№ 138
гр. Сливен, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20212200100406 по описа за 2021 година
Производството се движи по реда на чл.250 ГПК.
Депозирана е молба от ищеца С.Х.Т. за допълване на постановеното по
делото решение № 63/21.03.2022г., като се сочи, че съдът се е произнесъл
само по отношение на противоправното лишаване на ищеца от НОХД №
247/93 на РС – Бургас, както и по отношение на направеното искане за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС. По отношение на всички
останали твърдения на ищеца за нарушения на ОС – Сливен, АС – Бургас и
ВКС се сочи, че първоинтанционния съда не се е произнесъл, включително и
по отношение на противоправното лишаване на ищеца от сл.д. № 1029/1993г.
на РП – Сливен, ВНОХД № 97/95 на ОС – Бургас, НОХД № 700/1993г. на
ВКС и н.д. № 1/1989г. на ВСНРБ.
Поради това от съда се иска на осн. чл. 250 от ГПК да допълни своето
решение, като се произнесе по посочените твърдения, съобразявайки
писмените доказателства и свидетелските показания по делото.
Препис от молбата е връчена на другите страни в производството.
В законоустановения срок е депозиран отговор от процесуалния
представител на ВКС, в който се излагат съображения за неоснователност на
искането за допълване на съдебното решение.
От фактическа и правна страна съдът намира следното :
По делото е постановено решение № 63/21.03.2022г., с което окръжния
1
съд е отхвърлил като неоснователни предявените по реда на ЗОДОВ вр. с чл.
4, § 3 ДЕС искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 180 000лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на
500 000лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба – 13.09.2021г. до окончателното изплащане на сумите, претърпени в
резултат на правните последици от постановеното определение №
60487/14.06.2021г. по гр.д. № 4788/2018г. на ВКС 3 – то г.о.
Правната теория и константната практика на съдилищата приемат, че
само в хипотезата на непроизнасяне с решението по предявен обективно
кумулативно съединен иск е налице основание за допълване по реда на чл.
250 от ГПК. Непълно се явява това съдебно решение, с което съдът не се е
произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или
допълнителни искания свързани с главния спорен предмет. Такива могат да
бъдат искания за плодове и лихви, както и искания за присъждане на
разноски. Следователно молбата за допълване на постановеното по делото
решение по реда на чл.250 ГПК ще бъде основателна само тогава, когато
съдът не се е произнесъл по някое от тези искания на страната.
С молбата си ищецът Т. твърди пороци на постановения съдебен акт на
Окръжен съд – Сливен, които по своята същност биха могли да бъдат
обективирани във въззивна жалба срещу решението, а не в молба по реда на
чл. 250 от ГПК.
Доколкото Сливенски окръжен съд се е произнесъл по целия предмет на
спора – по главните искове, предявени от ищеца, с диспозитива на решението,
то молбата за допълване на решението се явява неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца С.Х.Т. с ЕГН **********
от с.Струпец, общ. Сливен за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на
постановеното по настоящето дело съдебно решение № 63/21.03.2022г.
2
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
3