№ 43
гр. Враца, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20231400900093 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 6035 от 29.09.2023г. ищцата Г. Й. Г., ЕГН
********** от гр.Враца, чрез адв. С. Ч. - АК-Смолян, е предявила срещу
ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София, обективно
съединени искове за заплащане на сумата 60 000,00 лв., частично от общо 110
000,00 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП от 04.04.2023 г.,
изразяващи се във физически болки и страдания, затруднения и неудобства в
ежед невието, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на
увреждането - 04.04.2023 г., до окончателното й изплащане, и за заплащане на
сумата 1915, 95 лв. - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за
лечение, вследствие на причинените телесни увреждания при същото ПТП,
ведно със законната лихва върху направения разход, считано от датата на
извършването му до датата на подаване на исковата молба, както и законната
лихва върху сумата 1915, 95 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски.
В исковата молба ищцата Г. Й. Г., ЕГН ********** от гр.Враца, чрез
адв. С. Ч. - АК-Смолян, твърди че на 04.04.2023г., при управлението на лек
автомобил марка „Шевролет“, модел ,,Резо“ с рег. № РВ***КН в град Враца
на ул. ,,Втори юни“ на пешеходна пътека, водачът К.Ц.Г. нарушил правилата
за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законови ограничения скорост, не бил внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, не
пропуснал стъпилите или преминаващи по пешеходна пътека пешеходци, при
1
което реализирал удар с пешеходката Г. Й. Г.. Поддържа, че във връзка с ПТП
е образувано досъдебно производство № 360/2023г. по описа на РПУ Враца,
пр.пр. № 2529/2023г. по описа на РП Враца. Посочва, че произшествието е
настъпило по изключителната вина на водача Г., който грубо е нарушил
следните правила за движение по пътищата: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП (не е бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците); чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП (движил се със скорост,
несъобразена с конкретните пътни условия и със законовите ограничения);
чл.116 от ЗДвП (не е бил внимателен и предпазлив към пешеходците) и
чл.119, ал.1 от ЗДвП (при приближаване към пешеходна пътека не е
пропуснал стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре). Изтъква, че след ПТП-то е
транспортирана в спешния медицински център към МБАЛ „Христо Ботев“
гр.Враца и след извършени прегледи и направени изследвания е установено
пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост. Твърди, че в болничното
заведение й била извършена спешна оперативна процедура с голям обем и
сложност, при която бил поставен интрамедуларен пирон ф/11м и дължина
400 мм, и два броя застопоряващи винта в дисталната част на
интрамедуларния пирон. Поддържа, че вследствие на получените травми
изпитвала силни болки и дискомфорт, които наложили приемането на
всякакви болкоуспокояващи и спазването постелен режим. След изписването
й от болничното заведение тя продължила своето лечение в домашни условия
като дълго време не можела да се обслужва сама, имала нужда от помощ за
елементарни си ежедневни битови нужди и потребности - хранене, къпане,
тоалет, невъзможност да се придвижва и други, с което се ангажирало
семейството й. Посочва, че оплакванията й продължили, което наложило
посещение при различни медицински специалисти, които установили, че
дясната й подбедрица е два пъти по-обемна от лявата, и че е налице силно
изразен надфасциален лимфедем на целия десен долен крайник; назначено й
било лечение с различни медикаменти, медицински изделия за мазане и
носене на медиицнски компресивни чорапи; дадени са й препоръчки да не
натоварва увредения долен крайник. Вследствие първоначалният шок от
случилото се и продължаващия емоционален дискомфорт се появило
хронично безсъние и непрекъснати кошмари, станала по-изнервена,
раздразнителна, избухлИ., което в голяма степен ограничило всичките й
социални контакти. Продължителния период на възстановяване и
продължаващи оплаквания я травмирали психически, настъпили и
посттравматични нарушения и промени в емоциите й; развила остро
тревожно разстройство, станала емоционално неустойчИ.; нарушено било
личното й и социално функциониране. Независимо от възрастта си била
много активна, дейна, помагала е на близките си, не е имала хронични
заболявания; от здрава права жена, за един миг се превърнала в тежест на
близките си. Наред с това твърди, че във връзка с проведеното лечение в
периода април - септември 2023г. е направила разходи в размер 1915,95 лева,
2
включващи потребителски такси, изследвания, медикаменти, медицински
изделия и др., които представляват за нея имуществени вреди - претърпени
загуби. Посочва, че лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Резо“ с рег. №
РВ***КН, при управлението на който виновно е причинено ПТП-то, има
сключена застраховка „ГО” в ответното дружество ЗК „Лев Инс“АД, полица
№ BG0/22/12/**********, валидна от 20.05.2022г. до 19.05.2023г., което
ангажира отговорността му за обезщетяване на причинените вследствие на
ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Поддържа, че е предявила
пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с
вх. № 5508/06.06.2023г., но ответникът я информирал, че няма основание да
изплати обезщетение преди да представи всички материли от досъдебното
производство, изясняващи обстоятелствата относно настъпването на ПТП.
Тъй като към този момент досъдебното производство не е било приключило,
била в обективна невъзможност да предостави на застрахователя изискваните
документи. Твърди, че към момента на подаване на исковата молба
застрахователят все още не е определил и изплатил обезщетение, което
поражда за нея правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, гр. София в срока по
чл.367, ал.1 ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявените искове.
Твърди, че от ищцата не са представяни документи за установяване
механизма на произшествието и относно настъпването на деликт, поради
което извънсъдебно предявената претенция не е била установена по
основание и за него не е била налице обективна възможност да се произнесе
по нея, че сроковете, определени за това, регламентирани в Кодекса за
застраховането, не са започнали да текат и с оглед разпоредбата на чл. 498, ал.
3 КЗ предявения иск е недопустим. Оспорва изцяло претенцията за
неимуществени вреди - по основание и по размер, както и всички твърдения в
исковата молба по нейното основание. Възразява срещу твърденията на
ищцата, че процесното произшествие е настъпило единствено поради
действията на водача К.Ц.Г. и срещу описания механизъм на същото, че се е
осъществил само поради нарушение на правилата за движение от страна на
водача на лекия автомобил. По аргумент от разпоредбата на чл. 300 от ГПК,
оспорва твърденията в исковата молба за виновно противоправно поведение
на водача на посочения лек автомобил, осъществило процесното
произшествие, а именно неглижиране на посочените норми на ЗДвП, с
неспазването на което виновно е причинил телесни увреждания на ищцата.
Насрещно твърди, че процесният транспортен инцидент е настъпил по
причина от действията на ищцата Г. Г., като пешеходец, че същата е могла
при обикновено внимание да възприеме пътната обстановка и другите
участници в движението в момента на започване на пресичането на
необозначено място, като не е било налице пречка да съобрази поведението
си като пешеходец с пътната обстановка, с което да се препятства
възникването на опасност на пътя, че ищцата е навлязла на пътното платно
внезапно, под ъгъл, ограничаващ видимостта, като за водача на МПС е било
3
невъзможно да предотврати настъпването на транспортния инцидент.
Поддържа, че пешеходката Г. е извършила нарушение на чл. 113 от ЗДвП,
като при пресичане на платното за движение преди да навлезе на него, не се е
съобразила с приближаващите се пътни превозни средства, разС.ието, на
което се намират, както и скоростта, с която се движат и посоката им.
Оспорва търпените от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствена
връзка между тях и механизма на произшествието; оспорва интензитета и
проявлението на твърдените неимуществени вреди, предвид липсата на
медицински документи, установяващи заболявания на ищцата, доказано
възникнали в причинна връзка с произшествието. Оспорва и размера на
претенцията за неимуществени вреди, като прекомерна и заявена в
противоречие с чл. 45 ЗЗД и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52
от ЗЗД, както и претенцията за присъждане на лихва върху претендираното
обезщетение.
С допълнителна искова молба ищцата оспорва изцяло подадения от
ответника отговор. Представя и моли съда да приеме като доказателство по
делото заверен препис от влязло в сила Споразумение от 20.12.2023г. по
НОХД № 1019/2023г. по описа на Районен съд Враца, с което водачът на
увреждащото МПС - К.Ц.Г., е признат за виновен в извършване на
престъпление на 04.04.2023г. в град Враца, на бул. ,,Втори юни“ № 66, при
управлението на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Резо“ с рег.
№РВ***КН, с което по непредпазливост е причинил на пешеходката Г. Й. Г.
средна телесна повреда. Предвид наличието на влязла в сила присъда моли
съда да приеме, на основание чл.300 от ГПК, че са установени по категоричен
и безспорен начин въпросите относно наличието на деяние, неговата
противоправност и вината на дееца К.Ц.Г.. Оспорва твърдението на ответника
за прекомерност на претендираното обезщетение като неоснователно, както и
възражението за недължимост на лихва за забава, поради непредставяне на
определени изисквани от ЗК „Лев Инс” АД допълнителни документи,
необходими за разглеждане на претенцията й. Твърди, че с молба с вх. №
5508/06.06.2023г. е представила на застрахователя единственият
задължителен документ - констативен протокол за ПТП, а с молба с вх. №
9032/21.09.2023г. допълнително му е представила медицински документи,
както и че поисканите документи от ЗК „Лев Инс“ АД не са съществували
нито към датата на завеждане на извънсъдебната претенция, нито към датата
на изтичане на срока за обработка на щетата - влязла в сила присъда и
автотехническа експертиза.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
4
ответника на допълнителната искова молба, в който същият заявява, че
изцяло поддържа изложеното в отговора на исковата молба и оспорва
изложените допълнителни доводи на ищцата.
В съдебното заседание страните, чрез процесуалните си представители,
поддържат изложеното в исковата молба и допълнителната такава, както и в
отговора и направените искания.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебно-
автотехническа и съдебно-медицински експертизи, намери за установено
следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 04.04.2023г. на пешеходна пътека в град Враца, на бул. ,,Втори юни“ №
66, е реализирано ПТП, при което лек автомобил марка „Шевролет“, модел
„Резо“ с рег. №РВ***КН, управляван от водача К.Ц.Г., ЕГН **********,
блъснал преминаващата по пешеходната пътека Г. Й. Г., ЕГН ********** от
гр.Враца.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 967000-5015/05.04.2023 г., след посещение на
мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В
протокола като пострадало лице е вписана Г. Й. Г. - пешеходец, която е
получила фрактура на дясна тазобедрена кост без опасност за живота, и е
настанена в ортопедично отделение на „МБАЛ Христо Ботев” АД.
За настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство №
360/2023г. по описа на РУП-Враца, пр.пр. № 2529/2023г. по описа на РП-
Враца, по което е било образувано НОХД № 1019/2023 г. по описа на РС-
Враца, НО, V състав. С влязло в сила споразумение, сключено на основание
чл.382, ал.6 от НПК, обективирано в протокол от 20.12.2023 г., подсъдимият
К.Ц.Г. е признат за виновен в това, че на 04.04.2023г. в град Враца, на бул.
,,Втори юни“ до № 66, при управлението на лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Резо“ с рег. №РВ***КН, е нарушил правила за
движение, установени в чл.119, ал.1 ЗДвП, и с това по непредпазливост е
причинил на пешеходката Г. Й. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в
закрито /пертрохантерно/ счупване на дясна бедрена кост, причинило й
трайно затруднение на движенията на долния десен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека, поради което, на основание чл.343, ал.3, б.
„а” вр. ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, му е наложено
5
съответно наказание.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза. На база на приложените по
делото доказателства и тези по ДП № 360/2023г. по описа на РУ-Враца,
вещото лице е дало заключение, че местопроизшествието е настъпило на
04.04.2023 год. около 11,40 часа в гр. Враца, на бул. „Втори юни” срещу № 66
(Нон стоп при болницата), при облачно време, мокра настилка и нормална
видимост, като лек автомобил „Шевролет Резо" с peг. № РВ***КН,
управляван от К.Ц.Г., при движението си по бул. „Втори юни” в посока изход
на гр. Враца към гр. Мездра с предна челна част на автомобила удря
пресичащата пътното платно по пешеходна пътека тип Зебра на булеварда от
ляво на дясно, спрямо движението на лекия автомобил пешеходка - Г. Й. Г.,
вследствие на което пешеходката е получила наранявания, отразени в СМЕ.
Ударът е настъпил на пешеходната пътека във вътрешната лента на платното
за движение на ППС в посока гр. Мездра при контакт на пешеходката с
предната броня на автомобила. Според заключението в момента на удара
лекият автомобил е бил в режим на аварийно спиране, като скоростта му на
движение към този момент е била около 6,52 км/ч.=1,81 м/сек. От
заключението се установява също, пешеходката е достигнала до мястото на
удара, след като е изминала разС.ие от 8,9 м. по пешеходната пътека; лекият
автомобил „Шевролет Резо” в момента на възникване на опасността -
навлизане на пешеходката на пешеходната пътека, е отстоял от мястото на
удара на разС.ие от около 18,1 метра. Според вещото лице пешеходката е
могла да види автомобила и неговото направление на движение в момента, в
който същия се е намирал на разС.ие от нея от около 19,51 м.; видимостта е
била двустранна - и двамата участници в ПТП са имали техническа
възможност да се видят и възприемат като участници в движение по пътно
платно от посоченото разС.ие 18,1 м. и дори по-голямо от него. Водачът на
автомобила е имал техническа възможност да вижда и възприема наличните
пред автомобила на платното за движение на ППС всички движения на ППС
и пешеходци в динамично разС.ие от около 20 - 25 м., съпоставими с
посоченото изчисление на разС.ие спрямо мястото на удара от 19,51 м.
Възможността на пешеходката да избегне удара е била след изминаване на
разС.ие от около 7 м. по пешеходната пътека - пресичане на двете ленти в
6
посока движение на ППС център гр. Враца, да спре на двойната непрекъсната
осова линия на пешеходната пътека и пропусне преминаването на автомобила
пред нея. Според заключението пешеходката не е попаднала в опасната зона
на спиране на лекия автомобил „Шевролет Резо" при движението му със
скорост от около 6,5 км/ч.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно извършването на твърдяното в
исковата молба деяние - настъпването на процесното ПТП на 04.04.2023 г.,
неговата противоправност и вината на водача на МПС К.Ц.Г.; относно
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирано в застрахователна полица № BG0/22/12/**********, валидна от
20.05.2022г. до 19.05.2023г., сключена при ответното застрахователно
дружество, с която се покрИ. отговорността на водача на лек автомобил марка
„Шевролет“, модел ,,Резо“ с рег. № РВ***КН - К.Ц.Г.; предявена пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. №
5508/06.06.2023г. и неизплащане на претендираното застрахователно
обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба,
поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 вр. с чл.377 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил на страните за безспорни и
ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства. Наличието на сключена
застраховка се потвърждава и от представената по делото застрахователна
полица № BG0/22/12/**********.
За установяване на причинените на ищцата травматични и други
увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение по делото са
представени писмени доказателства (епикризи, амбулаторни листа, резултати
от образни изследвания и др.), назначени са и са изпълнени основна и
допълнителна съдебно-медицински експертизи и са събрани гласни
доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалата Г. Й. Г. е приета в ОТО при МБАЛ „Христо
Ботев“ АД – Враца на 04.04.2023 г., където е била за лечение до 11.04.2023 г.
с диагноза: Пертрохантерно счупване, закрито. В анамнезата е отразено, че
постъпва в ОТО след ПТП, като е била блъсната от лек автомобил. При
7
приемането ищцата е била в добро общо съС.ие, адекватна, контактна с
нормален соматичен статус. ДЦК е бил видимо скъсен с около 3 см. и външно
ротиран; имала е силна болка при пипане в областта на трохантерния масив в
дясно с хематом и положителен симптом на „закованата пета“ в дясно. На
05.04.2023 г. на ищцата е извършена операция № 472 - открито наместване с
ОМ на счупената бедрена кост. Следоперативния период е протекъл гладко,
проведено е медикаментозно лечение по схема и антитромботична
профилактика, като съС.ието й не е позволявало лечението да продължи в
домашно амбулаторни условия, поради което е насочена за долекуване и
рехабилитация в МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца. (Ксерокопие на
Епикриза от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, (ИЗ №4164). В
периода от 11.04.2023 г. до 16.04.2023г. ищцата Г. е била за лечение в ОТО
при МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца с диагноза: Долекуване след
хирургична намеса. При приемането - нормален соматичен статус; наличие на
постоперативен ръбец в областта на дясна ТБС, оперативна рана спокойна.
По време на престоя е проведено медикаментозно лечение и антитромботична
профилактика и е изписана в добро общо съС.ие с дадени указания, в това
число и за антитромботична профилактика до тридесетия постоперативен
ден. (Ксерокопие на Епикриза от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр.
Враца, (ИЗ № 4442). На 23.08.2023 г. и на 13.09.2023 г. ищцата е посетила
съдов хирург, който й е поставил основна диагноза по МКБ: Лимфедем,
некласифициран другаде. Оплаквала се е от оток и болка в областта на десен
крак. При прегледа е имала твърд, напрегнат оток в областта на дясна
подбедрица, която е била два пъти по-обемна от лява. Назначена е
медикаментозна терапия. (Ксерокопия на Амб. лист №
2323570670FF/23.08.2023 г. и Амб. лист №232565021D8B/13.09.2023 г.,
издадени от д-р Крумова - съдов хирург).
От заключението на вещото лице-ортопед по назначената и извършена
основна съдебно-медицинска експертиза, изготвено след изследване на
материалите по делото и личен преглед на ищцата, се установи, че в резултат
на извършеното ПТП същата е получила пертрохантерно счупване на дясна
бедрена кост. Посоченото увреждане е получено по индиректен механизъм -
падане от собствен ръст върху трохантерния масив, като същото е в причинна
връзка с процесното ПТП, и е причинило на Г. трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник. Според заключението проведеното на
ищцата лечение е било оперативно и медикаментозно, като възстановителния
период е от порядъка на 8-10 месеца, при липса на усложнение и нормален
оздравителен процес; очаква се в бъдеще ищцата да продължи да изпитва
болки при физическо пренатоварване или при промяна на времето. От
заключението се установява също, че няма медицински данни за налични при
ищцата хронични здравословни страдания или заболявания, които да са в
причинна връзка и зависимост с периода на възстановяване; не са налице при
ищцата хронични заболявания, който да причиняват дискомфорт и
затруднения в ДЕЖ, както и да влияят върху двигателната функция на долен
8
десен крайник и да изискват съответното лечение.
Във връзка със заключението, на 08.03.2024 г. на ищцата е извършен
преглед от вещото лице д-р К., при който са установени постоперативни
белези странично над трохантера на дясно бедро - кос - 5 см. и дистално - 2
см.; ограничени движения на дясна ТБС за сметка на ротацията. Обиколката
на лява подбедрица е била 33 см., а на дясна - 34 см., която е с еластичен
чорап. Ищцата се е оплаквала от болки при повишено натоварване и промяна
на времето. При прегледа е установено, че същата е в добро общо съС.ие,
имала е самостоятелна походка с накуцване в дясно с помощно средство -
бастун. От направената рьо графия - съС.ие след пертрохантерно счупване с
ОМ; метално чуждо тяло на ниво крило на хълбочната кост.
В съдебното заседание вещото лице, изготвило заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, поясни, че
ищцата не е напълно възстановена и че възстановяването на тази възраст ще
има последствия - болки при натоварване и при промяна във времето. Според
вещото лице възрастта има значение относно скоростта на възстановяване и
последващите оплаквания от страна на пациента.
От заключението на вещото лице по назначената и извършена
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвено от специалист
хирург, след изследване на материалите по делото, личен преглед на ищцата и
проведена консултация с лекуващия я съдов хирург относно съС.ието й, се
установи, че получената от ищцата в резултат на ПТП травма -
пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост, е възможно да доведе до
лимфедем на дясната подбедрица. Според вещото лице посттравматичния
оток на дясната подбедрица, вследствие лимфедема, може да се получи по два
механизма - вследствие травмата - следоперативен оток от счупването на
бедрото, и от травма на самата подбедрица /при самата травма се разкъсват
лимфни пътища на подбедрицата, което също да доведе до този лимфедем/.
Преди травмата пострадалата не е имала данни за придружаващ лимфедем
или едем от друго естество, така че получения посттравматичен лимфедем е в
пряка зависимост от травмата. От заключението се установява също, че за
установения лимфедем е проведено продължително медикаментозно лечение
и използване на еластичен чорап; проведеното лечение има много добър
ефект, изразяващ се със значително намаление на отока и подобряване на
движението. Все още продължава възстановителния период. Според вещото
лице се очаква в бъдеще ищцата да продължи да изпитва тъпи болки и
затруднения във връзка с установения лимфедем на дясната подбедрица, но
не може да се предвиди колко време ще продължат. Оплакванията се
изразяват в тъпа болка/тежест/ и оток. При ходене се очаква предимно и в
изправено положение статично, тежеста и отока да се увеличават; възможно е
и образуването на атрофични рани на кожата, които в момента няма.
При извършения във връзка със заключението преглед на ищцата от
вещото лице д-р Ц., същата е съобщила за оток и тежест в областа на
9
крайника, болки при натоварване и затруднено придвижване на дълги
разС.ия, при които ползва бастун и патерица. Вещото лице е установило
палпиране на остатъчни фиброзни уплътнения на коляното и бедрото, все още
кафяви пигментации над мястото на обширните хематоми и увеличен обем на
крайника, обаче в значително по-малка степен в сравнение с времето на
първоначалния преглед при съдовия хиррург, т.е. има значителен ефект от
провежданото лечение. Според вещото лице е възможно тази обемна разлика
да остане завинаги. В момента на прегледа ищцата продължава с
медикаментозното лечение и носи еластичен чорап.
Заключенията на вещите лица по изготвените основна и допълнителна
съдебно-медицински експертизи по писмени данни не са оспорени от
страните и съдът ги приема като обективни, компетентни и пълни,
изясняващи относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За установяване на преживените от ищцата болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели Т. Г.ев Т. – съпруг на ищцата, и Г. Х. М. – неин братовчед.
Свидетелят Т. Т. твърди в показанията си, че след катастрофата
съпругата му е закарана с линейка в Бърза помощ, след което е преместена в
Ортопедията, на следващия ден е оперирана и е изписана на шестнадесетия
ден след операцията. След изписването я закарали на село с инвалидна
количка, прекарала на легло около два месеца, през което време свидетелят я
обслужвал. Свидетелят установи също, че кракът на съпругата му бил закован
с планки и не е бил гипсиран. Пострадалата ставала леко от леглото и
присядала на него, а той й местел крака, свалял я от леглото, носел я до
тоалетна, слагал я в инвалидната количка и я изкарвал на двора. Това нещо я
дразнело, тъй като била свикнала да общува с хора, да работи по двора, тъй
като пролетта има много работа. Цялата работа паднала на неговите ръце.
Според свидетеля след два месеца съпругата му започнала вече да ходи с
проходилка, а на третия месец се движила с патерици. Тогава отишли на
преглед в Ортопедията в болницата във Враца и след прегледа доктора й
казал, че може вече да ходи с една патерица, но да не стъпва на счупения
крак. От показанията на свидетеля се установи също, че след като съпругата
му започнала да се движи, целият й крак започнал да се подува от стъпалото
до таза. Сърдечно-съдов лекар й изписал разни мазила да си маже крака и
ластичен чорап, като той й помагал да го обува и събува. Постепенно кракът
й започнал да се оправя от таза надолу. Оттогава до сега съпругата му все си
носи чорапа задължително. Свидетелят установи също, че пострадалата
стъпва на крака си, но като ходи на дълго разС.ие чувства болки в таза и
10
тазобедрената кост, че вкъщи ходи, като се хваща за мебелите, но навън ходи
с бастун, че навеждането й е трудно, като се наведе чувства болка.
Свидетелят твърди, че сега съпругата му не работи нищо, само се разхожда и
той не може да разчита на нея за помощ, тъй като тя не трябва да вдига тежко
и да преуморява крака.
Свидетелят Г. М. живее в с.Алтимир и е съсед с Г. и съпруга й; разбрал,
че от инцидента е счупила тазобедрена става. Видял ищцата за първи път след
инцидента, 10-ина дни след като я изписали от болницата; била в инвалидната
количка. След около два месеца свидетелят видял пострадалата да ходи в
стаята с проходилка. Виждал я в седмицата по веднъж, тъй като ходил в дома
й, а тя се оплаквала, че поС.но има болки в крака. В края на лятото ищцата
получила някакви усложнения и свидетелят разбрал, че са ходили на съдов
хирург. Свидетелят твърди също, че понастоящем ищцата като ходи накуцва
и е с патерица и че не се движи на по-големи разС.ия, ходи само в двора на
40-50 метра. От показанията на свидетеля се установи също, че преди
инцидента ищцата била много дейна, поддържала си добре двора, заедно със
съпруга си, а след инцидента свидетелят не я вижда вече по двора, само
готви; преди била по-весела, сега е изнервена, защото друг й върши работата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетеля Т.
Т. съдът отчита възможната негова заинтересованост от изхода на делото,
предвид съпружеската му връзка с ищцата, с оглед разпоредбата на чл.172 от
ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
11
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмени
молби-претенции от ищцата от 06.06.2023 г. и от 21.09.2023г. и отказ на
застрахователя да определи и изплати обезщетение. Не е оспорена и
материално – правната легитимация на ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените имуществени и неимуществени вреди и 4.
наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция, се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
Влязлата в сила присъда се ползва със сила на пресъдено нещо относно
изчерпателно изброените в чл. 300 от ГПК обстоятелства, при което е
задължителна за съда разглеждащ гражданскоправните последици от
конкретното деяние относно това дали то е извършено, дали е противоправно
и дали дееца е виновен. Присъдата е задължителна за гражданския съд и
относно наличието на причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на делинквента и телесното увреждане, когато последното е
обективен съставомерен елемент от престъпния състав. Съгласно
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд
споразумение има последиците на влязла в сила присъда и има задължителна
сила за всички юридически и физически лица, учреждения и длъжностни
лица, а във връзка с гражданския процес задължителната сила на присъдата се
изразява в нейното установително действие по въпросите: извършено ли е
12
деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието /чл. 413, ал. 2 НПК/.
В настоящия случай, съдът, прилагайки разпоредбата на чл. 300 ГПК
намира, че съдържащите се в одобреното от съда по НОХД № 1019/2023 г. по
описа на ВрРС споразумение по чл. 384, ал.1 НПК констатации относно
виновното и противоправно деяние на водача на лек автомобил марка
„Шевролет“, модел „Резо“ с рег. №РВ***КН К.Ц.Г., за настъпилото на
04.04.2023г. пътно-транспорно произшествие (механизмът на процесното
ПТП), неговите последици - причинените на пешеходката Г. Й. Г. телесни
увреждания, които са елемент от състава на престъплението по чл.343, ал.1,
б.”б” вр. чл.342, ал.1 НК, както и причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача и телесното увреждане на ищцата,
следва да се считат за доказани в хода на настоящото производство при
разглеждане на гражданските последици от извършеното деяние досежно
имуществената отговорност на застрахователя за последиците от настъпилото
ПТП. Механизмът на настъпване на процесното ПТП беше изцяло потвърден
и от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по основната и допълнителната медицинска
експертизи и гласни доказателства) дават основание за извод, че при
процесното ПТП ищцата е получила телесни увреждания, а именно:
пертрохантерно счупване на дясна бедрена кост, довело до лимфедем на
дясната подбедрица и посттравматичен оток на същата, и е претърпяла болки,
страдания и неудобства, окачествени от съдебната практика като
неимуществени вреди. Същите са в пряка причинна връзка с произшествието
и поведението на водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че
ищцата е пострадала именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата
по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
13
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквИ.лент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото съС.ие. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищцата Г. Й. Г. е получила пертрохантерно
счупване на дясна бедрена кост, причинило трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник, довело до лимфедем на дясната
подбедрица и посттравматичен оток на същата. За посочените увреждания
ищцата е претърпяла оперативно-ортопедично и медикаментозно лечение по
схема, съобразена с посочените увреждания. Ищцата е била хоспитализирана
в МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца в ОТО от 04.04.2023г. до 16.04.2023г.,
общо 12 дни. На ищцата е извършена една операция на 05.04.2023 г. -
14
операция № 472 - открито наместване с ОМ на счупената бедрена кост.
Възстановителния период по отношение на счупената бедрена кост е от
порядъка на 8-10 месеца, при липса на усложнение и нормален оздравителен
процес. През възстановителния период пострадалата е търпяла неудобства,
свързани с обслужване на хигиенни и физиологични нужди, неудобство от
необходимостта да бъде обгрижвана от друго лице, но същите са обичайни за
подобен род ситуации. Пострадалата е търпяла болки и страдания от
увреждането с интензитет характерен за този вид травми, като тези болки и
страдания са персистирали за един по-дълъг период от обичайния, като
продължават и към датата на изготвяне на заключението. Не е налице пълно
възстановяване на функцията на долен десен крайник. При извършения на
ищцата преглед от вещото лице-ортопед по назначената медицинска
експертиза е установено, че в резултат на операцията на ищцата са останали
постоперативни следи /белези/, ограничени движения на дясна ТБС за сметка
на ротацията и разлика в обиколките на подбедриците, като дясната е с 1 см.
по-голяма от лявата и е с еластичен чорап. Ищцата е имала самостоятелна
походка, като е накуцвала в дясно и е използвала помощно средство - бастун.
Същата не е напълно възстановена и възстановяването й на тази възраст ще
има последствия - очаква се в бъдеще ищцата да продължи да изпитва болки
при повишено натоварване и при промяна във времето. Макар проведеното
лечение на причинения лимфедем да има много добър ефект, изразяващ се в
значително намаление на отока и подобряване на движението, все още
продължава възстановителния период. Според вещото лице-хирург се очаква
в бъдеще ищцата да продължи да изпитва тъпи болки и затруднения във
връзка с установения лимфедем на дясната подбедрица и е възможно
обемната разлика между двете подбедрици да остане завинаги.
Като взе тези доказани от ищцата Г. Й. Г. вреди, хоспитализацията на
ищцата, извършената операция и обстоятелството, че са налице данни за
невъзстановени увреди, възрастта й - 74 години към момента на настъпване
на ПТП, както и претърпените от нея неудобства и затруднения в битовото
обслужване през оздравителния период; необходимостта от чужда помощ за
извършване на обичайни дейности и от използването на помощни средства за
придвижване, водещо до зависимост от други лица за определен период от
време; не на последно място преживения стрес от травмиращото събитие, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
15
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нИ. на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 40 000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените от ищцата имуществени вреди в общ размер 1915, 95 лева под
формата на разноски за лечение, направени вследствие на процесното ПТП. В
подкрепа на твърденията за извършени разходи ищцата е представила
съответни доказателства – Фактура № **********/06.04.2023 г., издадена от
МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, на стойност 1500,00 лв. за ОМ;
Фактура № **********/18.04.2023 г., издадена от МБАЛ „Христо Ботев“ АД,
гр. Враца, на стойност 58,00 лв. за потребителска такса за 10 дни престой;
рецептурна бланка за „Фраксипарин” и фискален бон от „Фарматика“ ООД -
гр. Варна от 16.04.2023 г., на стойност 98,50 лв. за 18 ампули „Фраксипарин”;
Фискален бон от 06.04.2023 г. на стойност 26,58 лв. за „Фортекал” - таблети;
Фискален бон от 11.04.2023 г. на стойност 11.89 лв. за памперси и мокри
кърпи; Фискален бон от 23.08.2023 г. на стойност 17,46 лв. за „Фиброзим”;
Фискален бон от 23.08.2023 г. на стойност 73,60 лв. за „Аспирин протект”,
„Репарил” гел, „Фиброзим” и „Ендотелон”; Фискален бон от 13.09.2023 г. на
стойност 69,92 лв. за „Аналгин”, „Есенциале Форте”, „Репарил” гел и
„Фиброзим”; Фискален бон от 13.09.2023 г. на стойност 60,00 лв. за
медицинско изделие. Посочените суми са заплатени от ищцата Г. Й. Г..
Установи се също така, от заключенията по изготвените съдебно-медицински
експертизи, че посочените в платежните документи разходи са във връзка с
причинените на ищцата травми от настъпилото ПТП, като извършването на
същите е било необходимо от медицинска гледна точка за потребителска
такса за престоя й в здравно заведение, за остеосинтезния материал за
извършената операция на дясна подбедрица, за антитромботична
профилактика и за лечението на лимфедема на дясната подбедрица след
изписването й от ОТО. С оглед изложеното, застрахователят дължи на
ищцата обезщетение за причинените от процесното ПТП имуществени вреди
в претендирания размер.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
16
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почИ. на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба ответникът-
застраховател е посочил като принос на пострадалата за настъпване на
вредите единствено нейното поведение като пешеходец – същата е пресичала
пътното платно на необозначено място, не е съобразила поведението си като
пешеходец с пътната обстановка, навлязла е на пътното платно внезапно, под
ъгъл, ограничаващ видимостта, извършила е нарушение на чл. 113 от ЗДвП,
като при пресичане на платното за движение преди да навлезе на него, не се е
съобразила с приближаващите се пътни превозни средства, разС.ието, на
което се намират, както и скоростта, с която се движат и посоката им.
Съдът счита, че тези възражения не са доказани в хода на съдебното
производство.
На първо място, ищцата е пресичала пътното платно на място, което е
било сигнализирано като пешеходна пътека с хоризонтална маркировка тип
Зебра, поради което е имала правата на пешеходец при преминаване по
пешеходна пътека. На следващо място, според относимите към настоящия
случай предписания на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, като им е забранено да
навлизат внезапно на платното за движение. По делото не са събрани
17
доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да установяват
извършено нарушение от ищцата на посочените правила. Напротив, от
заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че
същата е пресичала пътното платно, като се е движила бавно, със спокоен ход
и със скорост, съответстваща на възрастта й – 74 години, пола и условията на
движение – 3,2 км/ч., че при стъпването й на пешеходната пътека в нейното й
начало лекият автомобил се е намирал на 18,10 м. и се е движил със скорост
от 6,52 км/ч., така че пешеходката не е попадала в опасната зона на спиране
на автомобила. Констатацията на вещото лице, че пешеходката е могла да
избегне удара като спре на пешеходната пътека и пропусне преминаването на
автомобила пред нея сама по себе си не води до извод за нарушение от нейна
страна на посочените норми от ЗДвП. Не на последно място следва да бъде
съобразена нормата на чл. 116 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата и към престарелите хора, и тази на чл.119 ЗДвП, която
изрично регламентира задължение на водача на нерелсово пътно превозно
средство при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре (ал.1). Приложими в случая са и постановките на т. 6,
б."а" от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, според
които законодателят въвежда задължение на водача на ППС да осигури
предимство на пешеходците, когато те са стъпили на пешеходна пътека или
преминават по нея. Съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза в момента на удара ищцата Г. Г. се е намирала на средата на
платното за движение (до мястото на удара е изминала път по пешеходната
пътека от около 8.9 метра) - т.е. вече е преминавала по пешеходната пътека,
поради което е имала предимство за преминаване, което водачът на лекия
автомобил не й е осигурил. Посоченият факт изключва възможността за
внезапно навлизане на пострадалата на платното за движение.
Предвид изложеното съдът приема, че не са налице действия на
пешеходеца, вкл. нарушаване на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, които да доведат
до съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и възражението на
ответника се явява неоснователно.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
18
осъди ответното дружество ЗД „Лев Инс“ АД, гр.София да заплати на ищцата
Г. Й. Г. обезщетение за неимуществени вреди 40 000 лева. За горницата над
уважения размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 60 000 лв., частичен от 110 000 лева, искът не е доказан и следва да
се отхвърли като неоснователен.
Искът за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи
в предявения размер, като се осъди ответното дружество ЗД „Лев Инс“ АД,
гр.София да заплати на ищцата Г. Й. Г. обезщетение за имуществени вреди
1915, 95 лева.
С оглед частичната основателност на иска за неимуществени вреди и
основателността на иска за имуществени вреди следва да бъдат разгледани и
акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху определените
обезщетения.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от деня на увреждането - 04.04.2023 г., до
окончателното му изплащане, както и върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от датата на извършването на разходите, до датата на подаване
на исковата молба, както и законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното му изплащане.
В случая не е спорно, че ищцата е предявила претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 06.06.2023 г. за сумите: 100 000 лв.
за неимуществени вреди и 1694, 97 лв. за имуществени вреди, както и на
21.09.2023г. за сумите 110 000 лв. за неимуществени вреди и 1915, 95 лв. за
имуществени вреди.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност
в КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от последния на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
19
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал.
3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение,
а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до
тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрИ. отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покрИ.т лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (молби-претенции вх. № 5508/06.06.2023 г. и
вх. № 9032/21.09.2023г.) пострадалата Г. Г. е заявила пред застрахователя
застрахователна претенция за заплащане на имуществени и неимуществени
20
вреди на 06.06.2023 г. за сумите: 100 000 лв. за неимуществени вреди и 1694,
97 лв. за имуществени вреди, както и на 21.09.2023г. за сумите 110 000 лв. за
неимуществени вреди и 1915, 95 лв. за имуществени вреди, както и че
застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в
сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и върху сумата
1694, 97 лв. за имуществени вреди от датата на предявяване на претенцията
от увреденото лице - 06.06.2023 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ застрахователят дължи законна лихва върху присъденото обезщетение за
собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, е основателна и следва да бъде уважена за периода от
06.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а за периода от
04.04.2023 г. до 05.06.2023 г. същата не е доказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претенцията за законна лихва върху сумата
1694, 97 лв. - обезщетение за имуществени вреди, е основателна и следва да
бъде уважена за периода от 06.06.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, а за периода от датата на извършването му до 05.06.2023 г. същата не
е доказана и следва да бъде отхвърлена като неоснователна; тази претенция
върху разликата от 220, 98 лева, е основателна и следва да бъде уважена за
периода от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, а за периода
от датата на извършването му до 20.09.2023 г. същата не е доказана и следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата не е направила разноски по делото, поради това, че с
определение № 329/22.11.2023г. е освободена от задължението да заплаща
такИ., на основание чл. 83, ал.2 ГПК.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер 6540,00 лв. с ДДС, съгласно списък по
чл.80 ГПК (л.161) по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за
оказана безплатна правна помощ на ищцата. Видно е от приложения договор
за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г., сключен между адвокатско
дружество „Ч., П. и И.а”, гр.София, Булстат *********, представлявано от
21
адв. С. Ч. от АК-Смолян, и ищцата, че са уговорени безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако
насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда
в полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да
упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
е налице, което е видно от представените от ищцата документи във връзка с
искането й за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. с §2а от ДР от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 4803,93
лв. с ДДС. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на
упълномощеното от ищцата адвокатско дружество „Ч., П. и И.а”, гр.София,
Булстат *********, представлявано от адв. С. Ч. от АК-Смолян.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 1000
лв. по договор за правна защита и съдействие № 256/07.12.2023г. и за
възнаграждения на вещите лица по назначените съдебно-автотехническа и
съдебно-медицинска експертизи в общ размер 700, 00 лв., поради което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата му дължи направените по делото
разноски по съразмерност в размер 549, 13 лв.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
22
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищцата не дължи внасяне на държавна такса и разноски, на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 1676,64 лв. държавна такса, както и 338, 49 лв. разноски за
възнаграждение на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявана С. А.,
В. И., М.Д. и П. Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Й. Г., ЕГН
********** с адрес: гр. Враца, ж.к.*** ***, сумата 40 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
сумата 1915, 95 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени й в резултат на ПТП на 04.04.2023 год. в гр.Враца, на бул.
„Втори юни” срещу № 66 от лек автомобил „Шевролет Резо" с peг. №
РВ***КН, управляван от К.Ц.Г., ЕГН **********, дължимо по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в
застрахователна полица № BG0/22/12/**********, с период на действие от
20.05.2022г. до 19.05.2023г., ведно със законната лихва за забава върху сумата
40 000, 00 лв. неимуществени вреди и върху сумата 1694, 97 лв. имуществени
вреди, считано от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице -
06.06.2023 г., както и върху сумата от 220, 98 лева имуществени вреди,
считано от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с
правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в
частта за разликата над присъдените 40 000, 00 лв. до пълния претендиран
размер от 60 000,00 лв., предявен като частичен от общо 110 000, 00 лева,
както и исковете за заплащане на обезщетение за забава, както следва: върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 04.04.2023 г. до
23
05.06.2023 г.; върху сумата 1694, 97 лв. - обезщетение за имуществени вреди
за периода от датата на извършването му до 05.06.2023 г.; върху разликата от
220, 98 лева за периода от датата на извършването му до 20.09.2023 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Г. Й. Г., ЕГН ********** с адрес: гр. Враца, ж.к.*** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявана С. А.,
В. И., М.Д. и П. Д. – изпълнителни директори, разноски по съразмерност в
размер 549, 13 лв. за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещи
лица.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявана С. А.,
В. И., М.Д. и П. Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на адвокатско
дружество „Ч., П. и И.а”, гр.София, Булстат *********, представлявано от
адв. С. Ч. от АК-Смолян, сумата 4803,93 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на Г. Й. Г., ЕГН ********** - ищца по т.д. № 93/2023г. на
Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявана С. А.,
В. И., М.Д. и П. Д. – изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 1676,64 лв. държавна такса, както и 338, 49 лв. разноски за
възнаграждение на вещите лица по съдебно-медицинските експертизи, както
и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на
сумите в срока за доброволно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
24