Р
Е Ш Е
Н И Е
№260475/15.2.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №4634 по
описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба на Д.С.Г. с ЕГН **********,***, заместен в процеса, на основание чл.227 ГПК от наследника си по закон - Ж.Г.С.ЕГН **********, с адрес: ***, с която
против „А.2.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. - частичен
иск от претенция с пълен размер 30000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от Д.С.Г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
възникнали в резултат на инцидент от 23.12.2016 г., когато около 9.30 часа при
употреба на ескалатор, собственост на ответното дружество в търговски комплекс
„П.п.“, паднал по ескалатор. Претендират се законната лихва, считано от датата
на увреждането - 23.12.2016 г., както и сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
На 23.12.2016 г., около 9.30 ч. ищецът
Д.С.Г. и неговата съпруга Ж.Г.С.се
намирали на територията на търговски комплекс „П.п.“, с адрес: гр. В., П.п., м.
„С.“ № 81. След като напазарували от хранителен магазин, намиращ се на ниво -1
в комплекса, първоначалният ищец се отправил към семейния автомобил, който бил
паркиран на паркинга пред главния вход на търговския комплекс /ниво 0/.
За да достигне от ниво -1 до ниво
0, Д.С.Г. използвал ескалатор в сградата. При движение с ескалатора свързаващ
двете нива, последният внезапно се разтресъл напред и назад, и рязко спрял.
Вследствие внезапното спиране мъжът загубил равновесие, претърколил се по
съоръжението няколко пъти и паднал на площадката на ескалатора, на ниво -1. За
кратък период от време Г. загубил съзнание, като се събудил от писъците на
своята съпруга, която молела свидетелите на случилото се да извикат помощ. След
подаване на сигнал на тел.112, на място пристигнал медицински екип, който
транспортирал ищеца до Спешния център на МБАЛ „Света А.– В.“ АД. При преглед
били установени външни наранявания по тялото на ищеца, а при извършено рентгенологично
изследване било констатирано счупване на дясната му ключица. Вследствие получените
травматични увреждания, ищецът се залежал, при което се образували отоци на
двете ръце. Д.Г. изпитвал силни болки, които заедно с появилите се отоци довели
до пълната невъзможност да използва двете си ръце. Наложило се отново да бъде
потърсена медицинска помощ като Г. бил отведен в медицинско заведение. При извършен
преглед на 30.12.2016 г., в 11.53 часа бил установен масивен оток на двете му
ръце, длани, дорзално масивно кръвонасядане на дясната раменна област, мишница,
предмишница. Предприето било сваляне на наличната превръзка и поставяне на митела
за 4 седмици. Предписани били обезболяващи медикаменти, като било препоръчано
да бъде извършвано движение на свободните стави.
Независимо от горното, поради
изпитваните силни болки, неповлияващия се от медикаментите оток и опасността от
образуване на тромбове, респективно получаване на масивен инфаркт, ищецът бил хоспитализиран
в МБАЛ „Света А. – В.“, за периода от 13.01.2017 г. до 19.01.2017 г. След
изписване от болничното заведение, ищецът бил насочен за домашно лечение, което
било определено да продължи с прием по схема на лекарствения препарат „Синтром“,
в зависимост от протромбиновото време - INR, както и да носи еластична
превръзка за период от 6 месеца.
Твърди се, че поради претърпяната
травма, настъпилите усложнения, както и с оглед факта, че водещата ръка при
ищеца била дясната, Д.С. бил в пълна невъзможност да се обслужва сам. Налагало
се съпругата му и техните близки да полагат за него ежедневни грижи, свързани с
обикновени, всекидневни дейности по хранене, преобличане, къпане и др., за
дълъг период от време.
До датата на инцидента ищецът бил
в отлична координация и здравословно състояние като редовно предприемал дълги
разходки в близката до дома му Морска градина. Сам управлявал собствения си
автомобил, с който редовно заедно със съпругата му извършвали покупки от
близкия търговски комплекс „П.п.“ и посещавали свои близки и приятели.
В резултат на злополуката ищецът
изпитвал за дълъг период силни болки, страдание и безсъние. Получените травми
затруднявали подвижността на Д.Г., което състояние му пречело да осъществява
пълноценно обичайните си занимания и не било отшумяло до датата на подаване на
исковата молба. Първоначалният ищец изпитвал неудобство от факта, че бил
зависим от помощта на близките си. Страхувал се да посещава каквито и да е търговски
центрове и да ползва ескалатори. Преживените болки и страдания в периода на
Коледните и Новогодишни празници /2016 г./ потиснали допълнително ищеца, тъй
като се наложило той и неговите близки да отменят организираните семейни и
приятелски събирания и да посещават неколкократно различни болнични заведения. Ищецът
Д.С.Г., заместен в процеса, на основание чл.227 ГПК от наследника си по закон -
Ж.Г.С., заявява, че многократно опитвал да уреди извънсъдебно отношенията си с
ответника, като били проведени няколко срещи с негови представители, но конкретен
резултат не бил постигнат.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на
предявения иск. Не оспорва, че на 23.12.2016 г., около 9.30 ч., сутринта, след
покупки в супермаркет в търговския център, ищецът Д.С.Г., тогава на възраст 80
години, при използване на ескалатора, за
да се придвижи от ниво -1 до ниво 0, е претърпял инцидент. Не се спори и че
ескалаторът е собственост на ответното дружество и се намира /както и към
настоящия момент/ в свободната за достъп търговска зона на търговския комплекс.
Спорни са обаче, фактите и
твърдените причинно-следствени връзки с резултата от инцидента, които се
излагат в исковата молба. Твърди се, че ищецът е с придружаващо заболяване – болест
на Паркинсон, че се придвижва с бастун и че е бил трудноподвижен и към момента
на инцидента. Допълнително се твърди, че ответното дружество не е отговорно за
вредите от конкретното събитие, тъй като явно при лечението му е допусната
грешка като му е направена силно пристегната превръзка, от която са резултирали
усложнения и силен оток на дясна раменна област последвало от поставяне на
митела за период от четири седмици. Оспорват вредите да са причинени от собствената
на ответника вещ – ескалатор и инцидентът с ищеца да произтича от естеството на
вещта или от евентуална техническа повреда на същата. Оспорват наличието на
каквито и да е качества и състояние на вещта – ескалатор, които да са били в
състояние да предизвикат инцидента с ищеца, като твърдят пълна изправност на
съоръжението към този момент. В допълнение излагат, че дори да е налице
неизправност на ескалатора естеството на конструкцията му не позволява
предизвикването на внезапно спиране и/или разтрисане, които да са в състояние
да предизвикат твърдяния в исковата молба инцидент.
Налагат се също и твърдения за
неспазване от страна на ищеца на инструкциите за ползване на ескалатора и в
частност ползване на бастун, при качване и придвижване със същия, поради което
събитието е настъпило не поради естеството на вещта или поради нейна повреда, а
по вина на ищеца, който не е спазил указанията за употреба на съоръжението.
Налагат се и доводи, че ищецът не е дооценил при използване на ескалатора
здравословното си състояние, характеризиращо се с влошена координация, както и
на неразумно ползване от негова страна на съоръжението.
В условията на евентуалност
считат претендирания пълен размер на обезщетението за вреди за прекомерно
завишен, като неотговарящ на действително претърпените болки, страдания и
неудобства и в несъответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
С определение по делото №8086/24.06.2019г. е конституирано ЗАД „Дженерали Застраховане“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, като трето лице – помагач на страната на ответника. В предоставения му
срок за отговор по исковата молба, третото лице помагач на ответника „Д.З.“ АД,
*** депозира становище, с което счита предявения иск за неоснователен и
недоказан. По същество излага, че ищецът не е бил непозволено увреден, така че
да бъде ангажирана обезпечителната отговорност на ответника. Сочи, че със
своите действия ищецът е самоувредил здравето си и по този начин сам е причинил
телесните увреждания, за които сега претендира обезщетително плащане. Поддържат
застъпеното от ответната страна становище в отговора на исковата молба за пълна
изправност на ескалатора към момента на събитието. Твърдят липса на отклонения
от целостта на стъпалата и от хлабините между стъпалата и между стъпалата и
перваза, както и на отклонения от стандартната заводска повърхност на
стъпалата. В условие на евентуалност, оспорва твърдението на ищеца, че му се
следва обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30000 лв. В тази връзка
намира исковата претенция за завишена.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
Видно от фиш за спешна медицинска
помощ от 23.12.2016 г. /л.8/, екип на ЦСМП – В. е посетил търговски център „П.п.“,
където за времето от 9.49 до 10.15 ч. е оказал медицинска помощ на Д.С.Г.,
пострадал при падане по ескалатор. Пациентът е транспортиран до МБАЛ „Св. Анна
- В.“ АД, където е извършен преглед и рентгенологично изследване, при което е
установена фрактура на дясна клавикула /ключица/.
От амбулаторен лист за преглед на
ишеца /л.12/, проведен от ортопед-травматолог на 30.12.2016 г., се установява,
че Д.С. е с масивен оток на двете предмишници, длани дорзално; налице е масивно
кръвонасядане на дясна раменна област, мишница, предмишница, като е посочено,
че липсват сеномоторни нарушения на горните крайници. Отбелязано е, че е
поставена много пристегната превръзка тип раница, която свалена и е поставена
митела за четири седмици. Предписан е прием на обезболяващи медикаменти и
движение на свободните стави, при всяка възможност.
Видно от амбулаторен лист за
преглед /л.13/, проведен на 31.01.2017 г., в частта, описваща установеното
обективно състояние на ищеца е посочено, че е налице умерено изразен оток,
ограничени движения, палпалаторна болезненост.
От епикриза издадена от Отделение
по съдова хирургия при МБАЛ „Св. Анна - В.“ АД, се установява, че за периода от
13.01.2017 г. до 19.01.2017 г., Д.С.Г. е бил хоспитализиран в лечебното
заведение, с оплаквания от болки и оток на дясна ръка. Изписан е с предписание за медикаментозно лечение и
препоръка за носене на еластична превръзка за период от 6 месеца.
По делото е представено
разрешение за ползване № АК-07-174 от 02.08.2006 г., на началника на РДНСК – В.,
с което е разрешено ползването на строеж търговски комплекс „П.п.“.
Съгласно договор за поръчка №
99/19.09.2005 г., сключен между възложителя „Б.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:*** /собственик към тази дата на търговския комплекс/ и
изпълнителя „Л.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, на
изпълнителя е възложена доставката и монтажа на 6 броя ескалатори, в сградата
на възложителя. Съгласно т.4.3 от договора, за изпълнението на предвидената с
договора 2-годишна гаранция, възложителят поема задължението да сключи договор
за поддръжка с изпълнителя или одобрена от него регионална фирма. Представени
са декларации за съответствие на монтираните съоръжения с изискванията по
стандарт EN115, както и актове за 72-часовите им
проби. Същите са от м.май 2006 г.
Видно от договор за абонаментно
обслужване №1005 vn/01.10.2010 г. /л.61/, сключен между „Б.“ ЕАД и „Л.С.“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, абонаментното обслужване и
ремонтът на асансьорите и ескалаторите в сградата е възложено на „Л.С.“ ЕООД.
Въз основа споразумение от
09.05.2011 г. към договор за абонаментно обслужване №1005 vn/01.10.2010 г.,
сключено между „Б.“ ЕАД, „А.2.“ ЕООД и „Л.С.“ ЕООД, е постигнато съгласие, „А.2.“
ЕООД да замести „Б.“ ЕАД като възложител по договора за абонаментно обслужване
№1005 vn/01.10.2010 г.
Видно от представен препис –
извлечение издаден въз основа акт за смърт № 2261/09.11.2020 г. на Община В.,
първоначалният ищец Д.С.Г. е починал на 09.11.2020 г., като към датата на
смъртта, негови наследници са съпругата Ж.Г.С.и единственият му син – В.Д.С..
По делото е представено удостоверение, съгласно което с определение № 263315/17.11.2020
г. по ч.гр.д. №14735/2020 г. е вписан в особената книга, водена при ВРС,
извършеният от В.Д.С.
отказ от наследството, оставено от неговия баща - Д.С.Г.,***, починал на 09.11.2020
г.
По искане на страните са събрани
гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели – за ищеца – Ж.Г.С.и
В.С.Дорелов и за ответника – И.Х.С..
Макар в хода на процеса Ж.Г.С.да
е заместила починалия първоначален ищец и да е станала страна по делото,
нейните показания не губят качеството си на свидетелски показания и следва да
бъдат зачетени /така проф. д-р Ж.С. и колектив - „Българско гражданско
процесуално право“, изд. София, 2012 г., с.287/.
Според Ж.С., сутрината на
23.12.2016 г. тя и съпругът ѝ се намирали на територията на търговския
комплекс „П.п.“, където често пазарували в хранителния магазин, намиращ се на
ниво -1. Семейството имало обичай съпругът да остава да пие кафе пред магазина,
а в това време съпругата да пазарува. След като С. излязла от магазина,
съпругът се отправил към семейния автомобил, който бил паркиран на ниво 0, за
да го премести пред изхода на комплекса на ниво -1, с цел по-лесното поставяне
на покупките в превозното средство. Според С. съпругът ѝ се намирал към
средата на разстоянието между двата етажа, когато ескалаторът изведнъж се
раздрусал, спрял и пак тръгнал. Д.С. залитнал и започнал да пада. Млад мъж
намиращ се до свидетеля, изключил ескалатора. Докато падал към ниво -1
пострадалият се преобръщал, като на площадката паднал на дясната си страна.
Извикан бил медицински екип, който отвел пострадалия в Спешния център на
Окръжна болница /МБАЛ „Св. А.-В.“ АД/, където било установено, че имал счупена
ключица. Тялото му било в синини, а на главата имал две рани, едната от които
се наложило да бъде защита. Около седмица след инцидента дясната му ръка се
подула и почерняла. При преглед в МБАЛ „Св. А.-В.“ АД било установено запушване
на вената под мишницата на дясна ръка, където било счупването. След няколко дни
се подула и лявата ръка, което отново било причинено от запушване на кръвоносен
съд. Последвали проблеми и с десния крак, като се запушила вена и възникнал
кровозлив. Свидетелката сочи, че времето след инцидента, когато един след друг
възниквали медицински проблеми със съпруга ѝ, били кошмарни за
семейството им. Наложило се Д.Г. да приема медикаменти за разреждане на кръвта,
но след това получил кръвоизлив в бъбреците. Проведени били прегледи от
ортопед, съдов хирург и уролог. На първоначалния ищец бил поставен катетър и
той се обездвижил. Според св. С. всички медицински проблеми със съпруга ѝ
започнали след инцидента от 23.12.2016 г. Описва здравословното състояние на Д.Г.
преди тази дата като нормално, като той обичал да се разхожда, шофирал и нямал
проблеми с придвижването. Свидетелката свързва влошаването на здравословното
състояние на съпруга си с инцидента. Оспорва твърдението, че към 23.12.2016 г.
е страдал от болест на П. Тази диагноза му била поставена по-късно, но след
това отречена. По-късно съпругът ѝ действително развил това заболяване,
но същото прогресирало бавно.
В качеството на свидетел е
разпитан и синът на ищеца – В.Д.С.. Свидетелят разбрал за случилото се на
23.12.2016 г. с баща му, когато майка му се обадила и го уведомила, че се
намирали в Спешния ц. на МБАЛ „Св. А. - В.“ АД. В показанията си свидетелят
очертава фактическа обстановка, свързана с претърпения от баща му инцидент и получените
телесни увреждания, която изцяло кореспондира с изложеното от св. С. Споделя личните
си впечатленията от физическото и психическото състояние на пострадалия,
валидни към датата на събиране на гласните доказателства. Заявява, че е търсил
контакт със собственика на търговския комплекс за да се изясни при какви
обстоятелства е настъпил инцидентът. Сочи, че макар да му е било обещано да му
бъдат предоставени записи от охранителни камери с обхват процесния ескалатор,
както и информация, дали търговският център е имал генератор, който да осигури
ел. захранване в обекта, в случай на токов удар, обещанието не било спазено
като исканите записи, и информация не му били предоставени. Разяснява, че тъй
като самият той е строил търговски център, такъв обект не може да работи без
постоянно работещ генератор. Сочи, че ако такова съоръжение не съществува, при
токов удар ескалаторите лашкат, спират и потеглят рязко, и блокират. Това
наложило да поиска информация дали в сградата на „П.п.“ има монтиран генератор
и дали ако същият е бил предназначен за обслужване на ескалаторите, той е
работел. Заявява, че такава информация първоначално му е била обещана, а
впоследствие била отказана. Не им били предоставени и видеозаписи, макар да ги
били поискали. Сочи, че баща му е описал инцидента, като му казал, че тялото му
се лашнало от ескалатора, и съоръжението започнало да се движи неравномерно.
Разтрисането било повече от веднъж. Обяснява, че при токов удар ескалаторът
може да се разтресе и да спре няколко пъти. Описва здравословното състояние на
баща си от преди инцидента като нормално за възрастта му. Свидетелят сочи,че
приблизително по същото време, когато настъпил инциденът, баща му бил
диагностициран с болест на П., но към 23.12.2016 г. заболяването било в много
ранна фаза и не се било отразило на ежедневието му. До падането по ескалатора той
бил самостоятелен човек, който обичал да се разхожда, шофирал автомобила си,
като двамата с майка на свидетеля пазарували и дори пътували до дома му, намиращ
се извън гр. В.. Свидетелят знае, че баща му е имал бастун, но не си спомня към
времето на инцидента да го е ползвал за да се придвижва, тъй като нямал
необходимост. След инцидента, здравословното състояние на баща му се променило
рязко, като описва същото като изключително влошено.
По искане на ответната страна, в
качеството на свидетел е разпитан И.Х.С. – без родство и дела със страните. От
показанията на свидетеля се установява, че към 23.12.2016 г. той е работел като
управител на супермаркет в „П.п.“. Непосредствено след падането на ищеца,
служители от търговския комплекс го уведомили за случилото се. Веднага взел
аптечка и се отправил към пострадалия. Заварил го седнал на стол, като до него
се намирала съпругата му. По-късно в търговския център била търсена техническа
причина за случилото се, но такава не била установена. Заявява, че в обекта не
е имало други подобни инциденти. Сочи, че освен ескалаторите, в сградата имало
стълбище и два асансьора. Пострадалият сам предпочел да се придвижи с
ескалатора за да премести автомобила си от ниво 0 на ниво – 1, с цел по-лесното
натоварване на покупките. Заявява, че в сградата имало генератор, но нямал
спомен същият да е обслужвал ескалаторите, тъй като последните консуматори не
били с приоритет. Твърди, че при спиране на тока, съоръженията спират да се
движат и за да се приведат в движение, следва да бъдат включени ръчно, с ключ.
Признава, че са възниквали проблеми в работата на всички ескалатори, като същите
били обслужвани от Л. /„Л.С.“ ЕООД/.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, водени от ищеца при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, като
намира същите за обективни и непротиворечиви, като намира същите за достоверни.
Показанията на водения от ответника свидетел също цени като достоверни. Изложеното
от свидетеля не противоречи на останалия събран доказателствен материал по
делото, в т.ч. и на показанията на водените от ищеца свидетели.
По делото е допуснато изготвяне
на съдебно-техническа, съдебно-медицинска и допълнителна съдебно-медицинска
експертизи.
От приетото по делото заключение
на съдебно-техническа експертиза, се
установява, че монтираните в сградата на ответника ескалатори работят нормално
в двете посоки; същите отговарят на техническите параметри и изискванията от
фирмата производител. Според вещото лице внезапно спиране на ескалаторите е
възможно в няколко хипоте: изключване на ел.захранването, сработване на ел.
защита при пад на напрежение, токов удар, натискане на стоп-бутон, претоварване
на стъпало от съоръжението или неспазване на инструкциите за безопасно
използване. Според експерта, поставени са инструкции за безопасно ползване на
ескалаторите и подвижните пътеки. На 05.11.2019 г. е проведен експеримент за
аварийно спиране на ескалатора, при който е установено, че съоръжението спира
плавно.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, от заключението, на която се установява, че
описаните от ищеца травматични увреждания отговарят да са получени по начина
отразен в исковата молба. Счупването на дясната ключица е обусловило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник на пострадалия, за период от
около 2 месеца. В съвкупност останалите травматични увреждания са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Получената по-късно
тромбоза се намира в причинно-следствена връзка с травмата и сама по себе си е
обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота. Описаните
травматични увреждания и развилото се усложнение са във връзка с травмата, в
резулат на падане и същите съответстват по интензитет на описаните в исковата
молба болки и страдания. От приложената медицинска документация вещото лице е
установило наличие на придружаващи заболявания, в т.ч. и болест на Паркинсон,
но не е намерил данни пострадалият да се е придвижвал с бастун.
По искане на ответника, съдът е
допуснал провеждане на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, с оглед
установяване дали за придружаващото заболяване болест на П. първоначалният ищец
е бил лекуван и какво е било здравословното му състояние към датата на
настъпване на инцидента.
Преди изпълнение на поставената
задача вещото лице е посочило, че поради изминалия дълъг период от вртеме не
може да даде адекватен отговор какво е било здравословното състояние на Д.Г.,
но може да изпълни задачата в останалата ѝ част. От представеното
заключение по допуснатата допълнителна експертиза се установява, че
първоначалният ищец е диагностициран с болест на П. през м. април 2016 г.
Проведено е лечение в Неврологична клиника с известно подобрение с
неврологичната симптоматика. Вещото лице дава принципното заключение, че при
напреднала форма на заболяването, лекуващият лекар препоръчва внимание върху
местата за придвижване, при възможност използване на помощни средства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбите на чл.50 вр. чл.45, ал.1, вр. ЗЗД и чл.86,
ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Същите са допустими, а разгледани по същество, те са
основателни, като аргументите за този извод са следните:
За да е налице безвиновната и
обективна отговорност по чл.50 ЗЗД, с присъщата ѝ
обезпечително-гаранционна функция, е необходимо да се установи, че вещта е
собственост на ответника или същата е поставена под негов наздор, че е
настъпило увреждане, което да е в резултат на състоянието на вещта, наличие на
причинна връзка между увреждането и вещта, както и претърпените вреди. При
установяване на горния фактически състав, за да определи паричния еквивалент на
неимуществените вреди и с оглед необходимостта преценката да бъде извършена по
справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази
установените по делото конкретни обстоятелства, в т.ч. характер и степен на
увреждането, вредоносните последици, продължителност и интензитет на същите,
възрастта на увредения, здравословното му състояние и др. Компенсирането на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие следва да бъде в пълна
степен и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално
претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е
постановено в съответствие с принципа за справедливост /така решение № 407/2010
г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 177/2009 г. по
т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
С решение №370/01.12.2015 г. по
гр.д. № 2310/2015 г. на ВКС, IV г.о. е разяснено разграничението
между отговорността по чл.49 ЗЗД и тази по чл.50 ЗЗД, направено с ППВС №7/1958
г., ППВС №17/1963 г. и ППВС №4/1975 г. Посочено е, че в случаите, когато при
ползване на вещ са допуснати нарушения на предписани правила, отговорността за
поправяне на вредите е по чл.45 или чл.49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са
допуснати и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл.50 ЗЗД. Когато
вредите са резултат на виновното поведение на дееца и са настъпили при и по
повод изпълнение на възложената работа, отговорността на възложителя пред
увредения е по чл.49 ЗЗД, а ако вредите са резултат на вещта, с която си служи
деецът, без той да е допринесъл за настъпването им, тогава отговорността за
този, който е възложил работата е по чл.50 ЗЗД. Последната е налице и когато не
съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /решение №
367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Отделно,
допустимо е кумулиране на двете отговорности, като съгласно
т.2 ППВС №17/1963, когато вредите са настъпили в резултат както от вещта, така
и от виновното поведение на дадено лице, отговорността на този, който е
възложил работата и същевременно е собственик на вредосносната вещ или тя се
намира под негов надзор, се основава едновременно на чл.49 и чл.50 ЗЗД.
По делото е отделено като
безспорно, че на 23.12.2016 г., около 9.30 ч., след покупки в супермаркета в
търговски комплекс „П.п.“, ищецът Д.С.Г., заместен в процеса на осн. чл.227 ГПК, тогава на възраст 80 години, използвайки ескалатора, за да се придвижи от
ниво -1 до ниво 0, е претърпял инцидент, както и че ескалаторът е собственост
на ответното дружество и се намира в свободната за достъп търговска зона на
търговския комплекс.
Спорен между страните е въпросът
за наличие на причинно-следствена връзка между падането на Д.Г. и техническото
състояние на ескалатора.
Събраните по делото гласни доказателства
безпротиворечиво сочат, че на 23.12.2016 г. Д.Г. използвал ескалатор за да се
придвижи от ниво -1 до ниво 0 на стопанисвания от ответника търговски комплекс.
Съоръжението било в движение, когато внезапно се разстресло и спряло и след
това отново се задвижило, като при извеждането му от равновесие, ищецът паднал
в обратна на посоката на движението на ескалатора, към площадката на ниво -1. В
тази връзка съдът кредитира показанията на Ж.С., събрани в качеството ѝ
на пряк свидетел, като същите се основават изцяло на личните ѝ възприятия
при настъпване на инцидента. Същите са логични, детайлни и последователни като
обрисуват в пълнота инцидента със съпруга ѝ. Внезапното спиране и
разтрисане на съоръжението не може да се приеме за нормален режим на работа на
един ескалатор. Каква е конкретната причина за това смущение в движението на
съоръжението е ирелевантно за спора, доколкото не се твърди същото да се дължи
на противоправното и виновно поведение на ответника или на негов изпълнител. Не
се касае за нарушаване на правила във връзка с ползването на вещта, а за внезапно
възникнал технически проблем при експлоатацията ѝ, който.
Неоснователно е възражението на
ответника, че с оглед влошеното му здравословно състояние, ищецът носи изцяло
вината за настъпване на събитието, тъй като е следвало да използва асансьор, а
не ескалатор. По делото не се събраха доказателства, чрез които да се установи,
че към датата на настъпване на инцидента Д.С. е бил трудноподвижен, че е бил
некоординиран и е имал нужда от помощно средство за придвижване. В показанията
си, неговите най-близки – съпруга и син заявяват, че пострадалият е водел
нормален начин на живот – придвижвал се сам, обичал често да се разхожда,
шофирал автомобила си. Обстоятелството, че Д.С. е предпочел да използва
ескалатор вместо асансьор е обяснимо. Съдът има лични впечатления от сградата и
му е известно, че двата пътнически асансьора се намират на значително по-голямо
разстояние от главния вход, в сравнение с площадката на ескалатора на ниво 0.
Нормалната житейска логика сочи, че когато човек бърза, той избира най-краткото
възможно разстояние. От показанията на всички свидетели ясно и безпротиворечиво
се отделя обстоятелството, че пострадалият се е насочил към автомобила си, за
да го премести пред другия вход на сградата, намиращ се на ниво -1, с оглед
по-лесното натоварване на продуктите закупени от съпругата му. Разбираемо, той
е предпочел начин на придвижване, който ще му осигури по-бърз достъп до
автомобила. Никъде в приетите по делото медицински документи не се открива
препоръка към Г., от времето преди инцидента, в които да се посочва кои
средства за придвижване да използва и кои да избягва. Следва да се отчете
обстоятелството, че ескалаторът се намира в среда със свободен достъп на лица в
различна възраст и здравословно състояние, в т.ч. и с функционални нарушения. В
случай, че ответникът е имал съображения ескалаторът да не бъде използван от
определени лица, той е следвало да намери начин да регулира достъпа до
съоръжението. Падането на ищеца не е вследствие на влошеното му здравословно
състояние, а на внезапно възникнал технически проблем със съоръжението. Не се
установи придружаващото заболяване – болест на Паркинсон да е довело да
влошаване на координацията на пострадалия към датата на инцидента и да е
станало причина за падането. Видно от събраните гласни доказателства и
заключения на СМЕ, заболяването е било диагностицирано през същата година, като
едва в напреднал стадий на същото, се препоръчва внимателен избор на начин за
придвижване и използване на помощни средства. При горните доводи, съдът намира,
че не е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице, на настъпилия
вредоносен резултат.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че в сградата има монтиран генератор, който да
осигури ел.захранване в случай на авария или токов удар, но ескалаторите не са
били сред приоритетните консуматори на ел. енергия, поради което не са били
обслужвани от генератора. В заключението на изготвената по делото СТЕ, като
причини за внезапно спиране на ескалатора са посочени проблеми с ел.
захранването – изключване на ел.захранването, сработване на ел. защита при пад
на напрежение, токов удар, натискане на стоп-бутон, претоварване на стъпало от
съоръжението или неспазване на инструкциите за безопасно използване.
По делото са представени и приети
два констативни протокола, съставени на 12.12.2016 г. и на 19.01.2017 г. От
същите се установява, че при един от ескалаторите са констатирани неизправности
– дефектирали ролки, като в КП №006225/12.12.2016 г. е посочено - „лентите
спират да се движат от време на време“. Представен е и втори констативен
протокол – от дата отново близка до процесната – 19.01.2017 г., от който се
установява идентична неизправност при друг ескалатор – дефектирали ролки.
Обстоятелството, че шестте ескалатора са монтирани по едно и също време в
сградата, като при два от тях възниква една и съща техническа неизправност във
време, което е изключително близко до процесната дата – 23.12.2016 г., може да
обоснове предположение, че с оглед един и същи период на експлоатация, в кратък
период от време е възможно във всеки един от останалите четири ескалатора да
възникне същата техническа неизправност. Предвиждане кога и как ще аварира
ескалаторът не би могло да се направи, доколкото се касае за сложен механизъм,
който е подложен на силна, ежедневна експлоатация.
Съдът кредитира заключението на
СТЕ само в частта, в която са посочени причините за внезапно спиране на
ескалатор. В останалата част – относно техническото състояние на процесното
съоръжение, проведения експеримент и оповестяване на инструкциите за
безопасност, не кредитира същото, доколкото между 23.12.2016 г. и м.11.2019 г.,
когато е извършено експертното изследване е изминал дълъг период от време, през
който по процесното съоръжение могат да бъдат извършени ремонтни дейности, да
бъдат подменени части или да бъдат извършени действия във връзка с подобряване
на работата му. Заключенията на двете медицински експертизи – първоначална и
допълнителна кредитира като обективни и компетентни.
Съдът приема, че падането на Д.С.Г.
е извеждането му от равновесие при внезапното спиране, разтрисане и потегляне
на ескалатора. Не се установи наличие на причина за падането, която да стои
извън техническото състояние на съоръжението, в т.ч. да е налице изключителна вина на пострадалия
или на трето лице, или на непреодолима сила. При падането пострадалият получава
множество телесни увреждания, в т.ч. контузии, рани и фрактура на дясна
ключица.
Съдът намира, че по безспорен
начин са установени фактите пораждащи материалното право на ищеца да претендира
обезщетение за репариране на претърпените от него неимуществени вреди.
Внезапното падане е станало причина за сериозно травматично увреждене,
обусловило интензивни, продължителни болки, силно страдание, както и
необходимост от хоспитализиране и продължително медикаментозно лечение.
Фрактурата на дясната ключица е довела до силни физически болки, а те в
съчетание с появилия се оток и нанесените външни телесни увреждания на двете
ръце, са станали причина за обездвижването им. Ограниченият обем на движението
на дясната ръка, която е и водеща за ищеца, обуславя постоянна невъзможност за
пълноценно и самостоятелно извършване на обичайните ежедневни дейности,
свързани с обслужването на личността му. Необходимостта от чужда помощ
безспорно е в тежест, както на този, който я оказва, така и за този, на когото
се помага. Изпитваните от ищеца неудобства са житейски обясними, доколкото от
независима, самостоятелна личност, пострадалият се е превърнал във физически
увреден човек, който дори за извършването на обичайните ежедневни дейности, се
е нуждаел от чужда помощ. Възрастта на Д.С.Г. е обусловила не само дълъг период
на възстановяване, но и значително е снижила вероятността за пълното му
оздравяване. Изпитваният от ищеца страх да посещава търговски центрове и да
използва ескалатори е разбираем и обясним. Падането е било изненадващо и неочаквано,
тъй като същото е станало в обществена сграда. Обстоятелството, че
травматичните увреждания са настъпили непосредствено преди Коледните и
Новогодишните празници – време, което е очаквано с радост във всяка семейство,
като не само са осуетили плановете за празнуване, а и са били наситени с болки,
притеснени, медицински прегледи, изследвания и обездвижване, допълнително е
утежнило психическото състояние на пострадалия и неговите близки. Съпругата на
пострадалия характеризира това време по един-единствен начин – кошмар.
Сочените неимуществени вреди са в
резултат от травматичните увреждания, получени при падането на Д.Г., на
23.12.2016 г., вследствие смущението в нормалното движение на ескалатора,
поради което съдът приема, че причинната връзка между състоянието на вещта и настъпилите
увреждания е категорично установена, поради което фактическият състав на
непозволеното увреждане по чл.50 ЗЗД е изпълнен.
При горните доводи, съдът намира
предявения частичен иск за основателен. С оглед основателността на главния иск,
основателен се явява и предявеният акцесорен иск, поради което същият следва да
бъде уважен, като на основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД, се присъди
законната лихва върху главното задължение, считано от датата на увреждането –
23.12.2016 г. до окончателното плащане.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца се следват сторените разноски по делото в общ
размер нa 550 лева, от които: държавна такса – 50 лева; депозит за вещо лице – 200 лева и адвокатско възнаграждение - 300 лева.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.50
вр.чл.45 вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, „А.2.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.Г. с ЕГН **********,***, заместен в процеса,
на основание чл.227 ГПК от наследника по закон - Ж.Г.С.ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 1000 лева, представляваща частичен иск от претенция с пълен
размер 30000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д.С.Г.,
вследствие падане на 23.12.2016 г., около 9.30 часа, в търговски комплекс „П.п.“, при употреба
на собствения на „А.2.“ ЕООД, ЕИК *, ескалатор в сградата, изразяващи се в
търпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 23.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „А.2.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.С.Г. с ЕГН **********,***,
заместен в процеса, на основание чл.227 ГПК от наследника по закон - Ж.Г.С.ЕГН **********,
с адрес: ***, сторените разноски по делото в общ размер на 550 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
с въззивна жалба пред В.о.с. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: