Решение по дело №506/2014 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 435
Дата: 3 декември 2014 г. (в сила от 29 април 2015 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20143200100506
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               

               

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 435

                                             гр. Добрич, 03.12.2014г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На единадесети ноември                                     година 2014

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        

 

Секретар П.П.

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело                    номер 506             по описа за 2014 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на В.Г.К. от гр.Г.Т. срещу Р.Г.Д. също от гр.Г.Т.. В исковата молба е изложено, че на 18.06.2010г. с нотариален акт №* т.* рег.№2431 д.№535/2010г. на нотариус с рег.№313 и район на действие ГТРС страните сключили договор, съгласно който ищецът продал на ответницата за цена 31 800 лева шест /описани в акта и исковата молба/ недвижими имота, като ищецът си запазил пожизнено правото на ползване върху тях. Посоченото в нотариалния акт обаче не отговаряло на истината. Обяснено е, че страните живяли на съпружески начала от преди сключване на договора; ищецът бил в лошо здравословно състояние, нямал близки роднини, които да се грижат за него, но имал нужда от грижи. За да си осигури необходимите му грижи и при даденото от ответницата обещание да се грижи за него до края на живота му ищецът й прехвърлил имотите. Така според исковата молба страните в действителност сключили договор за прехвърляне на имотите срещу задължение на ответницата за гледане и издръжка на ищеца, а оформили същия като покупко-продажба привидно, с цел да осуетят евентуални бъдещи имуществени спорове с родственици на ищеца.

Няколко месеца след сключване на договора ответницата започнала да отсъства от дома, преустановила грижите си за ищеца и не след дълго напуснала общото жилище.

С оглед изложеното ищецът иска: 1. Да бъде обявен за нищожен сключения между него като продавач и ответницата като купувач договор за покупко-продажба на шест недвижими имота за цена 31 800 лева, обективиран в нотариален акт №* т.* рег.№2431 д.№535/2010г. на нотариус с рег.№313 и район на действие ГТРС – като привидно сключен и прикриващ договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за идръжка и гледане; 2. За разваляне на прикрития договор поради неизпълнение задължението на ответницата за гледане и издръжка на ищеца.

Ответницата оспорва исковете. Твърди, че действително сключеният между нея и ищеца договор е този, който е обективиран в нотариалния акт, а именно за покупко-продажба на имотите. Счита, че липсва обосновава причина да се твърди и приеме, че двамата ще постигнат едно съгласие, а в нотариалния акт ще го прикрият зад друго привидно такова.

Евентуално, ако все пак се приеме, че договорът за покупко-продажба наистина е привиден и между страните е налице прикрит договор за издръжка и гледане – ответницата твърди, че е изпълнила и това. Живяла с ищеца на съпружески начала и по всякакъв начин се грижила за него, осигурявала и необходимите продукти. Вършила това до момента, в който ищецът, подстрекаван от свои родственици, я отстранил от дома им, но след това тя пък му предлжила паричен еквивалент на задължението си.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

На 18.06.2010г. с нотариален акт №* т.* рег.№2431 д.№535/2010г. на нотариус с рег.№313 и район на действие ГТРС е сключен договор, с който ищецът В.Г.К. прехвърлил на ответницата Р.Г.Д. правото на собственост върху следните недвижими имоти: 1. Имот  в гр.Г.Т., ул.”О.”№2, представляващ дворно място с площ 1 075кв.м., УПИ *** и УПИ *** в кв.64 по плана на града, ведно с построените в УПИ *** полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ 120кв.м. и второстепенна сграда с площ 31 кв.м., 2. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 19.400дка в землището на с.И., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, 3. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 11.250дка в землището на с.И., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, 4. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 29.500дка в землището на с.И., имот №*** по картата на възстановената собственост, 5. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 60дка в землището на с.С., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, и 6. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 20.00дка в землището на с.С., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост.

Съгласно обективираното  нотариалния акт постигнатото между страните съгласие е за покупко-продажба и прехвърляне собствеността върху имотите при насрещно задължение на ответницата да заплати на ищеца цена от 31 800 лева.

По делото са приети обяснения на ответницата, дадени по повод проверка по преписка №159/13 на РПГТ, в които същата е посочила: „Въпросните имоти ми ги прехвърли за това, че аз поемам задължението да го гледам и да се грижа него, но той си запази пожизненото право за ползване”. В същия смисъл са и дадените от ответницата в съдебно заседание обяснения: „Не сме се разбирали пари да му давам.... Прехвърли ми имотите, защото да го гледам.... Уговорката беше да го гледам и да стоя при него.”.

Или по делото са налице извънсъдебно и съдебно признание на неизгодния за ответницата и иначе отричан в принципната й позиция по делото факт, че двамата с ищеца са се разбрали той да й прехвърли имотите, срещу което тя да го гледа и да се грижи за него, а не, както е обективирано в нотариалния акт, да му заплати цена в пари. Налице е съвпадане на твърденията на ищеца с обясненията на ответницата, от което следва, че страните са постигнали съгласие ищецът да прехвърли имотите си на ответницата срещу нейно насрещно задължение, касателно което обаче съгласието им не е за цена, а  за насрещни грижи от нейна спрямо прехвърлителя. Следователно обективираният в нотариалния акт договор за покупко-продажба е привидно сключен и прикрива договор за прехвърляне на имотите срещу задължение за гледане на прехвърлителя. В съответствие с чл.26 ал.2 от ЗЗД привидният договор е нищожен и искът за прогласяването му за такъв като основателен следва да бъде удовлетворен.

Нищожният привиден договор не поражда действие, но съобразно чл.17 ал.1 от ЗЗД прикритият договор за прехвърляне на имотите срещу задължение на ответницата да гледа прехвърлителя, като сключен в изискуемата форма, е валиден и обвързва страните по него. По силата на прикрития договор ответницата е имала задължение да полага всички необходими за ищеца грижи. Следва да се подчертае, че задължението на ответницата по прикрития договор се изчерпва само с полагането на грижи за прехвърлителя. По делото липсват доказателства насрещното задължение на ответницата по прикрития договор да включва и даването на издръжка на прехвърлителя.

Няма спор, че още преди сключване на договора и известен период след това страните живяли заедно в дома на ищеца. От гласните доказателства и дадените от ищеца в съдебно заседание обяснения се установява, че, противно на посоченото в исковата молба, след сключване на договора страните били заедно не няколко месеца, а повече от година, и не ответницата сама напуснала дома на ищеца, а той я изгонил.

Свидетелката В. Д. П. е братовчедка на ищеца, и при положение, че той няма съпруга и роднини по права линия, свидетелката е евентуално заинтересована от възвръщането на прехвърлените от него имоти в патримониума му. Ето защо изнесеното от нея не може да се възприеме за безпристрастно. То е и недостоверно, защото докато страните живяли заедно свидетелката не е контактувала с тях и не е посещавала дома им, следователно тя няма преки впечатления за отношенията им и за това дали и как ответницата се е грижила за ищеца, а показанията й по този въпрос са въз основа на споделеното й от ищеца. При това споделянето е след раздялата на страните, когато явно отношенията им са били влошени. В тази връзка и личните й констатациии за занемарено и разхвърляно жилище и неугледен външен вид на ищеца са от посещението в дома му, случило се след като той вече е бил изгонил ответницата. Останалите свидетелки П.П.С., Р.Г.М. и Я.Г.П. са трети, напълно незаинтересовани от изхода на спора лица, и имат преки лични впечатления от обстоятелствата, които изнасят. И трите свидетелки са единодушни, че докато живяли заедно страните са били в много добри отношения. С усилията на ответницата домът на ищеца, в който двамата живяли, бил обновен и поддържан. Ищецът изглеждал много добре, спретнат, обгрижен, доволен и редовно се хвалел с ответницата. При нужда от медицинска помощ ответницата го придружавала при личния лекар /това се признава и от ищеца/. Установява се още, че по някое време след сключване на договора ответницата започнала работа. Според ангажираната от ищеца свидетелка М. тогава ответницата занемарила грижите си към него, започнала да не се прибира вкъщи веднага след работа, да закъснява с часове, което породило недоволство и оплакване от негова страна пред свидетелката. Такива сведения в показанията на другите две свидетелки не се съдържат. Напротив – свидетелката Петрова работила заедно с ответницата и ходела да я взима за работа, при което ищецът изразявал недоволство от работенето на ответницата, но не по причина, че това я възпрепятства да го обгрижва и тя закъснява вечер, а по причина на разтревоженост и загриженост за нейното, на ответницата здраве. С оглед на това и при липсата на други сведения, подкрепящи показанията на свидетелката М., следва да се приеме, че ответницата не е занемарила грижите си за ищеца. По същата причина не следва да се приеме, че ответницата е имала лошо и обидно отношение към ищеца. Свидетелката М. чула обидни думи на ответницата към ищеца. Това станало като свидетелката била на улицата, а страните вътре в къщата, което е трудно да се възприеме при каквато и да било сила на изричане или извикване на обидите, а и не се установява в показанията на другите две свидетелки, вкл. в тези на Петрова, която, след като е ходела на работа с ответницата, явно е контактувала ежедневно със страните. В съдебно заседание ищецът въвел твърдение, че ответницата го крадяла. Такова оплакване той споделил единствено на братовчедка си, свидетелката П. и, както вече се посочи, след като се разделил с ответницата. Иначе всички свидетели изнасят, че и двете страни им споделяли, че ответницата е искала и ищецът  е давал на нея и на нейни родственици парични суми, което твърде възможно в един момент да не му се е харесвало, но то не означава, че ответницата го е крадяла.

В обобщение на изложеното се налага, че в продължение на повече от година след сключване на договора ответницата напълно е изпълнявала задълженията си, като изцяло и адекватно на нуждите му е обгрижвала ищеца и не е осъществявала поведение, несъвместимо с морално-етичната страна на договора, изискващ добро и уважително отношение на приобретателя към прехвърлителя. Следователно не е била налице обективна причина, свързана с неизпълнение в каквато и да било форма на договорните задължения на ответницата, ищецът да я изгони от дома си.

Няма спор, че от този момент ответницата не се е грижила за него, като от обясненията на ищеца в съдебно заседание се установява, че той не я допуска и не би я допуснал в дома си да го обгрижи, защото тя го крадяла. Такива действия на ответницата не са доказани. Следователно преустановяването на грижите на ответницата към ищеца и неполагането на такива след раздялата им не е по нейна вина. Ответницата е поставена в невъзможност да изпълнява задълженията си по договора поради отказа на ищеца да й съдейства, който отказ е неоправдан. Верно е, че и ответницата не му е предоставила паричен еквивалент на задължението си, но тя и не е била длъжна в този смисъл. Обратно застъпеното от ищеца становище е неоснователно, защото, както се установи, ответницата няма задължение по договора за издръжка на прехвърлителя, което задължение при отказ на кредитора да приеме натуралното му изпълнение винаги може и следва да се трансформира от длъжника в паричния му еквивалент. В случая единственото договорно задължение на ответницата е за полагане на грижи спрямо ищеца; това задължение може да бъде изпълнявано само в натура и не подлежи на трансформиране в пари. Отказът на кредитора да приеме изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи води до неговото погасяване. По този въпрос е налице задължителна практика по чл.290 от ГПК /решение №494/16.11.2011г. по гр.д.№642/2011г. на ІV ГО на ВКС, решение №82/05.04.2011г. по гр.д.№1313/2009г. на ІV ГО на ВКС, решение №169/19.07.2013г. по гр.д.№1210/2012г. на ІІІ ГО на ВКС/.

От изложеното следва, че не са налице условията по чл.87 ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЗД за разваляне на прикрития договор между страните за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение на ответницата за гледане на ищеца, защото задължението на ответницата е погасено. Искът за разваляне на договора е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед резултата от спора и на осн.чл.78 ал.1 и 3 от ГПК всяка от страните има право на съразмерна част от сторените от нея разноски по водене на делото. Така ищецът следва да получи от ответницата 1 647.65 лева, а ответницата от ищеца – 1 325 лева.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният на 18.06.2010г. с нотариален акт №* т.* рег.№2431 д.№535/2010г. на нотариус с рег.№313 и район на действие ГТРС договор, с който В.Г.К.  с ЕГН ****** 7946 от гр.Г.Т., ул.”О.”№2, продал на Р.Г.Д. с ЕГН ********** ***, за цена от 31 800 лева следните недвижими имоти: 1. Имот  в гр.Г.Т., ул.”О.”№2, представляващ дворно място с площ 1 075кв.м., УПИ *** и УПИ *** в кв.64 по плана на града, ведно с построените в УПИ *** полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ 120кв.м. и второстепенна сграда с площ 31 кв.м., 2. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 19.400дка в землището на с.И., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, 3. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 11.250дка в землището на с.И., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, 4. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 29.500дка в землището на с.И., имот №*** по картата на възстановената собственост, 5. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 60дка в землището на с.С., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, и 6. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 20.00дка в землището на с.С., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост – е нищожен като привидно сключен и прикриващ договор за прехвърляне на имотите срещу задължение на приобретателката за гледане на прехвърлителя.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.К.  с ЕГН ****** 7946 от гр.Г.Т., ул.”О.”№2, срещу Р.Г.Д. с ЕГН ********** ***, иск за разваляне на сключения на 18.06.2010г. с нотариален акт №* т.* рег.№2431 д.№535/2010г. на нотариус с рег.№313 и район на действие ГТРС прикрит договор, с който ищецът прехвърлил на ответницата срещу поето от нея задължение да го гледа следните недвижими имоти: 1. Имот  в гр.Г.Т., ул.”О.”№2, представляващ дворно място с площ 1 075кв.м., УПИ *** и УПИ *** в кв.64 по плана на града, ведно с построените в УПИ *** полумасивна едноетажна жилищна сграда с площ 120кв.м. и второстепенна сграда с площ 31 кв.м., 2. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 19.400дка в землището на с.И., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, 3. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 11.250дка в землището на с.И., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, 4. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 29.500дка в землището на с.И., имот №*** по картата на възстановената собственост, 5. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 60дка в землището на с.С., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост, и 6. Имот с начин на трайно ползване нива с площ 20.00дка в землището на с.С., общ.Г.Т., имот №*** по картата на възстановената собственост.

ОСЪЖДА В.Г.К.  с ЕГН ****** 7946 от гр.Г.Т., ул.”О.”№2, да заплати на  Р.Г.Д. с ЕГН ********** ***, сумата 1 325 лева – съразмерна част от разноските й за водене на делото.

ОСЪЖДА Р.Г.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на В.Г.К.  с ЕГН ****** 7946 от гр.Г.Т., ул.”О.”№2, сумата 1 647.65 лева – съразмерна част от разноските му за водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: