№ 745
гр. *, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120201197 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Й. Г. Й. с ЕГН: **********, с посочен
съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № *, чрез адв. И. И. – БАК, срещу Наказателно постановление
№ 000827/27.01.2023 г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление към Агенция пътна инфраструктура, с което за нарушение по чл. 139, ал. 7
ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 1800,00 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
неправилно. Заявява се, че съдържането на НП не отговаря на изискванията на ЗАНН, като
не са описани фактическите признаци на нарушението, а отделно от това не са посочени
никакви доказателства, които да навеждат на извод, че към датата на заснемане на
нарушението, автомобилът се е управлявал от жалбоподателя Й..
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв.
И. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Акцентира върху това, че
процесното превозно средство е собственост на юридическо лице, като липсват
доказателства на процесната дата то да е било управлявано именно от жалбоподателя. Моли
за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт Д.а, която
пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно, считайки, че авторството на нарушението е безспорно установено.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение, а под евентуалност и в
1
случай че съдът уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на жалбоподателя. Представя писмени бележки по същество, в които подробно развива
съображенията си за законосъобразност на санкционния акт и неоснователност на
възраженията на жалбоподателя.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото АНО, който носи доказателствената тежест за
установяване на факта (датата) на връчване, не е ангажирал доказателства в тази насока. В
съпроводителното писмо на л. 14 е посочено, че на съда се изпраща известие за доставяне,
но такова не е налично сред материалите по делото. При това положение за съда не остава
друго, освен да приема, че подадената на 22.03.2023 г., директно в съда, жалба е депозирана
в срок.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
На 27.09.2022 г. в 09.57 часа на път II-53, км. 127+600, пътен участък Ямбол-Сливен,
в посока към гр. Сливен, св. Д. Д. – инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ спрял
за проверка товарен автомобил „МАН“ с рег. № *, собственост на „*“ ООД, с прикачено
полуремарке, управляван от жалбоподателя Й.. В хода на проверката свидетелят установил,
че на 09.09.2022 г. в 07.07 часа същото ППС е било управлявано по път извън населено
място – път II-99, км. 6+159, *-Атия, в поска на движение към с. Атия, като този участък е
бил включен в обхвата на платената пътна мрежа, а за посоченото ППС не е била заплатена
пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Свидетелят преценил, че водач
на ППС на дата 09.09.2022 г. също е бил жалбоподателят (на база на твърдени негови устни
обяснения), поради което и именно на него съставил АУАН с бл. № 000827/09.09.2022 г., в
който описал горните факти и ги квалифицирал като нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП. Като
доказателство приложил запис от информационната система на АПИ с № 000827/09.09.2022
г.
Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В
графата за възражения написал: „Не“. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
жалбоподателят не депозирал писмени възражения.
Въз основа на АУАН на 27.01.2023 г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган преценил, че горните факти, нарушават разпоредбата чл. 139, ал. 7 ЗДвП, поради
което и на основание 179, ал. 3а ЗДВП наложил на жалбоподателя административно
наказание –„Глоба” в размер на 1800 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
2
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по смисъла на
чл. 189е, ал. 12 ЗДвП), а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2
ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
Въпреки това съдът счита, че авторството на деянието е останало недоказано, поради
което и издаденото срещу Й. НП е незаконосъобразно.
Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на
пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена
от трето лице. От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС, да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може
да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл.
3
10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП (в редакцията към датата на деянието) тол таксата се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези
по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл. 10б от
ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл. 10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен
номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл. 10,
ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Неизпълнението на горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Според тази норма водач, който управлява пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В случая няма спор, че жалбоподателят Й. е бил установен от контролните органи да
управлява ППС на 27.09.2022 г. Безспорно е и че превозното средство е собственост на
юридическо лице – „*“ ЕООД. Липсват обаче каквито и да е доказателства, че именно Й. е
управлявал камиона на датата, за която е санкциониран (09.09.2022 г.), за да може да се
приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. На
09.09.2022 г. товарният автомобил не е бил спиран за проверка и контролните органи не са
се уверили, кой е бил водачът. АНО, който носи доказателствената тежест в процеса, не е
ангажирал категорични доказателства (товарителница, пътен лист, декларация от
собственика и т.н.), от които да може безпротиворечиво да се установи, че именно Й. е
управлявал ППС-то и на 09.09.2022 г. Изявлението на актосъставителя, че пред него
жалбоподателя е заявил, че той е управлявал камиона на 09.09.2022 г., освен че се оспорва от
жалбоподателя е и крайно недостатъчно, за да се приеме, че този факт е доказан по
безспорен начин, доколкото водещ принцип в наказателното, а и
административнонаказателното производство е, че „обвинението“ не може да почива само
на самопризнания. Нещо повече – видно от представения от „*“ ЕООД и необорен от АНО
пътен лист (л. 56) категорично се установява, че на 09.09.2022 г. за времето от 06.20 часа до
18.10 часа товарният автомобил се е управлява от друго лице – Д. В.В..
В този смисъл настоящият състав счита, че АНО не е ангажирал доказателства, които в
нужната степен да доказват, че на 09.09.2022 г. именно жалбоподателят е извършил
4
нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП, респективно такива – които да оборват предоставения
пътен лист. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, формирана по
напълно аналогичен случай - Решение № 1919 от 2.12.2021 г. на АдмС - * по к. а. н. д. №
2549/2021 г.
Следва да се има предвид и че съгласно чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б са установени в отсъствие на нарушителя (както е в случая)
се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в
които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател –
от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от
трето лице. Изрично е записано, че ако собственикът на пътното превозно средство е
юридическо лице или едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена
санкция в съответния размер, като той се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако
в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни
органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на
нарушителя (на базата на генериран запис от системата № 000827/09.09.2022 г.) и след като
са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то и те е следвало да
процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и да съставят АУАН (издадат ЕФ) на
собственика-юридическо лице. Едва след това и само ако търговецът възрази – АНО е
следвало да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация,
придружена и от СУМПС. В случая нищо от това не е сторено, поради което и с оглед
изричното оспорване от страна на жалбоподателя на авторството на деянието, съдът счита,
че този факт е останал недоказан, а от там незаконосъобразно е била ангажирана и
отговорността на Й..
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ЗАНН - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски
се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискала присъждането им.
По делото са приложени два договора за правна защита и съдействие. Първият е
приложен на л. 4 гръб в оригинал и в него изрично е посочено, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева и включва изготвяне на жалбата и
процесуално представителство. Датата на договора е 22.03.2023 г. Същевременно на л. 63 е
приложен друг договор, в който отново е посочено, че касае изготвяне на жалба и
процесуално представителство, но този път е записано, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е 720 лева с ДДС. Вторият договор е без дата и представлява незаверено
5
ксерокопие. При това положение съдът счита, че следва да даде приоритет на първия
представен договор, който е датиран и представен в оригинал за сметка на втория (без дата и
в незаверен вид) и на негова база приема, че жалбоподателят е доказал реално сторени
разноски в размер на 500 лева, а не как се претендира – 720 лева.
По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата препраща към чл. 18 от
НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно който - ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при
интерес до 1000 до 10000 лева минималното възнаграждение е в размер на 400 лв. + 10 % за
горницата над 1000 лв. или в конкретния случай минималното възнаграждение е 480 лева, а
заплатеният адвокатски хонорар е само с 20 лева над този минимум. При това положение
съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно и в
полза на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в реално
доказания и заплатен размер от 500 лева, който съдът намира за справедлив, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените от адвоката действия.
Така мотивиран *кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 000827/27.01.2023 г., издадено от Началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция пътна
инфраструктура, с което за нарушение по чл. 139, ал. 7 ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3а
ЗДвП на Й. Г. Й. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 1800,00 лева
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ: * да ЗАПЛАТИ на Й. Г. Й.
с ЕГН: ********** сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. * в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
6
Съдия при Районен съд – *: _______________________
7