Р Е Ш Е Н И Е
№
262212/08.07.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3193 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от С.Х.П., ЕГН
**********,***-ра, срещу А.А.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответника дължи на ищеца сумите:
- 1 377 лв.,
представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение на изпълнителя
по развален извънсъдебно неформален Договор за изработка от 04.04.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл.
III, вр.
чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху тази сума в размер на 9,56 лв. за периода от датата на
разваляне на договора (05.08.2019 г.) до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (29.08.2019 г.), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на лошото изпълнение/неизпълнение от страна на ответника по Договор
за изработка от 04.04.2018 г., изразяващи се в
претърпени неудобства и затруднения в извършваните обикновени ежедневни
дейности за послужване в домашни условия и положените допълнителни трудоемки
физически усилия, свързани с всяка от рекламациите за разглобяване/сглобяване и
пренасяне на изделието, на основание чл. 82, вр. чл.
88 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава (мораторна лихва) върху тази сума в
размер на 34,24 лв. за периода от окончателното плащане по договора (04.07.2018
г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.08.2019 г.), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- 270,06 лв.,
представляваща сбор от допълнително извършени разходи, свързани с направените
рекламации и предприетите по наставления на ответника действия за преодоляване
на недостатъците на изделието по Договор за изработка от 04.04.2018
г., а именно: 216,72 лв. заплатени логистични разноски, 17,55 лв. заплатени
пощенски разноски и 35,99 лв. заплатена цена за закупуването на 1 бр. „Бохемит-плюс“ химикал отрова за унищожаване на вредители и
предпазване на дървесина, на основание чл. 82, вр.
чл. 88 ЗЗД,
ведно
със законната лихва върху всички главници от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задълженията, за които
суми е издадена Заповед № 6698/30.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13855/2019 г. на ВРС.
В исковата молба и уточняващата молба ищецът С.Х.П.
твърди, че на 04.04.2018 г. между него като
възложител и ответника А.А.И. като изпълнител е сключен
Договор за изработка, по силата на който страните са се уговорили, ответникът
да изработи и достави мебели от масивна дъбова дървесина за домашно
обзавеждане, а именно: трапезна маса и холна маса. Сочи, че договорената цена е
изплатена изцяло от него чрез авансово плащане и допълнителна изплатена на
04.07.2018 г. чрез наложен платеж сума в общ размер на 1 377 лв. Излага, че
скоро след получаване на изделието същото е проявило скрити недостатъци в
резултат от използваните за изработката му некачествени суровини и материали.
Появили са се разкривявания в краищата и са се отворили загрозяващи широки
процепи и ръбове. Неколкократно ищецът е предявявал
рекламации с искане за отстраняване на недостатъците и е заплащал логистични
разходи за транспортирането на изделията в общ размер от 216,72 лв. Твърди, че
след всяко изпращане изделията отново са се връщали с частично отстраняване на
старите, но с появяването на нови недостатъци, в резултат от проявена
немарливост на изпълнителя. Сочи, че в допълнение на това използваният за
изработването на изделията дървен материал се е оказал заразен с паразити (яйца
и ларви на дървояди). Изпълнителят не успял да унищожи паразитите, което след
време би довело до пълна развала и погиване на изделията. Изделията продължили да
проявяват характерни за заразата недостатъци, като се чували звуци от скърцане
и гризане, появили се дупки, тунели и вдлъбнатини, проядени от живи червеи.
Сочи, че в опитите си да се справи с проблема изпълнителят нанесъл допълнителни
вреди на изделието като предприел грубо издълбаване на заразения материал и
закърпване на отворените дупки със смола. Излага, че предвид отказът на
изпълнителя да възстанови заплатените за изделието суми, ищецът изпратил
уведомление за разваляне на договора, считано от 05.08.2019 г. и покана за
доброволно изпълнение. Сочи още, че във връзка с многобройните рекламации му се
е наложило да търпи неудобства във връзка с опразването на дома му от мебели за
дълги периоди от време, пожертвано време и усилия за демонтирания и опакования
на тежките изделия, както и изпращането им чрез куриерска фирма. В тази връзка
претендира имуществени и неимуществени вреди, както и логистични разноски,
пощенски разноски и разноски за препарат за унищожаване на вредители, ведно с
обезщетенията за забава върху вземанията и разноски в производството.
Ответникът А.А.И. е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Счита,
че вземанията на ищеца са погасени по давност, евентуално са завишени по
размер. Твърди, че между страните е сключен договор за изработка, като правата
по него за недостатъци се погасяват в 6 месечен срок от получаване на
изработеното, който е изтекъл преди предявяване на иска. Сочи, че масите са
получени на 04.07.2018 г., а до април 2019 г. не са направени никакви
съществени забележки относно качеството на изработката. В тази връзка излага,
че на 08.12.2018 г. ищецът е изпратил съобщение на ответника, че е разопаковал
масите и същите „са супер“. Установен е лек дефект /дължащ се на атмосферните
условия/ и е уговорено да бъде върната за корекция, което се случило на
16.01.2019 г., като ищецът бил много доволен от продукта. Сочи, че на
06.04.2019 г. ищецът за първи път е заявил, че има проблем с изработените маси,
което е 9 месеца от получаване на изделията. Въпреки това изпълнителят се е
съгласил да приеме вещите и да ги обработи при необходимост. В тази връзка
твърди, че сочените недостатъци е могло да се проявяват при неправилно
съхранение на вещите, предвид обстоятелството, че едва 9 месеца по-късно са
направени възражения. Не оспорва, че страните са сключили договор за изработка
и вещите са предадени на 04.07.2018 г. Сочи, че при приемане на работата ищецът
е следвало да ги прегледа и да направи възражения, но това не е сторено.
Излага, че при обработката на материала не е установено от изпълнителя същият
да е бил заразен с ларви от дървояд, а това най-вероятно се дължи на
неправилното съхранение на вещите от страна на възложителя. Сочи още, че и
двете маси са изработени от един и същи дървен материал и би следвало да са
заразени и двете изделия, а не само едната маса, както твърди ищецът. Твърди
още, че на 03.06.2019 г. е предложил на ищеца да върне вещите и да му се
възстановят парите, но това не е сторено. Излага също, че сумата от 1 377 лв. е
заплатена за изработването на двете маси, а не само на едната, поради което не
следва да се претендира връщане на цялата сума. Оспорва иска за неимуществени
вреди, като счита, че ищецът не е претърпял такива, защото са удовлетворени
всичките му претенции. В заключение твърди, че всички искове са неоснователни,
защото проявените недостатъци се дължат на неправилно съхранение на вещите, а
не на некачественото им изработване.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете.
Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение.
Предявените искове са за връщане на платеното на отпаднало основание по развален
договор за изработка възнаграждение на изпълнителя с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. III, вр. чл.
265, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди вследствие от развалянето на договора, с правно основание
чл. 82, вр. чл. 88 ЗЗД и за
заплащане на обезщетения за забава от неизпълнението, с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства и приетото за безспорно между страните се
установява, че след дистанционни преговори между тях на 04.04.2018 г. са сключили неформален договор за изработка, по силата на
който са се уговорили ответникът да изработи и достави на ищеца мебели от
масивна дъбова дървесина за домашно обзавеждане, а именно: трапезна маса и
холна маса, срещу заплащане на възнаграждение. Ищецът е предплатил на ищеца
сумата от 200 лв. за закупуване на материали за изработването на изделията,
която не се претендира в настоящото производство. След това са уговорили
заплащането на окончателно възнаграждение в размер на още 1 377 лв. и за
двете маси, което е заплатено от ищеца с наложен платеж при получаването, след
изпращането им от ищеца на 04.07.2018 г. чрез куриерската фирма „ИНТЕРЛОГИСТИКА
КУРИЕР“ ЕООД.
Между страните е водена
писмена коресподенция чрез интернет, част от която е
приложена от ответника по делото. Ищецът не е оспорил, че е водена такава
кореспонденция, както и направените от страните изявления в нея, а единствено,
че тя не е в пълен обем. Съдът е приел доказателството. Ответникът е представил
на кореспонденция с твърдения, че същата е в пълен обем, но ответникът отново е
оспорил, че тя не е пълна. Съдът не е приел това доказателство и го е приложил
към корица. В случая приетата кореспонденция между страните /л. 49-55/ е от
значение само спрямо това кога ищецът е заявил, че е забелязал недостатъци в
изделията, характера на недостатъците и какво са се уговорили с ответника във
връзка с отстраняването им, доколкото други дати не се твърдят от страните.
Не се спори и се
установява от справката от куриерската фирма, че непосредствено след
изпращането на масите на 04.07.2018 г. ищецът е получил същите от куриерската
фирма, като едва на 08.12.2018 г. е разопаковал и сглобил същите. Последният
факт е виден от изявлението му до ответника в писмената кореспонденция. Към
този момент ищецът е бил доволен от изработеното, но е имал дребни забележки по
отношение на някои детайли. Ищецът е изпратил масите на ответника за корекция на
15.12.2018 г., като същите отново са върнати на 14.01.2019 г. На 16.01.2019 г.
ищецът е написал, че е получил масите и, че „холната е станала още по-красива
от преди“. Едва на 06.04.2019 г. ищецът е обявил на ответника, че чува
поскърцване от трапезната маса и смята, че в нея има ларви на дървояд,
макар и да не е забелязал дупки. Попитал
го е как да се справи с проблема и ответникът му е препоръчал препарат срещу
вредителите. След като ищецът не успява да унищожи насекомите страните се
разбират отново да изпрати масите на ответника, като това се случва на
16.05.2019 г. Ответникът извършва съответните манипулации и обработки и изпраща
отново изделията на ищеца на 29.05.2019 г., като всички дати се установяват от
справката на куриерската фирма и страните не спорят за тях, доколкото ищецът
претендира логистичните разходи по транспортирането. От кореспонденцията става
ясно, че ищецът отново не е доволен от продукта и ответникът предлага му да
върне възнаграждението, като получи обратно масите. В крайна сметка до
разбирателство между страните не се достига и на 22.07.2019 г. ищецът изпраща
по телепоща писмено изявление за разваляне на договора между страните, което
изявление е получено от ответника на 29.07.2019 г., видно от доказателствата по
заповедното дело, като му е даден едноседмичен срок за изпълнение, изтекъл на
05.08.2019 г. без да е налице такова.
Съобразно
разпределената в производството доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже, че вещите са имали
недостатъци, които не са отстранени и надлежно е развалил договора за
изработка, както и основанието и размера на претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди. Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си като
изпълнител да извърши работата по договора за изработка, а именно да изработи
качествени и годни за предназначението им вещи, както и че при наличието на
установени недостатъци е отстранил същите в подходящ срок.
По отношение на твърдените
от ищеца недостатъци в изделията по делото се установява, че същите могат да се
разделят основно на два вида – получени изкривявания в следствие на деформации
на използвания дървен материал и наличието на отвори, причинени от заразяване
на дървото с дървояди. Категорично се установява по делото, че изделията са
имали недостатъци. На първо място този факт не се оспорва от ответника, който
дори е предприел действия по отстраняването им. Същото се потвърждава от всички
свидетелски показания, както и от писмените такива. По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е извършило оглед на масите
на 12.02.2021 г. Въпреки отдалечеността на огледа от момента на развитието на
отношенията между страните във връзка с откриването на недостатъците, вещото
лице е установило наличието на такива, като от естеството им може да се направи
извод, че отговарят на описаните от ищеца и се подкрепят от останалите
доказателства по делото.
Вещото лице установява
наличието на ходови линии (бразди, канали) на лицевата страна на плота на
трапезната маса, запълнени със смола и шлайфани до нивото на цялата повърхност.
Ходовите линии са получени в резултат заразяване с насекоми и представляват
следи от ларвите при тяхното предвижване. Извършената манипулация е запълване
със смола до нивото на повърхността и шлайфане за постигане на гладък ефект
като останалата площ. Налице са излети отвори на лицевата страна на плота на
трапезната и на ниската маса, разположени на канта на самия плот. Установени са
общо пет отвора, които са запълнени с кит до нивото на повърхността и шлайфани
за гладък ефект. Отворите са получени след превръщане на какавидата във
възрастно насекомо, което прегризва тънкия слой, който отделя външната среда и
през този отвор напуска дървесината. Установени са повърхностни пукнатини на
лицевата страна, разположени на различни места на двете маси, както и по плота
и краката, като част от тях не са обработвани и запълвани с декоративни
материали. Налице е и изкривяване на плота на трапезната маса, хоризонталната
плоскост е придобила дъговидна форма. В зоната на крака на ниската маса също
има изкривяване към външния ръб. Според вещото лице констатираните недостатъци
и дефекти са в резултат на различни по рода си предварителни дейности или липса
на такива. Пукнатините и изкривяванията се дължат на засъхване на материала и
голямата ширина на някои от детайлите. Вещото лице установява още, че са налице
ходови линии и излети отвори в резултат на заразяване с насекоми, като част от
тях са били налични преди последното изпращане на масите до ответника на
29.05.2019 г., а част от тях са се появили след това. Вещото лице не може да
установи с точност дали към момента на огледа все още има живи личинки в
дървесината, без да се разглобят масите на съставни части. Не може да установи
и кога насекомите са заразили дървесината. Уточнява, че ако има наличие на
яйца, ларви и/или какавиди във вътрешността на дървесината, тяхното
съществуване няма как да бъде забелязано от средния потребител. Изключение са
тези видове, които издават звуци и могат да бъдат чути. Ако има наличие на
възрастни насекоми, които са оставили излетни отвори по повърхността, то те
могат да бъдат забелязани при обикновен преглед. Към момента на огледа на
вещото лице не са се чували звуци от дървесината.
При тази данни по делото
настоящият състав намира, че описаните от ищеца недостатъци са били налице и
към момента на експертизата голяма част от тях все още не са били отстранени. Естеството
на недостатъците не позволява същите да с причинени от самия ищец.
По отношение на това дали
недостатъците са явни или скрити следва да се приеме, че с изключение на
констатираните още при първия преглед през декември 2018 г. леки деформации на
дървото, то всички останали недостатъци следва да се приемат за скрити,
доколкото са в резултат на заразяване на дървесината с ларви на дървояд, което
не може да бъде установено при обикновен преглед, при липса на звуци или излети
от възрастно насекомо отвори, или се касае за измятане/изкривяване на дървото и
получаване на пукнатини, поради неправилната му първоначална и последваща
обработка, като това изкривяване се проявява постепенно във времето и е било
налице дори и при огледа на вещото лице, което е забелязало придобиването на
дъговидна форма на плота и наличието на пукнатини на няколко места по масите.
В тази връзка възражението
на ответника за погасяване по давност на правата на ищеца да иска отстраняване
на недостатъците, съответно да развали договора, следва да се приеме за
неоснователно. Правата на възложителя/поръчващият по чл. 265 ЗЗД се погасяват с
изтичането на шестмесечен срок, който в случая на скритите недостатъци започва
да тече от откриването им. По-сериозните деформации на дървото и проблемът с
дървоядите са открити от ищеца около април месец 2019 г., когато е и уведомил
ответника. Недостатъците не са отстранени и ищецът е упражнил правото си по чл.
265, ал. 2 ЗЗД да развали договора, като това е сторено през август 2019 г.,
преди изтичането на шестмесечния срок. Настоящият състав не споделя становището
на ответника, че се касае за явни недостатъци, както и че тези недостатъци се
дължат на неправилното съхранение на масите от страна на ищеца. По делото не
беше установено масите да са били съхранявани на неподходящо място, като от
водените от ищеца свидетели и от обясненията на вещото лице се установява, че
жилището където са се намирали масите, е било в много добро състояние. Въпреки
съхраняването им в подходящо помещение деформациите на изделията са продължили,
което е в резултат на некачествената им обработка, а не в резултат на начина им
на съхраняване. Водените от ответника свидетели твърдят, че при получаването на
изделията е имало влага по тях, който факт дори да се приеме за достоверен не
сочи до извода за неправилно съхраняване, а евентуално за възникнал проблем при
транспортирането им, като в случая по делото не беше доказано каква е причината
за това и дали същата може да се вмени във вина на ищеца.
Едно от основните
задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за
такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по - късно. Ако недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал.
2 от ЗЗД да развали договора. Упражняването на правото следва да се осъществи с
изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне
на договора, възложителят може да иска поправяне на работата от самия
изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато
това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението.
Ако недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по - късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265,
ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до шест месеца от приемането,
съответно пет години, когато се касае до строителни работи. В зависимост от това
дали установеният недостатък е поправим или непоправим, но без да пречи на
годността на вещта за използване по предназначение или съобразно уговореното,
ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на възнаграждението с
необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с обезценката
на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
В случая ищецът
първоначално е упражнил на няколко пъти правото си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД да
иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане.
Ответникът е приел недостатъците и се е опитал да ги отстрани, но неуспешно.
След това ищецът се е възползвал от правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали
договора.
По отношение на това дали
са били налице предпоставките за разваляне на договора настоящият състав
намира, че е налице неизпълнение, като недостатъците на изработеното са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното предназначение. Този извод не
касае всички установени по делото недостатъци, но касае недостатъците във връзка
с заразяването на дървото с насекоми, което и към датата на експертизата все
още е налице, както и недостатъците по начина на обработване на самата
дървесина, което е довело до същественото и́ изкривяване и поява на
пукнатини. Първият недостатък води до невъзможност за използването на масите по
предназначение, защото наличието на дървояди в дървото поставя в сериозен риск
от заразяване всички останали мебели от дърво в жилището на ищеца, от което
същият би понесъл допълнителни вреди, като в зависимост от латентния период на
лаврите на насекомото този процес е възможно да продължи с години. Вторият
недостатък води до невъзможността да се използват масите по предназначение на
първо място заради същественото изкривяване и образуването на дъга на плота им,
като по този начин се създават предпоставки за падане на предмети от масата,
предвид образувалия се наклон, а пукнатините биха довели до последващо
окончателно счупване на детайли и други допълнителни увреждания, в следствие на
които масите не биха могли да се използват за предназначение. Неправилната
обработка на дървесината създава предпоставки за засилването на този процес в
бъдещето. Следва да се отбележи и обективното загрозяване на изделията в
резултат на тези недостатъци, макар и това да не води до негодност на масите за
обикновеното им предназначение.
По отношение на
предпоставките за реализирането на гражданската отговорност на ответника за
неизпълнението следва да се приеме, че: деяние е налице, доколкото ответникът е
изработил изделията с недостатъци; противоправност е
налице, доколкото законът предоставя право на поръчващият да развали договора
при наличието на неотстраними недостатъци; вредата беше установена по делото,
както и нейния размер. По отношение на причинната връзка настоящият състав намира,
че същата не се доказа по отношение на заразяването на масите с дървояди. По
делото не беше установено с категоричност, че това е станало в работилницата на
ответника или в по-ранен момент. Същият би отговарял за това на основание чл.
261, ал. 2 ЗЗД, ако беше установено, че материалът, който е използвал, е бил
заразен предварително. Доказателства за това не се събраха, както и
доказателства за това точно кога се е заразило дървото. В тази връзка и
презумпцията за вина в този случай следва да се счита за оборена.
Не може да се направи този
извод, обаче, за недостатъците във връзка с деформирането на дървения материал,
доколкото същите са в резултат на неправилната обработка от страна на
ответника. Това се потвърждава от заключението на вещото лице, както и от
липсата на други доказателства за противното. Налице е причинна връзка между
начина на изработването на изделието и причинените вреди, като в този случай
презумпцията за вина не е оборена. С оглед становището на вещото лице не би
било разумно да се приеме, че толкова съществени деформации върху дървото са се
получили само в резултат на разликата във влажността в двете населени места.
В
заключение настоящият състав намира, че за ищеца са били налице предпоставките
за разваляне на договора по чл. 265, ал. 2 ЗЗД, поради което и за него се
поражда правото да иска обратно платеното по него възнаграждение в размер на
1 377 лв., както и да претендира вреди от неизпълнението по реда на чл.
88, вр. чл. 82 ЗЗД, които са в причинна връзка с
развалянето. Тези вреди се остойностяват общо на сумата от 270,06 лв., представляваща сбор от
допълнително извършени разходи в размер на 216,72 лв. заплатени логистични
разноски, 17,55 лв. заплатени пощенски разноски и 35,99 лв. заплатена цена за
закупуването на 1 бр. „Бохемит-плюс“ химикал отрова
за унищожаване на вредители и предпазване на дървесина. Тези разходи са сторени
от ищеца във връзка с договора, поради което и след развалянето се дължат от
ответника като обезщетение за причинени имуществени вреди (претърпени загуби) в
резултат от виновното неизпълнение на задължението да се предадат годни за
предназначението им движими вещи. Основателен е и искът за заплащане на
обезщетение за забава върху претенцията за връщане на даденото за периода от
развалянето на договора до подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в размер на законната лихва от 9,56 лв., от който момент е отпаднало
основанието за задържане на сумата.
По отношение на претендираните неимуществени вреди, които
ищецът твърди, че е претърпял във връзка с причинените му неудобства и
затруднения в извършваните обикновени ежедневни дейности за послужване в
домашни условия и положените допълнителни трудоемки физически усилия, свързани
с всяка от рекламациите за разглобяване/сглобяване и пренасяне на изделието
съдът намира, че същите бяха доказани по делото.
От разпита на водените от ищеца свидетели се установява,
че в дълъг период от време ищецът и свидетелката *, която живее с него, не са могли да се хранят на масите, които са
предвидили за новото жилище и същите са били обработвани с препарата срещу
вредители. В този период свидетелката дори е била бременна. Отделно от това
ищецът и неговият баща на няколко пъти са пренасяли и взимали обратно тежките
маси до куриерската служба, което им е създало значителни неудобства. Следва да
се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в следствие от виновното
неизпълнение по договора, която претенция е допустима съобразно постановките на
ТР № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл. 52 ЗЗД съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 300 лв. Основателен е и искът за
заплащане на обезщетение за забава върху претенцията за неимуществени вреди в
размер на законната лихва от 34,24 лв.
В
заключение настоящият състав намира, че предявените от ищеца положителни
установителни искове са основателни и следва да се уважат изцяло.
С
оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат сторените от
ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Представени са по делото списък
с разноски и доказателства за извършването им. Сторените разноски в заповедното
производство, както и сторените разноски в свързаните с исковото производство
други производства, които са обезпечителното и изпълнителното производство по
допуснатото обезпечение, също следва да се присъдят в настоящото производство.
Ищецът е представил подробен списък /л. 187/, както и множество доказателства
за сторени разноски във всички производства в общ размер от 3 454,01 лв.
Ответникът
е релевирал своевременно възражение за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на процесуалния представител на ищеца във всички производства.
Съдът намира, че следва да се редуцират като прекомерни претендираните
адвокатски възнаграждения: в исковото производство от 600 лв. на 400 лв.; във въззивното
производство по обжалване на определението на съда за допускане на обезпечение
от 300 лв. на 200 лв.; възнаграждението за процесуално представителство в
изпълнителното производство по налагане на обезпечителните мерки от 400 лв. на
200 лв. Този извод се налага, предвид това, че обезпечителното и изпълнителното
производства не са такива с висока фактическа и правна сложност, за да
обосновават възнаграждения над минималните, а що се отнася до исковото
производство, то процесуалният представител на ищеца не се е явил в нито едно
съдебно заседание, като представителството се изчерпва в подаване на искова
молба и писмена защита, които действия не обосновават претендирането на почти
двоен размер на адвокатското възнаграждение, съобразно Тарифата. Останалите
разходи на ищеца са свързани със сторени различни видове разноски във връзка с
воденето на производствата /държавни такси, депозити, логистични и транспортни
разходи и др./ и са реално сторени, поради което и следва да се присъдят
изцяло. В заключение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в общ размер от 2 954,01 лв. за всички производства.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът А.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ищеца С.Х.П., ЕГН
**********,***-ра, сумата от:
- 1 377 лв. /хиляда
триста седемдесет и седем лева/, представляваща заплатено на отпаднало
основание възнаграждение на изпълнителя по развален извънсъдебно неформален
Договор за изработка от 04.04.2018 г., на основание
чл. 55, ал. 1, предл. III, вр.
чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху тази сума в размер на 9,56 лв. /девет лева и
петдесет и шест стотинки/ за периода от датата на разваляне на договора
(05.08.2019 г.) до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение (29.08.2019 г.), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- 300 лв. /триста
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на лошото изпълнение/неизпълнение от страна на ответника по Договор
за изработка от 04.04.2018 г., изразяващи се в
претърпени неудобства и затруднения в извършваните обикновени ежедневни
дейности за послужване в домашни условия и положените допълнителни трудоемки
физически усилия, свързани с всяка от рекламациите за разглобяване/сглобяване и
пренасяне на изделието, на основание чл. 82, вр. чл.
88 ЗЗД, ведно с обезщетение за забава (мораторна лихва) върху тази сума в
размер на 34,24 лв. /тридесет и четири лева и двадесет и четири
стотинки/ за периода от окончателното плащане по договора (04.07.2018 г.) до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(29.08.2019 г.), на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- 270,06 лв. /двеста и
седемдесет лева и шест стотинки/, представляваща сбор от допълнително извършени
разходи, свързани с направените рекламации и предприетите по наставления на
ответника действия за преодоляване на недостатъците на изделието по Договор за
изработка от 04.04.2018 г., а именно: 216,72 лв.
заплатени логистични разноски, 17,55 лв. заплатени пощенски разноски и 35,99
лв. заплатена цена за закупуването на 1 бр. „Бохемит-плюс“
химикал отрова за унищожаване на вредители и предпазване на дървесина, на
основание чл. 82, вр. чл. 88 ЗЗД,
ведно
със законната лихва върху всички главници от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задълженията, за които
суми е издадена Заповед № 6698/30.08.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13855/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА А.А.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.Х.П., ЕГН **********,***-ра,
сумата от 2 954,01 лв. /две хиляди
деветстотин петдесет и четири лева и една стотинка/, представляваща общият
размер на сторените от ищеца разноски в настоящото производство, в производството
по ч.гр.д. № 13855/2019 г. на ВРС, в производството по в.ч.гр.д. № 3147/2020 г.
на ВОС и в производството по изп.д. № 307/2020 г. на
ЧСИ *, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: