О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Габрово, 29.02.2024 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГАБРОВО, в открито заседание на
шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 258 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба с
вх. № СДА-01-2066 от 13.11.2023 г., подадена от К.Г.Т. ***, ЕГН: **********,
против Отказ на наблюдаващия прокурор, обективиран в Постановление от
10.10.2023 г. по пр. пр. № 004775/2023 г. на Районна прокуратура /РП/ - Велико
Търново
В жалбата се сочи, че Т. подал
на 29.09.2023 г. заявление до наблюдаващ прокурор по горепосочената пр.
преписка, с което е поискал да му се предостави информация под формата на
разпечатка от УИС по Прокурорска преписка № ТОЕ-00493/2019 г. на РП – Велико
Търново. На 13.10.2023 г. е получил отказ, който моли да бъде отменен, т.к.
заявителят е лице, имащо право да получи исканата информация. Въпреки, че
документът е наименован «жалба», К.Т. упоменава в мотивационната част, че става
въпрос за иск по чл. 1 от ЗОДОВ, подаден «по повод действията на прокуратурата
на РБ, изразяващи се в отказ от предоставяне на исканата информация по
движението на цялата преписка. Когато действат като правозащитни органи,
прокурорите не осъществяват административна дейност и постановените от тях
актове не са административни по смисъла на АПК, с оглед на което преценката
относно законосъобразността им е извън рамките на контрола по този кодекс. А
щом актовете не се контролирали по реда на АПК, то и реда за обезщетяване на
причинените от тези актове вреди е този по чл. 203 и сл. от Кодекса, във вр. с
чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Лицето твърди, че в резултат от непредоставената
му информация търпи вреди – морални болки и страдания върху физическо,
интелектуално, духовно и здравословно състояние, което довело до «низ от
девиантни поведения» спрямо него с «данни и за дискриминация». Затова моли за
присъждане на обезщетение на стойност 900.00 лв., като ответник е Прокуратурата
на Република България.
Т.к. настоящият съдебен състав
е счел, че съдържанието, мотивите и исканията на заявителя са неясни, с
Разпореждане № 1030 от 15.11.2023 г. е оставил жалбата му, съдържаща и данни за
искова молба, без движение, като му е указал да направи съответните разяснения
в предоставен му за целта срок.
В отговор с Молба от
20.11.2023 г. Т. заявява, че обединява производствата по оспорване на
административен акт – отказ на наблюдаващ прокурор по посочената преписка да му
предостави исканата информация, като според него отказът е едновременно и
административен акт, и бездействие, с производство по чл. 203 и сл. от АПК, във
вр. с чл. 1 от ЗОДОВ за обезщетение, което иска да му бъде изпратено от
Прокуратурата на РБ и този път оценява на стойност 6 000.00 лв. По тази
причина съдът е счел, че ответник по иска следва да е Прокуратурата на РБ,
конституирайки тази страна.
В свой отговор на искова молба
упълномощен представител на ПРБ оспорва иска като недопустим и, алтернативно –
като неоснователен.
В проведено по делото о.с.з.
от 16.01.2024 г. ищецът Т. моли за отделяне
на производството по исковата молба от това, по оспорването на отказа на
наблюдаващия прокурор, поради което с протоколно определение АСГ отделя
производството по иска срещу ПРБ и продължава настоящото производство като
такова, срещу обжалван отказ, постановен с оспореното постановление за
предоставяне на искана информация по процесната прокурорска преписка.
По това производство съдът
установява, че със Заявление от 29.09.2023 г. до РП– Велико Търново по пр. пр.
№ ТОЕ-00493/2019 г. жалбоподателят Т. е поискал да му бъде предоставена
«информация под формата на разпечатка за отразения в УИС» по същата.
На 10.10.2023 г. е издадено
процесното Постановление от мл. прокурор при РП – Велико Търново, като с него
се отказва предоставяне на исканата от Т. информация. Изрично е посочено, че
постановлението подлежи на обжалване пред ОП – Велико Търново.
Съдът намира, че жалбата на адв. К.Т.
срещу това Постановление следва да бъде оставена без разглеждане по следните
съображения:
В настоящата хипотеза не се касае за
искане по реда на ЗДОИ. Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ обществена информация е
всяка информация, свързана с обществения живот в РБ и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти, които са регламентирани в чл. 3 от с.з. Според чл. 9 ал. 1 от
ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните
администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и
чл. 11 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации.
Правото на достъп до обществена
информация е свободно, но разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ
предвижда възможността това право да е изключено, пълно или частично ограничено
по силата на друг закон, в който е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на информация. ЗДОИ се явява неприложим, тъй като
искането на адв. Т. за достъп до прокурорска преписка № 3355/ 2021 г. по описа
на ВТРП няма характер на заявление за достъп до обществена информация и е извън
предмета, обхвата и процесуалния ред за предоставяне на достъп по ЗДОИ. В
разглеждания случай достъпът до исканата информация се подчинява на специален
режим, в случая – по НПК, изключващ по силата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от ЗДОИ приложението на този закон. Актовете на прокурора, в т.ч. и
постановленията, вкл. и тези, с които се отказва достъп до материали по
преписка, подлежат на обжалване по предвидения в закона ред пред горестоящия
прокурор – чл. 143, ал. 1 от ЗСВ и чл. 200 от НПК. В
този смисъл: Определение № 565/ 18.01.2024 г. по адм. д. № 4548/ 2024 г. на
ВАС, както и Определение № 9434/ 10.10.2023 г. по адм. д. №8389/ 2023 г. на
ВАС.
Наличието на годен за атакуване
административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебно
производство от категорията на абсолютните, а неговата липса води до
недопустимост на съдебното производство, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК.
Административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане
от него или от друг орган извън системата на съдилищата – чл. 130, ал. 1 от АПК, а ако
намери че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган – ал. 4 на чл. 130 от АПК. В случая
по жалбата на К.Т. компетентна да се произнесе е Окръжна прокуратура – Велико
Търново.
Воден от горното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 130, ал. 4 от АПК Административен съд – Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
ДАДЕНИЯ ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба, подадена от К.Г.Т. ***, ЕГН: **********, с която се оспорва отказ на наблюдаващ
прокурор по подадено от К.Т. заявление за достъп до информация по прокурорска
преписка № ТОЕ-00493/2019 г., обективиран с Постановление от 10.10.2023 г. по
описа на Районна прокуратура – Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 258 от 2023 г. по описа на Административен съд –
Габрово.
ИЗПРАЩА жалбата
по подведомственост за разглеждане и произнасяне на Окръжна
прокуратура – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на РБ чрез Административен съд – Габрово с
частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Препис от определението, ведно със
съобщението, да се изпрати на жалбоподателя, ответника по жалбата и на Окръжна
прокуратура – Велико Търново.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА