Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 29.11.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 12272 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 19.06.2019г., гр.д.48594/18г., СРС, 58 с-в
отхвърля исковете по чл.422 ГПК вр. чл.153, ал.1 ЗЕ вр. заповедно производство
№ 2268/17г., 58 с-в за имот в гр.София, ж.к. „******, предявени от „Т.С.” ЕАД
срещу С.П.П. и Ю.С.Р. за признаване за установено, че дължат по 1 250.37
лв. – главница за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г., със законната лихва от
11.04.2017г. и по 38.05 лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2015г. –
31.03.2017г., както и претенциите за разноски, като осъжда ищеца да заплати на
ответниците по 360 лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от
ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че всеки от ответниците като собственик, респ. носител
на ограничено вещно право на ползване върху имота, е потребител на топлинна
енергия. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат
исковете.
Въззиваемите - ответниците по исковете С.П.П.
и Ю.С.Р. оспорват жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията в жалбата, въззивният съд
приема следното:
По силата на договор за дарение от 29.04.1992г., обективиран
в нот. акт № 237, т.ХХIХ, д.6158/1992г., I н-с при II РС – София, ответникът С.П.П. дарява на дъщеря си -
ответницата Ю.С.Р. 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот, с административен адрес:
гр.София, ж.к. „**********.
С договор за
дарение от 11.12.1992г., оформен с нот. акт
№ 81, т.LХХХХVII, д.20814/1992г., I н-с при II РС – София, ответникът С.П.П. дарява на ответницата Ю.С.Р. останалата
1/2 ид.ч. от имота, като си запазва пожизнено правото на ползване.
С влязло в сила на 15.08.2017г. решение от
14.07.2017г., гр.д.9178/15г., СРС, 19 с-в отхвърля иска за отмяна на двете даренията.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Принципно, при конкуренция
между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право, именно вещният
ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите
относно потребена топлинна енергия. Това е така, защото правомощията
владение и ползване на собственика, се упражняват единствено от ползвателя,
чрез служене и получаване на доходите – чл.56, ал.1 ЗС. Затова чл.57, ал.1 ЗС в негова тежест възлага
разходите, свързани с
ползването, включително данъците и другите такси, наред с поддържането на вещта.
Диспозитивната разпоредба, уреждаща отношенията между гол собственик и ползвател,
е съобразена с предположението за фактическо използване на веща от ползвателя,
което в случая не е оборено. Предявените искове за стойност на топлинна енергия
и лихви срещу ответницата Юрия Р., като гол собственик на имота през процесния
период 01.05.2014г. –
30.04.2016г., следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Предявените искове за същите
вземания срещу ответника С.П., като вещен ползвател и абонат при ищеца, следва
да се отхвърлят като недоказани. След като ищецът не представя отчетите за
ползваната топлинна енергия, в каквато насока е задължен от съда, по реда на
чл.161 вр. чл.190 ГПК следва да се приемат за доказани фактите, за които е
създал пречки при събиране на допуснати доказателства. В тази връзка следва да
се отчете и липсата на приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза, които да установят количеството и стойността на действително
предоставената топлинна енергия за битови нужди.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите установява
разноски от по 700 лв. – платени в брой адвокатски възнаграждения за отделни
адвокати. Основателно е възражението за тяхната
прекомерност. Предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на спора
по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, възнагражденията следва да се намалят до
нормативния минимум от по 1 308 лв. съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
1/2004г. МРАВ.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.06.2019г., гр.д.48594/18г., СРС, 58 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати поотделно на С.П.П., ЕГН **********
и Ю.С.Р., ЕГН **********, двамата с адрес: *** суми от по 1 308 лв. –
разноски за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.