Решение по дело №570/2018 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239/02.07.2019 г.       гр. Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Перник    ІII-ти състав

В публичното заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                           Председател: Милена Даскалова

                                                    Членове: Кристиан Петров

                                                                                   Роман Николов

секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман Николов, въззивно гражданско дело № 570 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 956 от 30.11.2017 г., постановено по гр.д. № 5390 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. съдът е осъдил Б.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС на П. И.Г., с ЕГН: ********** и Е.З.Г., с ЕГН: ********** ***  сумата от 3679,37 лв. припадаща се част от стойност на извършен ремонт на покрива на сграда, находяща се в с. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането. С обжалваното Решение първоинстанционният съд е осъдил Б.И.Г., да заплати на основание чл. 59 ЗЗД  на П. И.Г. и Е.З.Г. сумата от 2801 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на второстепенна жилищна сграда, изградена в североизточната част на УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. *** и гараж, изграден в североизточната част на УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с.  ***,  сумата от 4482 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж от масивната жилищна сграда, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползите върху 125 кв. от УПИ XX-1180 по плана на с. *** и до пълния предявен размер от 10039 лв.

С посоченото Решение Районният съд е осъдил Б.И.Г., да заплати на основание чл. 45 ЗЗД на П. И.Г. и Е.З.Г. сумата от 1624,75 лв. имуществени вреди извършени в резултат от непозволено увреждане настъпило на 01.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, като е отхвърлил предявеният от Б.И.Г., срещу П. И.Г. и Е.З.Г., иск за сумата от 1125 лв. – стойността на подобрения извършени в съсобствен на страните недвижим имот, представляващ първи етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в с. *** в периода от 16.05.2005 г. до 30.11.2005 г.

Осъдил е Б.И.Г. да заплати по сметка на ПРС сумата от 176,21 лв. съдебни разноски  и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на П. И.Г. и Е.З.Г. сумата от 1133,73 лв. разноски по делото.

Осъдил е П. И.Г. и Е.З.Г. да заплатят на Б.И.Г. сумата от 98,25 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Ищците в първоинстанционното производство са подали въззивна жалба против Решение № 956 от 30.11.2917 г., постановено по делото в частта му, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за заплащане на обезщетение за ползване на дворно място от 125 кв.м., находящо се в с.***, Община Перник до пълния предявен размер на 4482 лв.

Ответникът в първоинстанционното производство Б.Г. е подал въззивна жалба против решението в частта му, с която е осъден да заплати на ищците 3679,37 лв. по иск с правно основание чл. 30, ал. 2 от ЗС, сумата 2801 лв. по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и сумата 1624,75 лв. по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Г.  обжалва решението и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него насрещен иск за осъждане на П. и Е. Г. иск за заплащане на направени подобрения в съсобствения имот в размер на 1125 лв.

Ищците в първоинстанционното производство са подали насрещна въззивна жалба против посоченото по-горе решение в частта му, с която Районният съд е отхвърлил  предявеният иск за заплащане на  обезщетение за ползването на гаража и лятна кухня за разликата между присъдените с решението 2801 лв. и 4482 лв. Посочват, че искът е предявен в размер на 8777 лв., като за част от същия съдът не се е произнесъл.

С решение от 02.03.2018 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първоначално постановеното решение. 

Против второто решение е подадена въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство, в която се посочва, че е налице грешка в пресмятането и се моли  отново да бъде  отстранена  очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК.

Против решението от 02.03.2018 г. е постъпила въззивна жалба и от Б.И.Г. в частта, с която е допълнено решение  № 956/30.11.2017 г. като той е осъден да заплати на ищците сумата 4482 лв. на основание чл. 59 от ЗЗД.

На  09.07.2018 г. ПРС е постановил ново решение, с което е отстранил очевидна фактическа грешка в решението от 30.11.2017 г.

Против последното е постъпила въззивна жалба от ищците в първо инстанционното производство с искане да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 2756 лв. – разликата между присъдените общо 7283 лв. и претендираните 10039 лв.

П. и Е. Г. са подали отговори на жалбите на ответника против решение от 30.11.2017 г. и решение от 02.03.2018 г., с които оспорват същите.

Б.Г. е подал отговор на първоначалната жалба на ищците, с който я оспорва.

Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок от легитимирани лица – страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси за въззивно обжалване на решението, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Първият предявен пред Районния съд иск е с правно основание чл. 30, ал. 2 от ЗС.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че районният съд не е взел в предвид, че останалите съсобственици не са уведомени от ищците за започване на ремонт на покрива на жилищната сграда, както и че същите са получили от Община Перник суми като обезщетение за преодоляване на щетите нанесени на недвижимия имот в следствие на земетресението на 22.05.2012 г. По тези свои възражения жалбоподателят Г. не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, а с оглед събраните такива по искане на ищците в първо инстанционното производство, Районният съд е достигнал до изводи, които изцяло се споделят и от настоящата инстанция.

Относно направеното от Б.Г. оплакване, че неправилно съдът е определил законната лихва върху присъдената сума да се дължи от датата на увреждането – 01.07.2014 г. настоящата инстанция счита за основателно. Видно от исковата молба и описанието в обжалваното Решение, ищците П. и Е. Г. са поискали законовата лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а както се вижда исковата молба е подадена на 23.11.2016 г. С оглед изложеното обжалваното Решение в тази му част и за периода от 01.07.2014 г. до 23.11.2016 г. следва да бъде обезсилено поради произнасяне по непредявен иск.

По втория предявен иск, квалифициран от Районния съд като такъв с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Въз основа на изложеното в исковата молба следва да се направи изводът, че ищците търсят обезщетение за невъзможността да ползват собствените им второстепенна жилищна сграда и гараж изградени в УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. ***, както и своите 5/8 ид. ч. от първия етаж от масивната жилищна сграда, находяща се в същия УПИ. От приетите от първоинстанционният съд доказателства, не е спорен обема на съсобственост по отношение на процесния първи етаж. Безспорно е установено, че през исковия период Б.Г. е ползвал първия етаж на описаната в исковата молба сграда. От 29.10.2010 г. до 15.05.2011 г. това ползване се е осъществявало въз основа на сключено между страните споразумение, съгласно което Г. ще ползва първи етаж от жилищната сграда и двата гаража докато бащата на страните И.Г.З. е жив. Последният починал на ***. Видно от данните по делото с Нотариална покана от 18.06.2014 г. отправена чрез нотариус М.М., П. и Е. Г. са поканили Б.И.Г. и Е.И.Т. да освободят от ползване първия етаж от процесната жилищна сграда, както и находящите се в имота два от общо три гаража в седмодневен срок от получаването й. Същата е връчена на адресатите на 23.06.2014 г. и на 30.06.2014 г. Г. освободил имотите. От съдържанието на поканата се установява, че ищците след датата на смъртта на И.Г. З. не са се противопоставяли на ползването на имотите от страна на ответника, като изрично посочват, че въпреки този факт (смъртта на З.), те не са поискали до 18.06.2014 г. Б.Г. да освободи описаните в споразумението от 29.10.2010 г. имоти.

За исковия период от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г. окръжният съд намира, че предявеният иск за заплащане на сума като обезщетение за ползването на 1-ви етаж е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС, тъй като исковата претенция се основава на собственическите права на страните върху жилището съобразно изложеното в исковата молба и установено в хода на първоинстанционното дело. Неправилна е по отношение на първия етаж квалификацията на претенцията по чл. 59 от ЗЗД, тъй като последната касае института на неоснователното обогатяване, а Б.Г. за целия период е притежавал вещното право на собственост върху 3/8 ид. части от етажа, като П. и Е. Г. са били собственици на останалите 5/8 ид. части. Хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на ползващия съсобственик на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ – нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение. Тъй като имотът се ползва от съсобственика, то съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, ищците има право на обезщетение при условията, предвидени в този текст – от деня на писменото поискване т.е. от датата, на която е бил поканен съсобственикът Г. за уреждане на взаимоотношенията между съсобствениците във връзка с този имот. От изложеното по-горе се установи, че поканата е получена от Б.Г. на 23.06.2014 г. като му е даден седемдневен срок за изпълнение т.е. срока започва да тече от 01.07.2014 г.

Предвид изложеното претенцията за обезщетение за лишаването от ползване на първия етаж от жилищната сграда за периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г. е неоснователна, поради обстоятелството, че поканата има действие занапред и с нея не може да се иска обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за минал период. Това писмено поискване действа само и единствено занапред.

С оглед изложеното обжалваното Решение в тази му част следва да бъде отменено, като предявеният иск за обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж от масивната жилищна сграда, ведно със законната лихва върху обезщетението от 4482 лв., считано от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По отношение на второстепенната жилищна сграда (лятна кухня), изградена в североизточната част на УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. *** и гараж, изграден в североизточната част на УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с.  ***, Районният съд правилно е квалифицирал иска, като такъв с правно основание чл. 59 от ЗЗД, като го е уважил в пълния предявен размер от 2801 лв. Както правилно е посочил първоинстанционния съд за уважаване на иска с правно основание чл.  59 ЗЗД следва да са доказани следните елементи: 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота. Неправилно Районният съд е приел, че ищците са доказали всички предпоставки за уважаване на предявения иск по отношение на второстепенната жилищна сграда (лятна кухня). От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че П. и Е. Г. са собственици на имотите предмет на иска. По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска обаче, в обжалваното решение липсва, анализ на събраните по делото доказателства, като Районния съдия е отбелязал фрагментарно, че от събраните по делото гласни доказателства се установило, че ответникът е ползвал гараж и лятна кухня.

Този извод на първоинстанционния съд по отношение на второстепенната жилищна сграда (лятна кухня) не може да бъде споделен. При иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД е необходимо да бъде установен и индивидуализиран обекта на правото на собственост, респективно обекта върху който ответникът упражнява владение или държание. Ответникът категорично отрича да е ползвал в периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г., второстепенната жилищна сграда (лятна кухня), като в подкрепа на твърдението си сочи, изложеното в Констативен протокол от 29.10.2010 г., съгласно който страните са се договорили Б.Г. да продължи да ползва първи етаж от жилищната сграда и двата гаража докато бащата на страните И.Г. З. е жив. Изтъква също, че в изпратената му от ищците в първо инстанционното производство Нотариална покана от 18.06.2014 г., го канят да освободи първия етаж, както и двата гаража, като отново не става въпрос за освобождаване на второстепенна жилищна сграда – лятна кухня.

Твърдението, че ответникът е ползвал второстепенната жилищна сграда (лятна кухня), не се подкрепя и събраните по делото гласни доказателства. От показанията на разпитания като свидетел П.С.Т. се установява, че в лятната кухня не е влизал, тъй като тя била заключена, докато свидетелят В.К.Е. е категоричен, че е влизал в лятната кухня, която ползвал Б. и тя била изпотрошена – вратата била счупена, бравата била избушена.

Въз основа на така обсъдените доказателства, въззивният съд приема, че по делото не е установено въззивникът Г. да е ползвал второстепенната жилищна сграда (лятна кухня) през периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г., лишавайки по този начин въззиваемите-ищци от ползване на същата вещ. Поради неустановяване от ищците на една от основните и кумулативни предпоставки на предявеният от тях иск с правно основание по чл. 59 от ЗЗД срещу Б.Г. за заплащане на обезщетение за ползване на имот – второстепенната жилищна сграда (лятна кухня) в размер на 1494 лв., за периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г. иска следва да бъде отхвърлен в тази му част като недоказан.

По отношение на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 1307 лв., за неправомерно ползване на гараж за периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г., е основателен и доказан. Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. В случая ползването на гаража в процесния период от ответника, не може да черпи основанието си от Констативен протокол от 29.10.2010 г., с които на практика е сключен договор заем за послужване, тъй като в него е уговорен краен срок, а именно Б.Г. да продължи да ползва гаража докато бащата на страните И.Г. З. е жив. Последният е починал на 11.05.2011 г. и от този момент ползването на имота от ответника е без правно основание. Аргумент за това е и, че при договора за заем не се прилагат нормите на чл. 236 и чл. 237 ЗЗД досежно наема.

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и с оглед изложените по-горе съображения за основателността на предявен иск, въззивният съд намира, че решението на РС Перник в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По отношение жалбата на ищците в първоинстанционното производство срещу Решението в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване върху 125 кв. от УПИ XX-1180 по плана на с. *** и до пълния предявен размер от 10039 лв., Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Неоснователно е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че Районният съд не е взел в предвид свидетелските показания, тъй като видно от мотивите на обжалваното Решение първоинстанционния съд е обсъдил в цялост събраните доказателства и е достигнал до извод, че иска в тази му част с оглед разпределената доказателствена тежест на ищците е недоказан, който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Решението е обжалвано от  Б.И.Г. и в частта му, с която е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на П. И.Г. и Е.З.Г. сумата от 1624,75 лв. имуществени вреди извършени в резултат от непозволено увреждане настъпило на 01.07.2014 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Окръжен съд Перник след като обсъди всички събрани в първоинстанционното производство доказателства счита, че решението на РС Перник в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях. Правилно и законосъобразно Районният съд е посочил, че вината на жалбоподателя/ответник се презюмира по силата на изричната законова разпоредба на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд изцяло споделя изводите на Районен съд Перник, че Г. не е ангажирал годни доказателства, с които да обори законовата презумпция и като е уважил предявеният иск е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

По предявеният от Б.И.Г. срещу П. И.Г. и Е.З.Г. насрещен иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните изложени в жалбата и отговора по нея, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник по предявения насрещен иск от Б.Г. за извършени подобрения с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора по този иск, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание  чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Следва да се има предвид, че с оглед оспорванията направени от ответниците по насрещния иск, Б.Г. не е ангажирал абсолютно никакви доказателства в подкрепа на изложеното от него в насрещната искова молба.

Предвид изложеното въззивния съд намира, че решението на РС Перник в тази му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство  остават така, като са  изчислени от Районния съд, а на жалбоподателите П. и Е. Г. не следва да се присъждат такива за въззивното производство.

Жалбоподателят Б.И.Г. не претендира разноски пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ Решение № 956 от 30.11.2017 г., постановено по гр.д. № 5390 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. в частта, с която Б.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** е осъден да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД на П. И.Г., с ЕГН: ********** и Е.З.Г., с ЕГН: ********** ***, сумата от 4482 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж от масивната жилищна сграда находяща се УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. *** за периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И.Г., с ЕГН: ********** и Е.З.Г., с ЕГН: ********** ***, с които молят да бъде осъден Б.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** да им заплати на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 4482 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на първия етаж от масивната жилищна сграда находяща се УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. *** за периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТМЕНЯ Решение № 956 от 30.11.2017 г., постановено по гр.д. № 5390 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. в частта, с която Б.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** е осъден да заплати на основание чл. 59 от ЗЗД на П. И.Г., с ЕГН: ********** и Е.З.Г., с ЕГН: ********** ***, сумата от 1494 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на второстепенната жилищна сграда (лятна кухня), находяща се УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. *** за периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. И.Г., с ЕГН: ********** и Е.З.Г., с ЕГН: ********** ***, с които молят да бъде осъден Б.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати им на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 1494 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на второстепенната жилищна сграда (лятна кухня), находяща се УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. *** за периода от 15.05.2011 г. до 01.07.2014 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 01.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането като НЕДОКАЗАН.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 956 от 30.11.2017 г., постановено по гр.д. № 5390 по описа на Районен съд Перник за 2017 г. в частта му, с която Б.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** е осъден да заплати на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС на П. И.Г., с ЕГН: ********** и Е.З.Г., с ЕГН: ********** *** законната лихва върху сумата от 3679,37 лв. представляваща припадаща се част от стойност на извършен ремонт на покрива на сграда, находяща се в УПИ XX-1180 в кв. 1 по плана на с. ***, считано от 01.07.2014 г. до 23.11.2016 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 956 от 30.11.2017 г., постановено по гр.д. № 5390 по описа на Районен съд Перник за 2017 г., в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от датата на уведомяване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.