№ 66728
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20211110174009 по описа за 2021 година
С разпореждане от 20.04.2022 г. е указано на заявителя ФИРМА, че поради депозиране
на възражение по чл. 414 ГПК в срок от длъжника П. Г. К. може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като
довнесе дължимата държавна такса. В същото разпореждане е указано на заявителя, че ако
не представи в посочения срок доказателства, че е предявил иска си, издадената заповед за
изпълнение ще бъде обезсилена. Препис от разпореждането е връчен на заявителя на
основание чл. 42, ал. 4 ГПК на посочения в заявлението електронен адрес на 20.04.2022 г. В
указания едномесечен срок, както и до настоящия момент по делото не са представени
доказателства, че заявителят е предявил иск за установяване на вземането си. Поради
изложеното съдът намира, че на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение
следва да бъде обезсилена.
На следващо място, в подаденото възражение по чл. 414 ГПК процесуалният
представител на длъжника – адв. К.Б. е поискала присъждане на дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, тъй като длъжникът бил материално затруднено лице. Към
възражението е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е упоменато, че
адвокатско възнаграждение не се дължи на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира,
че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 ГПК за осъждане на заявителя да заплати на
длъжника направените по делото разноски, доколкото настоящото производство следва да
бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – да бъде обезсилена
(вж. Определение № 509 от 23.09.2014 г. по ч. гр. д. № 4784/2014 г., І Г.О., ВКС).
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. Това му право е установено със закон.
В този случай е налице изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в
чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е направила разноски, за да й бъдат
присъдени. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно
1
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни адвокатът правото си да окаже безплатна адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднено лице, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че оказва това безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че в настоящия случай тези изисквания са
изпълнени.
По отношение размера на дължимото на процесуалния представител на длъжника
възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която
препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Определено съгласно чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредбата, дължимото на
адв. Б. адвокатско възнаграждение съдът изчисли в размер на 300 лева. С оглед изложеното
заявителят ФИРМА следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
длъжника дължимото адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на
300 лева.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 74009 по описа
за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
ФИРМА, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В.Б.Т., със седалище
и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, АДРЕС, да заплати на адв. К.И.Б.,
ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, АДРЕС, дължимото за настоящото
производство адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се изпрати препис от настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2