№ 67
гр. Благоевград, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско
дело № 20221200501048 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В.“ ЕАД, чрез процесуален представител,
против Разпореждане № 2821/26.10.2022г. на Районен съд - Благоевград по ч.гр.д. №
2462/2022г., в частта, в която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. С. А. за следните суми:
1916,25 лв., представляваща неустойка, дължима на основание предсрочно
прекратяване на договорите и 140 лв., представляваща неустойка равняваща се на
стойността на предоставено оборудване за ползване на телевизионна услуга.
В частната жалба са релевирани оплаквания, че атакуваният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че клаузите за заплащане
на неустойки се явяват нищожни, като не е взето предвид, че в конкретния случай
претендираните неустойка всъщност представляват трикратен размер на месечни
абонаментни такси, дължими при прекратяване на четири договора по вина на абоната
в размер на 1916,25 лв. и неустойка, дължима поради невърнато техническо
оборудване в размер на 140 лв.
Прави се искане съдебният акт, в обжалваната му част да бъде отменен и да бъде
издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените две суми.
На осн. чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника.
След проверка на данните по приложените съдебни книжа въззивният съд
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от страна -
заявител в заповедното производство, имаща правен интерес от обжалването и е
насочена срещу съдебен акт на заповедния съд в обжалваемата му част, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е изцяло неоснователна, по следните
съображения:
От материалите по делото се установи, че жалбоподателят е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника П. С. А. за подробно описаните
суми, сред които: 2410,02 лв. – главница за незаплатени и използвани по договори
телекомуникационни услуги; 6,20 лв. – законна лихва върху главницата; 1916,25 лв. –
1
неустойка, дължима на основание предсрочно прекратяване на договорите и 140 лв. –
неустойка представляваща стойността на предоставено оборудване за ползване на
телевизионна услуга, както и разноски. Основал се е на представени към заявлението
копия на договори и общи условия към тях.
Настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно и
законосъобразно е отказал издаването на заповед по 410 ГПК за сумите,
представляващи неустойки, позовавайки се на нищожни клаузи в договорите. В тази
връзка са изцяло несъстоятелни доводите на жалбоподателя, свеждащи се до
незаконосъобразност на атакувания акт, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд не
издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави и когато се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснова вероятност за това.
Сочените процесуални норми задължават заповедния съд да извърши преценка
дали искането в заявлението не противоречи на закона или на добрите нрави. В случая
с обжалвания акт решаващият съд е направил правилна преценка, че клаузите,
регламентиращи задължения за заплащане на неустойки от страна на длъжника
противоречат на добрите нрави.
Видно от депозираното заявление заявителят претендира заплащане на
неустойка в размер на общо 1916,25 лв., дължима за прекратяване на сключените с
абоната - длъжник по негова вина договори и сумата от 140 лв., представляваща
неустойка за невърнато оборудване.
В представените към заявлението договори е предвидено, че при прекратяване
на услугите, предоставени от ищеца по вина или инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти /без отстъпки/, дължими до края на срока на
договора, респ. трикратния размер на месечните абонаментни такси. Освен това е
предвидено, че в посочената хипотеза абонатът дължи и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства.
Съдът намира, че предвидените в договорите клаузи за неустойка при
прекратяване на договора по вина или инициатива на абоната противоречи на добрите
нрави и в този смисъл са изцяло нищожни.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. При тази преценка следва да се
изходи преди всичко от особеностите на договора и вида на насрещните престации. В
случая операторът се задължава да предостави на абоната - потребител ползване на
телекомуникационни услуги срещу заплащане на съответна месечна абонаментна
такса. Потребителят се задължава да я заплати, но само срещу предоставената му
услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на
договора в размер на всички, респ. няколко неплатени по договора абонаментни
вноски, операторът по прекратения договор ще получи имуществена облага от
2
насрещната страна в размер какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на услугата по договора. При това положение
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката и създава условия за неоснователно обогатяване
на предоставящия услугата оператор и нарушава принципа за справедливост. Освен
това видно от договорите заплащане на неустойка в полза на потребителя при
прекратяване на договора по инициатива на оператора не е уговаряна, което поставя
двете страни по правоотношението в неравностойно положение. Ето защо уговорката
за неустойка в полза на телекомуникационния оператор при предсрочно прекратяване
на договора за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички, респ. три абонаментни вноски е нищожна поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД.
По абсолютно същите съображения нищожна се явява и клаузата за заплащане
на неустойка, дължима като стойност на невърнато техническо оборудване,
предоставено за временно ползване в размер на 140 лв.
Предвид на изложеното по-горе следва да се направи извода, че е налице
противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави, поради което не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, в тази си част договорите изобщо не са породили правно действие, а нищожността
на тези клаузи е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Предвид на всичко изложено по-горе и при съвпадение на крайните изводите на
въззивната инстанция с тези на заповедния съд, разпореждането на последния в
обжалваната му част, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение за
заплащане на двете неустойки следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2821/26.10.2022г. на Районен съд -
Благоевград, постановено по ч.гр.д. № 2462/2022г., в частта, в която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя „В.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника П. С. А. за следните суми – 1916,25 лв. – неустойка,
дължима на основание предсрочно прекратяване на договорите и 140 лв. – неустойка
представляваща стойността на предоставено оборудване за ползване на телевизионна
услуга.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3