№ 19369
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20221110148972 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу Л. Х. М. и Г. Б. М., с която са предявени кумулативно обективно и субективно
съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответниците в
условията на солидарна отговорност съществуването на вземане на ищеца за сумата в
размер на 77,31 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през
периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на
дължимата сума; искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответниците в условията на солидарна отговорност
съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 16,01 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответниците Л. Х. М. и Г. Б. М. били клиенти на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими
всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия
бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна
енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли.
Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден
1
имот, а именно: апартамент № 53, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******
през периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., но не били заплатили цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г. по ч. гр. д. № 21879 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответниците възразили в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Л. Х. М. и Г. Б.
М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата.
Ответниците оспорват предявените искове, като правят възражение за погасяване на
претендираните вземания по давност.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Ибрямова. Процесуалният представител поддържа депозираната
искова молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да
уважи исковата претенция като доказана по основание и по размер. Претендира направените
по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В съдебно заседание ответниците Л. Х. М. и Г. Б. М., редовно призовани, не се явяват и
не се представляват. Депозирали са молба, в която заявяват, че поддържат подадения
отговор и направеното в същия възражение за погасяване на процесните вземания по
давност.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Страните не спорят по фактите по делото. Ответниците са признали изложената от
ищеца в исковата молба фактическа обстановка, като са направили единствено възражение,
2
че претендираните вземания били погасени по давност. Съгласно Тълкувателно решение №
3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на главницата,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111,
б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Доколкото няма данни по делото процесните задължения да
са били установени с влязло в сила съдебно решение, към тях следва да се прилага именно
кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е
подадено на 26.04.2022 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 26.04.2019 г. В настоящото производство се
претендира заплащане на стойността на топлинна енергия, потребена през периода от
01.05.2018 г. до 31.10.2018 г., като последната месечна фактура – тази за м. октомври 2018
г., е с падеж 16.12.2018 г. Това означава, че всички претендирани вземания за исковия
период са погасени по давност. Ищецът не представи доказателства за наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност, въпреки че с
доклада по делото беше разпределено в негова тежест установяването на посочените
обстоятелства. С оглед изложеното субективно съединените искове по чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар давността за тях
да не е изтекла. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за
вредите на кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в
размер на законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което
същото се присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. С оглед
изхода на спора по исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и предвид обстоятелството, че тези по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД са акцесорни на първите, то същите се явяват неоснователни и също следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на разноските:
Ответниците не са поискали присъждане на направените разноски, а и по делото няма
доказателства за реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от изпълнителните директори Александър Славчев Александров и Ивайло
Ивов Епитропов, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.
3
„Ястребец” № 23Б, срещу Л. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, адрес, и
Г. Б. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, адрес, кумулативно обективно и
субективно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо
ответниците в условията на солидарна отговорност съществуването на вземане на ищеца за
сумата в размер на 77,31 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
през периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. до следния топлоснабден имот, а именно:
апартамент № 53, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и искове с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците в
условията на солидарна отговорност съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ
размер на 16,01 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
15.09.2019 г. до 12.04.2022 г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.05.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 21879 по описа
за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 21879 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4