РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505761 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20285552 от 30.12.2020г., постановено по гр.дело
№51183/2016г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, е осъден “С.“ ООД, ЕИК
*******, да заплати на Н. Г. С., гражданин на Република Полша, роден на
*********. в Б., Република Полша, с личен идентификационен номер
*******, на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД общо сумата от 2490.82 евро,
представляваща платени без основание такси за управление и поддръжка на
общите части на сградата, в която се намира апартамент №71, в етажна
собственост, с административен адрес: град Свети Влас, ж.к.“С.Д.П.“, за
календарните 2011г., 2013г., 2014г. и 2015г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.09.2016г. до окончателното й изплащане; както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 898.96 лв., представляваща направени
по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - “С.“ ООД, ЕИК *******,
чрез пълномощник адв.М. А., с която се обжалва решение №20285552 от
30.12.2020г., постановено по гр.дело №51183/2016г. по описа на СРС, Г.О.,
143-ти състав, с което е уважен предявения осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и са възложени разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. Инвокирани са доводи за неправилен и
незаконосъобразен на обжалваното решение, като постановено в протИ.речие
1
на материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд при
обосноваване на крайния извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства – не се е съобразил с факта, че ищецът като етажен собственик,
притежаващ самостоятелен обект в етажна собственост, с административен
адрес: град Свети Влас, ж.к.“С.Д.П.“, е длъжен да заплаща такси за
управление и поддържане на общите части на сградата по аргумент на чл.51,
ал.1 от ЗУЕС, като в случая са представени доказателства – взети решение на
ОС на ЕС, в които е определен размера на таксата за управление и поддръжка.
В тази връзка се твърди, че по делото е доказан факта, че исковата сума е
платена на ответника на валидно основание. На следващо място се твърди, че
за да се позове ищецът на нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е бил длъжен да
отправи писмено уведомление до управителя на ЕС, че няма да ползва и
пребивава в процесния имот в рамките на посочените години за повече от 30
дни или за по-кратно време, за изпълнение на което задължение по делото не
са ангажирани доказателства, предвид на което ищецът като етажен
собственик е длъжен да изпълнява взетите решения на ОС на ЕС, в което са
определени такси за управление и поддържане на общите части на сградата за
съответните години, които като необжалвани са влезли в сила и са
задължителни за всички етажни собственици. По изложените съображения
моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен
и недоказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – Н. Г. С., гражданин на Република Полша, чрез
пълномощник адв.И. А., депозира писмен отговор, в който взема становище
за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи,
че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е анализирал
релевантните за спора факти и доказателства като е приел, че предявения
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и
доказан. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства правилно
първостепенният съд е приел, че по делото са ангажирани доказателства, че
ответникът е получил без основание от ищеца претендираните суми, с които
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, което е послужило като
основание за уважаване на исковите претенции с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди
като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира
присъждане на разноски.
Предявен е от Н. Г. С., гражданин на Република Полша, роден на
*********. в Б., Република Полша, с личен идентификационен номер
*******, срещу “С.“ ООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за заплащане общо на сумата от 2490.82 евро, представляваща
платени без основание такси за поддръжка и управление на общите части за
сградата, в която се намира апартамент №71 в етажна собственост, с
2
административен адрес: град Свети Влас, ж.к.“С.Д.П.“, за календарните
2011г., 2013г., 2014г. и 2015г..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 от ГПК, които не водят до промяна
на установената от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка
в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно
като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите
изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на
предявения от Н. Г. С., гражданин на Република Полша, роден на *******. в
Б., Република Полша, с личен идентификационен номер *******, срещу “С.“
ООД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
заплащане общо на сумата от 2490.82 евро, представляваща платени без
основание такси за поддръжка и управление на общите части на сградата, в
която се намира апартамент №71 в етажна собственост, с административен
адрес: град Свети Влас, ж.к.“С.Д.П.“, за календарните 2011г., 2013г., 2014г. и
2015г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи
изводи за основателност на предявения осъдителен иск с правно основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272
ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
3
във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:
За основателността на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът следва да
установи наличието на две предпоставки: 1) получаването на нещо от
обогатилото се лице - в случая ответникът, което му се дава от обеднялото
лице - в случая ищеца и 2) липса на основание за получаването му. В
хипотезите на "получаване без основание" обикновено са обусловени от едно
преюдициално правоотношение. Съответно фактическият състав на чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при
получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията
за реституция на даденото. Съобразно чл.154 ГПК в процесната хипотеза в
тежест на ищеца е да докаже следните предпоставки - даване на нещо от
страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, след
доказването на които в тежест на ответника е да докаже наличие на основание
за задържане на сумата, а при липсата на такова - че е върнал полученото.
В разглеждания случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства – проформа фактури, приходни касови ордери, квитанции,
които не са оспорени по надлежния ред от ответника – въззивник в
настоящото производство и съответно съдържанието им не е опровергано в
хода на процеса с допустимите в закона доказателствени средства, въззивният
съд приема, че по делото се установява по категоричен начин, че ищецът е
заплатил по сметка на ответника, както следва: 752.18 евро – представляваща
такса поддръжка за 2011г., на 18.06.2015г. – 1388.00 евро – с основание за
плащане „заплащане за ап.№71“, на 26.08.2015г. – 350,00 евро с основание за
плащане – „плащане за ап.№71“, или общо платените от ищеца по сметка на
ответното дружество суми са на стойност 2490.18 евро. Платените от ищеца
суми представляват такса за управление и поддръжка на общите части на
сградата, в която се намира процесния апартамент и същите са платени на
основание приложени по делото решения на ОС на ЕС, както следва:
протокол от ОС на ЕС от 25.06.2011г., в който са взети решения по т.1 и по
т.2, по силата на които на ответника - “С.“ ООД е възложено да осъществява
поддръжката на общите части на сградата, както и да събира дължимите се за
тях такси за управление и поддръжка, като е определен размер на същите на
стойност 13.00 евро без ДДС за 1 кв.м. площ от всеки самостоятелен обект;
протоколи от ОС на ЕС от 25.11.2013г. и от 24.03.2015г., в които са взети
решения размерът на таксата за управление и поддръжка да е на стойност
10.00 евро без ДДС за 1 кв.м. площ от всеки самостоятелен обект.
Спорният по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, е
налице ли е валидно основание за извършените от ищеца по сметка на
ответника плащания на такса за управление и поддръжка на общите части на
сградата, в която се намира процесния апартамент, за исковия период.
4
Съгласно императивната разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се
заплащат консумативните разходи и разходите за текущо поддържане за
общите части на етажната собственост за деца, ненавършили 6-годишна
възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в
етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна
година. От анализ на цитираната разпоредба се налага извода, че в случая
ищецът в качеството си на етажен собственик не дължи плащане на
дължимите такси за управление и поддръжка на общите части, ако е
пребивавал в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. В конкретната хипотеза и от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин факта, че
ищецът не е обитавал имота повече от 30 дни в календарните 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. и 2015г., за които е заплащал на ответника такси за управление
и поддръжка на етажната собственост.
Съдът не споделя и счита за неоснователно възражението на ответника,
че след като ищецът не е изпълнил вменено по закон задължение да отправи
до етажната собственост уведомление по чл.51, ал.3 от ЗУЕС, че пребивава в
имота си не повече от 30 дни в рамките на една календарна година за исковия
период, поради което дължи заплащане на определените с решения на ОС
такси за управление и поддръжка на етажната собственост. Следва да се
отбележи, че в случая ответникът не прави разграничение между "собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на
една календарна година" (чл.51, ал.2 от ЗУЕС – какъвто е разглежданият
случай) и "собственик, ползвател и обитател, който отсъства повече от 30 дни
в рамките на една календарна година" (чл.51, ал.3 от ЗУЕС). Критерият за
разграничение между двете хипотези е обстоятелството дали собственикът
обитава постоянно и трайно жилището. В хипотезата на чл.51, ал.2 от
ЗУЕС собственикът не обитава жилището, но го посещава по някаква причина
до 30 дни в една календарна година, докато в хипотезата по чл.51, ал.3 от
ЗУЕС собственикът обитава трайно жилището, но поради някаква причина
отсъства повече от 30 дни в годината и поради това следва да уведоми
управителя за своето отсъствие. В настоящия случай по делото се установява,
че ищецът не обитава постоянно процесния имот, а пребивава в жилището не
повече от 30 дни в рамките на една календарна година за исковия период,
поради което по отношение на него е приложима нормата на чл.51, ал.2 от
ЗУЕС, която го освобождава от задължението да заплаща определените с
решения на ОС на ЕС годишни такси за управление и поддръжка на общите
части на сградата. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС е императивна и не може
да бъде дерогирана с решение на Общото събрание на собствениците и
доколкото по делото е установено, че ищецът не е обитавал собствения си
апартамент №71, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, с
административен адрес: град Свети Влас, ж.к.“С.Д.П.“, повече от 30 дни за
календарните 2011г., 2013г., 2014г. и 2015г., то за ответника не е налице
основание за получаване на платените от ищеца суми за такса за управление
5
и поддръжка на общите части на сградата за съответните години.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото е доказано, че
претендираната от ищеца общо сума в размер на 2490.82 евро,
представляваща платени без основание такси за управление и поддръжка на
общите части на сградата, в която се намира собствения на ищеца апартамент
№71 в етажна собственост, с административен адрес: град Свети Влас,
ж.к.“С.Д.П.“, за календарните 2011г., 2013г., 2014г. и 2015г., е довело да
разместване на имуществени блага между ищеца и ответника в процеса,
респективно, че е налице неоснователно обогатяване от страна на ответника
за сметка на обедняването на ищеца. Следователно се налага извода, че след
като по делото е доказано, че претендираната искова сума е била платена от
ищеца на ответника без основание, то същата подлежи на връщане. В този
смисъл, предявеният иск за неоснователно обогатяване на ответника в
хипотезата на получена без основание парична сума за годишни такси за
управление и поддръжка на общите части на сградата се явява доказан в
своето основание и размер. Първоинстанционният съд като е достигнал до
същия правен извод и е уважил така предявения иск чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който на основание
чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на
разноски има въззиваемата страна – ищец, но поради липсата на
доказателства за реално направени разноски във въззивното производство,
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20285552 от 30.12.2020г., постановено по
гр.дело №51183/2016г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6