РЕШЕНИЕ
№ 1501
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330105697 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* против Е. Я. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а
от Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. Обектът на ответника, находящ се в ....., ид. ...., представлявал промишлена
сграда, бил снабдяван с ел. енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна
точка № ..., а за ответника бил открит клиентски номер ......
Потребителят имал качеството на небитов клиент, съгл. §1, т.33а ДР на ЗЕ и
имал задължението да плаща консумираната ел.енергия и мрежови услуги в сроковете
по общите условия, като в изпълнение на задълженията си като краен снабдител,
ищецът доставил за периода 25.11.2018 г. – 24.01.2019 г. такива на обща стойност
9889,63 лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал
и лихва от деня на забавата, която възлизала на сумата от 2733,72 лева за периода
11.01.2019 г. – 09.11.2021 г. За неплатените задължения били издадени фактури, с
настъпил падеж.
Ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК № 9601/12.11.2021 г. по ч.гр.д.
№ 17778/21 г. на ПРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при
което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за
уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване
на заявлението в съда – 10.11.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се
1
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете,
в т.ч. – качеството на клиент; доставката на ел. енергия и мр. услуги именно за сочения
обект. Кл. № бил открит без знанието и съгласието му, липсвало заявление –
декларация, както и индивидуален договор за присъединяване към мр. услуги.
Представените фактури били издадени на друг кл. №, друго име и адрес – отнасяли се
за ракиджийски казан, която сграда била различна от собствеността му. Нямало данни
за уведомяване за издадените фактури, както и за прекъсване на ел. захранването.
Оспорва размера на начислените суми. След направено писмено запитване до ищеца в
хода на процеса, бил получен отговор, че процесният ИТН никога не бил регистриран
на негово име. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 ГГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени
в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По същество:
Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено
и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008 г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата
на електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на
закона.
За възникване на облигационна връзка и за пораждане на задължение за който
и да е субект, да плати стойността на потребени услуги за консумирана електроенергия
и мрежови услуги, е необходимо да се установи, че той има качеството на клиент -
потребител на тези услуги. Според чл. 1, т.4 от ОУ, „клиент” на ел. енергия е
потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или
2
общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени
нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.
От съвкупния анализ на представените по делото доказателства, според
настоящия състав е доказано категорично, че за исковия период – ответницата е имала
качеството на клиент по см. на цитираните разпоредби за притежавания от нея обект,
за който се твърди да са начислени процесните суми за ЕЕ и мр. услуги. Видно от НА
за ПП на НИ /л.41/, на 01.12.2017 г. е придобила процесния имот, ведно с построената
в него сграда. На 17.12.2020 г. /НА за ПП на НИ - л.44/ е продала същия на трето за
спора лице. Горното – видно и от представените справки от СВ – Пловдив. Тоест – за
процесния период именно тя е била собственик на имота /обекта/, за който се твърди да
са дължими търсените суми, като е имала качеството на клиент на ищеца. Обектът й е
бил присъединен към ел. разпределителната мрежа /СТЕ/. Възраженията в ОИМ в
обратна насока са неоснователни – опровергават се от писмените доказателства. В
препис – извлечението от сметка /л. 8/ изрично е посочено, че сумите касаят обект на
потребление с ИТН ..... в с. Ц., Промишлена сграда – каквато е описана в НА от
01.12.2017 г. като придобита от ответницата.
Както се посочи, индивидуален писмен договор не се изисква за възникване на
облигационното правоотношение. Кл. № е открит, въпреки липсата на подадено от отв.
заявление, тъй като тя самата е в неизпълнение на договорните си задължения като
клиент – нов собственик на обекта – чл. 11, т.3 от ОУ – да уведоми писмено ЕВН за
промяната в собствеността. Ирелевантно е дали има заявление за откриване на лична
партида, т.к. относимо е дали е имала качеството на клиент, което се установява.
Същевременно, няма твърдения и данни да е поискано спиране на захранването на
обекта /чл.33 и сл. ОУ ЕВН ЕС/, нито да са предприети действия по прекратяване на
договорните правоотношения между страните /чл.38, т.3 ОУ/, респ. – за
преустановяване достъпа до ел.разпр.мрежа.
При налична и продължаваща консумация на услугите /каквито се установяват
от СТЕ/ откриването служебно на кл. № и начисляването на суми за ЕЕ и мр. услуги, не
противоречи на облигационната обвързаност между страните, нито накърнява правата
на потребителя, който не е изпълнил собствените си задължения като консуматор.
Именно на липсата на уведомяване на доставчика се дължи и издаването на процесните
два броя фактури на името на предишния собственик на обекта В.Г., с неправилно
наименование на мястото на потребление – ракиджийница, вместо промишлена сграда
– каквато е придобита от ответницата, според описанието в НА. Следва да се има
предвид и, че самите фактури, дори и неточно издадени, не са основания на
вземанията, такова е договорното правоотношение между страните. Дори да не са
доведени до знанието на отв. преди процеса /което може да има отношение към
отговорността за разноски/, тя оспорва дължимостта на отразените в тях суми в хода
му, като те касаят именно периода, в който тя е била клиент.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата е имала качеството на
„клиент“ на ищцовото дружество за процесния период, а като такъв – принципно
дължи плащане на предоставените услуги, но при доказване на количеството и
стойността им.
Прието е заключение на СТЕ, което се кредитира като ясно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните. След оглед на място, подробен анализ и доводи –
експертът сочи, че за процесния период обектът с ИТН .......е бил присъединен към
ел.разпр. мрежа; има данни за доставена ЕЕ, като е отчетена такава по два броя
3
електромери, работили в ИТН през периода. ВЛ е посочило, че не може да даде
отговор на въпроса какво количество от измерената в периода по двата електромера ЕЕ
е доставена до процесния обект, тъй като по тези електромери е преминала и е
отчетена ЕЕ и на друг, неидентифициран трифазен консуматор, нерегламентирано
присъединен към изходящия прекъсвач, след търговското измерване в ИТН. Допълва,
че фактурираната ЕЕ съответства на отчетената по двата електромера, но не е реално
потребена от процесния обект в цялото си количество. Според снетите данни от
паметта на единия електромер за тази ИТН – по трите фази имало електропотребление
от големи трифазни консуматори, каквито не били открити в обекта. В устния си
доклад пред съда, ВЛ сочи, че обектът някога бил ракиджийница, затова тогава имало
трифазно захранване, но от проверките, които извършил за периода, установил, че
обектът бил битова едноетажна сграда с монофазни консуматори.
При тези данни, съдът приема иска за недоказан по основание, а и по размер
/въпреки заключението на ССЕ, което обаче е обвързано от данните в СТЕ/. Реална
консумация в обекта е имало действително, но тя не е в твърдения и остойностен от
ищеца размер. Вещото лице е категорично, че не може да се установи какво количество
е доставено до обекта, като фактурираната ЕЕ не е потребена от същия в цялото
твърдяно количество. Тъй като не се установява колко точно е то, искът е недоказан по
основание и размер. Отговорността на потребителя не може да бъде ангажирана за
претендираните суми, след като не се установява реално да е потребил начисленото му
кол. услуги. В този смисъл, не се споделят доводите в ПЗ, че той следвало да носи
ангажимент за плащането, вкл. за потреблението на нерегламентирано прикачения
консуматор. Основанието на предявения иск е свързано с договорното
правоотношение за конкретен обект и негово потребление на доставена ЕЕ и мр.
услуги, а не касае плащане на ЕЕ, свързана с начислено кол., поради нерегламентирано
прикачване на допълнителен консуматор.
Неоснователен е аргументът, че след като нерегламентираното
присъединяване е извършено след границата на собственост, отговорността за
консумираната ЕЕ, следва да е на потребителя. Договорното правоотношение, с
предвидените права и задължения, не включва отговорност при такова
присъединяване, т.к. не е част от облигационната обвързаност между страните. Искът
не касае хипотези на ПИКЕЕ. Същевременно, няма никакви данни кога и от кого е
извършено такова присъединяване, за да се търси отговорност именно от ответницата.
Отделно, такова потребление от големи трифазни консуматори е имало още по време
на предишния собственик на обекта Велчо Ганчев – както сочи и ВЛ по СТЕ, поради
което и няма никакво основание да се приеме, че именно ответницата носи тежестта за
наличното присъединяване, както и потребление на неидентифициран консуматор, за
да се търси плащане на всички процесни суми от нея. Неточно и неотговарящо на
заключението на ВЛ е твърдението в ПЗ, че при оглед в обекта било установено, че
незаконно присъединеният кабел влизал в обекта и към него бил прикачен
допълнителният консуматор. Напротив – експертът сочи /л.68,69/, че от трите фазови
проводници на кабела, влизащ в таблото /тип апартаментно/, електрозахранването се
извършва само по единия от тях /другите 2 фазови жила са отрязани и „заглушени“/.
Огледът установил, че в стаите няма налични трифазни консуматори и трифазни
контакти. В тази връзка е и по – нататъшното допълнение, че по трите фази на един от
електромерите е имало електропотребление от големи трифазни консуматори, каквито
не са били открити в процесния обект. Следователно - свързаният допълнителен
трифазен кабел, явно не участва в схемата на потребление на обекта на ответницата, а
4
на трето лице.
Тоест – в имота си тя не е ползвала трифазен ток, за да дължи плащането му,
още по – малко на претендираното договорно основание.
За електромера на конкретния обект, в процесния период, количеството реално
консумирана ЕЕ и мр. услуги не е доказано като стойност, за да се търси и съответна
сума за плащането им, която с категоричност не възлиза на претендирания размер.
Тъй като ищецът не доказва посочените елементи от ФС на претенцията си, тя
е недоказана по основание и размер и подлежи на отхвърляне в цялост. Няма
възможност за установяване дължимост дори на реално кол. консумирани услуги
/каквито принципно се установява да има/, т.к. същите не са и не могат да бъде
разграничени и определени точно, само за ответника като потребител за периода,
въпреки ангажираните доказателства /СТЕ/. Следва да се отбележи, че за размера на
вземанията има приобщена ССЕ, но изводи на база на нея не следва да бъдат правени,
т.к. самото количество на ЕЕ, измерена по електромерите, не е доказано относно и
само процесния обект.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. В случая доказване на всички елементи от ФС на
претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало.
Главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и акцесорният за
обезщетение за забава, като обусловен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответницата, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, с представени док. за
плащане на 1000 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС. Следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство, които изрично са поискани /т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС/ - в размер на 1000 лева – платено адв. възн., съгл. ДПЗС. По
отношение на тях - не е направено възр. за прекомерност до преклузивния за това срок
– приключване на устните състезания по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против Е. Я. К., ЕГН ********** обективно
съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта на следните суми: 9889,63 лева – главница, представляваща стойност на
ел.енергия и мрежови услуги за периода 25.11.2018 г. – 24.01.2019 г. за обект, находящ
се в ...., Промишлена сграда, с ИТН: ...; 2733,72 лева – обезщетение за забава за
периода 11.01.2019 г. – 09.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 10.11.2021 г. до окончателното
погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 9601/12.11.2021 г. по ч.гр.д.
№ 17778/21 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37 да плати на Е.
5
Я. К., ЕГН **********, с адрес: ........., следните суми: 1000 лева /хиляда лева/ -
разноски за настоящото производство и 1000 лева /хиляда лева/ - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 17778/21 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6