№ 1152
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа М.а-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20052267 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 50739 по описа за 2019
г. на СРС, 165-ти състав се: ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Гл.
Прокурор И.Г., да заплати на С.Н. М., сумата от 2000 /две хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение, по което е постановено Решение №6/13.03.2019г. по АНД
№10/2019г. по описа на Военен съд-гр.Сливен, влязло в законна сила на
09.07.2019г., с което ищецът е признат за невиновен за управление на
28.07.2018г., около 9:00 ч., в гр.Попово, по улица Добрич, на МПС- мотопед
„RIEJU”, рама №VTPRR021C00282520, което не е бил регистрирано по
надлежен ред, за което е повдигнато обвинение за престъпление по 345, ал.2
от НК, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния
размер на иска от 5 000 /пет хиляди/ лв., като неоснователен;
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Гл. Прокурор И.Г., да заплати
на С. Н. М., сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение, по което е
постановено Решение №6/13.03.2019г. по АНД №10/2019г. по описа на
1
Военен съд-гр.Сливен, влязло в законна сила на 09.07.2019г., с което ищецът
е признат за невиновен за управление на 28.07.2018г., около 9:00 ч., в
гр.Попово, по улица „Добрич“, на МПС- мотопед „RIEJU”, рама
№VTPRR021C00282520, което не е било регистрирано по надлежен ред, за
което е повдигнато обвинение за престъпление по 345, ал.2 от НК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния размер на
иска от 1 770 /хиляда седемстотин и седемдесет/ лв., като неоснователен;
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Гл. Прокурор И.Г., да заплати
на С. Н. М., сума в размер общо на 358,89 /триста петдесет и осем лева и
осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща дължими съдебни разноски
по делото, съобразно уважения размер на исковите претенции.
С решение № 20110707 от 07.05.2021 г., постановено в производство по
чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК се: ДОПУСКА, на основание чл.247 ГПК,
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№20052267/24.02.2021г. по гр.д. №50739 по описа за 2019г. на СРС, 165
граждански състав, като ПОСТАНОВЯВА ДА СЕ ЧЕТЕ В РЕШЕНИЕТО:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., представлявана от Гл. Прокурор И.Г., да заплати
на С. Н. М., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сума в размер общо на 385,89
/триста осемдесет и пет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща дължими съдебни разноски по делото, съобразно уважения
размер на исковите претенции.
ДОПЪЛВА Решение №20052267/24.02.2021г. по гр.д. №50739 по описа
за 2019г. на СРС, 165 граждански състав, като присъжда законна лихва
върху сумата от 2000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което е постановено
Решение №6/13.03.2019г. по АНД №10/2019г. по описа на Военен съд-
гр.Сливен, влязло в законна сила на 09.07.2019 г., с което ищецът е признат за
невиновен за управление на 28.07.2018г., около 9:00 ч., в гр.Попово, по улица
„Добрич“, на МПС-мотопед „RIEJU”, рама № №VTPRR021C00282520, което
не е бил регистрирано по надлежен ред, за което е повдигнато обвинение за
престъпление по 345, ал.2 от НК, за периода от 10.06.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ДОПЪЛВА Решение №20052267/24.02.2021г. по гр.д. №50739 по описа
за 2019г. на СРС, 165 граждански състав, като присъжда законна лихва
2
върху сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение, по което е
постановено Решение №6/13.03.2019г. по АНД №10/2019г. по описа на
Военен съд-гр.Сливен, влязло в законна сила на 09.07.2019г., с което ищецът
е признат за невиновен за управление на 28.07.2018г., около 9:00 ч., в
гр.Попово, по улица „Добрич“, на МПС- мотопед „RIEJU”, рама №
№VTPRR021C00282520, което не е било регистрирано по надлежен ред, за
което е повдигнато обвинение за престъпление по 345, ал.2 от НК, за периода
от 10.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на С. Н. М., за изменение в частта за
разноските на Решение №20052267/24.02.2021г. по гр.д. №50739 по описа за
2019г. на СРС, 165 граждански състав, за присъждане на сумата от 40
/четиридесет/ лв., в тежест на ответника по делото, като неоснователно.
Срещу така постановеното решение са постъпили:
1-Въззивна жалба от С. Н. М., ищец пред СРС .
Решението се обжалва в частта в която е отхвърлена претенцията му
за имуществени вреди- в общ размер на 1010, 12 лв., от които транспортни
разходи за пътуване на адвоката от Търговище до Сливен и обратно
/Търговище-София и обратно/ в размер на 420 лв. , които били обезпечени с
разходо-оправдателни документи, както и лични транспортни разходи за
пътуване с личен автомобил за целите на наказателното производство в
размер на 590,12 лв., изчислени на базата на разходна норма на автомобила и
актуалните цени на горивата за съответните дати, съобразно изминатите
километри. Счита, че тези разходи се явяват преки вреди и съобразно
съдебната практика му се дължат. Претенциите му били доказани.
Ответникът – П.НА Р.Б. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта в
която претенциите на ищеца за имуществени вреди са били отхвърлени.
2-въззивна жалба от Прокуратурата на Р.България ответник в
производството пред СРС.
С въззивната жалба се обжалва решението от 24.02.2021 г. в частта, в
която претенциите срещу ответника - въззивник по исковете с правно
основание чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, са били уважени относно
3
претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди, както и за
неимуществени такива. Излагат се подробни съображения защо въззивникът
счита, че първоинстанционното решение е неправилно. Счита, че не са
доказани кумулативно дадените предпоставки на чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ; не
била доказана причинно-следствената връзка между незаконното действие на
правозащитните органи и вредите. Твърди, че Прокуратурата не била
разпространявала информация относно воденото наказателно производство
срещу ищеца. Сочи, че от представените по делото медицински документи не
се установява, че заболяванията на ищеца са вследствие от незаконното
обвинение. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, водено
било срещу един извършител за престъпление по чл.345, ал.2 НК. Ищецът не
бил осъждан за други престъпления. Твърди, че презумпцията за невиновност
била в сила по отношение на ищеца. Присъденият размер на обезщетението за
неимуществени вреди не бил съобразен с критериите на чл.52 ЗЗД за
справедливост.Същият не съответствал на социално-икономическата
обстановка в страната и решенията на ЕСПЧ в подобни случаи. По
отношение на имуществените вреди сочи, че не били ангажирани
доказателства за това какви процесуални действия са били извършени. Не
били ангажирани доказателства за действително извършените разходи за
адв.възнаграждение съгласно приетото в ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, по
тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Не били изпълнени изискванията
на чл.4 ЗОДОВ. Не били ангажирани доказателства какво е било
процесуалното поведение на ищеца по време на разглеждането на делото до
неговото приключване с прокурорски акт. По отношение на законната
лихва твърди, че е от компетентност на съда да определи периода за който
същата се дължи.
Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение в частта, в която претенциите са били уважени и да го потвърди в
отхвърлителната му част. В условията на евентуалност се иска присъденото
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено като се определи
справедлив размер на същото с оглед критериите по чл.52 ЗЗД.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС С. Н.
М., в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното съдебно решение в частта, в която
претенциите са били уважени. Сочи, че не били допуснати твърдените от
4
въззивника /ответник/ нарушения при постановяване на съдебното решение в
тази му част. Доказани били всички предпоставки на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Доказани били, както търпените неимуществени вреди така и имуществените
вреди; по делото били събраните писмени и гласни доказателства в този
смисъл; представена била писмена защита. Сочи, че бил претендирал
обезщетение за неимуществени вреди относно: накърняване на честта,
личното му достойнство и уронване на авторитета; нереализирана
възможност за кариерно развитие; инвестирано време и усилия за
справедливо приключване на наказателното дело; пропуснати моменти със
семейството и влияние върху психичното и физическо здраве на него и
близките му. Сочи, че се е явявал в производството /съдебна и досъдебна
фаза/ общо 13 пъти като бил пропътувал в 7 от случаите по 700 км за всяко
явяване. Затова счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди
не е прекомерно. Сочи, че съгласно чл.4 от ЗОДОВ се дължат всички
имуществени и неимуществени вреди, вкл. пропуснати ползи. Те се дължали
към датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Изплащал бил
потребителски кредит в размер на 30 000 лв. и вместо да го погаси, ищецът
заплащал адв.възнаграждения и транспортни разходи по воденото срещу него
наказателно дело. Това се явявало пропусната полза за него. Твърди, че
невярно било посоченото от Прокуратурата, че не е разгласявано воденото
срещу ищеца наказателно производство. Точно, обратното, всички призовки,
постановления на прокурора и решения на съда били изпращани до
структурата в която служи. По този начин с тези документи се били запознали
и служителите във военното формирование, където ищеца служи. Това довело
до лавинообразно разпространение на информацията и развитието на
наказателното производство, което му причинило доста неприятности. Затова
счита, че следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата. Сочи,
че заплащането на адв.възнаграждение в наказателното производство било
доказано. Установени били и извършените процесуални действия в
досъдебната и съдебната фаза. Договореното адв.възнаграждение в общ
размер от 750 лв./350 лв.- за първа инстанция и 400 лв. за втора инстанция/
било дори под минимума по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения.
По допустимостта на въззивните жалби:
5
Въззивните жалби са подадени от надлежни страни в процеса, срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Налице е правен интерес от
обжалване.
Следователно въззивните жалби са допустими.
Срещу решение № 20110707 от 07.05.2021 г., постановено в
производство по чл.247, чл.248 и чл.250 ГПК няма подадени въззивни
жалби.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е счел,че от страна
на ищеца са доказани предпоставките на чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ изисквало да се отчитат всички конкретни обстоятелства. В
процесната хипотезата обезвредата била за увреждане на неимуществени
права и правнозащитими интереси, които се изразявали в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото. От
значение било дали и обвиняемото лице е изпълнявало към момента на
повдигане на обвинение публична длъжност, като в този случай се вземал
предвид негативния ефект от незаконното обвинение върху професионалното
развитие на ищеца, с оглед изискванията от професионално и морално
естество към заеманата длъжност. В съдебната практика се приемало, че
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на
увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за
претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно
следствената връзка между него и незаконното обвинение. Преценката за това
била всякога конкретна. Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определял като се изхожда от цялостното негативно отражение на
6
незаконното обвинение в неимуществената сфера на подсъдимия и
общовалидната значимост на засегнатите неимуществени блага.
Имуществената вреда от своя страна включвала два компонента:
материална загуба, изразяваща се в намаляване на имуществото на
засегнатото лице от неблагоприятното въздействие и пропусната полза,
изразяваща се в осуетяване на едно сигурно увеличение на имуществото на
ищеца. При обезщетяване на имуществени вреди парично обезщетение се
равнявало на реално сторените вреди от незаконното обвинение. Приемало се,
че направените от ищеца разходи в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване по реда на чл.4 от ЗОДОВ. Разноските за
адвокатско възнаграждение сторени от подложеното на неоснователна
наказателна репресия лице в наказателното производство била подлежаща на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ имуществена вреда, съгласно
тълкувателната практика на ВКС.
С оглед особеностите на конкретния случай съдът е приел, че
адекватното обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за процесното
незаконосъобразно обвинение възлиза на сумата от 2 000 лв., което било в
състояние да обезщети причинените вреди, които са в причинно- следствена
връзка с процесното незаконно обвинение. Размерът на определеното
обезщетение бил съобразен с характера на повдигнатото обвинение за
престъпление против обществените отношения в сферата на транспорта и със
заеманата от ищеца длъжност като военнослужещ- офицер.
По отношение на претенцията за имуществени вреди следвало да се
приеме, че искът се явява частично основателен до размера на сторените от
ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита, /стр.23 и сл./. Искът за сторените пътни разноски
от ищеца и защитника не можел да бъде приет за основателен, доколкото
същият се явявал недоказан по основание и по размер, както и поради това, че
пътните разноски на страните по наказателното дело не представлявали
имуществени вреди, които следва да бъдат присъждани по реда на ЗОДОВ.
Следвало да се посочи, че размерът на иска се определя с исковата молба, с
която се слага началото на съдебния процес и последващо изменение на
размера му се допуска при условията на процесуалния закон.
7
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно отговорността на Прокуратурата:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани в случаите на обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
По делото по безспорен начин е установено, че ищеца е бил обвинен в
извършването на престъпление по чл.345, ал.2 НК въз основа на което е
проведено наказателно преследване. С решение № 6 от 13.03.2019 г. на
Военен съд-Сливен СВ. Н. М. е признат за невинен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение. Видно от мотивите на наказателния съд прието
е, че макар формално с деянието си М. да е осъществил признаците на
престъпление по чл.345, ал.2 НК, неговата обществена опасност е явно
незначителна, което изключва престъпния му характер. Взета е предвид и
служебната ангажираност на М.- офицер с много добри характеристични
данни. Подвеждането под наказателна отговорност, макар в последствие да е
направено и предложение за прилагане на разпоредбата на чл.78 а НК, наред с
административно-наказателната санкция, щяло да доведе до негативни
последици в служебно отношение, което щяло да е несъразмерно с
извършеното. Деянието съставлявало нарушение на правилата за
движение по пътищата, което според нормите на ЗДвП подлежало на
санкциониране. Затова и е разпоредено след влизане на оправдателната
присъда материалите по делото да се изпратят на ОД МВР-Търговище за
преценка наличието на нарушения на ЗДвП и отговорността на М. като водач,
управлявал МПС, нерегистрирано по съответния ред.
С решение № 18 от 09.07.2019 г. Военно-апелативен съд е потвърдил
решение № 6 от 13.03.2019 г. на Военен съд-Сливен.
По делото е представено решение № 6 от 21.01.2020 г. по анд № 239 по
описа за 2019 г. на РС, гр.Попово /л.108/ с което е отменено наказателното
постановление от 26.07.2019 г. за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП и
8
наложените административни наказания глоба в размер на 300 лв. и 7 месеца
лишаване от право на управление на МПС.
Незаконността на обвинението съставлявала основание за носене на
отговорност от страна на Държавата, в случая в лицето на правозащитните
органи по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ – Прокуратурата на Р България.
Следователно доводът на въззивника, ответник пред СРС, че не следва
да носи отговорност за търпените в случая от ищцата, вреди, се явява
неоснователен.
Относно обезщетението за неимуществени вреди:
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда,че на обезщетяване
подлежат тези вреди,които са пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение,т.е. само вредите, които са настъпили и се дължат на
наличието на незаконно обвинение и не биха се проявили,ако такова
обвинение липсваше.
Пряка причинно-следствена връзка е налице, когато деянието е
решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата
поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, като
вредата закономерно произтича от деянието (решение по чл. 290 ГПК,
постановено по гр. д. № 3026/2008 г. на IV ГО ВКС).
Противно на соченото от Прокуратурата, търпените от ищеца М.
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение са доказани
от показанията на свидетелите, разпитани пред първата съдебна инстанция:
Свидетелката М.а, съпруга на ищеца, сочи, че след започналото
наказателно преследване поведението на съпруга й се променило- станал
доста притеснен, умислен, вглъбен в себе си, спрял да разговаря и да общува
с нея и децата като преди това. Избягвал контакти с хора; почти спрели да се
виждат с приятели. Вдигал кръвно, повишавал тон за дребни неща. След
работа се прибирал изключително изнервен. Колегите му непрекъснато го
питали по какви дела ходи. Според М.а въпреки проведеното обучение, М. не
е бил повишен като воденото дело било причина за това. М. изпитвал
огромно неудобство пред съседи и приятели от случващото се. Когато се
повдигала темата, той всеки път започвал да се обяснява. На проведените
следствени експерименти в гр.Попово съседите станали свидетели. М. се
9
тревожел за здравословното състояние на родителите си вследствие на
провежданото срещу него наказателно преследване.
Свидетелят К., колега в същото военно формирование, където служи и
ищеца, сочи, че след започването на наказателното преследване срещу ищеца,
М. му споделил, че страда от безсъние. М. е бил видимо нервен в службата,
вглъбен в себе си. М. споделил, че са правени следствени експерименти, а
градът е малък, разпространяват се приказки, комшиите минават, гледат.
Призовките са идвали на служебния адрес и съобразно правилата във
военното формирование, не са били получавани пряко от ищеца, а чрез
деловодната система. Ищецът е бил длъжен по устав да докладва на
началника си за случилото се.Така воденото срещу ищеца наказателно
преследване е станало достояние на колегите му. Според свидетеля ищецът е
станал подсъдим без вина. Проведеното наказателно преследване се отразило
при изпълнение на служебните задължения като трябвало да му се напомня,
защото взел да забравя. Самият ищец няколко пъти му е напомнял неща,
които М. забравял. Заради случилото се било забавено повишението на
ищеца. Едно такова дело лишава служителя от достъп до класифицирана
информация. Колегите му се шегували като го наричали „адвоката“.
Не се спори, че ищеца не е осъждан, т.е. е с чисто съдебно минало. Това
се потвърждава и от съдържащото се в анд № 130 по описа за 2018 г. на
Военен съд, гр.Сливен, свидетелство за съдимост. Противно на тезата на
Прокуратурата, обстоятелството, че М. не е осъждан е повлияло негативно на
емоционалното и психологично му състояние по повод на образуваното
срещу него производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 НК.
Действително, с оглед указанията дадени в т.II от ППВС № 4 от
23.12.1968 г понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдяните от ищеца неимуществени вреди-това са продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки,
страдания и неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което
10
пострадалият е бил незаконно обвинен. В този смисъл с решение №
123/23.6.2013 г по гр. дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО, постановено за
уеднаквяване практиката на съдилищата е прието, че моралните вреди са
индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да
съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства,
обосноваващи по-нисък размер на обезщетение. При определяне на
дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
обществено-икономически условия на живот.
Освен въздействието на незаконния акт на правозащитния орган върху
здравето на ищеца, значение имат и субективните му негативни
преживявания, отражението на незаконния акт върху личната свобода и
социалната сфера на общуване и работа, контактите и взаимоотношенията със
семейството му и близките му, както и други подобни обстоятелства,
естествено, видът на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, видът и срокът на мерките за неотклонение за
всеки конкретен случай. От значение е също дали престъплението визира
длъжностно качество, както и други особености в субективния състав на
престъплението (например користна цел). В тези случаи, за да прецени
негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази
професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това - и
начина, по който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното
развитие на увреденото лице. Връзката на тези конкретно проявени факти с
наказателното преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на
накърнените морални ценности.
В конкретния случай не се касае до длъжностно престъпление. Но
предприетото срещу ищеца наказателно преследване се е отразило на
служебното му правоотношение като офицер.
Установява се, че съдебните книжа са били връчвани чрез работодателя
на С.М., включително и протеста на прокурора Чернев срещу решение №
6/13.03.2019 г. на Военен съд-Сливен.
11
Действително, прокурорската преписка е образувана на 07.08.2018 г., а
присъдата е влязла в сила на 09.07.2019 г., но следва да бъде отчетено
процесуалното поведение на ответника –Сливенски военен съд е прекратил
образуваното пред него дело и същото е върнато на прокурора за
установяване на факти във връзка с разпита на свидетелите, които факти не са
били установени в хода на разследването. Делото повторно е било внесено от
Военноокръжна прокуратура-Сливен на 18.02.2019 г. с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78 а НК като е образувано анд 10/2019 г. Срещу
оправдателната присъда е бил подаден протест от военния прокурор
полковник Чернев. С решение № 18 от 09.07.2019 г. Военно-апелативен съд е
потвърдил решение № 6/13.03.2019 г. на Военен съд-Сливен.
С оглед горните си мотиви въззивната инстанция приема, че
първоинстанцинното решението в частта, в която претенцията за
неимуществени вреди е уважена за сумата в размер на 2 000 лв. е
правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.
Доколкото въззивната инстанция не е сезирана надлежно с жалба от
страна на ищеца /пред СРС/ в частта в която е отхвърлена претенцията му
за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 2 000 лв. до
пълния предявен размер от 5 000 лв., съдът не дължи произнасяне. В тази
част първоинстанционното решение следва да се счита за влязло в сила.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Действително, в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ не е уредена
отговорността за разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от лицето, признато за невиновно или по отношение на
което наказателното производство е прекратено. Поради това тези разноски
може да се претендират като имуществена вреда в производството за
обезщетение на вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2,
ал.1 ЗОДОВ.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на
основанията, посочени в чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето,
подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на
адвокатска защита във всеки стадий на това производство, виж указанията
12
дадени с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 11.12.2018 Г. ПО ТЪЛК. Д. №
1/2017 Г., ОСГК НА ВКС.
В конкретния случай от ищеца са представени доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. /в досъдебното
производство, л.23/ и в размер на 400 лв. за производството пред втората
инстанция /л.24/ като първото плащане е сторено в брой, а второто-по банков
път. Или общо в размер на 750 лв. колкото и е присъдил СРС.
В разглеждания случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение за всяка от фазите на наказателното производство, определен
съобразно чл. 12, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, към датата на
сключване на договора за правна защита в досъдебното производство при
предявяването на постановлението за привличане като обвиняем и на
договора в съдебна фаза, възлиза на 800 лв. Този размер се дължи поотделно
за досъдебното производство, както и за всяка инстанция от съдебното
производство, т.е. минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесния случай за процесуално представителство възлиза в размер на общо
1600 лв.
Настоящата инстанция приема, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК на
Прокуратурата, е неоснователно. А обжалваното решение в частта в която е
присъдено адв.възнаграждение в общ размер на 750 лв. като претърпяна от
ищеца имуществена вреда, е правилно.
По въззивната жалба на ищеца /пред СРС/:
Действително, транспортните разходи представляват имуществена
вреда. За доказването на този вид вреди, важат правилата на деликта, т.е.
следва да са налице всички предвидени в чл.45 ЗЗД предпоставки, вкл.
причинно-следствена връзка с деянието на ответника.
С исковата молба ищецът е представил два платежни документа –
единият от 16.05.2019 г. за сумата в размер на 100 лв. с посочено основание за
плащане „пътни адвокат втора инстанция Военно-апелативен съд“ /л.26/ и
втори документ с дата 12.06.2019 г. за сумата в размер на 100 лв. /л.27/ и
основание за плащане „транспортни разходи по анд 16/2019 г.“.
Като получател на плащането е посочена А.М.С..
13
Видно от съставените по ванд 16 по описа за 2019 г. съдебни протоколи,
адв.С. е представлявала ищеца /там подсъдим/ в публичното съдебно
заседание, състояло се на 15.05.2019 г. и 10.06.2019 г.
Адвокат С. е посочена като регистрирана в АК-Търговище. Липсват данни,
обаче, че адв.С. осъществява адв.практика именно в съдебния район на ОС,
гр.Търговище, респ., че е осъществила придвижване от гр.Търговище до
гр.София и с какъв вид транспорт.
Липсват данни за платени пътни разходи на адвоката до гр.Сливен,
както се твърди във въззивната жалба на ищеца.
Недоказани останаха и личните транспортни разходи. Установява се, че
ищецът е с постоянен адрес в гр.Попово поради което не доказана остана
причинно-следствената връзка на извършените пътувания именно заради и
само по повод осъществяване там процесуално-следствени действия.
Освен това по делото се установява, че ищецът живее в гр.София
поради което за явяването си пред Военно-апелативен съд – София няма как
да е направил сочените от него транспортни разходи.
При това положение настоящата инстанция, макар и с други мотиви,
приема, че крайният извод на СРС за неоснователност на претенцията за
имуществени вреди в размер над 750 лв. до пълния предявен размер от 1
770 1010,12 лв. /предмет на въззивната жалба/ е правилен.
Следва да посочим, че настоящата инстанция споделя мотивите на СРС,
че съдът е обвързан от петитума на исковата молба. Затова и не дължи
произнасяне по исканията в случая направени с писмената защита,
поддържани и в хода на въззивното производство. Наред с това ищецът
смесва имуществените с неимуществените вреди. Пропуснатите ползи са
имуществени вреди, но тази претенция се прави след приключване на устните
състезания пред първата съдебна инстанция поради което не подлежи на
разглеждане.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
14
С оглед на това, че съдът прие, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, то на въззивниците разноски не се присъждат.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20052267 от 24.02.2021 г. по гр.д.№ 50739 по
описа за 2019 г. на СРС, 165-ти състав, поправено, допълнено и изменено в
частта за разноските с решение № 20110707 от 07.05.2021 г., в частта, в която
се: ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България, да заплати на С. Н. М., по
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и
за сумата от 750 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди
(платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
наказателното производство), настъпили в резултат от незаконно обвинение,
по което е постановено Решение №6/13.03.2019г. по АНД №10/2019г. по
описа на Военен съд-гр.Сливен, влязло в законна сила на 09.07.2019г., с което
ищецът е признат за невиновен за управление на 28.07.2018г., около 9:00 ч., в
гр.Попово, по улица Добрич, на МПС- мотопед „RIEJU”, рама
№VTPRR021C00282520, което не е бил регистрирано по надлежен ред, за
което е повдигнато обвинение за престъпление по 345, ал.2 от НК, както и в
частта, в която се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Н. М. срещу
Прокуратурата на Р България, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 750
лв. до пълния предявен размер от 1770 лева, като неоснователен и в
частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва, арг. от
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16