Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Жалбоподателите М. Г. Б. и З. Л. Б., двамата с адрес гр. Е., ул.”П. Х.”, №4, действащи чрез процесуалния си представител адв. Н. Недялкова- ВТАК, с жалбата си до съда оспорват Решение №.../10.11.2010 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№.../2010 г., с което са отхвърлени предявените от тях обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността срещу М. П. С., с ЕГН * от гр.Е., ул.”В.Л.”, №1. и С. С. И., с ЕГН * от гр.Е., ул.”В.Л.” ,№1., за отстъпване на собствеността и предаване на владението на СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ, представляващо част от дюкянско помещение със застроена площ от 25 кв.м., със самостоятелен западен вход, находящо се на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, както и 1/7 идеална част от ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 172 кв.м.,съставляващо УПИ IV -799, в кв.38 по плана на гр.Е.,при граници на целия УПИ :от две страни улица, УПИ V-800 и УПИ III-798.Със същото решение съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците 380 лв направени по делото разноски. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на решението.Жалбоподателите считат,че в противоречие със събраните доказателства и закона съдът е приел за установено,че те не са придобили правото на собственост върху процесното складово помещение,тъй като то е придобито от ответниците по силата на правна сделка, обективирана с Нот. акт №..., том 1, дело №.../1979 г., издаден от Районен съд гр.Е., по силата на който е закупен жилищен имот заедно със складово помещение, макар и то да не е вписано в договора.Видно от нотариалния акт закупен е имот изрично „без дюкянско помещение”, като в същия акт са посочени паянтова лятна кухня,навес с камина, които по смисъла на закона са обслужващи помещения, обезпечаващи складова площ на жилището.Изводите си съдът бил основал на нормативния регламент , а не на доказателствата по делото.Неправилно съдът е изключил от доказателствата показанията на свидетелката П. Д.- продавач по двете сделки, легитимиращи както ищците така и ответниците, като е приел за недопустими показанията й съгласно забраната на чл.164, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.Така също неправилно били кредитирани противоречивите според жалбоподателите показания на свидетелите Д. и И..Неправилни са и изводите на съда,че функционалната връзка на жилището със складовото помещение датира от времето на придобиването на имота от праводателя на ответниците, като след изграждането на стъпала през 1979 г. фактически е била прекъсната функционалната връзка на склада с дюкяна и това дало възможност на се обособи самостоятелно дюкянско помещение.Считат,че от заключението на експертизата може да се направи извод за неправомерно поставяне от праводателя на ответниците допълнително на нова дървена плътна врата, или по-скоро отвор с нестандартни размери ,с което си е осигурил достъп до склада.Като аргумент за принадлежността на склада към дюкяна сочат факта че липсва пряко осветление, поради което вратата, свързваща го с дюкяна е ажурна, остъклена и позволява да влиза светлина в него.Дюкянът е съществувал още при построяването на сградата и заедно с принадлежащия му склад се е ползвал отделно от жилищния етаж с единствен вход от западната страна към улицата.Липсват строителни книжа, които според действащата законова и подзаконова нормативна уредба да сочат на законно извършено преустройство за приобщаването на склада към жилищния етаж.В нотариалния акт, с който ищците са закупили имота липсва отделно посочване на складовото помещение, тъй като то е било включено към дюкяна и в този смисъл свидетелката Д.- продавач по сделката, е изяснила волята на страните.Същата свидетелка е заявила, че при продажбата на жилищния етаж през 1979 г. складовото помещение не е мерено и оценяване, тъй като се е ползвало от художника, временно ползващ дюкяна, и е било заключено.Неправилен е според жалбоподателите и изводът на съда, че складовото помещение, като функционално свързано с двата обекта, се явява придадена несамостоятелна част от жилището в сградата.Излага се аргумент, че макар и безспорно, че ответниците владеят складовото помещение липсва възражение за изтекла придобивна давност, поради което те не могат да се позоват на такава като придобивно основание.Относно претенцията за собственост върху 1/7 идеална част от дворното място жалбоподателите считат, че тя е доказана .Показанията на свидетеля Д. сочат, че ищците нямат достъп до дворното място, който се осигурява чрез две врати, заключени към момента.Няма доказателство и за разпределение на ползването на дворното място съгласно правата на съсобствениците.Затова следва да се приеме, че ответниците са завладели идеалната част на ищците от дворното място, при което оспорват правото им на собственост върху него.Неправилен бил и изводът на съда за липса на доказана активна легитимация на ищеца З. Б..Съдът не бил указал на ищците да сочат такива доказателства, с което допуснал процесуално нарушение и не им съдействал за упражняване на правата си съгласно разпоредбата на чл.7 от ГПК.От друга страна, от приетото по делото като доказателство удостоверение за данъчна оценка било видно, че имотът е собственост на двамата ищци.Жалбоподателите отправят искане до съда да отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и закона, и да постанови друго, с което да уважи предявените ревандикационни искове.Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Й. Ц. Йорданов-ВТАК, в качеството му на пълномощник на ответниците по далото М. П. С. , с ЕГН * и С. С. И., с ЕГН *, двете от гр.Е..В отговора си пълномощникът оспорва подадената въззивна жалба.Изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.Счита, че съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е приел,че процесното складово помещение не е собственост на ищците, тъй като не е принадлежност към дюкянското помещение.По силата на представения нотариални акт ищците са придобили през 2009 г. дюкян с площ 25 кв.м. със самостоятелен западен вход и не са закупили складово помещение.От друга страна ,счита за безспорно установено,че това помещение е принадлежност към жилището на ответниците.Счита за правилен извода на съда, че ищците не са могли да придобият повече права от тези на праводателите си. Обстоятелството, че процесното складово помещение е свързано с дюкянското е обсъдено от съда ,но това не се отразява на собствеността му, още повече, че изградените през 1979 г. стъпала препятстват достъпа на собствениците на дюкяна към него.Иска потвърждаване на обжалваното решение и претендира направените пред въззивната инстанция разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото ,намира следното: С обжалваното решение Великотърновският районен съд е отхвърлил предявените от ищците М. Г. Б. и З. Л. Б. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 от Закона за собствеността срещу М. П. С., с ЕГН * от гр.Е., ул.”В.Л.”, №1. и С. С. И., с ЕГН * от гр.Е., ул.”В.Л.” ,№1., за отстъпване на собствеността и предаване на владението на СКЛАДОВО ПОМЕЩЕНИЕ,представляващо част от дюкянско помещение със застроена площ от 25 кв.м., със самостоятелен западен вход, находящо се на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ 172 кв.м.,съставляващо УПИ IV -...., в кв.38 по плана на гр.Е., при граници на целия УПИ:от две страни улица, УПИ V-800 и УПИ III-798, както и на 1/7 идеална част от описаното дворно място. За да постанови решението си, съдът е събрал и обсъдил посочените от страните писмени и гласни доказателства.Допуснал е и изслушал две технически експертизи- основна и допълнителна.В резултат на съвкупната преценка на доказателствата е стигнал до извод за неоснователност и недоказаност на предявените обективно и субективно съединени искове. На първо място съдът е обсъдил писмените доказателства- нотариални актове за покупко-продажба, с които страните се легитимират за собственици на обекти в жилищната сграда, построена в дворно място- УПИ IV-799 ,в кв.38 по плана на гр.Е..Видно от представения Нот акт № ..., том II, рег.№..., дело №...от 2009 г. , издаден от нотариус Й. Ц., с район на действие Районен съд гр.Е.,ищцата М. Г. Б. е закупила от П. Й. Д. и Б.Й. Б. недвижим имот, находящ се в град Е., ул.”Й. Й. Б.”, №5, обл.В.Търново, а именно: дюкянско помещение със застроена площ 25 кв.м., със самостоятелен западен вход, находящо се на първи етаж от двуетажна жилищна сграда и 1/7 идеална част от дворно място, цялото от 172 кв.м., съставляващо УПИ IV-..., в кв.38 по плана на гр.Е., при граници на целия УПИ :от две страни улица, УПИ V-...УПИ III-.... От представения Нотариален акт №..., том 1, нот.д.№.../79 г., издаден от Районен съд гр.Е. е видно, че на 01.03.1979 г.И. П. И. е закупил от Б. Й. Б. и П. Й. Д. чрез ОНС гр.Е. недвижим имот представляващ масивна жилищна сграда на един етаж, паянтова лятна кухня,навес с камина и 6/7 идеални части от дворното място, в което е построена сградата,цялото от 177 кв.м. площ ,представляващо имот пл.№799 в кв.38 по плана на гр.Е.,при граници:от двете страни улица,н-ци на Н. Й. К., Д. Г.Д. и И. И. А..Договорът е сключен след решение на ОНС гр.Е., с което И. П. И. е обявен за купувач на имота /без дюкянското помещение/ по реда на ЗСГ.От удостоверението за смърт и наследници №.../28.07.2009 г. на община Е. е видно, че той е починал на 05.08.2008 г. като е оставил за своя единствена законна наследница сестра си М. П. С., с ЕГН *- първата ответница по делото.Ищците са представили като писмено доказателство и нотариалния акт, с който техните праводатели П. Й. Д. и Б. Й. Б. се легитимират като собственици на дюкянското помещение, а именно : Нот. акт №.., т.1, д.№.../94 г. на районен съдия гр.Е. Й. Ц..Взета е предвид като писмено доказателство и отправената от ищците към ответниците нотариална покана с дата на връчване 23.09.2009 г., с която те са поискали освобождаването на претендирания от тях с исковата молба имот.Подробно е об±ъдено заключението на съдебно –техническата експертиза- основно и допълнително.Същото е прието и кредитирано от съда.Според това заключение сградата, където се намира процесното складово помещение, е строена в началото на ХХ век, изградена е на каменни основи с три каменни и една тухлена стена на първия етаж, с дървен гредоред и втори жилищен етаж.Фасадата е откъм запад, където се намира дюкянското помещение.В него се влиза от тротоара, като вратата е от запад и се отваря навън.След извършеното преустройство се ползва за офис /кантора/.Има връзка със складовото помещение посредством врата, която се отваря навътре към склада.Застроената площ на дюкянското помещение е 25,68 кв.м., а светлата площ- 19,60 кв.м.Спорното складово помещение се намира в източната част на първия етаж, изградено от три каменни стени и една тухлена откъм дюкяна.Подът е без настилка /земен/.Стените са без мазилка, а таванът- без обшивка-каратаван.Липсва прозорец. Помещението се обслужва от врата , намираща се до стълбището, което води към втория, жилищния етаж.Вкопано е поради съществуващата денивелация и подът му е с 40 см по-нисък от този на дюкяна.Освен връзката с дюкяна посредством дървена врата с остъкление, то има връзка с втория жилищен етаж посредством вратата ,изградена до стълбището към втория етаж.Застроената му площ е 10,30 кв.м., а светлата- 8,39 кв.м.Декларирано е от наследодателя на ответниците като изба.Експертизата установява, че спорното складово помещение е изградено още при строителството на сградата.Вратата, която го свързва с дюкянското помещение, е стара, дървена, остъклена, отваряща се навътре към склада.Вратата, която го свързва с жилищния етаж и двора е също дървена и според експертизата е по-нова и вероятно поставена след покупката на жилището от наследодателя на ответниците И. П. и извършения след това ремонт през 1979 г.Поставените три дървени стъпала- подход от склада към тази врата препятстват отварянето на вратата към дюкяна.Тези стъпала според вещото лице са поставени при извършения през 1979 г. ремонт. Съдът е обсъдил и анализирал показанията на разпитаните свидетели, като е приел само тези на свидетелите Д. и И., които установяват, че процесното складово помещение се е ползвало от И. П. И. още от 1979 г. –след покупката на жилището и до смъртта му 2008 г. като мазе.Там той направил стилажи ,държал консерви и го ползвал по предназначение като изба.Показанията на свидетелката Д., отнасящи се до предмета на покупката, извършена от ищците през 2009 г. ,не са взети предвид , като съдът се е позовал на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.1 и 3 от ГПК, съдържаща забрана за изслушване на свидетелски показания в случаите когато се касае до правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. На базата на установените обстоятелства, съдът е направил извод за наличие на два самостоятелни обекта в имота- дюкянско помещение и жилищен имот, които са в режим на етажна собственост по смисъла на чл.37 от ЗС.Очертал е спорния момент в делото- към кой обект е спорното складово помещение, което очевидно няма самостоятелност.Анализирайки подзаконовите нормативни разпоредби ,съдът е приел, че складовото помещение следва да принадлежи на жилищния етаж, тъй като дюкянът може да бъде обособен като самостоятелен обект без да е налице задължителното изискване да има складово помещение към него. От друга страна, нормативната подзаконова база за жилището изисква към него да има складова площ.Макар и неточно посочване на действащата към момента на закупуване на имота през 1979 г. правна уредба, този аргумент е принципно правилен.Правилно първоинстанционният съд е приел, че складовото помещение има функционална връзка както с дюкянското, така и с жилищния етаж. И като несамостоятелен обект то следва да принадлежи и обслужва друг самостоятелен такъв.Настоящата инстанция счита обаче, че тези съждения са на втори план.Основният момент при решаването на спора е и следва да бъде доказването на правото на собственост върху процесното помещение от страна на ищците .И това доказване е следвало да стане с всички допустими и относими доказателствени средства.В случая ищците не са провели това главно доказване като не са представили доказателства, установяващи правото им на собственост.Недвижимият имот е придобит чрез правна сделка- покупко продажба и съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД тя следва да бъде оформена с нотариален акт.От предс‗авения нотариален акт за покупко-продажба е видно, че ищците са закупили единствено и само т.н. „дюкянско помещение с площ 25 кв.м.” , намиращо се на първия етаж на сградата.От заключението на вещото лице е видно, че спорното складово помещение е изградено с построяването на самата сграда, т.е. съществува от самото начало и е обособено като такова с три каменни и една тухлена стена.То има самостоятелна конфигурация и обособена площ, различни от тази на дюкянското помещение.Това означава, че ако продавачите са го считали за принадлежащо към дюкянското ,то е следвало да го посочат и опишат с наименование, разположение, площ и граници при продажбата.Такова посочване в документа, с който се легитимират като собственици липсва. От друга страна, застроената площ на дюкяна според заключението на вещото лице е 25,68 кв.м., а на складовото помещение- 10,30 кв., т.е. сборът им е 35,98 кв.м.Това означава, че складовото помещение не може да бъде част от дюкянското.Последното, посочено в акта и измерено на място 25 кв.м., т.е. с далеч по-малка площ от сбора на двете площи. От тук нататък без значение е какъв е обемът на правото на собственост на ответниците, т.е. дали то включва изба или не.В тежест на ищците е да докажат претенцията си,основният елемент от която е правото на собственост върху претендирания имот.В тази насока съдът им е дал указания в доклада по делото.При това безпредметно е да се обсъжда втория въпрос- дали ответниците владеят процесния имот и дали това е без основание, след като не е установено и доказано правото на собственост на ищците .В този смисъл без значение е към кой от двата самостоятелни обекта в сградата принадлежи складовото помещение.То би могло да обслужва всеки един от тях.Основният момент е ,че то не е предмет на прехвърлителната сделка.В това отношение правилно съдът не е взел предвид и не е обсъждал показанията на свидетелката Дачева- продавачка по сделката, тъй като волята на страните е обективирана в писмен акт –нотариалния и не може да бъде променяна със свидетелски показания. Неоснователно е възражението в жалбата, че складовото помещение е част от дюкянското, тъй като имало функционална връзка с него, свързано със стара врата още от времето когато е построена сградата.По това време собственикът на цялата сграда е бил един и той е изградил връзка между помещенията в къщата така както му е било удобно.Въпросът с принадлежността на склада възниква едва когато обектите са разделени между различни собственици. Неоснователно е и възражението на жалбоподателите,че не следва да се обсъжда въпросът за изтекла в полза на ответниците придобивна давност.Макар и установен факта ,че от 1979 г. в продължение на около 30 години купувачът на жилищния етаж Иван Петков Илиев е ползвал непрекъснато и необезпокоявано процесното помещение за изба, първоинстанционният съд не е обсъждал изтекла давност,тъй като няма направено възражение в тази насока.Не е изградил правните си изводи на тази основа. По отношение на ревандикационния иск за собственост върху 1/7 идеална част от дворното място настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, който правилно и обосновано е приел, че липсват конкретни доказателства ищците да са лишени от ползването на дворното място. В резултат на цялостната преценка, въззивната инстанция намира решението за правилно и обосновано.Същото следва да бъде потвърдено и с оглед изхода на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените пред въззивната инстанция разноски ,възлизащи на 300 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../10.11.2010 г.на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№.....по описа на съда за 2010 г. ОСЪЖДА М. Г. Б., с ЕГН * и З. Л. Б., с ЕГН * двамата с адрес гр.Е., ул.”П. Х.”, №4, да заплатят на М. П. С., с ЕГН * и С. С. И., с ЕГН * двете с адрес гр.Е., ул.”В. Л.”, №1. общо сумата 300 лв направени по делото разноски, поравно, всеки един от тях по 150 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ |