РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Разлог, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20211240101076 по описа за 2021 година
Производство e образувано е по искова молба, депозирана от „АСВ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес:
Б., С., о.С./с./, б.„Д.П.Д.“№25, офис – сграда Л., е.2, о.4, представлявано от Ю.Ю. – ИД, чрез
процесуалният пълномощник П.Г. – юрисконсулт, против А.К.Т., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.
„И.“, б.1, е.6, а.16.
Иска се съдът постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.К.Т.,
ЕГН*, че дължи сумата от 790.51 лв., представляваща главница по Договор за заем, сумата
от 168.94 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 29.03.2020 г. (падеж на
първата неплатена погасителна вноска) до 29.01.2021 г., сумата от 735.35 лв. – за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 29.03.2020 г. до
29.01.2021 г., сумата от 6.46 лв. – лихва за забава по договор за заем за периода от 13.03.2020
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2021 г., сумата от 28.50 лв. – лихва за
забава по договор за допълнителни услуги за периода от 30.03.2020 г. до до датата на
подаване на заявлението в съда 29.04.2021 г., както и законната лихва от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е
представил писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло иска си и моли същия да
бъде уважен.
Ответникът А.Т. не представя в законния едномесечен срок писмен отговор на исковата
молба. В съдебно заседание, за което е редовно призован, ищецът се явява лично. Признава
изцяло иска.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч. гр. д. №580/2021 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по
настоящото дело против ответника като длъжник, е издадена заповед №502161 от 12.05.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Разпоредено е длъжникът да
заплати сумата от 790.51 лв., представляваща дължима и неизплатена главница по Договор
за заем M.C. №9002-00016080 от 29.01.2020 г., сумата от 168.94 лв. – договорна лихва по
1
договор за заем за периода от 29.03.2020 г. (падеж на първата неплатена погасителна вноска)
до 29.01.2021 г., сумата от 6.46 лв.– лихва за забава по договор за заем за периода от
13.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2021 г., като за периода от
13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. неначислявана лихва за забава или неустойка в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва върху неизплатената
главница, считано от депозиране на заявлението в съда – 29.04.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 14.05.2021 г. В срока
по чл.414 от ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя ищец, че в едномесечен
срок, считано от датата на получаване на препис от разпореждането на съда да предяви иск
за установяване на вземането си.
На 25.08.2021 г. заявителят по ч. гр. д. №580/2021 г. е депозирал искова молба в срока по
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.
От представеното по делото заверено копие на Договор за заем M.C. №9002-00016080 от
29.01.2020 г. се установява, че на 29.01.2020 г. между „М.К.“АД и А.Т., ЕГН*, е сключен
договор, по силата на който на ответника е предоставен паричен заем от 850.00 лева.
Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва в размер на
197,60 лева. Така ответникът се е задължил да върне сумата от 1`047.60 лв. при заплащане на
12 равни месечни погасителни вноски по 87.30 лева. Съгласно цитирания договор падежът
на договора е 29.01.2021 г.
На 29.01.2020 г. между „М.К.“АД и А.К.Т. е сключен и Договор за допълнителни услуги
към заем M.C. №9002-00016080, съгласно който на ответника е предоставен пакет от
допълнителни услуги в размер на 802.20 лв., като сумата следва да бъде рне при заплащане
на 12 равни месечни погасителни вноски по 66.85 лева до 29.01.2021 г..
При забава в заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,
заемателят дължи на заемодателя заплащането на лихва за забава. По този начин на
длъжника – ответник е начислена лихва за забава по Договор за заем M.C. №9002-00016080
от 29.01.2020 г. в размер на 6.46 лв. за периода от 30.03.2020 г. до 29.04.2021 г. (датата на
подаване на заявлението в съда) и по Договор за допълнителни услуги към заем M.С.
№9002-00016080 в размер на 28.50 лв. за периода от 30.03.2020 г. до 29.04.2021 г. (датата на
подаване на заявлението в съда).
От представените доказателства по делото е видно, че длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към ищцовото дружество.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
29.01.2021 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Ответникът А.Т. не възразява по отношение основателността на претенциите, а признава
същата.
Други доказателства в подкрепа на правните твърдения, исканията и възраженията не се
сочат от страните.
Съдът, като взе предвид направените доводи и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищецът цели да
установи, че ответникът му дължи парични суми по договор за заем №9002-00016080 от
29.01.2020 г., с който му е предоставил сума, въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в
законоустановения срок за недължимост на сумите.
Разгледан по същество се явява частично основателен, поради следните съображения:
В настоящия случай съдът счита, че кредиторът доказа част от своето вземане срещу
ответника. Безспорно е обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно
2
отношение по сключения договор за заем M.C. №9002-00016080 от 29.01.2020 г.. Договорът
за заем е реален договор - счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие
между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право
обаче принадлежи само за изправната страна по договора. Тъй като в случая ищецът твърди,
че е изпълнил задължението си по облигационната връзка, то именно той следва пряко и
пълно да докаже твърдения юридически факт, източник на спорното задължение - договора
за заем или даването на сумата със задължението ответника да я върне. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора - да
върне предоставения му заем, ведно с надбавките и в сроковете уговорени в договора,
респективно наличието на основания, изключващи претенцията на ищеца.
Съгласно договор за заем M.C. №9002-00016080 от 29.01.2020 г., същият влиза в сила с
неговото подписването от кредитора и кредитополучателя. Видно от договора ищецът и
ответникът са положили подписи в графата „Заемодател” и „Заемател”, т.е. същият е влязъл
в сила на 29.01.2020 г.
При това положение съдът приема, че договорът установява възникнали задължения на
заемателя /ответника/ по предоставения паричен заем. Установява се и изпълнение на
задълженията по същия от страна на заемодателя /ищец/ - предаването на паричния заем на
заемателя /ответника/. Ангажираните в тази насока писмени доказателства са безспорни, за
да се приеме, че може да се иска изпълнение на насрещното задължение - връщане на заема
по регламентиран в договора начин. С исковата молба ищецът заявява, че ответникът А.К.Т.
не е плащала погасителна вноска по договора за паричен заем. Въпреки това заемодателят
не е предприел действия за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението.
По делото е представен и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 10.07.2020 г., с
който „М.К.“АД, ЕИК*, в качеството на цедент е прехвърлил на „АСВ”ООД, ЕИК*, в
качеството на цесионер необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит,
сключени с физически лица, описани в Приложение №1, неразделна част от този договор.
Това приложение представлява списък с вземания от поименно посочени физически лица,
ЕГН на същите, № на кредита, актуалния дълг на вземането и представлява неразделна част
от договора. В това приложение е записан ответникът А.Т. с актуален дълг в размер на
1`694.80 лв.
В настоящия случая вземането е станало изискуемо в резултат на изтичането на срока на
действие на договора за заем M.C. №9002-00016080 от 29.01.2020 г., поради което не намира
приложение т.18 от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/13 г. Съгласно цитираната
съдебна практика, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което като
хипотеза в настоящия случай не е налице. За пълнота на изложението, според съда следва да
се отбележи, че процесното парично вземане представляващо главница, като сбор от
неизплатените месечни вноски е изискуемо поради настъпване на падежната дата и на
последната вноска съгласно погасителния план, уговорен от страните /29.01.2021 г./, която
изискуемост е настъпила преди депозиране на заявлението /29.04.2021 г./, въз основа на
което е образувано заповедното производство.
Съдът приема, че цедентът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.99, ал.3 от
ЗЗД и е уведомил ответника в качеството си на длъжник на „М.К.“АД и „АСВ”АД, за
прехвърляне на вземането. Същото е осъществено в хода на стартиралото исково
производство между новия кредитор и длъжника – Решение №123 от 24.06.2009 г. на ВКС,
по т. дело №12/2009 г., II т.о.
Предвид изложените по-горе съображения искът като доказан и основателен, следва да се
3
уважи като се признае съществуването на паричното вземане на „АСВ”ЕАД против
ответника А.К.Т., по заповедта за изпълнение за сумата от 790.51 лв., представляваща
дължима и неизплатена главница по Договор за заем M.C. №9002-00016080 от 29.01.2020 г.,
сумата от 168.94 лв. – договорна лихва по договор за заем за периода от 29.03.2020 г. (падеж
на първата неплатена погасителна вноска) до 29.01.2021 г., сумата от 6.46 лв.– лихва за
забава по договор за заем за периода от 13.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 29.04.2021 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. неначислявана лихва за
забава или неустойка в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със
законната лихва върху неизплатената главница, считано от депозиране на заявлението в съда
– 29.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на претендираните суми от 735.35 лв. – за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 29.03.2020 г. до 29.01.2021 г. и сумата от 28.50 лв. –
лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 30.03.2020 г. до до датата
на подаване на заявлението в съда 29.04.2021 г. установителния иск следва да бъде
отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът
по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските,
сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В
заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса от 47.24 лв. и
юрисконсултско възнаграждение - 50.00 лв., или общо 97.24 лв. В исковото производство
ищецът е направил разноски за държавна такса от 115.00 лв., съобразно уважената част от
иска, юрисконсултско възнаграждение от 350.00лв., или общо 465.00 лв. Общият размер на
разноските в заповедното и исково производство е 562.24 лв., който следва да бъде присъден
в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.Т., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„И.“, б.1, е.6, а.16, дължи на
„АСВ”ЕАД, с ЕИК*, с адрес: Б., С., о.С./с./, б.„Д.П.Д.“№25, офис – сграда Л., е.2, о.4,
представлявано от Ю.Ю.– ИД, сумата от 790.51 лв., представляваща дължима и неизплатена
главница по Договор за заем M.C. №9002-00016080 от 29.01.2020 г., сумата от 168.94 лв. –
договорна лихва по договор за заем за периода от 29.03.2020 г. (падеж на първата неплатена
погасителна вноска) до 29.01.2021 г., сумата от 6.46 лв. – лихва за забава по договор за заем
за периода от 13.03.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.04.2021 г., като
за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не начислявана лихва за забава или неустойка в
изпълнение на разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИПОРНС, ведно със законната лихва върху
неизплатената главница, считано от депозиране на заявлението в съда – 29.04.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
№502161 от 12.05.2021 г. по ч.гр.д. №580/2021 г. на РС-Рг., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от признатия за дължим размер до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„И.“, б.1, е.6, а.16, ДА ЗАПЛАТИ на „АСВ”ЕАД, с
ЕИК*, с адрес: Б., С., о.С./с./, б.„Д.П.Д.“№25, офис – сграда Л., е.2, о.4, представлявано от
Ю.Ю. – ИД, сумата от 526.24 лв. – разноски, включваща разноски в заповедното и исковото
производство.
4
УКАЗВА препис от настоящето решение да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5