МОТИВИ/към присъда №58 от 15.11.2010Г. по н о
х дело №563 от 2010г. по описа на ВРС/
Обвинение против А.М.К. ***
в това,че на 26.07.2010г. в гр.Ракитово е причинил лека телесна повреда на две
лица-Д. И.П. ***,изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето-охлузно-контузни
рани в областта на гръдния кош,двете ръце и главата ,и на Ф.И.П. ***,изразяваща
се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето-охлузно-контузни рани в областта на гръдния кош,двете ръце и
главата,като деянието е извършено по хулигански подбуди -престъпление по чл.131
ал.1,т.4 и т.12 от НК,във връзка с чл.130 ал.2 от НК.
Подсъдимия А.М.К. ***.
делото е разгледано в негово отсъствие,като назначения за служебен защитник
адв.Ч. не оспорва обвинението и фактическата обстановка описана в обвинителния
акт.Пледира за налагане на минимално наказание по реда на чл.78а от НК.
Съдът като обсъди събраните по делото
,доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.К. *** и
свидетелката Ф.П. от 2000 година живеели на семейни начала като от фактическото
си съжителство същите са имали три деца.
На 20.01.2010 година подсъдимият К. нанесъл побой на свидетелката П. в дома им
при което тя избягала при родителите си и в последствие подала молба до РС Велинград по Закона за защита от домашното
насилие. образувано е гр. дело 81 от 2010 година поописа на РС Велинград, като
със Заповед за незабавна защита по това дело, съдът е
задължил подсъдимия К. да се въздържа от извършването от домашно насилие срещу
свидетелката П., като тази Заповед за незабавна защита е имала действие до
приключването на гражданското дело, респективно до издаване на Заповед за
защита или отказ на съда да издаде такава. В последствие в съдебно заседание по
същото гражданско дело проведено на 17.02.2010 година свидетелката П. заявила,
че не поддържа молбата си тъй като подсъдимият К. й обещал, че няма да я тормози
като с определение от същата дата РС Велинград е прекратил производството по гражданското
дело. По делото е установено, че след този случай на 26.07.2010 година
свидетелката Ф.П. била на гости у сестра си – свидетелката Д.П.. На излизане от
дома на свидетелката Д.П. на улицата ги
пресрещнал подсъдимия К. който започнал да псува свидетелката Ф.П. и взел да я
удря с дървена летва по гърба, главата и
ръцете. Свидетелката Д.П. се намесила, за да го спре при което подсъдимият започнал да удря и нея
със летвата по ръцете по гърба и по главата. Случайни минувачи които
присъствали при инцидента взели и разтървали тримата, след което свидетелката Д.П. и нейната сестра свидетелката Ф.П. отишли на
медицински преглед относно нанесените им телесни повреди, след което подали сигнал
за инцидента в РУП Велинград пред свидетеля Г.К.-***. В медицинското заведение
двете свидетелки били прегледани от медицинско лице и за на правените
констатации относно телесните увреждания последното им издало и медицински
удостоверения. по делото е приложена съдебно медицинска експертиза, като видно от заключението на
която по отношение на свидетелката Ф.П. са причинени охлузвания в областта на
гръдния кош двете ръце и главата. Вещото лице д-р П. е категоричен, че тези
травматични увреждания са причинени по
механизма на действие на твърд предмет чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при побой с дървена летва по главата тялото и
крайниците, като са нанесени с повече от един удар. Вещото лице д- р П. сочи,
че причинените телесни повреди са причинили на свидетелката Ф.П. болка и
страдание по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК за около два до пет дни от датата на
травмата. Представеното заключение на д- р П. по отношение на другата
пострадала свидетелка- Д.П. сочи, че на последната са причинени охлузвания в
областта на гръдния кош, двете ръце и главата. Отново сочи, че травматичните увреждания
са причинени по механизма на действие на твърд предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са
получени при побой с дървена летва по главата тялото и крайниците, като ударите
са повече от един. д-р П. е категоричен, че причинените телесни повреди са
причинили на свидетелката Д.П. болка и страдание
по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК за около два до пет дни от датата на травмата.
В съдебно заседание заключението на вещото
лице д-р П. е прието от страните като обосновано
и компетентно и не оспорено адв. Ч. като пълномощник на подсъдимия К. не оспорва
така очертаната фактическа обстановка като пледира за приложението на
чл. 78 а от НК с налагане на минимална административна санкция.
За възприемането на тази
фактическа обстановка, съдът приема и обсъжда в съвкупност всички събрани поделото
гласни и писмени доказателства, както и
без противоречивото, прието заключение на вещото лице д-р Б.П.. Всички
обстоятелства ,включени в предмета на доказване в повдигнатото обвинение, и
релевантни за неговата съставомерност, са установени с валидни , допустими и
относими доказателства и доказателствени средства. По безспорен начин е
установено авторството на деянието, дееца и виновното му поведение. При ясно
установен приложим материален закон и очертана правна квалификация на деянието.
