О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№601 17.11.2021г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На седемнадесети ноември 2021г.
в закрито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Като разгледа
докладваното от съдия Драгнева частно административно дело №670 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 88
ал.3 от АПК, образувано по жалба на Р.С.С. против Решение №556/25.10.2021г на
Директор дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ град Пловдив, с
което на основание чл. 88 ал.1 т.3 от АПК вр. с §2 от ДОПК е оставена без
разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес, жалбата на С.
против РА №Р16002420008121-091-001/06.08.2021г. издаден от органи по приходите
при ТД на НАП Пловдив.
Решение №556/25.10.2021г е връчено по
електронен път на С. на 26.10.2021г, с указание за правото да бъде обжалвано в
7-дневен срок от връчването му, чрез директора на дирекция ОДОП Пловдив пред АС
Стара Загора. На 01.11.2021г в рамките на указания и законов 7-дневен срок е
упражнено правото на жалба по чл. 88 ал.3 от АПК вр. с §2 от ДОПК от лицето, за
което с решението е отречено правото на административен контрол за
законосъобразност/валидност/ на Ревизионния акт, който контрол е абсолютно
условие за съществуване на правото да се иска от съда отмяната му или
прогласяването на нищожността му. Ето защо жалбата е допустима.
Мотивите към обжалваното решение: С
Ревизионния акт е приключило ревизионно производство срещу С. с предмет данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно
осигуряване на самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2014г до
31.12.2014г. С РА №Р-16002420008121-091-001/06.08.2021г не са установени
задължения за данъци или осигурителни задължения, тъй като за процесния период
приходите на ревизираното лице превишават разходите, независимо, че не са
кредитирани като реално разполагаеми декларираните от лицето парични средства.
РА съдържа констатации за източника и размера на доходите и за размера на
разходите като аритметичната им съпоставка показва превишение на приходите. Мотивите и фактическите констатации в РА не
представляват предмет на самостоятелно обжалване по административен, съответно
и по съдебен ред. Евентуалното позоваване на влязъл в сила РА по други
производства не обуславя съществуване на правен интерес от неговото обжалване,
след като се него не се определят данъчни и осигурителни задължения. С
излагането на мотиви към РА не се засягат пряко права и не се нарушават
интереси на ревизираното лице.
С жалбата се твърди, че тези мотиви сочат
на неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспореното
решение на основание чл.88 ал.1 т.3 от АПК вр. с §2 от ДОПК, защото предмет на
обжалване може да бъде както целият ревизионен акт, така и отделни негови
части. Няма изрично ограничение за обжалване само на този РА, с който са
установени задължения или отговорности на ревизираното лице. Следователно
волята на законодателя е да допусне контрол и върху ревизионен акт, с който не
са установени задължения. От разпоредбата за съдържание на ревизионния акт –
чл.120 вр. с чл. 152 от ДОПК се налага извода, че правната норма не ограничава
правото на обжалване на РА само в частта му по чл.120 ал.1 т.6, но и по
отношение на частта му, в която се съдържат мотивите – чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК.
Следва разпоредбата на чл.152 от ДОПК да не се тълкува ограничително, а точно –
на обжалване подлежи ревизионния акт или отделни негови части, а отделните му
части са посочени в чл.120 ал.1 от ДОПК. Мотивите за издаване на ревизионния
акт ще се ползват със стабилитета на безспорно установени факти, от които ще се
правят правни изводи за съществуване на данъчни задължения за следващи данъчни
периоди. Ето защо, според жалбоподателя правен интерес от обжалване е налице,
включително и по силата на изричната законова разпоредба на чл.152 от ДОПК за
обжалване на РА във всички негови части. Поддържа се довод, че заявеното искане
за обявяване нищожност на РА също сочи на правен интерес, тъй като в нарушение
на чл.117 от ДОПК се издава ревизионен акт без с него да се установяват,
изменят или прихващат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски,
да се възстановяват резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване,
когато това е предвидено в закон, без да се възстановяват недължимо платени или
събрани суми. След като с РА нищо не се установява, то неговото издаване е
недопустимо на основание чл.119 ал.3 от ДОПК, поради което същият е нищожен.
От съда се иска да бъде отменено или
обявено за нищожно решение №556/25.10.2021г на директор дирекция „ОДОП“ гр.
Пловдив като преписката бъде върната с указания за разглеждане на жалбата
против ревизионния акт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за
установено следното: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Правния интерес е основанието, което
поражда правото на административен и съдебен контрол за законосъобразност на
административните актове, каквито са и ревизионните актове. Правния интерес е
абсолютно условие за съществуване на правото да се иска провеждане на
задължителното административно контролно производство, съответно на съдебното.
Ето защо без правно значение е конкретното искане и вида на търсената защита
срещу административния акт – отмяна поради незаконосъобразност или обявяване на
нищожност. Единствената разлика е в безсрочното съществуване на правото да се
иска установяване и обявяване на нищожността, което е обусловено от принципа за
правна сигурност и доверие в административните актове.
В ДОПК, който се явява специален спрямо
общия АПК, не са уредени всички предпоставки за допустимост на контролното
административно производство, а е посочена само една от тях, при чието не
съществуване ДОПК предвижда особени процесуални правила и правомощия, съответно
съдебен контрол в чл.147 и сл. от същия кодекс. Преклудирането на правото на
жалба по административен ред, което е условие за допустимост, се установява от
решаващия орган с решение, каквото се постановява и при пропускане на срока за
отстраняване на конкретно изброените в чл.147 ал.1 от ДОПК не редовности. По
аргумент от §2 от ДОПК и предвид чл.2 ал.1 от АПК следва да се приеме, че
основанията по чл.88 ал.1 от АПК за
прекратяване на контролното административно производство, представляващи условия
за неговата допустимост, като не уредени в ДОПК, са релевантни при решаване на
въпроса за съществуване на правото да се обжалва ревизионния акт. Те са
материално правни основания за упражняване на процесуалното правомощие,
различно и изрично уредено в чл.147 от ДОПК за оставяне на жалбата без
разглеждане и прекратяване на производството. Актът, с който следва да се
произнесе решаващия орган е решение, но то подлежи на съдебен контрол по реда
на чл.88 ал.3 от АПК, тъй като в чл. 147 ал.3 от ДОПК е уреден процес за
контрол на решението, постановено на основанията по чл.147 ал.1 от същия
кодекс. Ето защо и решението на решаващия орган по чл.88 ал.1 т.3 от АПК вр. с
§2 от ДОПК не може да се квалифицира правно като нищожно. С оставяне на жалбата
без разглеждане поради липса на правен интерес административния орган е
упражнил правомощия, които са му предоставени със закон в качеството му именно
на решаващ орган.
Решението е валидно, като е постановено и
при правилно приложение на чл.88 ал.1 т.3 от АПК вр. с §2 от ДОПК и предвид
съдържанието на правните норми, определящи предмета на обжалване, а именно
ревизионния акт. Оттук на първо място се дължи отговор на въпроса дали под
ревизионен акт следва да се разбира, за целите на чл. 152 ал.1 от ДОПК,
установеното задължително съдържание по чл.120 от същия кодекс или РА е
волеизявлението с предметно съдържание по чл.118 от ДОПК. Отговорът зависи от
разликата между административен акт и изисквания за писмена форма и съдържание
на документа, който е негов носител. Практиката съдебна и теорията научна не са
оставили спор по въпроса, че административен акт е разпоредителното
волеизявление на административен орган за упражняване на властнически
правомощия, което едностранно поражда права, задължения, ангажира отговорност,
а мотивите за неговото издаване са необходимо присъжда част от съдържанието на
писмения документ, който е негов материален носител. Следвайки този основен
принцип на административното право, законодателя в ДОПК изрично и ясно е
посочил в чл.118 и съответно в чл.120 ал.1 т.6 от ДОПК, че ревизионния акт
установява права, задължения и отговорности и това волеизявление са вписва в
разпоредителната част на документа, който трябва да има съдържанието по чл.120
от ДОПК, съответно в точка пета също недвусмислено е указано, че се излагат
мотиви за издаване на акта. Ето защо предложената правна конструкция, чрез
която се търси друго съдържание на думите по чл.152 ал.1 от ДОПК, вместо това
по чл.118 вр. с чл.120 ал.1 т.5 от ДОПК не издържа на граматичното, логично,
систематично, и дори телеологично тълкуване. Мотивите за издаване на един акт
винаги са гаранция за право на защита и на възможността за контрол за
законосъобразност, като дори тези на съдебното решение не се ползват със сила
на присъдено нещо, а съответно от стабилитет се ползва само административния
акт – в случая ревизионния акт, с който не се установяват задължения, права или
отговорности на ревизираното лице. Ето защо за лицето липсва правен интерес да
иска провеждане на административния контрол за законосъобразност върху
ревизионните актове, уреден от ДОПК.
Следващия въпрос – дали е допустимо да се
издава ревизионен акт, с който не се установяват задължения, права или
отговорности, също има очевиден отговор точно в разпоредбата на чл.119 ал.3 от ДОПК
и в съдържанието на правното понятие „недопустимост“ на едно производство, но
този въпрос касае съществото на защитата, търсена с оставената без разглеждане
жалба.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 88 ал.3 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОТХВЪРЛЯ частната жалба на Р.С.С. против
Решение №556/25.10.2021г на Директор дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