№ 5582
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110138589 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от А. Н. В., ЕГН **********, с
адрес гр. С, чрез адвокат И. К. Б., ЕГН ********** САК, тел. .......... с адрес на извършване
на дейността гр. София, бул. „Витоша“ № 63, ет. 1, против Застрахователно акционерно
дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. С, представлявано от ........
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка Хюндай , модел Санта Фе, с
регистрационен номер .......... шаси KMHSU81XDDU218438. На 15.06.2022 година ищецът е
сключил с ответника ЗАД “БУЛСТРАД ВИГ“ договор за застраховка на посочения автомобил
по застраховка „Каско Стандарт.“ Договорът за застраховка е обективиран в застрахователна
полица № 5С1068815791 с основно покритие – «Пълно Каско».
Твърди се, че застраховката влиза в сила от 00.00 часа на 15.06.2022 година и е със срок
на действие до 23.59 часа на 14.06.2023 година. Твърди се, че договорената по полицата
застрахователна сума е равна на стойността, за която автомобилът е придобит
непосредствено преди сключването на застраховката и е в размер на 36 500,00 (тридесет и
шест хиляди и петстотин) лева, а застрахователната премия е платима разсрочено на четири
равни вноски, които ищецът е платил изцяло и в срок.
На 19.01.2023 година ищецът е установил, че застрахованият автомобил е
противозаконно отнет, като събитието е настъпило за времето от около 18.00 часа на
17.01.2023 година до около 06.20 часа на 19.01.2023 година в гр. София, ж.к. Стрелбище. За
кражбата е образувано досъдебно производство № 102/2023 по описа на 04 РУ-СДВР. С
постановление на прокурор при СРП по пр.пр. № 2566/20.03.2023 наказателното
производство по досъдебното производство е спряно.
На 19.01.2023 година ищецът е уведомил своевременно и застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, като ЗАД „БУЛСТРАД ВИГ” образува преписка по
щета № 470422232303254. По образуваната преписка по щета ищецът предава на
1
застрахователя всички изискани му документи, необходими за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение.
На 13.04.2023 година ответникът е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 27 941.39 (двадесет и седем хиляди деветстотин четиридесет и един и 0.39) лева,
като с писмо от 12.04.2023 година ищецът е бил уведомен, че определеното от
застрахователя обезщетение е в размер на 28 470,00 (двадесет и осем хиляди четиристотин и
седемдесет) лева, от което е прихваната последната четвърта разсрочена вноска от
застрахователната премия в размер на 528.61 лева.
На 05.05.2023 година ищецът е депозирал пред застрахователя жалба с искане за
изплащане на разликата над определеното от застрахователя обезщетение до размера на
действителната стойност на застрахованото МПС към датата на събитието. С писмо изх. №
АЗ 01310-7/18.05.2023 застрахователят е отказал плащането на допълнително обезщетение,
като бланкетно се позовава на текстове на общите си условия за застраховка „Каско
Стандарт.“
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователно
акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП,” ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, пл. "Позитано" № 5,
представлявано от ......., да заплати на А. Н. В., ЕГН **********, сумата от 2 000,00 (две
хиляди) лева, представляваща част от неизплатено, но дължимо застрахователно
обезщетение, цялото в размер на 7 000,00 (седем хиляди) лева, ведно със законната лихва
върху размера на неплатеното, но дължимо обезщетение от датата на завеждане на исковата
молба – 11.7.2023 година до окончателното изплащане на сумата
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски в полза на ищеца,
както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск на стойност 2000 лева,
предявен като частичен иск от 7000 лева, срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за
заплащане на обезщетение, представляващо според ищеца разлика над заплатеното от
страна на застрахователя обезщетение по претенция № 470422232303254, за присъждане на
законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане,
както и за присъждане на направените по делото разноски.
Оспорва действителната стойност на лек автомобил марка Хюндай , модел Санта Фе, с
регистрационен номер .........., като счита исковата претенция за силно завишена в тази й
част, тъй като претендираното обезщетение значително надвишава действителната стойност
на превозното средство и счита, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена в тази й
част.
Навеждат се доводи, че експертите на дружеството са определили действителната
стойност на процесното превозно средство в размер на 28 470 лева, от която сума е
удържана последната четвърта премийна вноска в общ размер на 528,61 лева, като разликата
в размер на 27 941,39 лева е изплатена по посочената от застрахования по застрахователната
полица бА.а сметка.
Ответникът прави възражение за подзастраховане съгласно чл. 389, ал. 2 КЗ. Твърди се,
че още при подписване на застрахователният договор между страните по същият е
договорено наличие на подзастраховане.
Ответникът оспорва всички твърдения, съдържащи се в исковата молба за изпадане на
забава от страна на застрахователя.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, в това число
заключение по съдебно-автотехническа експертиза („САТЕ“) въз основа на които и след
техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12 ГПК
2
съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Не се спори от ответника наличието и валидността към 19.01.2023 г. на процесната
застраховка „Каско Стандарт,“ сключена при ЗЕАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП" АД, ЕИК: ********* по отношение на лек автомобил марка Хюндай, модел Санта
Фе, с регистрационен номер .........., както и не се оспорва настъпването на твърдяното
застрахователно събитие.
Не се нуждае от доказване, че при ответника по претенцията на ищеца е била
образувана щета по претенция по щета № 470422232303254 и е било платено
застрахователно обезщетение в размер на 27 941,39 (двадесет и седем хиляди деветстотин
четиридесет и един и тридесет и девет стотинки) лева на 13.04.2023г.
В хода на съдебното дирене беше назначена съдебно-автотехническа експертиза,
заключението по която беше изслушано и прието в съдебно заседание и което съдът
кредитира след преценка по реда на чл. 202 ГПК като обективно, компетентно и
добросъвестно изготвено. Вещото лице, при употреба на различни оценителни методи,
оценява автомобила на 31 500 лева към датата на застрахователното събитие (19.01.2023 г.).
Според заключението не е налице подзастраховане, доколкото от сключването на
застрахователния договор до датата на застрахователното събитие са изминали седем
месеца, а при оценката на МПС в договора е взета предвид фактурната стойност на
автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявена осъдителна искова претенция по иска за обезщетение
за имуществени вреди - правната квалификация е чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
По същество
По осъдителните искови претенции за ищеца е тежестта да докаже:
- настъпването на увреждащото застрахователно събитие, както и неговия механизъм,
съответно наличието на причинно – следствена връзка с вредите, характера и вида на
твърдяните имуществени вреди.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение и че действително е налице
подзастраховане.
В хода на производството и по реда на чл. 214 ГПК ищецът увеличи цената на иска,
като същият се счита предявен за сумата от 3030 лева.
Доколкото няма спор по останалите юридически факти, подлежащи на доказване
между страните (вреда, размер, характер и вид, причинно-следствена връзка), съдът следва
да установи дали ответникът е доказал твърдението си за наличие на подзастраховане на
процесното МПС, което да обоснове редуцирания размер на изплатеното обезщетение с
оглед застрахователната стойност по договора.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
3
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент (Решение
№ 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., I т. о. на ВКС; Решение № 59 от 6.07.2017 г. по
т. д. № 2367/2015 г., I т. о. на ВКС; Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.,
II т. о. на ВКС)
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, действителната
стойност на процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие е 31 500 лв. Между страните не се спори и от представената полица се установява,
че уговорената застрахователна сума е 36 500 лв., поради което съдът намира за недоказано
възражението на ответника, че в случая е налице подзастраховане. Не се установява
застрахователният договор да е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване,
поради което разпоредбата на чл. 389, ал. 2 КЗ не намира приложение, а възражението на
ответника в този смисъл е неоснователно. В допълнение, от полицата, приложена като
писмено доказателство по делото, е видно, че застрахователната сума отговаря на
определената от дружеството застраховател. тоест В тази хипотеза и въз основа на
кредитираното от съда заключение по САТЕ дължимото обезщетение за откраднатата кола,
доколкото кражбата се приравнява на пълна увреда, възлиза на 31 500 лв.
Застрахователят ответник е изплатил обезщетение в размер от 28 470,00 (27 941,39 след
направеното прихващане с последната четвърта разсрочена вноска от застрахователната
премия). Следователно застрахователят дължи по застрахователния договор с ищеца сумата
от 3 030 лева.
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и по
размер, поради което я уважава.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът следва да се произнесе
по отговорността за разноски в исковото производство. При този изход на спора, вземайки
се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски в пълен размер.
Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за заплатена държавна такса – 121,20 лева,
депозит за САТЕ – 200 лева, и заплатено адвокатско възнаграждение – 500 лева, общо в
размер на 821,20 лева.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 498, ал. 3 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С да заплати на А. Н. В.,
4
ЕГН **********, с адрес гр. С сумата от 3 030 (три хиляди и тридесет) лева, част от
неизплатеното обезщетение от 7000,00 лв., представляваща разликата до дължимо
застрахователно обезщетение по договор за застраховка на лек автомобил марка Хюндай,
модел Санта Фе, с регистрационен номер .........., шаси KMHSU81XDDU218438 по
застраховка „Каско Стандарт,“ който договор за застраховка е обективиран в застрахователна
полица № 5С1068815791 с основно покритие – „Пълно Каско,“ ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 11.7.2023 година до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С да заплати на А. Н. В.,
ЕГН **********, с адрес гр. С сумата на сторените разноски в гражданско дело 38589/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, а именно 821,20 лева, представляваща заплатена
държавна такса – 121,20 лева, депозит за САТЕ – 200 лева, и заплатено адвокатско
възнаграждение – 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5