Р Е Ш Е Н И Е
№ 1856
гр.Пловдив, 15.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-
ти състав, в публично
съдебно заседание на трети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря: Тихомира Калчева
като разгледа АНД №
3098/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти наказателен
състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод на депозирана
жалба от „Сън Лайт Електра“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу наказателно
постановление № 412416-F433768 от 25.02.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“
към ТД на НАП- Пловдив, с което на основание чл. 179, ал.1, предл. „четвърто“
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „Сън Лайт Електра“ ЕООД,
ЕИК: ********* е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 500 / петстотин /лева, за нарушаване състава на чл. 125 ал.5, вр. ал.
1 ЗДДС.
В жалбата се поддържа, че декларация
за дължимия ДДС за месец септември 2018г. е подадена по електронен път още на
12.10.2018г., но поради технически проблем, не е получена в ТД на НАП- Пловдив
своевременно. Изтъква се, че веднага след като е установено, че декларацията не
е получена, е изпратена повторно такава в ТД на НАП- Пловдив. Акцентира се
върху обстоятелството, че дължимият ДДС за месец септември 2018г. в размер на
476, 28 лв. е своевременно заплатен още на дата 12.10.2018г. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено предвид маловажността на
случая.
В проведено открито съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – редовно
призована, изпраща представител в лицето на юрк. Ф.. Излага становище по
съществото на спора като сочи, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процедурните правила и правилно, на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 500 лв. Изтъква, че
процесният случай не следва да бъде определен като маловажен, тъй като за
същото нарушение, спрямо дружеството- жалбоподател е издадена Резолюция за
освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на
предупреждение. Предвид това, би било недопустимо дружеството повторно да не бъде
санкционирано за извършено от него нарушение. Моли се, атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено в своята цялост.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал. 2 ЗАНН срок, произтича
от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване пред съд.
Разгледана по същество, жалбата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 16.10.2018 г. свидетелката В.Н.
извършила служебна проверка на дружеството „Сън Лайт Електра“ ЕООД, ЕИК:
*********, което било регистрирано по ЗДДС. При проверката се установило, че
същото не е подало в законоустановения срок – до 15.10.2018 г. вкл., справка –
декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив, за данъчен период
01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. Справка – декларация по реда на чл. 125 ЗДДС била
подадена по електронен път на 24.10.2018 г. в ТД на НАП- Пловдив , като й бил
отреден вх. № 16003763651/ 24.10.2018 г.
Предвид така установеното,
свидетелката Н. поканила управителя на дружеството-жалбоподател да се яви в ТД
на НАП- Пловдив за съставяне на АУАН. На дата 29.10.2018г., се явил надлежно
упълномощен представител на дружеството ( с нотариално заверено пълномощно,
рег. № 1879 на Г. Й.- ****), като в негово присъствие бил съставен АУАН с бл. №
F433768/ 29.10.2018г.
АУАН бил предявен на пълномощника, същият се запознал със съдържанието му и го
подписал без възражения.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.Н..
Съдът кредитира показанията на
свидетелката изцяло като счита, че те са логически последователни, безпротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и
възприета фактическа обстановка се потвърждава и от приетите по надлежен ред писмени
доказателства– АУАН № F433768/ 29.10.2018 г.; Резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност с оправено предупреждение № 365806-F39878/19.10.2018 г.; АУАН № F433768/29.10.2018 г. и Нотариално
заверено пълномощно, рег. № 1879 на Г. Й.- Нотариус с район на действие РС-
Първомай.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на административно наказание на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и
не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от
съставяне на акта, да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи
до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушението
и неговият автор са установени на дата 16.10.2018г., АУАН е съставен на
29.10.2018г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 25.02.2019г.
Настоящият съдебен състав счита за
нужно да поясни следното: в атакуваното наказателно постановление е посочено,
че срокът за подаване на декларацията по чл. 125 ЗДДС за отчетен период
01.09.2018г.- 30.09.2018г. е до 15.10.2018г. включително. Както
актосъставителят, така и наказващият орган съвсем правилно са съобразили, че
дата 14.10.2018г. ( тъй като според чл. 125, ал. 5 ЗДДС, декларации се подават
до 14- то число на месеца, следващ отчетния период) е почивен ден- неделя.
Тоест, крайният срок за депозиране на декларацията е първият работен ден,
следващ почивния, а именно- 15.10.2018г.
Съдът счита следното по правните аспекти на казуса:
Съобразно нормата на чл. 125 ал.
5 ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице
подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС, до 14-о число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят.
В настоящия случай, от изложената
фактическа обстановка безспорно се установи, че дружеството-жалбоподател не е
подало посочената справка- декларация в срок от 15.10.2018 г. включително, за
отчетния период 01.09.2018 г. – 30.09.2018 г. в ТД на НАП Пловдив. Всъщност, това
обстоятелство не се оспорва и от самото дружество жалбоподател, като в жалбата
изрично е посочено, че първоначалното подаване на декларацията по ел. път е
било неуспешно. Тоест, считано от 16.10.2018г. дружеството- жалбоподател е
консумирало състава на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС.
Съдът счита за нужно да посочи и
че дружеството- жалбоподател несъмнено е правен субект, адресат на задължението
да подаде справка декларация по смисъла на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС предписва изключение от това задължение, но
само за случаите по чл. 159б ЗДДС. Това са лица, предоставящи далекосъобщителни
услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по
електронен път, които са регистрирани по раздел IV от
ЗДДС. Процесното дружество- жалбоподател не попада сред тези случаи, предвид
което е следвало да подаде справка- декларация в срока по чл. 125, ал. 5 ЗДДС.
Предвид гореизложеното, то
несъмнено се установява, че дружеството- жалбоподател е осъществило в своето
единство всички съставомерни от обективна страна признаци на състава на чл. 125
ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС.
По размера на наложената имуществена санкция.
Съвсем правилно, на основание чл. 179 ал.1
предл. „четвърто“ ЗДДС, на дружеството- жалбоподател е наложена и имуществена
санкция в минимален размер- 500 лева. Коректно
административнонаказващият орган е преценил, че в случая не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства и определената санкция следва да бъде
минимално предвидената в закона за този вид нарушение.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Дори напротив- от представените по
делото писмени доказателства се установява, че по отношение на
дружеството-жалбоподател е било започнало административнонаказателно
производство за нарушение от същия вид, но за друг период ( 01.06.2018г.-
30.06.2018г.), което е приключило с Резолюция за
освобождаване от административнонаказателна отговорност с оправяне на
предупреждение № 365806- F39878/19.10.2018 г. С цитираната резолюция, „Сън Лайт Електра“ е
освободено от административнонаказателна отговорност и е предупредено, че при
повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно
наказание. Тоест, по отношение на жалбоподателя веднъж е приложена разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН, което обстоятелство само по себе си изключва възможността тя да
бъде приложена и втори път. Приемането на противното би означавало да се загуби
дисциплиниращият и превантивен характер на вече отправеното предупреждение и би
се стигнало до възможност нарушителят за втори път да избегне
административнонаказателната отговорност, за което опора в чл. 28 от ЗАНН не
може да се открие /в този смисъл и по
идентични казуси са постановени Решение
№ 1102 от 17.05.2019г. на Административен съд- Пловдив; Решение
№ 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 674 от 24.04.2017 г. по н. д. № 51 / 2017 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 154 от 25.01.2016 г. по н. д. № 3207 /
2015 г. на Административен съд – Пловдив /.
В настоящия случай
действително се установява, че нарушението е било отстранено и то в кратък
срок. Въпреки това съдът счита, че доколкото такова нарушение по отношение на
същия жалбоподател вече е било констатирано веднъж, като същият не е бил
наказан, то последващото му поведение, изразяващо се в повторно извършване на
същото административно нарушение (и то само три месеца след предходното
идентично нарушение), правилно, е било подведено отново под нормата на чл. 125 ал.5,
вр. ал. 1 ЗДДС, като този път му е определена санкция в минималния
законоустановен размер. По този начин в най-пълна степен ще се гарантира
спазването на задълженията на данъчнозадълженото лице за осъществяване на
неговата отчетност, като с оглед размера на наложената санкция, не се накърнява
принципът за пропорционалност.
Предвид
гореизложеното, като законосъобразно, атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 412416-F433768 от 25.02.2019
г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ към ТД на НАП- Пловдив, с което на
основание чл. 179, ал.1, предл. „четвърто“ от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на „Сън Лайт Електра“ ЕООД, ЕИК: ********* е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 500 / петстотин /лева, за
нарушаване състава на чл. 125, ал.5, вр. ал. 1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд- Пловдив, на касационните основания, разписани в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.
Вярно с оригинала.
Т.К.