РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Сандански, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100241 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и
чл. 86, ал.1 от ЗЗД и е образувано въз основа на обективно съединени искове, предявени от
“Юробанк България” АД от гр. София, представлявано от Д. Борисов Шумаров и Милена
Ивайлова Ванева срещу Р. Д. Щ. от гр. С*****.
Ищецът сочи, че на 25.01.2011 г. между него и ответницата Щ. е бил сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който й е предоставил заем от 25000 лева срещу
задължението й да го върне разсрочено, заедно с уговорената лихва в срок до 14.01.2025 г. и
съгласно погасителен план, уговорен в договора. Посочва, че на 25.01.2018 г. кредитът е бил
усвоен по разплащателна сметка на ответницата. Посочва, че в договора е било уговорено
заплащане както на договорна лихва, така и на обезщетение за забава в случай на забавено
плащане на дължимите суми, както и че е било уговорено и заплащането на такси за
обслужване на разплащателната сметка и такси за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие, съгласно Тарифата на банката. Ищецът твърди, че ответницата е
изпаднала в забава, не е погасила в срок погасителна вноска № 12 с падеж 14.01.2019 г.,
поради което твърди, че съгласно уговореното в договора е обявил кредита за предсрочно
изискуем и е уведомила ответницата за това на 27.10.2020 г. Посочва, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответницата за
дължими суми за главница, договорна лихва, мораторни лихви и неплатени такси, че
същото е било уважено и че поради възражение от страна на ответницата, от съда му е било
1
указано за възможността от предявяване на иск за установяване на вземането, поради което
предявява настоящия иск.
Допълнително в допълнителна молба ищецът сочи, че заповедта за изпълнение е била
обезсилена от заповедния съд, поради което прави изменение на иска като вместо
установителенпредявява осъдителен иск срещу ответницата. С протоколно определение от
съдебно заседание, проведено на 16.02.2023 год. искането е уважено, след което ищецът
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати общата сума
от 27 400, 63 лева, от която сумата от 22 485, 90 лева, представляваща главница, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението в съда – 18.01.2021
год. до окончателното й изплащане, сумата от 3 733, 49 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019 год. до 27.10.2020 год., сумата от 487 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2020 год. до 1101.2021 год.,
сумата от 196 лева, такси за периода от 14.02.2019 год. до 11.01.2021 год., сумата от 60 лева,
нотариални такси за периода от 19.11.2020 год. до 11.01.2021 год., както и направените по
настоящото дело разноски.
Ответницата чрез особения представител подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете изцяло. Оспорва, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като
твърди, че ответницата не е била надлежно уведомена, тъй като уведомлението за
предсрочно изискуемост от ЧСИ е било връчено нередовно. На следващо място, на
основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 3 от ЗЗД и чл. 143 от Закона за защита на потребителите прави
възражения за нищожност на клаузата, уговорена в договора за заплащане на
възнаградителна лихва, на клаузата за заплащане на годишен процент на разходите, поради
противоречието със закона, добрите нрави и като неравноправни, поради което твърди, че
ответницата не дължи тези суми.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете. Ответницата, чрез особения
представител поддържа оспорването направено с отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
“Юробанк България“ АД е вписано в търговския регистър с ЕИК *********.
Дружеството се управлява и представлява от Милена Ивайлова Ванева и Д. Борисов
Шумаров.
На 25.01.2018 год. между „Юробанк България” АД и Р. Д. Щ. е бил сключен договор за
потребителски кредит № FL890947, по силата на който на ответницата е бил предоставен
кредит в размер на 25 000 лева за текущи нужди, а тя се е задължила да го върне, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно уговореното в чл. 2,
ал. 1 от договора, разрешеният кредит се е отпускал по посочена в договора сметка в банката
на името на Р. Щ., за откриването на която е било необходимо и сключването на договор за
откриване на разплащателна сметка с банката. Съгласно алинея втора на чл. 2 от договора,
освен таксите посочени в чл. 5 от договора, Щ. се е задължила да заплаща и такси и
2
комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от разплащателната
сметка, съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически
лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на съответната операция по
сметката. В тази клауза на договора е било посочено, че Общите условия и Тарифата са били
налични на интернет страницата на банката, както и в офисите на банката.
В чл. 3, ал. 1 от договора е било уговорено, че за усвоения кредит ответницата ще дължи
на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен процент, който се
определял като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в
размер на 6,837%. За референтен лихвен процент се е използвал следния лихвен индекс за
кредити в лева: 6 месечен „Софибор“, приложим за съответния период на начисляване на
лихвата, по методика, определена в алинея втора на тази клауза. Дължимите лихви са се
начислявали от датата на усвояване на кредита, а именно датата на заверяването на сметката
на кредитополучателя – чл. 3, ал. 8 от договора. В следващата алинея 9 на чл.9 от договора е
било посочено, че годишният процент на разходите по отпуснатият кредит възлизал на
9,97%, а общата дължима сума от кредитополучателя възлизала на 34 212, 76 лева ,
изчислена към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 3, ал.10 от договора,
стойността на ГПР е била изчислена при следните условия: - Договорът за потребителски
кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен и банката и кредитополучателя ще
изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него; - лихвата и
другите разходи са били неизменни спрямо техния първоначален размер и щели да се
прилагат до изтичането на срока на договора; - плащанията се извършвали съобразно датите
и условията, изисквани от банката. В чл. 4 е било уговорено, че погасителните вноски за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви, е трябвало да се заплащат на
съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план, а съгласно чл.
5, кредитополучателката е поела задължението да заплаща на банката такси и комисионни –
такса за разглеждане на искане за кредит в размер на 40 лева и месечна такса за обслужване
на разплащателната сметка, разкрита съгласно чл. 2 от договора в размер на 3,50 лева.
Крайният срок за погасяване на кредита е бил последната падежна дата, посочена в
погасителния план, неразделна част от договора. В чл. 7, кредитополучателката е поела
задължението да погасява кредита на анюитентни месечни вноски, включващи главница и
лихви като брой, размер и падежна дата в погасителния план, неразделна част от договора.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора, погасителните вноски са се изплащали в брой до 14- то
число на месеца, безкасово чрез удръжка по разплащателна или спестовна сметка на
кредитополучателя. Съгласно чл.9, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал обезщетение за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В чл.
14 от договора е било уговорено правото на банката в случай на непогасяване в уговорения
срок на една или повече вноски по кредита, да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. Договорът е бил подписан от упълномощени представители на
банката и от ответницата, която е получила екземпляр от него и от погасителния план. От
погасителния план, неразделна част от договора се установява, че уговорените вноски за
3
погасяване на кредита били 84 броя месечни вноски, платими на 14- то число всеки месец, с
начало на издължаване на кредита 14.02.2018 год. и край 14.01.2026 година. От
погасителния план се установява, че месечната вноска възлизала на 400, 05 лева, в която
освен главницата и лихвата се включвали такси и застраховка. Общата сума за издължаване
е възлизала на 33 512, 80 лева.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, което съдът обсъжда като
пълно, компетентно и безпристрастно се установява, че заемната сума от 25 000 лева е била
усвоена, като същата е била преведена по банковата сметка, посочена в договора с титуляр
ответницата на 25.01.2018 година. От заключението се установява, още че на 14.01.2019 год.
кредитополучателката е изпаднала в забава. Към тази дата направените от нея вноски по
договора според вещото лице са общо в размер на 4 508, 72 лева, с които са били погасени
главница в размер на 2 514, 10 лева и просрочени лихви в размер на 1911,96 лева, 21 лева за
шест месечни такси за обслужване на разплащателната сметка, както и 61,66 лева за такси,
за ограничаване на негативни последици, съгласно раздел XIV, б.”В”, т. 10 от Тарифата на
банката.
На 03.08.2020 год. „Юробанк България“ АД е депозирало до ЧСИ Мартин Кацарски с
рег. № 891 покана за връчване до Р. Щ.. С поканата банката е уведомила ответницата, че
поради неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж на 14.01.2019 год. на
основание чл. 14 от договора за потребителски кредит и чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, обявява цялото задължение, възлизащо към 26.07.2020 год. в
размер на 27 433, 22 лева за изцяло изискуемо и дължимо без да се прекратява действието
на договора. В поканата било посочено, че считано от датата на получаване всички вземания
по договора ставали предсрочно и незабавно изискуеми. Видно е от констативен протокол,
съставен от ЧСИ Кацарски на 26.10.2020 год., че поканата е била връчена на Щ. със
залепване на уведомление на настоящия й адрес в гр. С***, ул.“Д*****“ № ** като преди
това съдебният изпълнител е извършил служебна справка за адреса на ответницата и за
местоработата й, като е установил настоящия й адрес и липсата на действащ трудов договор.
От разписка за връчване на поканата и уведомлението, изготвени от ЧСИ се установява, че
преди да залепи уведомлението на дата 21.09.202 год. връчителят М. – служител на ЧСИ, е
посетил настоящия адрес на ответницата на 18.08.2020 год., на 12.09.2020 год. (почивен ден)
и на 21.09.2020 год. и не е намерил ответницата и лице, което е съгласно да приеме книжата.
От констативния протокол се установява, че в указания двуседмичен срок, който е изтекъл
на 05.10.2020 год., ответницата не се е явила в канцеларията на ЧСИ и не е получила
книжата.
Преди връчването на настоящия адрес, „Юробанк България“ АД, чрез нотариус
Мирослава Димова – Савова с рег. № 621 е изпратило покана до ответницата и на адреса,
който е бил посочен от нея при сключването на договора за потребителски кредит, находящ
се в гр. С***. ж.к. „****“ бл. ***, вх. *, ет.*, ап. **, който съвпада с постоянния й адрес. От
протокол за връчване на поканата, изготвен на 14.01.219 год. се установява, че ответницата
не е била намерена и на този адрес и връчването е било извършено със залепване на
4
уведомление на дата 18.12.2019 год. След изтичане на указания срок ответницата не се е
явила в канцеларията на нотариуса и не е получила поканата.
На 15.01.2021 год. в РС- Сандански “Юробанк България” АД е предявило заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Р. Д. Щ. за сумата
от 27 400,63 лева за вземане по договор за потребителски кредит № FL890947 от
25.01.2018г., от която сума 22 485,90 лева е главница, 3 733,49 лева е възнаградителна лихва
за периода от 14.01.2019г. до 27.10.2020г., 487 лева е мораторна лихва за периода от
14.01.2019г. до 12.03.2020г., 438,24 лева е мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до
11.01.2021г., 196 лева разноски по договора за периода от 14.02.2019г. до 11.01.2021г., 60
лева за нотариални такси и за законната лихва от 15.01.2021г. до изплащане на вземането,
както и за разноските по делото. Към заявлението е била представена счетоводна справка –
извлечение от счетоводните книги на банката, от което се установява, че на Р. Д. Щ. е бил
предоставен кредитен лимит от 25 000 лева и че на 14.01.2019 год. е изпаднала в забава за
главница и лихва и че към 26.10.2020 год. има 20 броя непогасени вноски за главница и за
лихва. Към заявлението са били представени и гореописаните покани за предсрочна
изискуемост.
По заявлението е било образувано ч. гр.д. № 70/ 2021 година. На 10.02.2021 год. съдът е
издал срещу Р. Д. Щ. заповед № 900394 за изпълнение на парично задължение за следните
суми: за сумата от 27 400,63 лева за вземане по договор за потребителски кредит №
FL890947 от 25.01.2018г., от която сума 22 485,90 лева е главница, 3 733,49 лева е
възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019г. до 27.10.2020г., 487 лева е мораторна
лихва за периода от 14.01.2019г. до 12.03.2020г., 438,24 лева е мораторна лихва за периода
от 14.05.2020г. до 11.01.2021г., 196 лева разноски по договора за периода от 14.02.2019г. до
11.01.2021г., 60 лева за нотариални такси и за законната лихва от 15.01.2021г. до
изплащане на вземането, както и за направените разноски по делото за платена държавна
такса в размер на 548,01 лева и за адвокатско възнаграждение в размерна 1 129, 21 лева.
На същата дата в полза на банката е бил издаден и изпълнителен лист. Заповедта за
изпълнение е била връчена от ЧСИ Виолина Тозева със залепване на уведомление – по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпореждане, постановено от съда по горепосоченото
ч.гр.д. № 70/ 2021 год. на 31.01.2022 год. на банката – заявител и ищец по настоящото дело е
било връчено съобщение, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и може да предяви иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение. С
определение № 900025, постановено на 20.01.2021 год. по същото дело съдът е спрял
изпълнението на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
На 02.03.2022 год. с дата на пощенското клеймо 01.03.2022 год. заявителят е представил
пред заповедния съд копие на исковата молба по настоящото дело с вх. № 1465 от
01.03.2022 год. На 09.03.2022 год. с определение № 900076, постановено по ч.гр.д. № 70/
2021 год. съдът е обезсилил издадените по делото заповед № 900394 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 10.02.2021 год. и изпълнителния лист,
поради непредставени доказателства от кредитора за предявен иск в законния срок от един
5
месец. Определението е влязло в законна сила на 29.03.2022 год.
В заключението на съдебно- счетоводната експертиза вещото лице заключава, че към
18.01.2021 година размерът на неизплатеното задължение за главница възлиза на 22 485, 90
лева, натрупаните договорни лихви за периода от 14.01.2019 год. до 29.07.2020 год. възлизат
на 3 733, 49 лева, мораторните лихви за периода от 14.01.2019 год. до 12.03.2020 год.
възлизат на 487 лева и за периода от 14.05.2020 год. до 18.01.2021 год. възлизат на 448, 13
лева, начислените такси за периода от 14.02.2019 год. до 18.01.2021 год. възлизат на 196
лева.
На 19.01.2020 год. банката е превела по сметка на ЧСИ Мартин Кацарски сумата от 60
лева за връчване на нотариална покана – видно от преводно нареждане за кредитен превод
(лист 26 от приложеното гр.д. № 70/ 2021 год.).
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявените
искове за допустими, а разгледани по същество за частично основателни поради следното:
По делото се установи, че между страните е бил сключен договор за потребителски
кредит, по силата на който на ответницата е бил предоставен кредит за текущи нужди в
размер на 25 000 лева, а тя се е задължила в срок до 14.01.2025 год. да го върне на банката,
заедно с уговорената лихва. На 25.01.2018 година заемната сума е била преведена по
банковата сметка на ответницата. Следователно съдът приема, че между страните са
съществували облигационни правоотношения във връзка с договор за банков потребителски
кредит, попадащ в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Същият отговаря
на легалното определение на договор за потребителски кредит, съдържащо се в чл. 9, ал. 1
от ЗПК. В самия договор е посочено, че е потребителски кредит – чл.1, ал. 1.
Установи си, че на 14.01.2019 год. ответницата е изпаднала в забава и не е платила
вноска № 12 от погасителния план. Съгласно уговореното в чл. 14 от договора и чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика, формирана по даденото разрешение в
т. 18 на ТР № 4/ 2003 на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков
кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Волеизявлението на банката – кредитор трябва да е обективирано в писмен документ и да
съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ или на
обстоятелствата, уговорени в договора, които дават правото на кредитора да упражни
правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на
вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Ако в договора не е уговорено, кредиторът сам
избира способа за връчване на документа за предсрочната изискуемост.
В настоящия случай кредиторът е избрал уведомлението за предсрочна изискуемост на
6
кредита да бъде връчено от съдебен изпълнител по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. В този
случай връчването следва да бъде извършено по предвидения в ГПК ред. По делото се
установи, че служител на съдебния изпълнител е посетил адреса на кредитополучателя,
посочен от банката в поканата, който съвпада с настоящия й адрес, но не я е открил, поради
което е извършил връчване по реда на чл. 47 ГПК – чрез залепване на уведомление.
Съдебният изпълнител е проверил не само настоящия адрес, но и местоработата на
ответницата, поради което съдът приема, че съдебният изпълнител е връчил поканата –
уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита при спазване на изискванията на чл.
47, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ГПК и приема връчването за редовно, а възражението на
ответницата за неоснователно. Предвид изложеното за ответницата е възникнало
задължението да заплати на кредитора целия остатък от главницата и от договорните лихви.
Съдът намира възражението на ответницата за нищожност на клаузата поради
неравноправност по чл. 143 от ЗЗП, на клаузата в чл. 3, ал. 1 от договора, с която се
задължила да заплати на кредитора договорна лихва за неоснователно. За договорите за
потребителски кредит се прилагат и разпоредите на чл. 143- чл. 148 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), съгласно препращащата норма на чл. 24 от ЗПК. Съгласно чл. 143, ал.
1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В цитираната
клауза на договора кредитополучателката е поела задължението да заплати за усвоения
кредит лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, представляващ сбор
от референтен лихвен процент плюс фиксирана годишна надбавка в размер на 6,837%. В
същата клауза на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 е било уговорено как се определя референтния лихвен
процент. Съдът намира, че тази уговорка не е във вреда на кредитополучателката и не води
до значително неравновесие между нейните права и задължения и тези на банката.
Съдът намира възражението на ответницата за нищожност поради противоречие със
закона и с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 и 3 от ЗЗД и на клаузата в чл. 3, ал.
9 от договора за неоснователно. В тази клауза на договора страните са уговорили годишният
процент на разходите по кредита да бъде 9,97%, а в следващата алинея 10 са уговорили
начина на изчисляване на ГРП. Съгласно чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая уговореният ГПР е под този размер
от 50%. На следващо място в договора са посочени и данните, въз основа на които е
изчислен, поради което съдът намира, че ответницата е могла да прецени какъв е реално
процентът на оскъпяване на ползвания кредит. Непосочването на начина, по който е
изчислен ГПР в договора не е такова, че да засегне способността на ответницата да прецени
обхвата на своето задължение. Предвид изложеното съдът намира, че тази клауза в договора
е действителна, отговаря на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и на чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК и не противоречи на добрите нрави, поради което възражението й се явява
7
неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че ответницата следва да заплати на ищеца сумата
от 22 485, 90 лева, представляваща изискуема главница, сумата от 3 733, 49 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 14.01.2019 год. до 29.07.2020 година, както и
на сумата от 487 лева, мораторни лихви за периода от 14.01.2019 год. до 12.03.2020 год.,
сумата от 438, 24 лева, мораторни лихви за периода от 14.05.2020 год. до 11.01.2021 год.
Вещото лице определя размера на мораторните лихви за периода от 14.05.2020 год. до
18.01.2021 год. на 448,13 лева, а ищецът претендира по- малката сума, поради което
исковете в тази част се явяват основателни и следва да бъдат изцяло уважени, както и за
сумата от 60 лева за разходи по кредита за платени такси за връчване на поканата от ЧСИ.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащането на сумата от 196 лева,
представляваща начислени такси за периода от 14.02.2019 год. до 11.01.2021 год.,
представляваща сбор от 18 броя месечни такси за обслужване на разкрита разплащателна
сметка на обща стойност от 63 лева, начислена съгласно чл. 5, т. 2 от договора и от 11 бр.
такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие на обща стойност
от 133 лева, начислени съгласно раздел XIV, б.”В”, т. 10 от Тарифа за таксите и
комисионните на банката, съдът намира следното:
Задължението за заплащане на последните такси е уговорено в чл. 2, ал. 2 от договора и
препраща към Тарифата на банката. В цитирания раздел XIV, б.”В”, т. 10 от Тарифа за
таксите и комисионните на банката, банката начислява посочените в тази точка такси за
предоставени услуги в това число, но не само за телефонни обаждания, изпращане на писма,
покани и други в случай на забава на плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Нито законът, нито договорът съдържат легално определение на
понятието „управление на кредита”, но изхождайки от общоприетия му смисъл, както и от
целта на закона съдът намира, че “управление на кредита” следва да се схваща като дейност,
извършвана от кредитора, като небанкова финансова институция по фактическото
реализиране на задължението по договора за кредит, дейност за събиране и осчетоводяване
на вземането, събиране на информация за движението на сумите по сметката на
кредитополучателя и други подобни дейности, свързани с обслужването на задължението и
събирането на вземането. Като се има предвид това, следва да се приеме, че таксата за
действия по ограничаване на негативни последици при забава е такава по управление на
кредита, поради което съдът намира тази клауза в договора за потребителски кредит за
противоречаща на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и като такава за нищожна.
Възражение за нищожност на тази клауза от страна на ответницата няма, но съгласно
разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1/ 2020 от 27.04.2022 год. на ОСГТК на
ВКС по т.д. № 1/ 2020 год. съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
8
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Нищожността в случая произтича пряко от договора, поради което съдът служебно
прогласява клаузата на т. 10 от Раздел XIV, б.”В” от Тарифа за таксите и комисионните на
банката, към която препраща чл. 2, ал. 2 от договора за потребителски кредит за нищожна.
Като нищожна клаузата не е произвела правно действие, поради което за
кредитополучателката не е възникнало задължение да заплаща тези такси и поради което
същата не дължи на кредитора сумата от 133 лева, представляваща 11 броя такси за
действия за ограничаване на негативни последици при просрочие и искът на банката в тази
част следва да се отхвърли.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установи, че към 19.01.2019
год. Щ. е заплатила на банката сумата от 61,66 лева за такси, начислени по нищожната
клауза. От друга страна банката претендира сумата от 63 лева за месечни такси, начислени
за обслужване на разплащателната сметка, поради което съдът намира, че ответницата
следва да заплати на банката сумата от 1, 34 лева за месечни такси, а в останалата част иска
следва да бъда отхвърлен.
На осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на спора съдът присъжда в тежест на
ответника направените от ищеца разноски по делото до сумата от 4096, 86 лева от общо
направени разноски по настоящото производство от 4 125,17 лева, съгласно представен
списък. Съдът не присъжда в полза на ищеца направените разноски по заповедното
производство – по ч.гр.д. № 70/ 2021 год., тъй като заповедта за изпълнение, издадена по
това дело е била обезсилена.
Водим от горното и на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Щ. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. С**** ул.”****” № 20 да
заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.”Околовръстен път” № 260, представлявано от прокурист Д.
Шумаров и прокурист Милена Ивайлова Ванева следните суми: сумата от 22 485, 90 лева
(двадесет и две хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и 90 ст.), представляваща
главница по договор за потребителски кредит № FL890947 от 25.01.2018г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 15.01.2021 год. до окончателното й изплащане,
сумата от 3 733, 49 лева (три хиляди седемстотин тридесет и три лева и 49 ст.),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 14.01.2019г. до 27.10.2020г., сумата
от 487 (четиристотин осемдесет и седем) лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.01.2019г. до 12.03.2020г., сумата от 438,24 (четиристотин тридесет и
осем лева и 24 ст.), представляваща мораторна лихва за периода от 14.05.2020г. до
11.01.2021г., сумата от 1,34 лева (един лев и 34 ст.), представляваща начислени такси за
периода от 14.02.2019 год. до 11.01.2021 год., сумата от 60 (шейсет) лева,
9
представляващи разходи за връчване на покана, сумата от 4 095,86 лева (четири хиляди и
деветдесет и пет лева и 86 ст.) за направените по настоящото дело разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на начислени такси за периода от 14.05.2019 год. до
11.01.2021 год. в частта му над уважения размер от 1, 34 (един лева и 34 ст.) до
претендирания размер от 196 (сто деветдесет и шест) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –гр. Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10