Изградената в обясненията на самия подсъдим К. дадени на досъдебното
производство защитна теза ,че ударите са един ,а не повече,както сочат
свидетелските показания, след направения анализ на доказателствената
съвкупност, е изцяло несъстоятелна и е в разрез с доказателствения материал. Съдът счита, че следва да се
кредитират показанията на свидетелите Д. и Ф. П. и подкрепящите ги писмени
доказателства- медицински удостоверения издадени от съответните длъжностни
медицински лица в кръга на службата им. Вярно е, че позицията на пострадал в
един наказателен процес, каквито са посочените по горе две свидетелки, не рядко
води до недобросъвестност на дадените техни показания, но в случая следва да се
преценяват през призмата на целия събран по делото доказателствен материал,а
това не са само техните показания,а така и на останалите, събрани писмени
доказателства по делото и представените експертни заключения на вещото лице д-р
П.. Показанията на пострадалите са последователни , обективни и вътрешно
непротиворечиви, а същите са и достоверни с оглед съпоставката им с
останалите доказателства, които също
подкрепят фактите и обстоятелствата предмет на тези показания.. Установено е,
че К. с пръчка е нанесъл побой над двете свидетелки,като същите подробно
описват както броя на ударите,така и мястото на тези удари по техните тела,
установени са характерът на телесните увреждания, надлежно удостоверени след направения им медицински преглед.В
подкрепа на тази доказателствена е и приетото по делото заключение на д-р П.,което
удостоверява характера и вида на телесното увреждане , както и механизма на
причиняването му, съвпадащ с този ,описан от двете свидетелки. Относно
наличието на квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.12 от НК , извършване на
деяние по хулигански подбуди, съдът счита, че
е точна и приложима действителната норма от закона на база на
поведението на подсъдимия К. при осъществената изпълнителна деятелност и
конкретните обстоятелства, при които е бил нанесъл ударите с пръчка по телата
на двете свидетелки. Установи се по делото, че подсъдимият К. е извършил
побоя над пострадалите на обществено и
публично място на улицата пред техния дом,пред очите на случайни минувачи,които
са останали възмутени от неговото поведение и които са помогнали на двете
свидетелки побоят над тях да бъде преустановен.. Очевидно е, че на това място подсъдимия К. е
извършвал непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи
явно неуважение към обществото, като съзнавайки това си поведение,същият е
нанесъл побой на свид.П.. По отношение на точка 4 от обвинението следва да се
отбележи,че е налице и този квалифициращ признак,тъй като причинените телесни
увреждания от страна на подс.К. са спрямо две лице свид.Ф. и Д. П..
Подсъдимият К. е с
чисто съдебно минало и добри характеристични данни, като с престъплението не са
причинени имуществени вреди.
С оглед на горното
е видно, че подс.А.М.К. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.131 ал.1 т.4 и т.12 от НК,във връзка с чл.130 ал.2 от НК,а именно,
на 26.07.2010г. в
гр.Ракитово е причинил лека телесна повреда на две лица-Д. И.П. ***,изразяваща се в причиняване на болка
и страдание без разстройство на здравето-охлузно-контузни рани в областта на
гръдния кош,двете ръце и главата ,и на Ф.И.П. ***,изразяваща се в причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето-охлузно-контузни рани в
областта на гръдния кош,двете ръце и главата,като деянието е извършено по
хулигански подбуди,поради което следва
да носи наказателна отговорност.Безспорно са установени авторството на
деянието,участието в деятелността на подс.К.,виновното му поведение,както и
настъпилите вредоносни последици,както и възприетата по делото правна
квалификация и приложимия материален закон.
Деянието е извършено от
подс.К. при Пряк умисъл,тъй като същия е съзнавал обществено опасния му
характер и е искал настъпването на обществено опасните последици.
При така установените
данни съдът намира, че подс.А.М.К. *** следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 от НК ,във връзка с
чл.130 ал.2 от НК и му се наложи Административно наказание съгласно чл.78а от НК. За това престъпление съгласно НК се предвижда наказание лишаване от свобода
до една година или пробация и с оглед на императивната норма на чл.78а от НК
следва да му се наложи Адм.наказание и се освободи от наказателна отговорност.
Налице са и останалите изисквания на чл.78а от НК, като деецът е с чисто
съдебно минало, добри характеристични данни., т.е, с ниска степен на обществена
опасност. Съдът отчита и обстоятелството, че спрямо подс.К. не е прилаган
института на чл.78а от НК и че с престъплението не са причинени имуществени
вреди. На осн.чл.78а от НК след преценка на имотното и материално състояние на
дееца ,ниската степен на обществена опасност на дееца и деянието, и след
съобразяване на смекчаващите
отговорността обстоятелства-добри характеристични данни, и липсата на отегчаващи
вината обстоятелства, ,съдът счита, че следва да му се наложи
Адм.наказание г л о б
а в размер на 1000 лева платими в полза на държавата.
В тежест на подс.К. се
възложиха и сторените по делото съдебно деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: