№. 260253 / 14.6.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
14.06.2021 година, град М.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД М., ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 20.05.2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Г. и с участието на прокурор МИГЛЕНА МИТРЕВА от Районна прокуратура М., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело №. 102 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК, във връзка с чл.134 СК.
В условията на евентуалност е направено искане по чл.127а ал.2, във връзка с ал.1 от СК.
Ищецът, Р.П.Р., ЕГН xxxxxxЗ212, с постоянен адрес:xxx, чрез процесуалния представител адвокат Г.Ц.,xxx, е предявила иск ПРОТИВ: П.Р.И., ЕГН xxxxxxЗ280, с постоянен адрес:xxx, с правно основание: чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК; в условията на евентуалност - чл. 127а, ал. 2, в.вр. с ал. 1 от СК
В исковата си молба твърди, че с ответника по този иск - П.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx живели при условията на фактическо съжителство от 2014 г. През м. септември същата година се установило, че е бременна, като същия месец двамата направили годеж.
През м. октомври 2014 г. тя заминала за гр. В., за да продължи образованието си в колежа по туризъм, а ответникът останал в гр.М.. След заминаването и започнали недоразумения помежду им, които често прераствали в скандали. В началото на 2015 г. заминали заедно за гр. В., но отношенията им продължили да се влошават, в резултат на което на 02.04.2015 г. се разделили.
На 22.05.2015 г. се родило детето им Р. П. Р., ЕГН xxxxxxЗ264. Уведомила ответника, за да припознае детето, но той отказал.
С влязло в сила решение, постановено по Гр.д. №. 111/2015 г. по описа на Окръжен съд - М., било признато за установено по отношение на ответника П.Р.И., че е баща на детето Р. П. Р.. Със същото решение родителските права по отношение на детето им били предоставени на нея, а на бащата определен режим на лични контакти с детето. Ответникьт бил осъден да заплаща и ежемесечна издръжка в размер на 100 лв., който размер с решение, постановено по Гр.д. №. 220/2018 г. на Районен съд - М., била изменена на 180 лв.
По делото на Районен съд - М. и е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело срещу ответника. Както посочила по-горе, с ответника са разделени преди раждането на детето им.
След раждането на детето, до момента единствено тя се грижи за неговото отглеждане и възпитание. Бащата е дезинтересиран изцяло от състоянието на детето - здравословно, емоционално, физическо, интелектуално. Липсва какъвто и да е контакт между него и детето и въобще не съществува връзка между тях. Бащата не се е възползвал нито веднъж от режима на лични контакти, не желае да вижда детето и не се е срещал с него. Нещо повече, при случайни срещи с него, той го подминава. Детето не познава баща си.
Счита, че това е фрапиращ случай на родителска дезинтересованост, което представлява цялостно неизпълнение на родителските задължения без основателна причина. Освен това, поведението на бащата създава и на нея редица пречки пълноценно да осъществява родителските си правомощия в случаите на необходимо съгласие и от двамата родители, например за получаване на лични документи, пътуване в чужбина и др.
Що се отнася до плащането на издръжка от страна на бащата, то в настоящия случай същата се събира принудително чрез съдебен изпълнител.
Ответникът притежава родителски функции само формално, което е неоправдано и нецелесъобразно за детето, поради което счита, че са налице условията на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване от родителски права на ответника П.Р.И. по отношение на детето Р. П. Р., който без основателна причина трайно не полага грижи за детето.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК ответникът П.Р.И., ЕГН xxxxxxЗ280 да бъде лишен от родителски права по отношение на малолетното дете Р. П. Р., ЕГН xxxxxxЗ264, поради трайно неполагане грижи за детето, без основателна причина.
При условията на евентуалност, при неуважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, моли, на основание чл. 127а от СК съда да постанови решение, с което да се замести липсващото съгласие на бащата П.Р.И. за напускане на територията на Р Б. и осъществяване на пътувания в чужбина само с нейно съгласие, придружавано от нея или от нейните родители, за срок до навършване на 18 години на детето.
При условията на евентуалност, при неуважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, моли, на основание чл. 127а от СК да се постанови решение, с което да се замести липсващото съгласие на бащата П.Р.И., за издаване на задграничен паспорт на детето Р. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx.
Претендира направените разноски по делото.
Ответникът П.Р.И., ЕГН xxxxxxЗ280, с постоянен адрес:xxx, в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете, чрез процесуалния си представител адвокат К. xxx.
Счита, че предявените искове с правно основание чл. 132, ал.1, т.2 от СК и в условията на евентуалност чл. 127а, ал.2 във връзка с ал. 1 от СК са допустими.
По отношение основателността на исковите претенции, намира претенцията по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за изцяло неоснователна и претенцията по чл. 127а, ал.2, във връзка с ал. 1 от СК за изцяло неоснователна.
Съображенията му в тази насока са следните:
По иска с правно основание чл. 132. ал. 1. т. 2 от СК.
Този иск е изцяло неоснователен.
Съгласно цитираната разпоредба: родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Заявява, че не полага грижи за детето, но по вина на майката – ищцата Р.П.Р..
Правилно е твърдението в исковата молба, че с Р.П.Р. живели при условията на фактическо съжителство, но не през цялата 2014 година. С нея се запознали през месец май 2014 година. През средата на месец август 2014 година започнали да се виждат като приятели и към края на месеца тя се преместила да живее в неговото жилище. Тъй като се познавали от скоро и двамата били влюбени, отношенията им се развивали много добре. В началото на месец септември тя му заявила, че е бременна. Отишли на лекар и той потвърдил бременността й. Решили да се сгодят и в края на месец септември организирали семейно тържество, на което поканили родителите и на двама им.
Не се споменава в исковата молба и че първоначално с нетърпение очаквал да се роди детето. Бил готов да стане баща, искал да стана баща и след като узнали пола на бебето - момче, обзавел в апартамента си детска стая с всичко необходимо да посрещне детето си.
Чертали планове за бъдещето и за това на детето им.
Правилно е твърдението в исоковата молба, че през месец октоври 2014 година тя заминала за град В., а той останал в град М.. Неправилно е обаче заявеното, че след заминаването на ищцата за В. между тях възникнали надоразумения, преминаващи в скандали. След като направили годежа, тя рязко се променила. Престанали да общуват. Дори когато били заедно, тя през телефона си постоянно висяла във фейсбук, като си писала със старите си гаджета и поддържала връзка с тях. Контактувала със старите си приятели и излизала на срещи без него. Пренебрегвала състоянието си на бременна жена и излизала и дори в малките часове. С това свое поведение постоянно провокирала ревност в него и той настоявал тя да прекрати тези си връзки.
Заявява, че не е давал поводи за скандали и че тя с поведението си постоянно провокирала тези скандали. Нещо повече, дори не се притеснявала, а нарочно правела така, че да види съобщенията, които си писала със предишните си гаджета. Вместо да направи усилия да заздравят връзката си тъй като чакали дете, тя напротив все повече и повече се връщала към стария си начин на живот.
Тъй като я обичал, решил да изтърпи това нейно поведение и да направя всички усилия да запазят отношенията си. Решил за себе си, да бъде по-търпелив и да прави повече компромиси, все пак очаквал с нетърпение да стане родител. Нещата за определен момент се нормализирали.
Вярно е, че в началото на месец октомври 2014 година заминала сама за град В., където учела. След като се върнала отначало нещата вървели добре между тях, но след няколко седмици отношенията им отново се влошили.
През месец януари 2015 година отишъл с нея във В. по време на сесията й.
Очаквал като са на друго място и само двамата да има промяна, но не.
При едно от пътуванията си за В., тя му казала, че ще я закара баща й до там, а не той. Но въпреки състоянието си, си позволила да кара сама и направила катастрофа. Това е и причината да влезе в болница.
Вярно е, че се разделили с ищцата на датата, както е посочено в исковата молба - 02.04.2015 година. Но ищцата не споменава в исковата молба, че за времето от няколкото месеца, през които били зедно, тя няколко пъти си събирала багажа и се прибирала при родителите си. При всеки път, когато си е ходила, след няколко дни раздяла и двамата се търсили и се се събирали отново с желнието да бъдат заедно.
Тя обещавала, че ще е с него, при което няколко дни отношенията им били така като трябва, но след това тя отново се променяла.
Въпреки всички старания от негова страна на 02.04.2015 година окончателно се разделили. От тази дата не са се виждали и не са поддържали контакти.
Не бил уведомен за датата на раждане на детето, както и за избора на името му.
Изобщо правата му на баща бяха изцяло игнорирани от страна на ищцата Р.П.Р.. У него не се породили бащински чувства, не присъствал на раждането на детото, не го прегърнал, не бил допуснат до детето.
Тъй като тя имала връзки и с други мъже, и поради отношението й към него, не бил сигурен дали той е баща на детето, което очаквала. Поради това и поради влошените им отношения не пожелал да припознае детето.
С Решение по гр.дело №. 111/2015 година по описа на Окръжен съд М. съдът след като извърши необходимите деенка тестове установил, че е биологичен баща на детето Р. П. Р., като определил и режим на лични контакти с детето: всяка първа и трета неделя от месеца от 10 ч. до 12 ч. по местонахождението на детето в присъствието на майката на адрес: град М., бул. ,,Т. м. №. 1. в. ,. а. 1..
Той като баща на детето е изправен пред невъзможността да се грижи за детето, и предприел линия на поведение, а именно да не осъществява насила контакт с детето, заради самото дете.
Неправилно и необосновано е изложеното в исковата молба, че за присъдената издръжка първоначално в размер на 100 лева и в последствие увеличена на 180 лева се събира принудително чрез съдия изпълнител.
От датата на присъждане на издръжката по гр.дело №. 111 от 2015 година на МОС в размер на 100 лева, считано от 22.05.2015 година до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване заплаща доброволно всеки месец издръжката по посочена от ищцата банкова сметка, xxxреме. С решение по гр.дело №. 220/2018 година на МРС месечната издръжка е увеличена от 100 лева на 180 лева, считано от 24.01.2018 година, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяването на плащанията или промяна на размера й, като съда определил нарочна сметка с титуляр ищцата Р.П. Рнгелова в „Р.” Е..
Заявява, че от датата на първоначалното присъждане на месечна издръжка до настоящият момент включително и за месец 03.2021 година е изплатил доброволно по личната банкова сметка xxx.
В уверение на изложеното представя и моли да се приемат разписки за платени месечни издръжки по личната банкова сметка xxx; 2017; 2018; 2019; 2020 и до месец март 2021 година включително. Представя и Служебна бележка за банковата сметка представена по гр.дело №. 220/2018 година на МРС с титуляр Р.П.Р..
Счита, че не са налице и двете комулативни предпоставки на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, а именно: трайно неполагане на грижи от ответника без основателна причина и недаване на издръжка.
Задължението за полагане на грижи и даване на издръжка на непълнолетното дете възниква по силата на закона. Законодателя е приел, че неизпълнение за полагане на грижи и недаване на издръжка е поведение, което попада във фактическия състав на чл. 132, ал.1, т. 2 от СК. В процесния случай стриктно изпълнява задължението си и
изплаща ежемесечно издръжка на детето.
Счита, че неполагането на грижи за детето не сочи на негово противоправно поведение, което не е основание за лищаването му от родителски права.
Следва да се има предвид, че от няколко години живее на семейни начала с В. М. Й. и детето й. През месец 08.2020 година сключили брак с В. М. Й. и на 05.02.2021 година им се родил син П. П. Р.. В уверение на което прилага Удостоверение за раждане №. **********/09.02.2021 година, издадено от Община М..
По иска с правно основание чл. 127а. ал. 2 във връзка с ал. 1 от СК, предявен при условията за евентуалност.
Счита иска за изцяло неоснователен. Съдът следва да има предвид, факта, че ищцата не го е потърсила нито веднъж през всичките тези години с искане за негово съгласие детето да пътува в чужбина, както и да му бъде издаден задграничен паспорт.
Счита, че въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите.
Заявява, че ищцата не е поискала от нето съгласие за пътуване на детето Р. П. Р. в чужбина с майката или с нейните родители.
Въпреки, че счита иска за неоснователен, тъй като никога не се е противопоставял детето да пътува, с настоящия отговор заявява, че ДАВА СЪГЛАСИЕТО СИ детето Р. П. Р., с ЕГН xxxxxxxxxx да пътува с майка си или нейните родители в чужбина, както и на детето Р. Пламнов Р., с ЕГН xxxxxxxxxx да се издаде задграничен паспорт.
Моли съда да постанови решение, с което да се уважите иска по чл. 127а от СК, като разрешението за пътуването да бъде до навършване на 18 години на детето, както и издадения задграничен паспорт също до навършване на 18 години на детето.
Моли съда да има предвид, че е адресно регистриран на посочения в исковата молба адрес от много години, като живее реално там. Освен това, телефона на който отговаря и който ищцата знае го има от 20 години и е активен, като на този номер ищцата е пращала и есемеси и е могла да го информира по всяко време за исканото съгласие от негова страна. Доказателства за такова искане и отказ от негова страна не са представени, като няма и такива твърдения в исковата молба.
Моли съда при постановяване на своя съдебен акт да има предвид факта, че не е дал повод за завеждане на делото и да не уважава направеното искане за присъждане на разноски по делото.
Моли да му се присъдят и всички направени разноски в настоящото производство.
Дирекция „Социално подпомагане” М. представя писмено становище.
Районна прокуратура М. взема становище.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискани са и приложени гражданско дело №. 111 по описа за 2015 година на Окръжен съд М. и гражданско дело №. 220 по описа за 2018 година на Районен съд М..
В първото насрочено открито съдебно заседание от 20.05.2021 година процесуалния представител на ищцата оттегли иска по чл.132 ал.1 т.2 от СК и производството по гражданско дело №. 102 по описа за 2021 година на Районен съд М. по отношение на този иск е прекратено.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Няма спор между страните, предвид данните от представеното Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №. 0271 от 26.05.2015 година, че на 22.05.2015 година е роден Р., от майка Р.П.Р. и баща – П.Р.И.. Упражняването на родителските права по отношение на роденото от дете от съвместното съпружеско съжителство на страните, са предоставени на майката, при която и то живее. Съгласно Решение на Окръжен съд М. по гражданско дело №. 111 по описа за 2015 година е определен режима на лични контакти с бащата и месечната издръжка, в размер на 100.00 лв., считано от 22.05.2015 година до настъпване на причини или условия за нейното изменение или прекратяване.
По гражданско дело №. 220 по описа за 2018 година, с Решение №. 321 от 22.05.2018 година е изменен размера на присъдената месечна издръжка с Решение №. 90 от 11.01.2016 г. по гражданско дело №. 111/2015 г. по описа на Окръжен Съд - М. за малолетното дете: Р. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx, като е завишена от 100.00 лв. на 180.00 лв. (Сто и осемдесет лева), поради което и е осъден П.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАЩА на Р.П.Р., ЕГН xxxxxxxxxx xxx, като майка и законен представител на Р. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лв. (сто и осемдесет лева), считано от 24.01.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера и.
Направено е искане относно разрешаване въпрос, свързан с пътувания на дете в чужбина и издаването на необходимите документи за това, поради непостигнато общо съгласие на родителите. Функцията "даване на съгласие" за издаване на международен паспорт и напускане на страната на дете, е елемент от законната представителна власт на родителите, т.е. изразява упражняване на едно конкретно родителско право. То се упражнява съвместно от двамата родители в писмена форма, освен, ако не става дума само за конкретно напускане на страната при наличие на вече издаден паспорт и двамата родители съвместно придружават детето, а не поотделно, в отклонение от общия принцип, изведен от правилото на чл. 123, ал.1 от СК, допускащ и поотделно упражняване на родителските права, дори и другият родител да не се противопоставя- това изискване произтича от лесния и ненуждаещ се от тълкуване прочит на разпоредбите на чл. 45 и чл. 76, т.9 от ЗБЛД . В тази връзка следва да се отчете, че е разрешен въпросът относно упражняването на родителските права спрямо детето, които са предоставени на майката и с оглед упражняването на тези права и непосредственото им осъществяване, даването на това разрешение би било в интерес на детето, в съответствие с правата му, гарантирани от чл. 35 от Конституцията на РБ и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Р. Б. е страна. Наред с това, за да е възможно пътуването на детето в страните, членки на ЕС, е необходимо същото да може да пътува в чужбина и да има паспорт. Без административни пречки, да напуска пределите на страната, с цел пътуване в страните на ЕС, като е дадено от бащата - ответник съгласие за това, което в случая е направено, но е заявено също така, че предявеният иск следва да бъде уважен. Предвид на това съдът счита, че родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права спрямо детето, не може да бъде ограничен да изведе извън страната със себе си малолетното дете и да упражнява тези права. Свободата на детето да пътува с родителя следва да търпи само разумни ограничения, предписани от националния закон и необходими в обществен интерес и за закрила на детето. Трайна е практиката на ВКС, че при нужда на детето да пътува в чужбина и при разногласие между родителите за това, съдът може да разреши конкретни пътувания, за определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави. Искането на ищцата в настоящият случай е да се разреши на детето да напуска пределите на страната и да пътува и пребивава в държави - членки на Е. с. и извън него, което не бе оспорено от ответника.
Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родителите във връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена в закона /в чл. 127а ал. 2 СК/ намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната страна. В случая ограничението е с цел защита на правата и свободите на детето. Изводът за пропорционалността на намесата, докладчикът обосновава със значимостта на интереса на детето, който трябва да бъде защитен - правото му на свободно предвижване, правото да пътува и опознава различни светове, народи и култури, правото да опита да постигне мечтата си, да живее пълноценно и спокойно, в избраната среда. Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет и възможностите на майката, в проява на безотговорност, нито съзира вероятност тя да вземе решения и да извършва действия, които не са в интерес на детето. Освен това едва ли би могла да го отведе на опасно за него място. В съвременния свят сигурността е под съмнение навсякъде, а в хода на цялото производство се установи, че майката има намерение да предостави среда за Р., в която да живее, учи и има своите приятели и интереси, а и възможност да пътува и открива нови, различни страни и култури. Освен това родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, освен че е отговорен в по-голяма степен от другия родител относно възпитанието, отглеждането, образованието, изграждането на навици, ценности и правилни насоки в ежедневния живот, е длъжен с цялата си отговорност да подходи и да осигури защитата на най-добрия интерес на детето си. Не без значение е обстоятелството, че желанието на майката да пътува до страни, членки на ЕС и няма риск за детето. Българската държава, поради членството си в общността може да гарантира контрол върху действията на родителя, както и изпълнението на собствените си решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Установено е по делото, на база събраните в хода на производството писмени доказателства, а и от социалния доклад, че майката е отговорен и съзнателен родител, загрижена е за физическо и психическо здраве, развитие и израстване на детето си. Установи се също така, че има изградено силна емоционална връзка между майката и детето, основаваща се на взаимна обич и привързаност.
В случая, тъй като намерението и възможностите за пътувания извън пределите на Р. Б. са налице, а ответника – баща на малолетното дете Р. в отговора и представеното становище се изрази по искането да се снабди ищцата с необходимите документи за издаване на паспорт за детето и възможността да пътува извън пределите на страната, без дадено от бащата - ответник съгласие, с нея или с нейните родители, баба и дядо по майчина линия. Това напускане на страната е оправдано, за което е необходимо издаване на такива документи и трябва да бъде подчинено на преодоляното с настоящото съдебно решение не дадено съгласие от бащата. В този смисъл съдът постановява своя акт на спорна съдебна администрация.
В аспекта на тези констатации съдът подложи на обсъждане правната норма, относима в конкретния казус, а именно тази на чл. 127а от СК. Съобразно цитираната разпоредба въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това се решават по общо съгласие на родителите. Когато те, родителите, не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В тази връзка, безспорно компетентен да реши спора, възникнал между родителите на малолетния Р., изразяващ се в несъгласието на бащата детето да пътува в чужбина и за това да му бъдат издадени необходимите лични документи, е районен съд М.. Докладчикът по делото счита, че в интерес на детето е да пътува с майка си или нейните родители извън територията на Р. Б., да придобива нови впечатления, знания и така да разширява своя мироглед. Конституцията на Р. Б. е прогласила правото на свободно предвижване на българските граждани, както и правото на свободно предвижване е гарантирано и от приложимия у нас Договор за Е. с..
Разпоредбата на чл. 127а от СК не съдържа конкретно предписани критерии, които да служат за ръководно начало на съдебната преценка, освен това отсъства единна съдебна практика по приложението на тази относима правна норма/ вероятно поради сравнително не дългия период на нейното приложение - ДВ. бр. 100/21.12.2010 г./. Но съществуват общи принципни критерии, залегнали в Семейния кодекс, които последователно следва да бъдат съобразявани в това производство. Такъв общозначим критерий е например правната рамка, в която могат да бъдат упражнявани родителските права. Детето не следва абсолютно родителя, комуто са възложени за упражняване родителските права. Т.е. родителят, комуто е възложено упражняването на родителските права по отношение на детето, може да взема самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да бъдат вземани и от двамата родители. Въпросът отразен в разпоредбата на чл. 127а от СК е от характера на тези въпроси, решенията по които следва да бъдат вземани и от двамата родители и при това при всеки конкретен повод. Този извод се налага от буквалния прочит на разпоредбата на ал.1 на чл. 127а от СК, съгласно която въпросът за пътуването на дете следва да бъде решен и от двамата родители.
В тази връзка и отчитайки в най-голяма степен интересите на самото дете, съдът следва да уважи направените искания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на Р.П.Р., ЕГН xxxxxxЗ212, с постоянен адрес:xxx да се снабди с необходимите документи за издаване паспорт на Р. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx само по искане на майката Р.П.Р., ЕГН xxxxxxЗ212, без участието на бащата П.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx, както и да получи същия.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата П.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx, детето Р. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx, да напуска пределите на Р. Б. и да пътува без ограничение в страните, членки на Е. с., без участието на бащата П.Р.И., ЕГН xxxxxxxxxx и придружавано от майка си Р.П.Р., ЕГН xxxxxxЗ212 или от нейните родители: И. Е. П., ЕГН xxxxxxxxxx и П. Р. П., ЕГН xxxxxxxxxx, за срок до навършване на 18 годишна възраст на Р. П. Р., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx.
ОСЪЖДА П.Р.И., ЕГН xxxxxxЗ280, с постоянен адрес:xxx, ДА ЗАПЛАТИ на Р.П.Р., ЕГН xxxxxxЗ212, с постоянен адрес:xxx, сумата от 225.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар относно уважената част от исковете и 33.60 лв. за изплатената държавна такса – разноски в производството.
ОСЪЖДА Р.П.Р., ЕГН xxxxxxЗ212, с постоянен адрес:xxx, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.И., ЕГН xxxxxxЗ280, с постоянен адрес:xxx, сумата от 180.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.