РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева
в присъствието на прокурора Таня Миткова Митева (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222100600030 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по повод жалба от защитника на подс. В. П.
С., с ЕГН:**********, адв. Ст.Кралев против присъда от 13.09.2021г., постановена по
НОХД №520/2020г. по описа на Районен съд Несебър, с която първоинстанционният съд
признал подс.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр. ал. 1 вр.
чл.195, ал.1, т.4, предл. второ вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, за което му наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години, лишил го от право да управлява МПС за
срок от две години, и го е осъдил да заплати разноските по делото. С въззивната жалба се
иска отмяна на атакуваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна. Твърдят се
допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон без да
се конкретизира. Защитникът счита, че присъдата е основана на превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност.
Срещу атакуваната присъда е постъпила и жалба от защитника на подс.Б. В. Б., с
ЕГН:**********, адв. Д.Тодоров, с който първоинстанционният съд признал за виновен в
извършване на престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. второ
вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК, за което му наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от две години, чието изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК е отложено за срок от
1
пет години, лишил го от право да управлява МПС за срок от две години, и го е осъдил да
заплати разноските по делото. В жалбата се излагат подробни доводи, че обвинителния акт
не отговоря на изискванията на чл.246 от НПК, а присъдата е постановена в нарушение на
чл.13, чл.14 и чл.303 от НПК. Оспорва се приетата от РС фактическа обстановка и по
конкретно изводът му, че Б. е участвал в извършването на посегателство спрямо
инкриминираното МПС. Твърди, че липсват категорични доказателства намереният у
подс.Б. ключ да може да стартира двигателя на процесния автомобил. Оспорва
заключенията по изготвените в досъдебното и съдебното производство съдебно технически
експертизи, като извършени от некомпетентно лице.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита въззивните жалби за неоснователни и моли обжалваният съдебен акт да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен. Счита, че от доказателствата безспорно се
установявало, че подсъдимитe са осъществили деянието, за което са обвинени.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия С.
поддържа жалбата си срещу присъдата на Районния съд като подробно аргументира
извършените според него от първоинстанционния съд процесуални нарушения и пропуски
при анализа на доказателствата по делото. Твърди липса на ясна фактология относно
обстоятелствата, имащи значение за наличието на всеки един от признаците на обективната
и субективната страна на престъплението, за което С. и Б. са предадени на съд. Сочи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани действията на подсъдимите, в
резултат на които се е стигнало до отваряне на автомобила и предприемането на действия
по привеждането му в движение. Счита за изцяло недоказано, че с иззетите от подсъдимите
технически средства е възможно да се приведе в движение процесният лек автомобил,
поради което подсъдимите следва да бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.
Алтернативно моли въззивният съд да обсъди евентуална съставомерност на деянието на С.
по чл.346 б от НК
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Б.
поддържа жалбата си срещу присъдата на Районния съд. Излага подробна аргументи за
недоказаност на обвинението срещу неговия подзащитен. Акцентира на обстоятелството, че
Б. е задържан на близо километър от процесния автомобил. Оспорва приетите от РС
констатации, че открития у Б. е годен да приведе в движение процесния автомобил. Твърди,
че този ключ се използвал от подс.Б. за неговия собствен автомобил. Счита, че неговия
подзащитен следва да бъде изцяло оправдан.
В последната си дума пред ОС двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
жалбите на защитниците на подсъдимите за процесуално допустими, тъй като са подадени в
установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимирани да обжалват
субекти, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и
пред надлежния съд.
2
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност,
настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, до голяма степен
сходни с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както
следва:
Подс.В. П. С. е роден на *******г. в гр..П., ****, **** гражданин, ***** образование,
*****, ****, ****, с постоянен и настоящ адрес: *********, с ЕГН **********
Подс.Б. В. Б. е роден на ******г. в гр.Х., ****, ***гражданин, **** образование,
****, ***, ***, с настоящ адрес: ***********, постоянен адрес: *************, с ЕГН
**********.
На 12.08.2015г., свид.А.К.Н., гражданка на Република П., родена на *******г., и
съпруга й пристигнали в Република България с нейният собствен лек автомобил, марка
„Ауди“, модел ,,Q7“, с рег.№ WE 021 FY/полска регистрация/, WAUZZZ4LXDD005966,
закупен през 2012г. Отседнали в хотел „Централ“ в КК Слънчев бряг, стая № 114. На
17.08.2015г. св.Н. паркирала автомобила на паркинга срещу хотела, в който били отседнали.
Заключили автомобила и се прибрали в хотела. Паркингът се намирал на гърба на
полицейския участък в КК Слънчев бряг. Автомобилът бил паркиран със задната част
перпендикулярно към оградата на РУ на МВР-Несебър, на осветено място.
На 18.08.2015г., късно вечерта свидетелите Г.Ч., Г.Д. и И.К. - полицейски служители,
командировани в РУ на МВР-Несебър се намирали в задния паркинг на РУ-Несебър.
Тримата били облечени с униформено облекло. Около 02.50 часа забелязали три лица, които
стояли до гореописания лек автомобил „Ауди Q7“, от лявата му страна. Полицейските
служители тръгнали към тях, при което трите лица избягали в посока Автогарата и
ресторант „Джани“. Полицаите Ч., Д. и К. ги подгонили, но не успели да ги настигнат.
Върнали се до автомобила и го огледали, при което установили, че предната лява врата е
леко отворена. Докладвали на дежурния в РУ-Несебър за случилото се. Било взето решение
да се организира тайно наблюдение на лекия автомобил „Ауди Q7“. На място били
изпратени свидетелите Й.Я. и А.У., също командировани в РУ-Несебър. Разделили се на два
екипа: свидетелите Ч., Д. и К. останали в тъмната част на вътрешния паркинг на РУ-
Несебър, а свидетелите Я. и У. се установили в автомобил „Мерцедес“, собственост на
свид.У., позициониран успоредно на алеята зад РУ-Несебър от страната на хотел Централ,
няколко метра по на север от хотела. След около 30-40 минути, видените от Г.Ч., Г.Д. и И.К.
малко по-рано три лица се върнали при лекия автомобил „Ауди Q7“. Едно от тях, което
носело шапка, отворило шофьорската врата и влязло в автомобила, при което не се
задействала звуковата и светлинна аларма на автомобила. През това време, друго от лицата
стояло до предна дясна врата с лице към автомобила и се оглеждало, а третото лице се
намирало до задна лява врата и също се оглеждало. В този момент свидетелите Й.Я. и А.У.
излезли от лекия автомобил „Мерцедес“ и се затичали към лекия автомобил „Ауди Q7“ с
викове „Стой! Полиция!“. Междувременно полицейските служители Г.Ч., Г.Д. и И.К.,
3
намиращи се в паркинга на РУ-Несебър, прескочили оградата и също се насочили тичешком
към лекия автомобил лекия автомобил „Ауди Q7“. Лицето, което било вътре в автомобила,
бързо излязло и изхвърлило черна кутия с букси и два кабела. Свидетелите Й.Я., А.У. и
св.Ч. задържали това лице, установено по-късно като подс.С., като Ч. му поставил
белезници. При задържането му той открил у С. отвертка, която оставил на земята, откъдето
по-късно била изаета с протокола за оглед. Лицето, което стояло отвън до предна дясна
врата, побягнало в посоката, от която дошли свидетелите Я. и У.. След като последните
двама се уверили, че подс.С. е задържан от колегите им, заедно със св.К. побягнали след
това лице. След като видели, че то успяло да се отдалечи на сериозно разстояние от тях, те
се качили на автомобил „Мерцедес“, собственост на свид.У., и започнали преследване. След
като преминали две-три пресечки, те успели да достигнат и задържат това лице, което се
оказало подс.Б.. Третото лице побягнало в посока гр.Несебър и не било открито и
установено до приключване на досъдебното производство.
Видно от протокола от първоначалния оглед на процесния автомобил, на
местопроизшествието били открити следните вещи: На разстояние около два метра от
предна лява гума била открита черна шапка от плат с козирка и надпис на английски език
„Шампионска лига“ и „Манчестър Юнайтед“. Около 40 см вляво от шапката била открита
дълга отвертка със зелен цвят на дръжката. На около 150 см от шапката, успоредно на лекия
автомобил била открита черна кутия с букси и два кабела - червено-черен и сив, до която
била открита черна букса с лилава щипка и сив кабел. По патрона на предна лява врата на
лекия автомобил „Ауди Q7“ били установени следи от нараняване. До задна лява гума на
автомобила, на земята бил открит патронник от ключалка. Вътре в автомобила, пред
седалката на водача бил открит триъгълен капак с лек овал с три щипки. На него имало
поставена черна букса с лилава щипка /вж. протокол за оглед - л.52-53 вкл. и албум към
протокола за оглед - л.63-71 вкл., том 1 от ДП/.
Видно от протокол за оглед под паркирания до процесния автомобил, лек автомобил
Шкода Октавия били открити 1 чифт градински сиво-бежови плетени ръкавици, с гумирана
синя накъсана повърхност, по които впоследствие е била установена ДНК на подс.С. /виж
заключение ДНК експертиза л.8-10 от том 3 на ДП/.
Видно от изготвената съдебно-икономическа експертиза, пазарната ценова стойност
на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“ към 18.08.2015г. – 77 675 лева. Според вещото
лице, пазарната ценова стойност на щетите по автомобила към инкриминираната дата
възлизат на стойност 330 лева /л.2-3, том 3 от ДП/.
При обиск на задържания Б. сред вещите, открити у него, били автомобилен ключ с
надпис ,,JMA Spain“ и мобилен телефон, марка „М5“, с бял панел. При обиск на задържания
С. бил открит мобилен телефон марка „М5“, с бял панел.
В хода на досъдебното производство е бил проведен и следствен експеримент, при
който иззетият при личния обиск на подс.Б. ключ с надпис ,,JMA Spain“ бил поставен в
контактния патрон на процесния автомобил. При направен опит, автомобилният ключ е бил
завъртян свободно надясно на около 45 градуса, но арматурното табло на автомобила не е
4
светнало /л.86-87, том 1 от ДП/.
Въззивният състав счете, че свидетелските показания на полицейските служители,
ведно със веществените доказателства, открити при огледите на местопроизшествието и на
автомобила и при обиските на двамата подсъдими, заключенията на ДНК, икономическата и
двете технически експертизи, представляват годна основа за установяване на фактическата
обстановка по делото. Те образуват и единна доказателствена верига и са от такова естество,
че обсъдени в тяхната съвкупност съставляват хармонично цяло, като дават основание да се
разкрие обективната истина за обстоятелствата на инкриминираното деяние. В тази връзка
правилно РС е достигнал до извода, че са налице достатъчно доказателства, водещи до
единствения възможен извод за осъществяване на деянието от подсъдимите. Въззивният съд
не споделя упреците на защитата относно отказът на РС да назначи повторна експертиза,
тъй като изготвените от вещото лице заключения не били правилни и обосновани.
Необходимостта от ново експертно изследване възниква, когато вещото лице не е
отговорило на всички поставени въпроси, респективно, когато заключението е вътрешно
противоречиво, непълно или изводите му не почиват на съответната научна област от
човешкото познание и възниква съмнение за неговата правилност. В случая заключенията
на вещото лице Генов са пълни, ясни и обосновани и не възникват съмнения за тяхната
правилност. Те дават достатъчно изчерпателен отговор на въпросите от техническо естество,
релевантни към установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване и
зададени от защитата на подсъдимите. Вещото лице е подробно разпитано от страните в
съдебно заседание и е дало отговор на всички зададени му въпроси. Несъгласието на
страните с експертното му мнение, само защото не обслужва тезата им, не компрометира
изводите на първоинстанционния съдебен състав за пълнота, правилност и обоснованост на
приетите заключения.
На първо място, РС правилно е кредитирал показанията на полицейските служители
Ч., Д., К., Я. и У., които въпреки някои противоречия, кореспондират както помежду си,
така и с откритите веществени доказателства, по отношение на основните моменти -
присъствието на подсъдимите до лекия автомобил и тяхното поведение след като са се
намесили свидетелите Я. и У.. От тези гласни доказателствени източници безспорно се
установява, че подс.С. е задържан непосредствено след като е излязъл от шофьорското
място на лекия автомобил „Ауди Q7“, собственост на А.К. Н., като преди това е изхвърлил
черна пластмасова кутийка, със сив, червен и черен кабел. Тази кутия е открита
непосредствено до лекия автомобил при първия оглед на местопроизшествието. Друг
безспорно установен факт е, че на откритите до лекия автомобил „Ауди Q7“, ръкавици е
открита ДНК на подс.С.. Тези факти доказват по несъмнен начин присъствието на С. в
близост до и вътре в лекия автомобил „Ауди Q7“, собственост на А.К. Н.. Версията на
подс.С., че е изобщо не е влизал в процесния автомобил и не се е приближавал до него,
когато е задържан, противоречи изцяло както на съдържанието на показанията на
свидетелите полицейски служители, така и на факта, че на откритите на мястото ръкавици
има негова ДНК. Последното изцяло изключва възможността той да не е бил на мястото,
5
поради което правилно РС е възприел неговите твърдения само като една защитна версия.
Видно от заключението на двете СТЕ, изготвени от вещото лице Генов в хода на ДП и
съдебното производство, изхвърлената от подс.С. преди задържането му пластмасова
кутийка представлява универсален 16-пинов интерфейс за активиране и деактивиране на
аларма и служи за обучаване на ключ /с транспондер/ за имобилайзера на автомобила
„Ауди“ А6 до 2011 г. и на Q7 до 2014г. Вещото лице е категорично, че предоставеното му за
изследване техническо устройство е фабрично произведено, технически изправно и
работоспособно, и може да бъде използвано за обучаване на ключове за лек автомобил за да
може той да бъде приведен в движение. Според вещото лице „обучението“ представлява
прочитане на кода от чипа и записването му в компютъра на автомобила за да може
впоследствие при съвпадане на кодовете между чипа и системата на автомобила, да се даде
разрешение на компютъра на лекия автомобил да стартира двигателя. Видно от
заключението на СТЕ за да може техническото устройство за обучение на ключове да се
свърже с компютъра на лекия автомобил, то следва да се свърже CAN конектора на
устройството, където се намират бушоните. Видно от протоколите за оглед на лекия
автомобил и фотоалбумите към тях, именно капачето от лявата страна на волана, където се
намират бушоните на лекия автомобил Ауди Q7 било отстранено и имало изкарани бушони.
Това се потвърждава и от показанията на пострадалата Н.. Изложеното недвусмислено води
до извода, че влизането на С. в чуждия автомобил с техническо средство за обучение на
ключове може да се тълкува еднозначно като опит този автомобил да бъде приведен в
движение т.е. неправомерно отнет без съгласието на неговия собственик. В този смисъл
съдът счита за неоснователно твърдението на защитата на С. за евентуална съставомерност
на неговото деяние по чл.346 б от НК
Твърденията на защитата на подс.Б., че нямало доказателства за негова съпричастност
към престъплението, за което е обвинен, също са неоснователни. Първо, свидетелите Ч., Д.,
К. единодушно твърдят, че са го разпознали като лицето, което стояло до предна дясна врата
с лице към автомобила „Ауди Q7“, и се оглеждало, докато подс. С. влизал в автомобила. Те,
както и свидетелите Я. и У., са категорични, че преследваното и заловено от тях лице, е било
същото, което се е намирало малко по-рано до автомобила „Ауди Q7“, а именно подс.Б.. На
второ място, изхвърленото от подс.С. при задържането му техническо устройство се
използва за обучаване на ключ с чип. Според вещото лице автомобил „Ауди Q7“ не би
могъл да се стартира без ключ с чип, който да изключи имобилайзера на автомобила и да
предизвика стартиране на двигателя. Подобен ключ не е открит у подс.С. при неговия обиск.
За сметка на това обаче при личния обиск на подс.Б. при неговото задържане е открит
автомобилен ключ с надпис ,,JMA Spain“. От заключението по изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно- техническа експертиза се установява, че автомобилният
ключ, открит в подс.Б., не е фабрично изработен /не е оригинален/ за лек автомобил марка
„Ауди“, модел „Q7“ като за изработката му е използвана заготовка на испанската фирма
,,JMA Spain“ и работната част на ключа е обработена на ключарска фреза. Видно от
протокола №57 /стр.33 от том 3/, обективиращ извършена трасологична експертиза, от
направена справка в каталог за автомобилни ключове издание на служба Интерпол
6
Германия, се установявало, че работната част на този ключ е идентична по вид и начин на
изработка с тази на ключа за автомобил „Ауди модел Q7“. Според вещото лице този
автомобилен ключ с надпис ,,JMA Spain“ може да послужи за отключване/заключване на
вратите и багажника, както и за запалване на автомобил. В него е имало поставена 1 бр.
черна стъклена ампула, с дължина 1 см., представляваща „транспондер“ - електронен чип,
снабден с антена и памет, който служи за изключване на имобилайзера на автомобил преди
стартиране на двигателя т.е. този чип би могъл да се използва по начина описан от вещото
лице – посредством техническото устройство, държано от подс.С., информацията от чипа на
ключа да бъде прочетена и записана в компютъра на автомобила, след което ключа с чипа да
е в състояние да изключи имобилайзера на автомобила и да предизвика стартиране на
двигателя. При извършения следствен експеримент е установено, че иззетия от подс.Б.
автомобилен ключ е влязъл свободно в контактния патрон на процесния автомобил и е бил
свободно завъртян на 45 градуса, което принципно би позволило прочитане на кода от чипа,
монтиран в корпуса на ключа, от компютъра на автомобила. Установените факти са
следните: първо подс.Б. е бил в непосредствена близост до процесния чужд автомобил като
се е оглеждал, докато в него е влизал подс.С., носейки в себе си специално техническо
средство, което може да се използва за обучаване на ключ с транспондер. Второ, малко след
това в Б. е бил открит изработен на ключарска фреза ключ с поставен в него специален чип,
който би могъл да се обучи с носеното от С. техническо средство след което би могъл да се
използва за стартиране на двигателя на процесния автомобил. Тези факти са напълно
достатъчни за съда да приеме, че подс.Б. е подпомагал подс.С. в опита за отнемане на
автомобила. Това е така, защото той е охранявал извършителя и е съхранявал в себе си едно
от техническите средства, с което подс.С. се е готвил да приведе в движение лекия
автомобил, собственост на Н., и без което това обективно не би било възможно.
Обстоятелството дали е било довършено обучението на ключа или не, в случая е
ирелевантно, поради това, че деятелността на подсъдимите е останала във фазата на опита.
Достатъчно е да се установи дали ключът, открит у подс.Б., може да бъде обучен с помощта
на техническото средство, изхвърлено от подс.С. при задържането му, да изключи
имобилайзера и да стартира двигателя, за което заключението на вещото лице Генов е
категорично, че това е технически възможно. Косвен факт за връзката между двамата
подсъдими е и обстоятелството, че ампулата /чипа/ в иззетият при обиск на подс.Б.
автомобилен ключ е идентична като вид с откритите в дома на подс.С. 4 ампули, черни на
цвят. Видно от заключението на СТЕ /стр.73-86 от том 3 на ДП / и те представляват
транспондери-RFID електронен чип, които служат за изключване на имобилайзера на
автомобила преди стартиране на двигателя. Видно от същата експертиза, изхвърленото от
подс.С. устройство може да се използва за обучаване на автомобилни ключове с
транспондери. Видно от писмено становище от инж.М.-ръководител на сервиз Вест Ауто
/стр.22 от том 3 на ДП/ откритите в дома на подс.С. 4 ампули са предназначени за
имобилайзер системи на леки и SUV автомобили и интегрирани в ключа на автомобила и
„напаснати“ към имобилайзер системата позволяват стартиране на двигателя. При направен
тест е било установено, че 4-те ампули са съвместими с използваните от Ауди имобилайзер
7
системи и са с празна памет, което прави възможно да бъдат „напаснати“ към автомобил
Ауди, какъвто е процесния, с допълнителни устройства. Друг косвен факт, който сочи на
връзка между двамата подсъдими, е наличието у всеки от тях на еднакви опростени
телефони, т.нар. картфони, със система Андроид. Установено е, че изследваните телефони са
с изрязани номера и с неизвестни PIN-кодове, различни от общоприетите четири нули. Те
могат да се използват за поддържане на връзка между съизвършителите на деянието.
Свидетелите Ч., Д. и К. са категорични, че трите лица, които първоначално са видели
около процесния автомобил и са избягали, са едни и същи с лицата, които впоследствие са
се върнали и едното от тях е влязло в автомобила и което впоследствие е задържано и
установено като подс.С.. Свидетелите сочат, че разпознали тези лица по облеклото, по
стойката, по походката, по телосложението им. Те са единодушни, че този, който влязъл в
автомобила бил с шапка /наричана от тях тип „идиотка“/. При обиска на подс.С. у него
шапка не е намерена, такава е намерена на земята до лекия автомобил. Видно от
показанията на свидетелите Ч., Д. и К., когато те са приближили първоначално до
автомобила на Н., предната дясна врата е била леко отворена. Всички свидетели твърдят, че
при влизането на С. алармата на автомобила не се е задействала т.е. към този момент тя е
била деактивирана. Това се потвърждава от показанията на св.Н., която твърди, че след
инцидента алармата на колата не е работила. При първия оглед на местопроизшествието по
патрона на предна лява врата били установени следи от нараняване, до задна лява гума на
автомобила на земята бил открит патронника от ключалката на автомобила, както и
отвертка, с която е възможно да се извади патронника от ключалката на шофьорската врата.
От показанията на Ч. се установява, че тази отвертка е била у подс.С. при неговото
задържане. От тези данни може да се направи обоснован извод, че при първото присъствие
до лекия автомобил на трите лица, е било подготвено проникването в автомобила, но поради
приближаването на полицейските служители то не е било осъществено. Точно това е
причината двамата подсъдими и третото лице да се върнат отново при лекия автомобил. Той
вече е бил отворен, алармата е била деактивирана и е трябвало само да се осъществи връзка
с компютъра му чрез устройството, носено от С., и да се обучи ключа, носен от подс.Б., за да
може да се стартира двигателя и да се приведе в движение. Това не се е случило поради
повторната намеса на служителите на МВР.
При правилно установяване на основните факти, районният съд е достигнал до
законосъобразен извод за доказаност и съставомерност на престъплението, предмет на
обвинението. В пълно съответствие със материалния закон и съдебната практика е изводът
на РС за това, че подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението по чл.346, ал.2,
т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. второ вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК, а подс.Б. -
този по чл.346, ал.2, т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. второ вр. чл.20, ал.4 вр. чл.18,
ал.1 от НК. От обективна страна е налице проникване в чужд автомобил и подготовката чрез
техническо средство, служещо за обучение на ключ /с транспондер/ за съвместимост с
имобилайзер на автомобили „Ауди Q7“ до 2014г., с помощта вече обучения ключ
автомобилът да бъде приведен в движение. Действията на подс.С. са били насочени към
8
прекъсване на владението на св.Н. и установяване на негово владение върху превозното
средство /виж Тълкувателно решение № 42 от 20.VI.1984 г. по н. д. № 34/84 г., ОСНК/. С
проникването в превозното средство С. установил своя фактическа власт върху него и от
този момент насетне той придобил възможността да го ползува според желанието си / виж
Решение № 346 от 31.VIII.1989 г. по н. д. № 302/89 г., ВК и Решение № 296 от 16.VI.1987 г.
по н. д. № 299/87 г., ВК /. Това не се е случило поради намесата на полицейските служители,
поради което е налице недовършен опит / виж Решение № 668 от 20.XI.1990 г. по н. д. №
644/90 г., I н. о./. Деянието е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.4, предл.2 от НК -
чрез използване на технически средства 1 бр. техническо устройство с правоъгълна форма с
черен надпис от едната страна „А6003А“ с два кабела сив и черен, свързани към букса,
представляващо универсален 16-пинов интерфейс, отговарящ на стандарта OBD II/EOBD 11
и CAN конектор, свързан със сив кабел за активиране и деактивиране на алармата и
обучение на ключ /с транспондер/ в няколко секунди за имобилайзера на автомобили „Ауди
Q7“, до 2014г. и 1 бр. нефабрично изработен /неоригинален/ ключ с обща дължина 81 мм,
работна част 8x41 мм, с черна на цвят ръкохватка, полимерна, с отвор в горната си част и
лого на производителя от едната страна по средата ,,JMA Spain“, а от другата страна „HU-
НАА.Р“. Подс.Б. заедно с третото неустановено по делото лице /също помагач/ е пазел
подс.С. по време на проникването му в автомобила, но не е участвал пряко в действия по
установяване на фактическа власт върху автомобила, Отделно от това, подс.Б. е съхранявал
в себе едно от техническите средства /автомобилен ключ/, с което подс.С. се е готвил да
приведе в движение лекия автомобил, поради което и правилно РС го е осъдил като помагач
и го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.20, ал.2 от НК. Безспорно е установено
от изготвените в хода на досъдебното и съдебното производство съдебно-технически
експертизи, че в корпуса на този автомобилен ключ е имало поставена 1 бр. черна стъклена
ампула, с дължина 1 см., представляваща „транспондер“ - електронен чип, който след
съответното програмиране с универсалния 16-пинов интерфейс, отговарящ на стандарта
OBD II/EOBD 11 и CAN конектор, може да послужи за изключване на имобилайзера на
автомобила и евентуално да стартира двигателя. От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – двамата подсъдими са
съзнавали, че опитват да отнемат чуждо МПС и че неговия собственик не е давал съгласието
си за това като са целели общественоопасните последици, както и с общото съзнание за
взаимното им участие в деянието.
По отношение размера на наказанието.
За извършеното престъпление по чл.346, ал.2, т.3 вр. ал. 1 от НК законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода” за срок до една до десет години и лишаване от право да
управлява МПС. В случая, при условията на чл.54, ал.1 от НК, районният съд определил на
подсъдимите наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години и ги лишил от право да
управляват МПС за срок от две години. Въззивната инстанция намира така наложените с
присъдата наказания за съответстващи на събраните доказателства и на установените в
чл.54 от НК критерии. Санкциите съответстват на интензитета и характера на
9
посегателството, както и на личната обществена опасност на подсъдимите. Така
индивидуализираните наказания са отмерени при спазване на принципите на
законоустановеност на наказанието, и съответствието му с обществената опасност на
деянието, извършителите и установените по делото смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Характеристиките на деянието разкриват обществена
опасност, която е относително по-висока в сравнение с обичайната обществена опасност на
престъпления от същия вид предвид начина на извършване предполагащ предварителна
подготовка, съгласуваност на действията и разпределението на ролите и използване на
специални технически средства, изискващи умения да се работи с тях. Първостепенният съд
правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимите и изминалия значителен период от време от извършването на деянието до
постановяване на присъдата.
При така достигнатият краен резултат правилно и в съответствие със закона е
произнасянето на съда по отношение на разноските и веществените доказателства по
делото.
Въпросът относно съответствието на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от
НПК е решен с влязло в сила определение на ОС Бургас от 10.12.2020г. по НЧД
№1254/2020г., поради което и не следва да се обсъжда отново от въззивния съд. Само за
пълнота следва да се преповтори, че и според настоящият съдебен състав в обвинителният
акт се съдържа достатъчно информация за деянието, осъществено от подсъдимите, и за
неговата правна характеристика, за да могат те да реализират ефективно правото си на
защита. В обвинителният акт е описано проникването на подс.С. в автомобила, видяно от
полицейските служители, както и са конкретизирани двете технически средства, които
според обвинението са били предназначени за привеждане в движение на автомобила. В
тази връзка следва да се отчете и че обвинението е за недовършен опит за престъпление по
чл.346 от НК.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция
нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, които водят до
несправедливост на процеса в неговата цялост респективно да налагат нейното изменение
или отмяна, което изисква тя да бъде потвърдена изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260035 от 13.09.2021г., постановена по НОХД
№520/2020г. по описа на Районен съд Несебър.
10
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11