Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
град Горна Оряховица, 07.10.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично заседание на осми септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТАНЧЕВ
при секретаря Анита Личева и в присъствието на
прокурора ……..........................….…, разгледа докладваното от съдията Станчев
АНД № 342 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р.Н.И.
обжалва наказателно постановление № 20-0268-000502/25.03.2020 г., издадено от
началника на началника на Районно управление – Горна Оряховица при ОДМВР – Велико Търново, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия
закон. Посочва, че връченият му екземпляр от акта е нечетлив, поради което бил
лишен от възможността да подаде писмени възражения против констатациите на
актосъставителя. Не било изпълнено изискването за описание на нарушението и за
посочване на обстоятелствата, при които то е извършено. Актът не бил подписан
от посочения в него свидетел. Поддържа, че нарушението, за което е наказан,
може да бъде извършено само умишлено, а в процесния случай той действал без
умисъл. В акта и в постановлението били изписани и двете хипотези на
изпълнителното деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, въпреки че тези хипотези са
взаимно изключващи се. Излага доводи за маловажност на случая. Моли съда да
отмени наказателното постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.Д.
от ВТАК поддържа жалбата.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на
жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2020 г.
жалбоподателят И. *** с намерение да закупи автомобил. Харесал един от предлаганите
за продажба автомобили – „А.“, и поискал да го изпробва. Седнал зад волана на
автомобила. На мястото до водача седнал приятел на жалбоподателя, с когото
пристигнали в автокъщата, а на задната седалка –
свидетелят Л.Д. – служител в автокъщата. Докато се
движел по улица „В.“ в посока към улица „Въча“, управляваният от жалбоподателя
автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Е.И.С. и Д.И.В. ***, които
изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Свидетелите
установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е регистриран и е
без поставени на съответните места табели с регистрационен номер. За
констатираното нарушение свидетелят Е.И.С. съставил против жалбоподателя в
негово присъствие акт за установяване на административно нарушение, в който
описал посоченото по-горе нарушение и посочил, че с деянието си жалбоподателят
е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения против него
акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 25.03.2020 г.,
след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения
от свидетеля Е.И.С. *** издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил
на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от същия закон.
Препис от
постановлението бил връчен на жалбоподателя на 29.04.2020 г. На 05.05.2020 г. жалбата на И. против постановлението била
заведена в РУ – Горна Оряховица.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът установи от обясненията на жалбоподателя, от показанията
на свидетелите Л.П.Д., Е.И.С. и Д.И.В. и от приетите писмени доказателства,
описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така
установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да
обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т.
1 от заповедта на л. 10 и 11) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е
била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта
при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 2 от посочената
по-горе заповед) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и
съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Жалбоподателят не представя пред съда връчения му екземпляр от акта,
поради което остава недоказано оплакването му, че поради нечетливостта на този
екземпляр от акта е бил лишен от възможността да подаде писмени възражения
против констатациите на актосъставителя.
Противно на поддържаното в жалбата, актът за установяване на
административното нарушение е подписан от посочения в него свидетел.
В обстоятелствената част на акта и на наказателното постановление е вписана
констатацията, че жалбоподателят е управлявал нерегистриран автомобил, и са
посочени марката, моделът и номерът на рамата на този автомобил. По този начин
актосъставителят и наказващият орган са изпълнили надлежно изискването на
закона да опишат нарушението и да посочат обстоятелствата, при които то е
извършено. Ето защо е неоснователен доводът на жалбоподателя за нарушаване на
това процесуално правило.
От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 17.03.2020
г. в 17:50 часа по улица „В.“ в град Горна Оряховица жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „А.“ с посочен в наказателното постановление номер на
рамата. По този начин И. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
същия закон.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на
нарушителя се установяват от показанията на разпитаните свидетели и от
обясненията на самия жалбоподател.
Неоснователен е доводът в жалбата, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП можело да бъде само умишлено, поради което като действал непредпазливо,
жалбоподателят не е осъществил състава на това нарушение. От анализа на
цитираната разпоредба не следва извод, че с нея е регламентиран състав на
умишлено административно нарушение. В закона липсва изрична разпоредба, която
да изключва отговорността за нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, ако е
извършено по непредпазливост. Поради това за процесния случай е приложим общият
принцип по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, според който се наказват както умишлено, така
и непредпазливо извършените административни нарушения.
Деянието на жалбоподателя е квалифицирано правилно като нарушение по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В изложението на фактите по случая в
обстоятелствената част на наказателното постановление наказващият орган е
посочил, че жалбоподателят е управлявал описания по-горе лек автомобил, без да
е регистриран и без табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места, като и двете така цитирани обстоятелства се установяват от
събраните доказателства. В т. 1 от обстоятелствената част на постановлението
наказващият орган е конкретизирал, че извършеното от жалбоподателя нарушение се
изразява в това, че управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. В заключителната част на постановлението е посочено
изрично, че наказанието се налага на основание предл.
1 от чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което кореспондира с нарушаването на разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от закона. С оглед това съдържание на наказателното
постановление не може да се приеме за основателен развитият в жалбата довод, че
жалбоподателят е наказан и по двете взаимно изключващи се хипотези на чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП.
След като е достигнал до обоснования и правилен извод, че жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, наказващият
орган е следвало да пристъпи към преценката по чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 28 от ЗАНН представлява ли извършеното маловажен
случай на административно нарушение и следва ли на И. да бъде наложено
административно наказание, или за постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН е
достатъчно той да бъде предупреден по реда на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН.
При извършването на последната преценка наказващият орган е нарушил
материалния закон, като неправилно е приел, че в случая не са налице
основанията по чл. 28, б .”а” от ЗАНН на жалбоподателя да не се налага административно наказание,
а само да бъде предупреден, че ще бъде наказан при повторно нарушение. Този
извод се налага от анализа на следните факти и обстоятелства, установени от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства:
От приложената към административнонаказателната преписка и приета като
писмено доказателство справка се установява, че за времето от 2007 г., когато е
придобил правоспособност за управление на МПС, до настоящия момент жалбоподателят
И. не е наказван за нарушения по ЗДвП. Същият е управлявал нерегистрирания
автомобил не с цел да го използва по обичайното му предназначение, а с цел да
изпробва автомобила, преди да вземе решение дали да го купи. С оглед тази цел
управлението на автомобила е било ограничено само до улиците в квартала около автокъщата, където е бил изложен за продажба. Ноторен е фактът, че в този квартал на град Горна Оряховица
(около Пожарната) автомобилният трафик е значително по-слаб, отколкото в
другите квартали на града. В управлявания от жалбоподателя нерегистриран автомобил
се е намирал и представител на търговеца, който е предлагал за продажба
автомобила, а именно свидетелят Л.Д..
Видно от техните показания, полицейските служители, извършили проверката, са познавали
свидетеля Д. и са знаели, че той работи в намиращата се в същия квартал автокъща. Жалбоподателят се е подчинил
на подадения му от полицейските служители сигнал и е спрял автомобила за
извършване на проверка, а свидетелят Д. е представил на контролните органи
документите за собствеността на автомобила и им е дал обяснение за целта на
предприетото от жалбоподателя управление. Причината, поради която автомобилът не е бил
регистриран в България, не е свързана с техническа неизправност, а с
обстоятелството, че е бил закупен от доставчик в чужбина и внесен в страната с
цел да бъде продаден на българския пазар, след което да бъде регистриран на
името на новия собственик.
Предвид така изложените обстоятелства съдът приема, че осъщественото от
жалбоподателя управление на процесния нерегистриран автомобил е засегнало в
значително по-ниска степен реда на държавно управление в областта на
безопасността на движението и на контрола за спазване на правилата за движение по
пътищата в сравнение с обикновените случаи на управление на нерегистрирани
пътни превозни средства. В процесния случай липсата на регистрация на
автомобила в страната не е затруднила съществено органите за контрол на
движението да упражнят контролните си правомощия. Събраните доказателства не
дават основание да се приеме, че управлението на автомобила без регистрация е създало
по-висок риск за безопасността на движението в сравнение с управлението на
същия автомобил при идентични обстоятелства след надлежното му регистриране в
страната. Ето защо извършеното от жалбоподателя деяние представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. С оглед маловажността на случая и предвид
добрите характеристични данни за личността на нарушителя следва да се приеме,
че целите по чл. 12 от ЗАНН могат да бъдат постигнати чрез отправяне на
предупреждение по реда на чл. 28, б. ”а” от ЗАНН, без на жалбоподателя да се
налага предвиденото в закона административно наказание. От съществено значение
за последния извод е и обстоятелството, че и най-лекото предвидено в закона
наказание за извършеното нарушение – шест месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство и глоба в размер на 200 лв. – е несъразмерно тежко с
оглед извършеното.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че като е издал обжалваното
наказателно постановление, с което е наложил на жалбоподателя предвиденото в
чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административно
наказание, наказващият орган е нарушил материалния закон. Това налага
обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0268-000502/25.03.2020 г., издадено от началника на сектор
„Охранителна полиция” при Районно управление – Горна Оряховица към ОД на МВР – Велико Търново, с което на Р.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв. (петстотин лева) и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за
движение по пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико
Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……..………