№ 64
гр. С., 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500050 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и
следващите вр. чл. 310 от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно решение № 959/14.12.2023г. по гр.д.
№ 3541/2023г. на СлРС, с което е изменен размерът на издръжките,
определени с одобрена съдебна спогодба по Протоколно определение от
04.02.2022г. по гр.д. № 5142/2021г., с която Г. А. Г., ЕГН: ********** от
гр.С., ул.“Т.“ № .... се е задължил да заплаща на малолетните деца Г. Г.а Г.а,
ЕГН: ********** и М. Г. Г., ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен
представител М. В. Г., ЕГН: **********, месечни издръжки в размер на 180
лв. /сто и осемдесет лева/ за всяко дете, като ги УВЕЛИЧАВА от 180 лв.
/сто и осемдесет лева/ на 380 лв. /триста и осемдесет лева/ месечно за
детето Г. Г.а Г.а и от 180 лв. /сто и осемдесет лева/ на 320 лв. /триста и
двадесет лева/ месечно за детето М. Г. Г.., считано от 04.09.2023г. до
навършване пълнолетие на децата или до настъпване на други законно
установени причини за тяхното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното
заплащане и ответникът е осъден да заплати на ищцата разноските по
делото в размер на 650 лв., а по сметка на съда – д.т. в размер на 489, 60 лв.
Това решение е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство.
1
Въззивникът, с въззивна жалба подадена от процесуален представител
по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, обжалва частично цитираното
решение, за разликата над 275 лв. до 380 лв. за детето Г. и за разликата
над 225 лв. до 320 лв. за детето М., като твърди, че в тези части то е
незаконосъобразно и неправилно.
Заявява, че са допуснати процесуални нарушения, тъй като
първоинстанционният съд е изложил факти и обстоятелства без да посочи
тяхната относимост за спора и значение за формиране на крайните изводи.
Съдът е допуснал противоречия в мотивите си, обсъждайки свидетелските
показания и е приел както, че майката купувала ученическите пособия за
децата, така и че това са правели и двамата родители. Също така, при
определяне разпределението на участието на двамата родители в
издръжката на децата съдът е подходил бланкетно, без да изложи
конкретни доводи. Изводите му относно обективното здравословно
състояние на детето Г. не са основани на изготвено по делото експертно
становище и са необосновани. Въззивникът твърди, че решаващият съд е
основал тезата си не на доказани факти, а на свои предположения относно
това, че ответникът има реална възможност да работи и реализира високи
доходи и че след като е могъл да заплаща кредит за закупено МПС, може да
заплаща и по-висок размер издръжки за децата си.
Също така въззивникът счита, че е налице и материална
незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като, при правилно
приети факти, касаещи жилищните условия на страните и техите средни
месечни доходи – 2 355 лв. за ищцата и 1 258 лв. за ответника, съдът не ги е
преценил правилно при формиране на крайните си изводи. Ръководил се е от
собствени предположения, а не от обективно установените и
съществуващи факти. По-нататък въззивникът сочи, че предвид
установените към момента доходи на двамата родители, съдът неправилно
и несправедливо е разпределил участието на всеки от тях в издръжката на
децата и без ясни доводи е приел, че бащата, който получава двойно по-
ниски доходи от майката, дължи 280 лв. от общо определената за голямото
дете издръжка от 550 лв. при 170 лв. за майката, тоест – два пъти повече
от нея. Счита, че така е нарушен принципът на чл. 142 ал. 1 от СК, който
изисква съобразяване както на нуждите на издържания, така и на
възможностите на издържащия. При получаваните от него доходи, след
приспадане на определената от съда издръжка, на въззивника оставала сума
от 558 лв., с която трябва да покрива своите разходи за храна, дрехи,
консумативни разходи, а и месечните си кредитни задължения. Обратното
– при доказания доход на ищцата, остатъкът за нея е в размер на 2 055 лв.,
а тези факти не са взети предвид от първоинстанционния съд. Освен това
според въззивника последният неправилно се позовава на размера на
минималната работна заплата за страната, който е въведен считано от
01.01.2024г., а има в случая времеви период от 04.09.23г. до 31.12.23г., който
е преди този момент.
2
На следващо място във въззивната жалба се твърди, че районният съд
не е възприел и коментирал какви са конкретните сторени или необходими
разходи за извършване на медицински прегледи и консултации, а те са
контролни и са не повече от два пъти през годината. Съдът не е изследвал
тези въпроси, а не е съобразил, че дори да възникне необходимост за такива,
децата са здравноосигурени лица. Също така въззивникът сочи, че през
времето през което е заедно с децата – съгласно режима на лични
контакти, което е около 90 дни през годината – той се грижи за тях и за
тяхната издръжка и въпреки, че през това време не би следвало да плаща на
ищцата издръжка, та я е изисквала и получавала. Това според него водело до
неоснователно обогатяване на ищцата, тъй като в тези случаи тя би
следвало да заплаща издръжка в реципрочен размер, еднакъв с определения за
него.
В обобщение въззивникът иска да се отмени в атакуваните части
обжалваното решение и вместо него да се постанови ново, с което исковете
се уважат до размер на 275 лв. за детето Г. и до размер на 225 лв. за
детето М.. Иска да се измени решението и в частта за разноските като се
определят съразмерно на уважената част от исковете.
Претендира разноски за тази инстанция. Представя адвокатско
пълномощно договор за правна защита и съдействие.
Във въззивната жалба не са направени нови доказателствени или други
процесуални искания.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна – малолетните
деца, действащи чрез своята майка и законен представител - чрез
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, с който
заявява, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея решение
е правилно, обосновано и законосъобразно в обжалваните си части. Заявява,
че съдът е бил воден от принципите за защита на обществения интерес от
по-висш порядък и особената закрила на децата и правилно и в пълен обем е
установил относимите към предмета на спора факти и обстоятелства.
Разпитал е свидетели, чиито показания обективно е ценил, назначил е и
социален доклад. Взел е предвид представените и неоспорени медицински
документи за специалните потребности на детето Г., както и платежното
нареждане за платена от ищцата и получена от ответника сума от 25 000
лв. продажна цена за половината от семейното жилище. Прави анализ на
събраните гласни доказателствени средства и счита, че с тях са
установени значимите факти въз основа на които съдът е изградил
заключенията си. Излага обстойни доводи, с които последователно оборва
3
всички релевирани с въззивната жалба оплаквания. Счита, че безспорно е
доказано наличието на предпоставката по чл. 150 от СК за уважаване на
претенциите за изменение на определените издръжки – трайно изменение на
обстоятелствата. Изминалият период е повече от 2 години, децата са
пораснали, увеличили са се потребностите им и разходите за тях, социално
икономическите условия в страната са се влошили поради висока инфлация.
Развива подробна поддържаща аргументация в тази насока, както и по
повод възможностите на ответника като родителя, комуто не е
предоставено упражняването н ародителските права. Той няма задължения
към други деца, в отлично здравословно състояние е, има висок
образователен ценз за реализиране на трудовия пазар, има добро
материално състояние, получил е 25 000 лв. за своя дял от семейното
жилище, реализирал е годишен доход от 17 811 лв., купил си е нов и скъп
автомобил. Въззиваемата счита, че първостепенният съд при определяне
размерите на издръжките е спазил задължителните указания по ПВС 5/70г.
– че не се освобождават от задължение за издръжка трудоспособните
лица, които неоправдано не работят и възможностите им се определят
съобразно квалификацията им и други обстоятелства по делото - и е
преценил всички значими обстоятелства правилно. Правилно е взел предвид
заболяванията наочите и зъбите, от които страда детето Г., изискващи
отделянето на допълнителни средства за лечение. На последно място
въззиваемата заявява, че с ПМС 286 от 21.09.22г. и 212 от 02.22.23г. са
определени линиите на бедност за съответните години – 504 и 526 лв., и
месечната помощ за отглеждане на дете от 3 до 14 г. е до размера им.
Намира за несъстоятелно оплакването на въззивника, че не дължал
издръжка за времето на осъществяване на режима на лични контакти с
децата и това довело до неоснователното й обогатяване.
Счита исковете за доказани и основателни и правилно са уважени от
районния съд. Моли въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба
и да потвърди в атакуваните с нея части на първоинстанционното решение.
Претендира разноски за настоящото производство. Представя
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В отговора няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
4
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи, оспорва отговора. Представя
писмено доказателство, което не е прието от съда, като неотносимо. Иска
да се отмени в обжалваните уважителни части атакуваното решение и
вместо тях да се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени за
посочените в жалбата размери, развива подробни съображения.
Претендира разноски, представя списък за тази инстанция.
В с.з. въззиваемите - малолетните деца, действащи чрез своята майка
и законен представител, редовно призовани чрез нея, се представляват от
майка си и от упълномощен от нея процесуален представител по чл. 32 т. 1
от ГПК, който оспорва въззивната жалба и поддържа отговора, моли съда
да потвърди решението в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно. Няма доказателствени искания, претендира разноски,
представя пълномощно и договор за правна помощ и съдействие за тази
инстанция, както и списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивната страна.
Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 262 от ГПК, подадена в законовия срок
от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от
обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед частичния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателствени средства, намира, че атакуваната част на
обжалвания акт е частично неправилна.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично
основателни.
За уважаване по принцип на иск по чл. 150 от СК следва да са
едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени
5
нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я
дава лице. Тъй като задължението за издръжка на малолетно дете е
безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с
имуществото си, съдът следва да констатира и прецени в случая само
правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на
нуждите на двете малолетни деца, които през тази календарна година ще
навършат съответно 9 и 11 години, настъпили в рамките на 2-годишния
период от предходното определяне на издръжката. Основните нужди,
които съдът следва да обезпечи като минимум, се свеждат до базовите
потребности за живот – храна, облекло, елементарно домакинство и
играчки, както и за учебни пособия и помагала, евентуално – разходи за
съобразени с възрастта развлечения. Разликата в потребностите на децата
от тези на възрастния индивид произтичат от бързото им израстване,
както и от по-уязвимото им по принцип здравословно състояние. В
конкретния случай е констатирано, че детето Г. има т.н. „мързеливо око“ и
астигматизъм, както и дефект в зъбния емайл, предизвикващ силна
чувствителност, налагащи и по-големи от обичайните грижи. Тези
обстоятелства въззивният съд счита за безспорно доказани с годни и
допустими писмени доказателствени средства. Възражението на
въззивника, че децата са здравноосигурени лица съдът не намира за пряко
относимо към определяне на по-нисък размер на дължимата от него
издръжка, тъй като е ноторен факт, че полагането на най-добрата грижа,
която всеки родител се стреми да осигури за детето си, не се покрива
финансово от държавното здравно осигуряване. Установено е чрез
различни, еднопосочни доказателствени средства, и че детето Г. изучавало
допълнително английски език в ОЦ „А.“, посещавало е и школа по танци;
детето М. посещавало часове по „забавна математика“ в Пионерски дом,
ходело е на тренировки по джудо, които били преустановени. Не се
констатира наличие на специални техни нужди, свързани с особени дарби и
способности, които да налагат значително увеличаване на разходите за
издръжка, извънкласните им занимания са желание и обективират избор на
родителя да осигури разнообразен, здравословен и успешен живот на
децата.
Нестабилните икономически и инфлационни процеси в страната, които
не се нуждаят от доказване, се отразяват в поскъпване на стоките и
6
услугите, като това обстоятелство влияе както на потребностите на
децата, така и на възможностите на родителите. Безспорно е, че от
01.01.2024г. размерът на МРЗ е определен на 933 лв., което дава и
минималния размер на издръжка за едно дете, по смисъла на чл. 142 ал. 2 от
СК на 234 лв. Също така следва да се съобрази и това, че родителят, при
когото децата живеят, освен в пари, ще участва в издръжката им и в
натура, като полага лични и непосредствени грижи за тяхното отглеждане
и възпитание.
Няма спор между страните относно размерите на доказаните от тях
доходи за приблизително годишен период преди завеждането на исковата
молба на 04.09.23г.
Майката работи по трудово правоотношение, доказала е месечно
брутно възнаграждение от 2 355 лв. за периода м. февруари – м. юли 2023г.
Бащата е с доказан облагаем доход при работодатели по трудови
правоотношения за 2023г. в общ размер на 17 811, 16лв. и с отпуснато от
ТП на НОИ-С. от 25.11.2023г. обезщетение за безработица, равняващо се на
1 258 лв. месечно.
Няма спор и относно фактите касателно изплащането през м.
12.2021г. от страна на бившата съпруга на сумата 25 000 лв. на ответника,
представляваща стойността на неговата ½ ид.ч. от семейното жилище,
той бил заличен като солидарен длъжник и единствено тя останала
длъжник по ипотечен кредит в размер на 28 384, 98 лв. Установено е и че
ответникът е изтеглил потребителски кредит в размер на 10 000 лв. за срок
от 72 месеца на 13.03.23г. за закупуване на лек автомобил на стойност 9 600
лв.
И двамата родители на малолетните деца Г. и М. нямат задължения
към други низходящи или лица с право на издръжка, липсват и други,
утежняващи материалното им състояние факти - като заболяване,
неработоспособност или намалена такава.
Това са обективните и безспорни факти, които следва да се съобразят
от съда.
По повод изложените във въззивната жалба и отговора допълнителни
доводи и контрадоводи, въззивната инстанция намира следното:
7
Родителят, дължащ само издръжка в пари, може да дава по свое
усмотрение допълнителни средства за децата, да поема техни разходи или
да им купува вещи, да осигурява почивка и развлечение, но това не се
отразява на задължението за издръжка и разходите не се приспадат от
нея, тъй като е морален акт на добра воля – съдът нито може да го
задължи, нито да му забрани да полага повече грижи или да дава повече
средства за децата си от базовия минимум, който е постановен с
решението. Това с пълна сила важи и за родителя, при когото децата
живеят и той престира издръжка както в пари, така и в натура. Също
така не може да се допусне емоционалното отношение на всеки от двамата
родители към другия да навреди на интереса на децата, ако те приемат за
водещ фактор сравнението между даваното от всекиго от тях. Начинът на
разходването на глобално определената от съда сума не подлежи на съдебен
контрол, което се отнася и до това какви разходи родителят ще покрие с
нея или ще даде извън нея.
Следва да се подчертае, че определеният от съда размер на
издръжката, която всеки от родителите дължи в пари, е ориентировъчен
/до долния законовоустановен лимит/ и целта е да се осигури фиксиран
размер, за който при необходимост, да може да се осъществи принудително
изпълнение. Това не означава, че родителите не могат да излизат извън така
посочените в съдебното решение размери, че всеки, направен от тях в
интерес на децата разход, следва да се приспада от издръжката и след
месечното й изчерпване, нуждите на децата няма да се задоволяват до
следващия месец.
Казаното означава, че за разрешаване на настоящия спор, чийто
предмет е „изменение на месечните издръжки, които бащата следва да
заплаща на малолетните си деца чрез тяхната майка и законен
представител“, са напълно безразлични редицата обстоятелства, въведени
от страните относно това кой, кога, лично или чрез други близки роднини
/баба, дядо и др./ е платил еднократно или неколкократно някакви суми за
конкретни неотложни, обичайни или луксозни нужди на някое от децата.
При установяване възможностите на родителя да дава издръжка не са от
значение неговите решения да намали имуществото си чрез закупуване на
вещи за себе си и утежняването му с връщане на кредити, тъй като той е
длъжен да съобрази при разпореждането с имуществото си най-напред
8
тези задължения, които имат признат законов приоритет, каквото е
задължението за издръжка на малолетно дете. Доколкото постановление
5/70г. не е изгубило значението си, валиден аргумент представлява и
наличието на такава квалификация на ответника, която би му позволила,
като млад и трудоспособен индивид, да положи ефективни усилия за да
постигне по-добър стандарт, позволяващ му да задоволи едновременно
своите и на децата си потребности, без да приоритизира първите.
Така се търсят тези резонни суми, представляващи точката на
приближение между хипотетичните долна и горна граници на претенцията
на ищците и компромиса на ответника.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, както и
законоустановения минимум на издръжката, който към момента е 234 лв.
/независимо, че както въззивникът се оплаква, за периода 09-12.2023г. той е
бил малко по-малък – съдът не е длъжен при всички случаи да определя самия
минимум/, въззивният съд счита, че оптимално достатъчният размер за
месечната издръжка, с оглед възрастта, състоянието, нуждите и
спокойствието на децата от една страна и възможностите, положението,
перспективите и способностите на родителите от друга, е 600 лв. за Г. и
500 лв. за М., от които следва да се възложат 350 лв. за първото и 300 лв. за
второто дете на бащата, който има по-малки възможности, но не полага
лични грижи и няма други безусловни задължения, а остатъкът от 250 лв. за
Г. и 200 лв. за М. – на майката, която ще полага ежедневните грижи за
отглеждането и възпитанието на децата, но има по-големи възможности.
Така исковете по чл. 150 от СК се явяват основателни до размер от
350 лв. за Г. и до размер на 300 лв. за М., като определената издръжка от по
180 лв. месечно за всекиго от тях следва да се увеличи до тези размери
считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на
правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. За разликите до пълните предявени суми,
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Поради това, след като крайните правни изводи на районния съд се
разминават с тези, до които е достигнал въззивният, въззивната жалба се
явява частично основателна и атакуваните уважителни части от
9
решението следва да се отменят за сумите: над 350 лв. до присъдените 380
лв. месечна издръжка за детето Г. и над 300 лв. до присъдените 320 лв.
месечна издръжка за детето М., считано от завеждането на исковата
молба, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху
всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Вместо това следва
да се постанови ново решение, с което за тези разлики исковете да се
отхвърлят като неоснователни.
В останалите обжалвани уважителни части – за разликите над 275
лв. до 350 лв. месечна издръжка за детето Г. и над 225 лв. до 300 лв.
месечна издръжка за детето М., заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
В необжалваните осъдителни части до 275 лв. месечна издръжка за
детето Г. и до 225 лв. месечна издръжка за детето М., заедно с
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане, решението е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски следва да се
преразпредели – за първоинстанционното производство съразмерно на
уважената част от исковете, за въззивното – съразмерно на уважената
част от въззивната жалба, по правилата на чл. 78 от ГПК.
Така за първата инстанция, на ищците чрез тяхната майка и законна
представителка, с оглед частичното уважаване на исковете, се дължат от
ответника разноски за адвокатско възнаграждение /което съгласно
представения на стр. 76 от делото списък по чл. 80 от ГПК е 600 лв./ в
размер на 557, 14 лв., поради което над тази сума до пълния присъден размер
от 650 лв., решението следва да бъде отменено.
На ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение по
списъка по чл. 80 от ГПК от 500 лв. /стр. 90/, съразмерно на отхвърлената
част от исковете – в размер на 35, 71 лв. и ищцовата страна следва да бъде
осъдена да му ги заплати.
Ответникът дължи и д.т. върху присъдените издръжки за
първоинстанционното производство в размер на 417, 60 лв. Съдът погрешно
е определил д.т. от 489, 60 лв., поради което решението в частта за
разноските следва да се отмени за сумата над 417, 60 лв. до пълния присъден
10
размер от 489, 60 лв.
За въззивната инстанция на въззиваемата страна, съразмерно на
отхвърлената част от въззивната жалба, се дължат пропорционално
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., а
съразмерно на уважената част от въззивната жалба на въззивника се
дължат пропорционално разноски за адвокатско възнаграждение и д.т., в
размер на 186, 20 лв., като следва да се посочи, че дължимата д.т. за
въззивното обжалване е в размер на 144 лв., а не в събрания от
първоинстанционния съд размер от 244, 60лв., поради което насрещната
страна дължи съразмерно заплащане на действително дължимата такса.
Въззивният съд не намира за основателно искането за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
въззивника, тъй като то е съобразено с вида, броя и цената на исковете и
кореспондира с положените процесуални усилия.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 959/14.12.2023г. по гр.д. №
3541/2023г. на СлРС В ЧАСТИТЕ, с които:
- изменен размерът на издръжките, определени с одобрена съдебна
спогодба по Протоколно определение от 04.02.2022г. по гр.д. № 5142/2021г.,
с която Г. А. Г., ЕГН: ********** от гр.С., ул.“Т.“ № .... се е задължил да
заплаща на малолетните деца Г. Г.а Г.а, ЕГН: ********** и М. Г. Г., ЕГН:
**********, чрез тяхната майка и законен представител М. В. Г., ЕГН:
**********, месечни издръжки в размер на 180 лв. за всяко дете, като са
увеличени от 180 лв. на 380 лв. месечно за детето Г. Г.а Г.а - ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 350 ЛВ. ДО 380 ЛВ. и от 180 лв. на 320 лв. месечно за
детето М. Г. Г. - ЗА РАЗЛИКАТА НАД 300 ЛВ. ДО 320 ЛВ. , считано от
04.09.2023г. до навършване пълнолетие на децата или до настъпване на
други законно установени причини за тяхното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното заплащане;
- е осъден Г. А. Г. да заплати по сметка на съда държавна такса върху
присъденото увеличение на издръжките ЗА СУМАТА НАД 417, 60 ЛВ. ДО
11
ПРИСЪДЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 489, 60 лв.;
- е осъден Г. А. Г. да заплати на М. В. Г. разноските по делото ЗА
СУМАТА НАД 557, 14 ЛВ. ДО ПРИСЪДЕНИЯ РАЗМЕР ОТ 650 ЛВ., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от малолетните деца Г. Г.а Г.а, с ЕГН:
********** и М. Г. Г., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен
представител М. В. Г. ЕГН: **********, тримата от гр. С., бул. „Х.Д.“, .....,
против Г. А. Г. с ЕГН: ********** от гр.С., ул.“Т.“ № ...., искове с правно
основание чл. 150 от СК и чл. 86 от ЗЗД за изменение чрез увеличаване на
размера на месечните издръжки, определени с одобрена съдебна спогодба
по Протоколно определение от 04.02.2022г. по гр.д. № 5142/2021г. на СлРС,
за сумите НАД 350 ЛВ. ДО 380 ЛВ . за детето Г. и НАД 300 ЛВ. ДО 320
ЛВ. за детето М., считано от 04.09.2023г., до настъпване на законови
правоизменящи или правопрекратяващи ги факти, заедно с обезщетение за
забава в размер на законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М. В. Г. да заплати на Г. А. Г. направените разноски по
делото за първоинстанционното производство съразмерно на отхварлената
част от исковете в размер на 35, 71 лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 959/14.12.2023г. по
гр.д. № 3541/2023г. на СлРС в останалите обжалвани части за разликите
над 275 лв. до 350 лв. месечна издръжка за детето Г. и над 225 лв. до 300 лв.
месечна издръжка за детето М., заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й
изплащане, като ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА М. В. Г. да заплати на Г. А. Г. направените разноски по
12
делото за въззивното производство съразмерно на уважената част от
въззивната жалба в размер на 186, 20 лв.
ОСЪЖДА Г. А. Г. да заплати на М. В. Г. направените разноски по
делото за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от
въззивната жалба в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13