Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2019
г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и втори май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр.
дело № 5517/19
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 ал.1, т.7 ГПК. СГС е сезиран с жалба от Столична Община срещу отказа
на ЧСИ А.Б.да намали размера на адв.възнаграждение на взискателя по изп.дело N 20198500400006 до минималния размер от 200 лв. Според жалбоподателя
постановлението за разноски на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото изп.дело
е с ниска правна и фактическа сложност, а по изп.дело на са извършени никакви
изп.действия с цел удовлетворяване на вземането. Процесуалният представител на
взискателя е подал единствено молба за образуване на изп.дело, поради което в тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат
само разноските за образуване на изп.дело. Иска се да се отмени обжалваното
постановление за разноски и да се намали адв.възнаграждение на взискателя до
минималния размер от 200 лв. – за образуване на изп.дело.
Ответникът по жалбата /взискател в
изпълнението/ „Г.ВХБ“ ЕООД е подал възражение, в което оспорва жалбата с
довода, че с извършеното от длъжника жалбоподател плащане е признал дължимостта
на разноските по изпълнението. Освен това минималният размер на
адв.възнаграждението по изпълнението възлиза на 350 лв., колкото са приети от
съдебния изпълнител, защото за образуване на изп.дело минималният размер е 200
лв., а за представителство по изпълнението е 150 лв.
Представени са мотивите на
съдебния изпълнител, в които се сочи, че
пълномощникът на взискателя освен подаване на молбата за образуване на изп.дело
го е овластил по реда на чл.18 ЗЧСИ, а по изп.дело са извършени многобройни
действия, възложени на съдебния изпълнител от адвоката на взискателя.
Изп.дело N 20198500400006 на ЧСИ А.Б.е образувано по молба на„Г.ВХБ“
ЕООД въз основа на изп.лист от 23.03.2017 г. на СРС, 60 с-в, по
гр.дело N 11515/2013 г., с който длъжникът Столична Общника е осъден да заплати сумата от 200 лв.
С молбата е посочен начин на
изпълнение „запор” върху банковите сметки на длъжника, а съдебният изпълнител е
овластен с правата по чл.18 ЗЧСИ.
На 10.01.2019 г. е получена от длъжника
поканата за доброволно изпълнение, в която е обективирано постановлението на
съдебния изпълнител за разноски, в което е включена сумата от 350 лв. –
разноски в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение.
На 11.01.2019 г. „О.Б.“ АД е получила запорното
съобщение на съдебния изпълнител.
С писмо от 18.01.2019 г. „О.Б.“
АД е уведомила съдебния изпълнител, че на 10.01.2019 г. е превела по негова
сметка сумата по запорното съобщение.
На 24.01.2019 г. съдебният
изпълнител е вдигнал наложения запор.
На 24.01.2019 г. съдебният изпълнител е отказал да намали поради
прекомерност адв.възнаграждение на взискателя.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на производството пред съда е
постановление за разноски в изпълнението.
Според съда постановлението за разноски на
съдебния изпълнител е незаконосъобразно. Това е така, защото единственото
извършено от процесуалния представител на взискателя действие по изпълнението
се изразява в подаването на молбата за образуване на изпълнително дело, в която
е посочен изпълнителен способ – запор, а вземането по изп.лист е било погасено на
10.01.2019 г. - преди изтичане на срока
за доброволно изпълнение.
В молбата за образуване на изпълнително дело
взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ – запор върху банкови сметки на длъжника, но посочването на начин на изпълнение представлява част и е задължително съдържание на молбата за образуване на изпълнителното дело - чл. 426 ал. 2 ГПК. Следователно за посочването в молбата на изпълнителен способ
не се дължи отделно адв.възнаграждение от това за образуването на изп.дело, ако
не са сторени изпълнителни действия с цел удовлетворение дълга на взискателя.
Дългът
по изпълнителния лист е погасен изцяло на 10.01.2019 г. - преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, поради което в
тежест на длъжника по изпълнението следва да се възложат разноски за адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, защото дългът не е погасен след изтичане на срока
за доброволно изпълнение в резултат на осъществени изпълнителни способи.
На взискателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, когато дългът е погасен преди изтичане на срока за
доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени след този срок
изпълнителни способи. В случая след изтичане на срока за доброволно изпълнение
не са били предприети спрямо имуществото на длъжника принудителни действия, тъй
като дългът е погасен, поради което няма основание в тежест на длъжника да се
възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Следва да се спомене, че с поканата за
образуване на изпълнително дело взискателят е овластил и възложил на съдебния изпълнител по реда на чл.18 ал.1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнение. Това обстоятелство също подкрепя извода,
че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размера,
предвиден в Наредба N 1 от 09.07.2004 г. – само за образуване на изпълнително дело.
Следва да се отбележи, че в приложения към
молбата за образуване на изпълнително дело договор за правна защита и съдействие не само не е уговорен конкретен
размер на възнаграждението за адвокат на взискателя, но и липсват данни реално
да е платено адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче с жалбата се
атакува отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение до
минималния размер за образуване на изпълнително дело, съдът не разполага с
правомощието да отмени изцяло приетите съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя.
С оглед на изложеното съдът намира, че
постановлението за разноски следва да се отмени и да се намали
адв.възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв. – за
образуване на изп.дело - чл.10, т.1 Наредба от 09.07.2004 г. Причината за
образуване на делото е незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, а не
поведението на взискателя, поради което в настоящето производство не следва да
се присъждат съдебни разноски в полза на жалбоподателя.
Извън предмета на настоящето производство е
размерът на таксите по т.26 ТТРЗЧСИ, защото обжалваният акт на съдебния изпълнител
от 24.01.2019 г. не съдържа произнасяне по таксите. С обжалвания акт съдебният
изпълнител е отказал да намали поради прекомерност адв.възнаграждение, което това
негово действие определя и предмета на настоящето производство. След
произнасянето на съда няма пречка длъжникът да направи искане до съдебния
изпълнител за преизчисление на таксите.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението за разноски от 24.01.2019 г. на ЧСИ А.Б.по изп.дело N 20198500400006, с което е отказал да намали
поради прекомерност размера на възнаграждението за адвокат на взискателя, и
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК до размера от 200 лв. възнаграждението за
адвокат на взискателя „Г.ВХБ“ ЕООД, възложено като дължими разноски в тежест на
длъжника Столична Община по изп.дело N 20198500400006 на ЧСИ А.Б..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.