Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.***, 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, в
публично заседание на двадесет и първи
март през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. 863/19г. за да се произнесе, взема предвид:
Производство
по реда на 127а ал. 2 във вр. с ал. 1 от СК.
Пред
ПлРС е депозирана молба от Г.Д. ***, като майка и законен представител на
малолетното дете ***против И.Л.Б., , в която се твърди че съгласно решение постановено по гр. ***по писа
на РС ***, родителските права върху малолетното дете са предоставени за
упражняване на майката Г.Д.. Твърди се, че детето се отглежда от майката, живее
заедно с нея и тя полага непосредствените грижи за отглеждането и. Твърди се,
че бащата не контактува с детето, не се интересувал от него, не го е виждал и
не е осъществявал режима на лични контакти определен със съдебното решение,
не заплаща определената издръжка. Твърди
се, че майката на детето е сключила граждански брак с чужденец, който работи в ***.
Твърди се, че всички роднини на детето живеят във ***. Твърди се, че детето има
желание да пребивава при роднините си в ***и ***. Твърди се, че в интерес на детето е да
пътува и пребивава в чужбина, но бащата не може да бъде открит за да даде
декларация-съгласие за пътуване на детето в чужбина. Моли съда да постанови решение, с което да
разреши да се издаде задграничен паспорт
на малолетното дете ***, както и да даде разрешение детето да бъде извеждано
без съгласието на ответникът извън пределите на ***, в страните - членки на ЕС –
***и ***, без ограничение във времето на престоя до навършване на пълнолетие на
детето, придружавано от майката или упълномощени от нея лица. Претендира
разноски.
Ответникът, редовно призован не се явява и
не се представлява. Съдът, като се съобрази представените по
делото доказателства и доводите на страните прие за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е, а това се
установява и от представеното по делото удостоверение за раждане е, че детето ***,
родена на ***г. е с родители Г.Д.Х. и И.Л.Б..
Не се спори, а това се установява и от
приетото решение по гр.д. ***на ПлРС, че родителските права върху малолетното дете ***са
предоставени за упражняване на майката, на бащата е определен режим на лични
контакти и е осъден да заплаща издръжка в размер на 105 лв. месечно.
По делото е предоставено удостоверение
за сключен граждански брак, от което се установява, че майката на детето на
01.07.2016г. е сключила граждански брак с ***.
По делото са разпитани като
свидетели ***и ***, които в показанията
си пред съда потвърждават, че роднините на майката на детето са в ***, а Г.
живее в ***. Според свидетелите в ***Г. няма близки, на които да остави Даяна,
когато отива в чужбина. Според свидетелите детето иска да пътува в чужбина, а
бащата на детето не е осъществявал контакти с нея, нито е давал издръжка.
Детето ***изслушано пред съда заявява,
че за неяю се грижат майка и и баба и по майчина
линия. Детето заявява че няма контакти с баща си нито по телефона, нито по скайп, но когато си ходи на село вижда другите си баба и
дядо.Детето заявява пред съда, че иска да живее заедно с майка си и втория си
баща във ***, където да продължи образованието си.
В съдебно заседание е изслушана майката
на детето, която потвърждава че възнамерява да замине да живее постоянно с детето във ***.
От представения по делото социален
доклад се установява, че в интерес на детето е да бъде дадено заместващо
съгласие и на детето да се издаде задграничен паспорт, за да може придружавано
от майка си да пътува в чужбина.
СПОРЕН по делото е въпросът дали е в интерес на
малолетното дете да бъде дадено разрешение да пътува и пребивава извън
пределите на страната за неограничено време.
Съгласно чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване
на дете в чужбина, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд.
Разглежданото производство е по реда на чл.127а от СК и е инициирано по искане
на майката за заместване съгласието на бащата, и при решаването на делото следва
да се изходи изцяло от интересите на детето. Тъй като бащата
на детето-ответник в производството не е предоставил декларация – съгласие за пътуване на детето в чужбина за ищцата е налице правен
интерес от водене на настоящото дело. Снабдяването на детето със задграничен
паспорт е в негов интерес.Това е право на детето, за упражняването на което
убедителни доводи и доказателства, противопоставящия се родител не е изтъкнал. От събраните по
делото доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели, които
съдът изцяло кредитира, може да се направи извод, че в интерес на детето е
уважаване на предявения иск в частта за издаване на международен паспорт. Въз
основа на горните фактически и правни констатации и като съобрази гарантираното
в чл.35, ал.1 КРБ право на свободно предвиждане, установено и в международните
актове /чл.12, т.3 от Международния пакт за гражданските и политическите права
и чл.13, т.1 и 2 от Всеобщата декларация за правата на човека/, които след
ратификацията и обнародването им представляват част от вътрешното законодателство
по силата на чл.5, ал.4 КРБ и имат приоритет над тези норми, които им
противоречат, съдебният състав намира, че са налице елементите от фактическия
състав на чл.127а, ал.2 СК за уважаване
на предявения иск, в частта за заместване съгласието на бащата за издаване на
международен паспорт.
По делото се установи, че
родителските права върху малолетното дете са предоставени за упражняване на майката. От показанията на
свидетелите се установява, че бащата на
детето не поддържа връзка с него както и не дава издръжка.Майката не сочи
конкретни пътувания, а периодът от време, за който желае да бъде заместено
съгласието, е твърде дълъг, като фактически цели промяна местоживеенето на
детето в друга държава . В трайно установената практика на ВКС по приложението
на чл. 127а от СК, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, еднозначно се приема,
че при нужда детето да пътува в чужбина и при разногласие на родителите, съдът
е властен да разреши конкретни пътувания в определен период от време от и до
определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от
време, но също от и до определени държави, защото не е в интерес на детето то
да може да бъде извеждано в чужбина и в рискови региони по усмотрението само на
единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено
съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. В този
смисъл са решение № 234/30.05.2012 г. по гр. дело № 1580/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 143/30.05.2011 г. по гр. дело №
300/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
32/28.01.2011 г. по гр. дело № 170/2010 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС и др.
С оглед на изложеното съдът намира, че
съдът не е сезиран с иск по чл. 59 ал. 9 от СК, при който следва да се изследват
въпросите налице ли е промяна на обстоятелствата относно местоживеенето на детето,
личните отношения с другия родител и издръжката, а с иск по
чл. 127а, ал. 2 СК, при който съдът следва да съобрази единственото
съществено обстоятелство, а именно заместващото съгласие да бъде постановено с
оглед интересите на детето, безусловно гарантирайки и защитавайки неговите
лични права и свободи, като този интерес съдът определя конкретно за всеки
отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства. В случая се
иска разрешение за пътуване на детето в чужбина – конкретно в Кралство ***и ***
без ограничение на времето и престоя до навършване на пълнолетие на детето,
което следва да бъде отхвърлено. Възможната
промяна на местоживеенето на майката, на която освен това вече е предоставено
упражняването на родителските права с предходно съдебно решение, сочат
съществено изменение в обстоятелствата, което налага преразглеждането на
определения режим и произнасяне по иск с правно основание по чл. 59, ал. 9 СК
и чл. 127а, ал. 2 СК. При разглеждането
на дело по чл. 59 ал.9 от СК се установяват жилищните и битови условия в
жилището, в което възнамерява да се установи ищцата, както и се събират
доказателства за осигуряване на здравните и образователни нужди на детето,
както и за установяване обстоятелства от значение за преценката за интереса на
детето - родителския капацитет на майката, битовите и социалните условия, в
които детето ще бъде отглеждано в ***. По същество такова искане пред съда не е
отправяно, поради което съдът намира че следва да се произнесе в рамките на
молбата по чл. 127 а от СК и да даде разрешение за пътуване на детето в чужбина
многократно за срок от три години, за да посещава близките си, но не и да
пребивава постоянно в ***, за да се обучава и живее там. С оглед на изложеното
съдът намира, че следва да бъде дадено разрешение на детето да пътува до Кралство ***и *** за определен
срок- за срок от три години.
На основание чл. 127а, ал.4 от СК, следва да бъде
постановено предварително изпълнение на решението.
По искането за присъждане на молителя на направените
по делото разноски, съдът намира следното: тези разноски, представляващи ДТ и адв. хонорар, не следва да се присъждат, с оглед характера
на производството на спорна съдебна администрация, при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в спорната
съдебна администрация не се решава със сила на пресъдено
нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а
само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение,
изхождащо от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на детето,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното
производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора – в този смисъл е Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015
на ВКС, ГК, I г.о. Искането в частта му за присъждане на молителя на сумата за ДТ
и адв. хонорар следва да се отхвърли на това
основание.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
РАЗРЕШАВА, на основание чл.127а ал.2 от СК, детето ***ЕГН ********** да пътува извън пределите
на Република ***– до Кралство ***и ***,
многократно за срок от 3 /три/ години от
датата на постановяване на решението, придружено от своята майка и законен
представител Г.Д. ***ЕГН********** или с
нейно съгласие – от упълномощен от нея представител, без да е необходимо съгласие
на бащата И.Л.Б. ЕГН **********.
ЗАМЕСТВА съгласието на бащата И.Л.Б. ЕГН ********** за
издаване на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на
малолетното му дете ***ЕГН **********.
На основание
чл.127 а, ал.4 от СК, ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
Решението може да бъде обжалвано пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: