие на преюдициалност на настоящото съдебно производство спрямо адм.д.№ № 210/2024г. Същото е производство по реда на чл.88, ал.3 и чл. 197 и следващите от АПК, образувано по жалба на жалбоподателя Ж. Д. К. и други лица- жители на [населено място], против Решение № 62 от 09.05.2024г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което на основание чл.88, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.102, ал.2, във вр.с чл.103, ал.3 от АПК, са оставени без разглеждане като недопустими на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК техни жалби против процесното Решение по ОВОС № ШУ-1-3 / 2022г., издадено от Директора на РИОСВ-[населено място]; прекратено е производството пред министъра на околната среда и водите по реда на глава шеста от АПК по обжалване на Решението и е отказано да се допусне възобновяване на основание чл.102, ал.2, във вр.с чл.103, ал.3 от АПК, поради недопустимост. Настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото съдебно производство след изправяне на горепосочените нередовности, следва да бъде спряно до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт по адм.д.№210/2024г. понеже от решаването на това дело зависи допустимостта и правилното решаване на настоящото съдебно производство.

Водим от горното и на осн. чл.159 т.4 и чл.150 ал.1 т.5 и т.6 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА 7-дневен срок на оспорващия да изправи констатираните нередовности, като:

- удостовери правния си интерес от оспорване на атакуваното решение, като заяви, че е с регистриран постоянен и/или настоящ адрес в [населено място], общ.Шумен; а в случай, че няма регистрирани постоянен или настоящ адрес в посоченото населено място, да представи доказателства относно факта, че притежава недвижим имот в [населено място], общ.Шумен;

- посочи изрично кой административен акт обжалва и в какво се състои неговата незаконосъобразност.

В съобщението да се впише изрично указание, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок, жалбата ще се остави без разглеждане, а настоящото производство ще бъде прекратено съгласно чл.158 ал.3 АПК.

Препис от настоящото определение да се изпрати на оспорващия и на административния орган за сведение.

След изтичане на срока или изправяне на нередовностите делото да се докладва на съдията – докладчик.