№ 15431
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110157287 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411
КЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на
л.а. м. “Пежо” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на
договор за застраховка “Каско Престиж”, за който била съставена застрахователна полица №
100007415512, със срок на застрахователно покритие от 02.06.2021г. до 01.06.2022г. Същият
сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 12.05.2022г., е настъпило застрахователно
събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Пежо” и л.а. м.
“Фолксваген”, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива
съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на
автомобил м. "Фоклксваген", който нарушил правилата за движение по пътищата, свързани с
извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента. Собственикът
на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което
била образувана щета № 67012200567, по която било платено застрахователно обезщетение
в размер на 4961,87 лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Фолкваген" застрахована от
ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил
в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на
вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била
застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
1
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В определения срок ответникът не изпълнил
задължението си.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 10 лева, предявена като частична претенция от общо
дължимото в размер на 4961,87 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по застраховка „Каско Престиж”- застрахователна полица № 100007415512, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 12.05.2022г., за което е образувана щета №
67012200567, и сумата 15 лева, представляваща ликвидационни разноски по щета №
67012200567.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът оспорва съществуването на
застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка "Каско
Престиж", между ищеца и собственика на увредения автомобил. Същият навежда доводи за
оспорване механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято
гражданска отговорност е застраховал, причинно следствената връзка между деянието и
вредите, размера на вредите. Ответникът оспорва обстоятелството, че ищецът е платил
застрахователно обезщетение по предявената претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № 100007415512, се
установява, че между ищеца и собственика на л. а. м. "Пежо" е скл. договор за застраховка
"Каско", с предмет л. а. м. "Пежо", с рег. № СВ 3950 РР, с период на застрахователно
покритие 02.06.2021г. до 01.06.2022г.
В периода на застрахователно покритие, на 12.05.2022г., е настъпило застрахователно
събитие- ПТП, между л. а. м. "Пежо" и л.а. м. "Фолксваген", за което участниците в него
съставили двустранен констативен протокол за ПТП. За настъпилото събитие застрахованият
е уведомил застрахователя, за което е образувана щета № 67012200567. Съгласно
отбелязванията в протокол, за водача на л.а. м. "Пежо" произшествието е настъпило в
кръстовище с кръгово движение, при смяна на лентите при завиване наляво, идвайки
отдясно. За водача на л.а. м. "Фолксваген" произшествието е настъпило в кръстовище с
кръгово движение, при удар в задната част на превозно средство, при движение в една
посока и една лента.
Установява се, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер
4961,87 лева, платено на 04.10.2022г.
Относно механизма на ПТП е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ) и са
събрани гласни доказателствени средства чрез показанията на св. В. Х. и св. М. С. Г..
Вещото лице, изготвило заключението на САТЕ е посочило два варианта на механизъм
на ПТП. Според първия посочен вариант, ПТП е настъпило при следния механизъм: на
2
12.05.2022г. л.а. м. "Пежо" се движел в района на кръговото кръстовище на пл. "Лъвов
мост". Водачът на автомобила предприел маневра за престрояване от дясната лента на
движение в лявата и се ударил в движещия се от лявата му страна т.а. м. "Фолксваген". От
техническа гл. т. причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л. а. "Пежо",
който е предприел маневра за престрояване вляво без да се убеди, че няма да създаде
опасност за водача на движещия се в лявата пътна лента т.а. м. "Фолксваген". Съгласно
втория механизъм, посочен от експерта, на 12.05.2022г. л.а. м. "Пежо" се движел в дясната
пътна лента на кръговото кръстовище на пл. "Лъвов мост". В същия момент и същата
посока в лявата лента за движение, в по- задна позиция се движел т.а. м. "Фолсваген".
Водачът на товарния автомобил предприел маневра за излизане от кръстовището, при което
настъпил удар между двата автомобила. От техническа гл. т. причината за настъпване на
ПТП е поведението на водача на т.е. м. "Фолксваген", който предприел маневра за излизане
от кръстовище без да се убеди, че няма да създаде опасност за водача на л.а. м. "Пежо".
Според експерта, и при двата варианта на механизъм на настъпване на ПТП скоростта на
движение на лекия автомобил е била по- висовка от тази на товарния автомобил. Съгласно
заключението на САТЕ, вредите по л.а. м. "Пежо" се намират в пряка причинна връзка с
механизма на ПТП. И в двата варианта посоката на настъпване на уврежданията е от
предната към задната част на превозното средство. От техническа гл. т. причината за
настъпване на ПТП е поведението на водача на л. а. "Опел", който предприел маневра за
излизане от кръговото кръстовище от средната пътна лента. Разположението на превозните
средства и в двата случая е едно и също. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че и
при двата варианта на механизъм на настъпване на ПТП по автомобила ще настъпят
еднакви увреждания. При удара по л. а. м. "Пежо" настъпили вреди, които се намират в
пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите е в
размер на 4961,89 лева.
От показанията на св. В. Х. се установява, че през 2022 г. същата е управлявала л.а. м.
"Пежо". Същата сочи, че била навлязла в кръстовището с кръгово движение и и предприела
маневра за излизане от кръстовището. Свидетелката разяснява, че след зелен сигнал на
светофара навлязла в кръстовището и предприела маневра за излизане от същото,
извършвайки маневра "ляв завой". Същата поддържа, че потеглила при зелен сигнал на
светофара. Товарният автомобил се движел в лявата лента на кръстовището. Водачът на
товарния автомобил продължил да се движи напред и двата автомобила се ударили.
Свидетелката сочи, че другият участник в произшествието казал, че бърза и не искал да
чака органите на полицията, поради което свидетелката написала в двустранния констативен
протокол, че е виновна.
От покзанията на св. М. Г. се установява, че произшествието настъпило през м. май 2022г.
Свидетелят сочи, че управляваният от него автомобил се движел в средната лента за
движение. Същият разяснява, че потеглил при зелен сигнал. на автомобила. Лекият
автомобил се движел от дясната страна. Според свидетеля ударът настъпил в лентата за
движение на товарния автомобил. Същият сочи, че участниците в произшествието нямали
3
спор относно вината
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява
посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя
от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата
молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на
вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия
състав на чл. 411 КЗ- вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на
отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда,
наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.
Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени
доказателствазастрахователна полица № 100007415512, че между ищеца и собственика на
л.а. м. "Пежо" е сключен договор за застраховка "Каско", с период на застрахователното
покритие от 02.06.2021г. до 01.06.2022г. г. Установява се, че пътно- транспортното
произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е
застраховал гражданската отговорност на водачът на т.а. м. "Фолксваген".
Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от
събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и
уведомление за щета.
Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗдвП и водачите на
автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен
констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ
документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С
оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи
истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства
относно механизма на произшествието.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, и от заключението на САТЕ. Настоящият съдебен състав счита, че
следва да бъде възприет механизма, посочен във вариант едно от заключението на САТЕ,
съгласно който Водачът на автомобила предприел маневра за престрояване от дясната лента
на движение в лявата и се ударил в движещия се от лявата му страна т.а. м. "Фолксваген".
Съдът кредитира показанията на св. Г. в частта, в която същият твърди, че произшествието е
4
настъпило при извършване на маневра за престрояване от дясна в лява пътна лента за
движение. В посочената част показанията на последователни и логични, корелират помежду
си и с останалите събрани доказателства по делото. Настоящият съдебен състав счита, че
показанията на св. Х., в частта, в която същата сочи, че същата е предприела маневра за
излизане от кръстовището, а водачът на т.а. м. "Фолксваген" е продължил да се движи
напред в неговата пътна лента не се подкрепят от събрания доказателствен материал.
Същото е изолирано от събраните доказателства и от удостоверяванията на свидетелката в
подписания от нея двустранен констативен протокол. Следва да се посочи и, че протоколът е
подписан от водача на л.а. м. “Пежо”- св. В. Х.. Ако протоколът за ПТП е подписан от
участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните
факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните. В т.см. са решения № 85/
28.05.2009г. на ВКС по т.д. № 768/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 29/ 07.05.2008г. на ВКС по
т.д. № 535/ 2008г., II т.о., ТК, решение № 24/ 10.03.2011г. на ВКС по т.д. № 444/ 2010г., I т.о.,
ТК, решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506/ 2013г., I т.о., ТК, решение № 71 от
16.08.2017г. на ВКС по гр. д. № 60343/ 2016г., II г.о., ГК. Следователно протоколът се ползва
с материална доказателствена сила относно отразените обстоятелства, при които е
настъпило процесното ПТП, и обстоятелството, че водачът на л.а. м. „Пежо” не е спазил
правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, а именно- „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и
да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“-чк. 25 ЗДвП. В случай, че
водачът на л.а. м. „Пежо“ беше спазил задължението по ЗДвП и беше се уверил, че преди да
започне маневрата, няма да създаде опасност за участниците в движението. (чл. 25 ЗДвП).
При така възприетия механизъм на произшествието съдът намира, че причина за
настъпването му е станало виновното и противоправно поведение на водача на л. а. м.
"Пежо"
В светлината на изложеното, съдът счита, че поведението на водача на т.а. м. "Фолксваген"
не е противоправно, обуславящо извод, че в случая не е налице една от предпоставките на
фактическия състав на регресния иск по чл. 411 КЗ, което обуславя неоснователността на
предявения иск и неговото отхвърляне.
По присъждане на направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски съразмерно
с отхвърлената част от иска.
В първоинстанционното исково производство ответникът е направил разноски за депозит за
5
възнаграждение на свидетел е в размер на сумата 50 лева, за депозит за възнаграждение на
вещо лице в размер на 150 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане на
разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Г.З." ЕАД, с ЕИК ************, против "ЗК Л.И." АД, с
ЕИК **************, иск за сумата 10 лева, предявен като частична претенция от общо
дължимото в размер на 4961,87 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено
по застраховка „Каско Престиж”- застрахователна полица № 100007415512, обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 12.05.2022г., за което е образувана щета №
67012200567, и сумата 15 лева, представляваща ликвидационни разноски по щета №
67012200567, с правно основание чл. 411 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.З." ЕАД, с ЕИК ************, против "ЗК Л.И." АД, с ЕИК **************,
сумата 300 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7