Р Е Ш Е Н И Е
№
27.2.2019
г. град
Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 794 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска да бъде
постановено решение, с което бъде прието за установено, че саморъчно завещание,
обявено с Протокол № 400, акт № 4, дело № 3 от 9.2.2018 г. на нотариус Д.
Р., на Н. М. И.в полза на П.А.М. е
нищожно, а при условията на евентуалност – да бъде прието, че обективираният в същото завет е недействителен на основание
чл. 19, ал. 1 ЗН.
В молбата се твърди, че ищцата е наследник
на Н. М. И., както и че саморъчно завещание, обявено с Протокол № 400, акт № 4, дело № 3 от 9.2.2018 г. на нотариус Д.
Р., е нищожно, тъй като не е написано, датирано и подписано от нейния
наследодател. Заявява се, че посочените в това завещание недвижими имоти Н. И.
е придобил по силата на саморъчно завещание на Д. Р. Г., обявено с протокол № 27/18.9.2015 г. на нотариус Д. Р.,
както и че въз основа на това завещание наследодателят й се е снабдил с
нотариален акт. Сочи се, че по предявен от наследниците на Д. Г.иск е
образувано гр. д. № 140/2017 г. на ВТОС, по което е назначена графическа
експертиза, според която последното завещание не написано и подписано от Д. Г..
Въз основа на това се твърди, че дори завещанието в полза на ответника да е
написано и подписано от Н. И., то същото е недействително, доколкото
завещателят не е бил собственик на завещаните имоти.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който не се спори, че
ответникът е депозирал пред нотариус Д. Р. саморъчно завещание със завещател Н.
М. И.и заветник П.А.М., но се твърди, че това
завещание не е валидно, доколкото не е вписано. Заявява се, че според ответника
обявяването на завещанието не е действие по приемането му и същият не желае да
се ползва от завещаните имоти, поради което е предприел и действия по отказ от
наследство. Сочи се, че ответникът е депозирал заявление за отказ от
наследство, но по същото е постановен отказ на съда, което прави невъзможно
сключването на извън-съдебна спогодба.
Великотърновският
районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл. 42, б. „б” от ЗН.
Предмет
на производството е саморъчно завещание със
завещател Н. М. И., обявено с Протокол №
400, акт № 4, дело № 3 от 9.2.2018
г. на нотариус Д. Р., съгласно
което на П.А.М. са завещани ПИ с идентификатор
57354.300.614 по КККР на гр. П. Тръмбеш, находящ се в
гр. П. Тръмбеш, ул. „К. и М.” № 13, с площ от 885
кв.м., заедно с построените в него селскостопанска и друг вид сграда за
обитаване, както и девет земеделски земи в землището на с. С..
От
представеното удостоверение за
наследници (л. 4) се установява, че ищцата М.И.М. е единствен законен
наследник на Н. М. И..
С
протоколно определение 12.2.2019 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с одобрено
от съда споразумение по НОХД № 2375/2018
г. на ВТРС ответникът П.А.М. е признат за виновен за това, че на 10.1.2011
г. в гр. Полски Тръмбеш е съставил неистински частен
документ – саморъчно завещание от името на Д. Г.в полза на Николай Михов
Иванов, на което е предал вид, че е написано и подписано от Д. Г.от гр. Полски Тръмбеш, което е било използвано от Н. М. И.на 8.4.2015 г.
пред нотариус Диана Раднева в гр. Велико Търново, за
да докаже, че съществува отразеното в завещанието по право – престъпление по
чл. 309, ал. 1 НК, както и че на 5.12.2017 г. в гр. Полски Тръмбеш
е съставил неистински частен документ
- саморъчно завещание от името на Н. М. И.в полза на П.А.М. на което е
предал вид, че е написано и подписано от Н. М. И.от гр. Полски Тръмбеш и го е използвал на 9.2.2018 г. пред нотариус Д. Р.
от гр. Велико Търново, за да докаже, че съществува отразеното в завещанието
право - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.
Съгласно чл. 42, ал. 1, б. „б” ЗН нищожно е завещателно
разпореждане, ако при
съставянето му не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, която на свой ред изисква саморъчното
завещание да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Саморъчното завещание е от
категорията на частните диспозитивни документи и при
оспорване на истинността му, тежестта на доказване е на страната, която го е
представила и иска да се ползва от него,
т.е. именно ползващата се страна следва да установи, че завещанието отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН.
В случая по делото беше установено, че
завещанието не отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано и подписано от
соченото за завещател лице. С одобрено от съда споразумение ответникът е
признал, че именно той е съставил процесното
завещание, а по смисъла на чл. 300 ГПК задължителната сила на присъдата (на
която е приравнено одобреното от съда споразумение) се отнася до всички
елементи от престъпния състав, включително и относно действията, осъществяващи
изпълнителното деяние на съответното престъпление.
Предвид това предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
Предвид изхода на делото ищцата има право на
направените по делото разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. По делото са налице доказателства за направени от ищцата разноски в
размер на 1 426.60 лева, от които 206.00 лева - държавна такса, 20.60 лева
- такса за вписване на исковата молба, и 1 200.00 лева - заплатен адвокатски
хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА, по предявения от М.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.А.М., ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл. 42, б. „б” от Закона за наследството, нищожността на саморъчно завещание на Н. М. И., ЕГН ********** в
полза на П.А.М., ЕГН **********, обявено с Протокол № 400, акт № 4, дело № 3 от
9.2.2018 г. на нотариус Д. Р..
ОСЪЖДА П.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на М.И.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 426.60 (хиляда
четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет ст.) лева, представляваща
направените от ищцата разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: