№ 64
гр. Нови пазар, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Административно
наказателно дело № 20223620200172 по описа за 2022 година
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН. В нея жалбоподателят С. С. С.
твърди, че издаденото наказателно постановление № 22-0280-000136 от 13.04.2022 г. е
незаконосъобразно и е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Не
оспорва, че в деня на проверката се е придвижвал със собствения си лек автомобил „***“
към дома си на ул. „***“ в с. Д., общ. К., управлявайки го. Жалбоподателят бил спрян за
проверка от служители на РУ - К., които му съставили акт за установяване на
административно нарушение. Според жалбоподателя, той имал възражения по акта, който
подписал, но в текста вече било написано, че няма възражения. Самото му възражение се
състояло в това, че не му било предложена проба за употреба на алкохол с доказателствен
анализатор. Жалбоподателят сочи, че поради заболяване на белия дроб не може
продължително да издиша въздух и това обстоятелство попречило да се направи валидна
проба с техническо средство Алкотест Дрегер. Изпитвал също страх от убождане, което
възпрепятствало даването на кръвна проба. Връчен му бил талон за изпращане на
медицинско изследване, който подписал и по този начин не възпрепятствал даването на
проба кръв към момента на съставяне на акта. Отделно в текстовата част както на акта, така
и в издаденото наказателно постановление имало съкращения да думите, които съкращения
пречели да разбере какво точно е вмененото му нарушение. С тези аргументи
жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен от него
представител, който поддържа и развива доводите в жалбата.
1
Въззиваемата страна началника на РУ-К. не изпраща представител. Постъпило е
становище от упълномощения от него юрисконсулт, с което се моли НП да бъде потвърдено
и в полза на ОД-МВР –Шумен да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо
правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима. Административно наказателното производство срещу
жалбоподателя е стартирало със съставянето на акт за установяване на административно
нарушение серия GA №584905 от 27.03.2022 г. в който е посочена датата на установяване на
нарушението 27.03.2022 г. в 18.15 часа, мястото на нарушението - в село Д., общ. К.,
ул.“***“ до дом №1 и в какво се изразява – управление на МПС в посока от ул. „***“ към
ул. „***“ л.а. „***“ с рег. № ***, и отказ на водача да бъде тестван с тех.средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. Номер ARDN-0039.
Посочено е установеното нарушение - чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, изразяващо се в
отказ на водача на МПС да бъде проверен с техн.средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и не изпълнил предписанията за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му от ЗДвП.
Жалбоподателят е подписал акта, както в него е посочено, че „няма възражения“.
Въз основа на акта е издаден и НП №22-0280-000136 от 13.04.2022 г. на началника на
РУ в ОД МВР –Шумен, РУ-К., с което за установеното нарушение на жалбоподателя е
наложено административно наказание по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, глоба в размер на 2000 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Твърдението на жалбоподателя, че всъщност бил имал възражения, но в АУАН било
вписано, че няма, не представлява съществено процесуално нарушение при съставянето на
акта, доколкото същия след неговото съставяне има правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН да
направи в 7 –дневен срок от подписване на акта и възражения в писмен вид. Такива
възражения не са приложени към административната преписка, а и самия жалбоподател не
сочи да е направил. Разпитания по делото свидетел Д. Х., установи пред съда, че
жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на акта и след като той е заявил, че няма
възражение е избран от използваното техническо средство за изписване на акта, отметка, че
няма възражения и е отпечатан същия. Самия акт не е бил разпечатват за запознаване на
водача, преди да се направи отметката за възраженията. Едва след изписване на цялото
съдържание на акта, същия е отпечатан и предаден на водача за подпис. Свидетелят посочи,
че на водача му е разяснено правото да подаде в писмен вид възражения по акта. Гаранция
от най – висока степен, за пълноценна реализация на правото на защита, е дадената от закона
2
възможност за излагане на допълнителни писмени възражения в 7 дневен срок, каквато
възможност освен, че е била разяснена на жалбоподателя, тя е отразена и във връчения му
акт, който е подписал и приел. Самия жалбоподател не представя доказателства да е
упражнил правото по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на издадения АУАН, на водача е било издадено НП, което отговаря на
формалните изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира, че така съставените акт и НП не страдат от формални нарушения,
които да налагат отмяна на НП.
Разгледано по същество делото, съдът установи от фактическа и правна страна
следното:
На 27.03.2022 г. около 18.00 часа служители на РУ-К. работели по контрол на
автомобилния транспорт в с.Д., общ. К.. Малко след установяването им на ул. „***“ към тях
се приближил автомобил с несветещ един от двата фара. Поради тази незначителна
техническа неизправност решили да го спрат за проверка, като служителят Р. Т. подал ясен
и недвусмислен сигнал със стоп палка. Водачът на автомобила не спрял на подадения
сигнал, а завил по улица на ляво. Служителите с патрулния автомобил го последвали, с
включен звуков и светлинен сигнал. Малко след това водачът спрял, след него спрял и
патрулния автомобил. Самоличността на водача била установена по регистрационния номер
на автомобила и след справка с информационните системи на МВР, включително снимка от
БДС. Така било категорично установено, че водач на МПС-то е жалбоподателят С. С. С..
По време на проверката извършена от актосъставителят Д. Х. и колегата му Т., се
установило, че водачът лъха на алкохол, бил видимо раздразнен, дори „афектиран“ от факта,
че му се извършва проверка, и започнал да се движи около колите. Това наложило
проверяващите да му разпоредят да не напуска мястото на проверката и да не създава
пречки за извършването й. Водачът бил попитан дали е употребил алкохол, но категоричен
отговор той отказал да даде. Предложено му било да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол с дрегер, но той отказал. На водача били му разяснени последствията
от отказа да бъде тестван за употреба на алкохол, за възможността да се ползва
доказателствен анализатор за установяване на употреба на алкохол или чрез даване на
кръвна проба за лабораторен анализ. Издаден бил талон за изследване № 097514 от
27.03.2022 г., л. 37 от делото, като в него е вписано, че водачът следва да посети до 120
минути от връчването на талона ЦСМП – филиал К. за даване на кръвна проба. В талона е
вписано, че водачът е отказал да даде проба. Талонът е бил връчен в 18,40ч. на 27.03.2022 г.
Видно от представените копия от страници регистъра на ЦСМП за посетили центъра
и от регистъра за вземане на кръвна проба, жалбоподателят не се е явявал в този център в
рамките на определеното време, респ. не е дал кръвна проба за анализ.
Горната фактическа обстановка се извежда с категоричност от представените
доказателства - Заповед № 8121з329 от 22.03.2022г., Акт серия GA № 584905 от 27.03.2022г.,
3
наказателно постановление № 22-0280-000136 от 13.04.2022 г., талон за изследване от
27.03.2022г., копия от страници на регистри на ЦСМП-филиал К., справка за нарушител на
водач и показанията на св.Д. Х.. Жалбоподателят безспорно е отказал проба с техническо
средство, което в жалбата си до съда той не отрича. Свидетелските показания на разпитания
свидетел сочат, че жалбоподателят е имал видими признаци на употреба на алкохол, държал
се е афектирано без основателна причина.
Съдът приема доводите на жалбоподателя относно мотивите му за отказ да даде
кръвна проба единствено като опит за оневиняване, още повече, че доказателства за
твърдяното заболяване на дихателните пътища не е представено от него. Отказът за даване
на кръвна проба за анализ на алкохолното съдържание в кръвта, не може да бъде оправдан и
със страх от убождания. Изобщо поведението на жалбоподателя както пред проверяващите,
така и пред съда, изразено в подадената от него жалба, е проява на неговата защитна теза,
която обаче не е подкрепена с никакви доказателства, а напротив тя се опровергава и от
посоченото в справката за нарушител от региона, в която сред многото нарушения
присъстват и такива, които сочат, че жалбоподателят е бил санкциониран и друг път за
управление на МПС в пияно състояние (НП № 718/2007/03.01.2007 г.)
Съгласно чл. 5, ал.3 от ЗДвП, се забранява управлението на МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Установяването на
конкретната концентрация на изпития от водачите на МПС алкохол се извършва съгласно
чл. 1, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г., посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Самата наредба предвижда в чл. 3, ал.1,
възможността за извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията
на алкохол в кръвта с техническо средство, каквото е било предложено на жалбоподателя,
но той е отказал. Освен техническото средство, съгл. чл. 3а от Наредбата, е посочено, че
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване.
Водачът и настоящ жалбоподател е отказал и даването на проба за съответното измерване.
Изследване с доказателствен анализатор се провеждало единствено в гр. Шумен. Свидетелят
по делото Д. Х., категорично установи, че водачът е отказал изобщо да бъде изпробван,
независимо по кой метод.
Когато водачът откаже да бъде изпробван с техническо средство, съгласно чл. 2 от
Наредбата се провежда лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол.
Целта на това изследване е установяване на действителната концентрация на алкохол в
кръвта, съобразно ограничението на чл. 5, ал.3 от ЗДвП.
От това следва, че когато дадено лице, водач на МПС откаже да бъде изпробвано с
техническо средство, следва да се извърши лабораторно изследване на кръвта му за наличие
4
на алкохол.
За предвидената в чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкция за водачите на МПС е достатъчно
само отказа на водача да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта или отказът му за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта му. В случая законодателя изисква водачът да е отказал да бъде изпробван по един
от посочените начини – с техническо средство или доказателствен анализатор или с
лабораторно изследване. За налагане на предвидената в чл. 174, ал.3 от ЗДвП санкция е
достатъчно само едно от тези условия. В този смисъл, съдът намира, че посочването от
административно наказващия орган, че лицето отказва да бъде изследвано с техническо
средство за наличие на употреба на алкохол е достатъчно за неговата административно
наказателна отговорност.
За отказът на водачите на МПС да бъдат изпробвани с техническо средство или чрез
някой от другите методи за установяване на употребата на алкохол и неговата конкретна
концентрация в кръвта, законодателят е предвидил в чл. 174, ал.3 от ЗДвП по – строги
кумулативни наказания, а именно лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години и глоба 2000 лв. Отказът на лицето да бъде изпробвано е
пречка за установяване на действителната степен на насищане на организма на водача с
алкохол и от това да се направи преценка за рисковете и опасностите от този водач на МПС
на пътя.
Административно наказващия орган при преценката на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя се е съобразил с предвиденото от закона
наказание, конкретно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Законът не предвижда възможност за индивидуализиране на наказанието по размер.
Нормата е императивна. Прието е, че щом лицето отказва да бъде измерено по някой от
предвидените от закона, в случая от чл. 1 от Наредба № 30/2001 г. начини то той следва да
бъде санкциониран с по – голяма строгост.
Съдът намира, че е налице съставомерно поведение на водача, т.к същия е отказал да
бъде измерван с техническо средство, поради което и законосъобразно му е наложено
наказанието по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, съдържа
едновременно правило за поведение и санкция за неговото нарушаване, лишаване от право
на управление на моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
По делото не се установиха данни за наличието на маловажност на извършеното от
нарушителя административно нарушение, поради което не са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Напротив деянието е тежко, доколкото с поведението си
5
водача препятства възможността за точно измерване и установяване на употребеното
количество алкохол или упойващи вещества, като по този начин препятства извършването
на превантивен контрол по безопасността на движението за да бъде установена точната
концентрация на алкохол или липсата на такъв в кръвта му.
Съдът намира, че издаденото НП отговаря на установената по делото фактическа
обстановка, същото е обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Относно разноските по чл. 63д от ЗАНН.
Жалбоподателят е нправил разноски по делото в размер на 300 лв., съгласно
пълномощно и договор за правна помощ, л. 35 от делото.
Въззиваемата страна претендира възнаграждение за юрисконсулт по делото.
Предвид на приетото от съда решение по делото, с което се потвърждава издаденото
НП, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Съдът намира, че независимо, че административно наказващия орган не е изпращал
представител в производството, то доколкото упълномощеният от него юрисконсулт на
ОДМВР Шумен е подал писмено становище по делото, то същия има право на
възнаграждение съгл. чл. 63д, ал.3 от ЗАНН. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 38 от ЗПП, определянето на размера на
възнаграждението се определя от нарочна наредба, а според чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ по административни дела е от 80 до 150 лв. Съдът намира,
че на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение в минимален размер от
80лв.
Съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР
Шумен възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв.
На основание чл.63, ал.2 във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0280-000136 от 13.04.2022 г. г.
на началника на РУ К., с което на С. С. С. с ЕГН ********** от с. Д., ул. „***“ № 3, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв.(две хиляди лева) и лишаване от право
на управление на МПС за срок от 2 (две) години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, С. С. С. с ЕГН ********** от с. Д.,
ул. „***“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР град Шумен по сметка IBAN UBBS 8002 3106
6
1018 04, BIC UBBSBGSF, банка ОББ, клон Шумен от 80 лв. (осемдесет лева),
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Шумен в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
7