Определение по дело №35/2018 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 12.02.2019 год.

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 35 по описа за 2018 год. на СОС, намери следното:

           

           ИЩЕЦЪТ – „У.Б.“ АД с ЕИК . е предявил против  и „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК. иск с правно основание чл.694 от ТЗ за признаване за установено по отношение на ответника-длъжник, синдика и кредиторите на несъстоятелността на „Г.“ ЕООД /в несъстоятелност/ с ЕИК ., че приетото вземане на ищеца по договор за банков револвиращ кредит № 928/05205 от 18.05.2016г. в размер на 421 367.70 лева, включено в одобрения от съда списък на приетите вземания по чл.692 от ТЗ е обезпечено на сто процента с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК с всички описани в същия недвижими имоти.

            Претендират се и направените по делото съдебни разноски.

            От представените по делото от ищеца писмени доказателства, имащи отношение към допустимостта на предявеният иск се установява следното:

            На 18.05.2016г. между несъстоятелното дружество - ответник и банката – ищец е сключен договор за инвестиционен кредит № 928/05205/023706 /договор № 928/. По силата на този договор Банката предоставила на „Г.“ ЕООД револвиращ кредит в размер на 400 000 лева, предназначен за извършване на търговски сделки с непреработена селскостопанска продукция.

            На 30.05.2016г. с цел да обезпечение на отпуснатия от банката револвиращ кредит на ответника е учредена от последния договорна ипотека с нотариален акт № 193, том ІІ, рег. № 2289, дело № 305 от 2016г. на нотариус Иванка Башева – Йорданова с район на действие РС-Кубрат, рег. № 573 на НК върху описаните в акта недвижими имоти.

            Револвиращият кредит на ответника е обезпечен и с особен залог, учреден с договор за особен залог от 18.05.2016г., върху вземанията на ответника, произтичащи от сключени договори за покупко-продажба описани в самия договор за особен залог.

            На 13.06.2017г. по пощата е подадена молба от кредитор за откриване на производство по несъстоятелност на „Г.“ ЕООД по чл.625 от ТЗ. Такова производство е открито с решение № 103 от 22.08.2017г. по т.д. № 118/2017г. по описа на СОС. С решението е определена за начална дата на неплатежоспособността на „Г.“ ЕООД – 16.01.2015г., дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена дейността му.

            Видно от молба за предявяване на вземане от 20.09.2017г. ищецът е предявил вземането си по процесния договор за револвиращ кредит № 928, както и вземането си по договор за банков инвестиционен кредит № 927 от 18.05.2016г. и два анекса към него в размер на 1 488 591.27 лева. Банката е посочила, че първия кредит е обезпечен с договорна ипотека върху описаните в нот. акт № 193/30.05.2016г. недвижими имоти, със залог по реда на ЗДФО, както и със залог по реда на ЗОЗ. Вторият кредит бил обезпечен с договорна ипотека върху имотите описани в нот. акт № 192 от 18.05.2016г. и със залог по реда на ЗДФО.

            От справка в ТР се установява, че на 20.10.2017г. по партидата на ответника – длъжник е обявен списък на предявени и приети от синдика на ответното дружество вземания на кредитори, между които и вземането на банката – ищец по договор за револвиращ кредит № 928/18.05.2016г. в размер на 421 367.70 лева, обезпечено с договорна ипотека № 193/30.05.2016г.

            На 27.10.2017г. длъжникът в производството по несъстоятелност и ответник в настоящото съдебно производство е депозирал пред съда по несъстоятелността възражение срещу вземанията на банката, като е твърдял, че вземането в по-голям размер по договор № 927 не е съществуващо в неговия пълен размер, съответно и учредената ипотека спрямо него не съществува в пълния си размер. Моли същото да бъде изключено от списъка на приетите вземания, а при условията на евентуалност да бъде прието в размер на 50 %. По отношение вземането на банката по процесния договор за кредит длъжникът е твърдял във възражението си, че това вземане следва да бъде с поредност по т.8 на чл.722 от ТЗ, а не по т.1, тъй като ипотеката която го обезпечава е недействителна поради учредяването й след началната дата на неплатежоспособността.

            Банката ищец също е възразила срещу списъка на приетите вземания от синдика в частта му, касаеща приетите привилегии в полза на банката по отношение на вземанията й. Банката е посочила, че за вземането й по договора за банков револвиращ кредит № 928 от 18.05.2016г., освен приетото от синдика обезпечение – договорна ипотека учредена с н.а.№ 193/30.05.2016г., са учредени като обезпечения залог по ЗДФО и особен залог по ЗОЗ, които обезпечения също следва да бъдат отразени в списъка.

             С определение от 02.02.2018г. постановено по т.д.н. № 118/2017г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на длъжника срещу приетото обезпечение на вземането на банката – ищец, учредено с нот.акт № 193 от 2016г., но в същото време е одобрил списък на приети вземания на кредиторите на длъжника „Г.“ ЕООД – в несъстоятелност, в който срещу вземането на банката от 421 367.70 лева в графата „обезпечения и привилегии“ липсва обезпечението по нот. акт № 193/2016г. Същото все пак е посочено, но в графата основание на вземането. Договорната ипотека обаче, учредена с нот. акт № 193/2016г. – за 75 % от имотите описани в акта, е посочена като обезпечение и на другия кредит на длъжника от банката – ищец /кредит № 927/, макар такава претенция да не са имали нито кредиторът, нито длъжникът.

            С определение № 93 от 12.02.2018г. постановено по т.д.н. № 118/2017г. съдът по несъстоятелността е поправил допусната очевидна фактическа грешка в таблицата на приетите вземания на кредитора „У.Б.“ АД, но не е изложил в мотивите си в какво се изразява грешката. Видно от новата таблица, обезпечението на вземането по договор № 928 вече е договорната ипотека, учредена с нот. акт № 193/2016г. – за 75 % от имотите описани в акта; залог по ЗДФО и особен залог по ЗОЗ, вписан в ЦРОЗ под № 2016051902652.

            Предвид на изложеното, настоящият съдебен състав, упражнявайки правомощието си да следи служебно за допустимостта на предявения иск, намира следното:

Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 от ТЗ; да е спазен срокът по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно, при предявен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ сезираният съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на посочените предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е обвързан от становището на съда по несъстоятелност относно това дали вземането е предявено в производството по несъстоятелност в срока по чл. 685 от ТЗ. Задължителните предпоставки за допустимост на иска следва да са налице до приключването на производството и съответно отпадането на някоя от тях в хода на производството води до недопустимост на предявения иск. В случая предпоставките за допустимост на иска не са налице при образуването на настоящото съдебно производство. Предметът на иска по чл. 694 от ТЗ - спорното обезпечение, претендирано от кредитора-ищец, следва да е напълно идентично с включеното от синдика в списъка на приетите вземания, както по своя титуляр и размер, така и по основание. Извършената от съда промяна на обезпечението на приетото вземане в процентно отношение е отново допусната от съда очевидна фактическа грешка в определението, с което е поправена очевидна фактическа грешка. Това  е така, защото нито кредиторът когато е предявил вземането си, нито синдикът когато го е приел в списъка на приетите вземания, нито длъжникът или други кредитори - възразили срещу него, са излагали твърдения за неговата процентна или частична основателност /за такава се говори във възражението на длъжника, но в частта му касаеща другия кредит, този под № 927, обезпечен с нот. акт №192 от 30.05.2016г./. В тази връзка, кредитът отпуснат с договор № 928 следва да се отбележи, че е обезпечен изцяло с договорна ипотека, учредена с нот.акт № 193 от 30.05.2016г. и за това обстоятелство не се е спорило. Спорна е била действителността на цялата ипотека. Обезпечението е заявено в неговата цялост от кредитора – титуляр, така е прието от синдика и така в неговата цялост длъжникът е възразил, че същото е недействително, поради което е и несъществуващо. Съдът обаче е оставил без уважение това възражение на длъжника, а именно възражението срещу обезпечението учредено с нот.акт № 193 от 30.05.2016г. /виж определение на съда от 02.02.2018г. постановено по т.д.н. № 118/2017г./. Липсват други възражения срещу обезпечението на вземането на банката – ищец в настоящото производство по договор № 928. В този смисъл като е посочил в определението си от 12.02.2018г., че банката притежава договорна ипотека само върху 75% от имотите описани в нот.акт № 193/2016г., за обезпечение на вземането си по договор № 928 от 18.05.2016г., съдът по несъстоятелността е допуснал очевидна фактическа грешка. Последната е недопустимо да бъде поправяна, чрез иск по чл.694 от ТЗ, като се прескача процедурата по чл.247 от ГПК. Нещо повече – в мотивите на определението си от 02.02.2018г. съдът по несъстоятелността изрично е посочил, че кредитът предоставен по договор № 927 от 18.05.2016г. /т.е. различен от процесния договор № 928/  „обезпечава придобиването само на 75 % от имотите“. Т.е. преплетени са двата договора за кредит и обезпеченията на вземанията по тях. Във всички случаи обаче ясно е посочено, че възражението на длъжника срещу обезпечението, учредено с нот. акт № 193/2016г. е неоснователно, т.е. това обезпечение е действително в пълния му обем и е следвало по този начин да бъде отразено в таблицата на приетите вземания на ищеца. Като е посочил друго съдът е допуснал очевидна фактическа грешка.

Предвид на изложеното съдът приема, че ищецът няма правен интерес да предявява иск по чл.694 от ТЗ, като може да постигне целените правни последици с облекчената процедура за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в определението на съда по несъстоятелността, с което се одобрява списъкът на приетите вземания на кредиторите на ответното търговско дружество. В този смисъл и поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, настоящото съдебно производство се явява недопустимо и като такова подлежащо на прекратяване.

С оглед на горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 35 по описа за 2018г. на Софийски окръжен съд.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: