Номер 293716.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Благоевград
На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
Секретар:Мая Димитрова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200500754 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК и е инициирано по повод
въззивна жалба, подадена от адвокат И.П. действаща като особен представител на К.Р.М.,
гражданин на О.к.В. и С.И., срещу Решение № 1193 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 726/2018 г.
по описа на Районен съд – Разлог, в частта, с която са уважени частично обективно
кумулативно съединените осъдителни искове.
С оспореното решение ответникът К.Р.М. е осъден да заплати на Етажна собственост
„П.“ – Б., Булстат *, представлявана от председателя на Управителния съвет Д.Г.М., сумата
от 5349.94 лева, от която: сумата от 3413.24 лева - неизплатени вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2019 г., сумата от 405.31 лева - такса за
забава в плащанията на дължимата вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
16.06.2015 г. до 29.06.2018 г., сумата от 1320.00 лева - неизплатени такси за „поддръжка и
управление“ за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г. /първа вноска/ и сумата от 211.39
лева - такса за забава върху неизплатените такси за поддръжка и управление за периода от
01.05.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху неизплатените главници,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /29.06.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението, като над уважения от съда размер до пълния претендира
размер от 5863.80 лева исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.
За да постанови този резултат първостепенният съдебен състав е приел, че от
доказателствата по делото се установява, че ответникът е собственик на индивидуални
обекти в сграда в режим на етажна съсобственост, че същият дължи такси за поддръжка и
управление за периода от 01.05.2015 г. до 29.06.2018 г., а така същи и вноски към фонд
1
„Ремонт и обновление“ за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2019 г.
С въззивната жалба се твърди, че първостепенният съдебен състав неправилно е
преценил събраните по делото доказателства. Според особения представител от
приобщените доказателства се установява по безспорен начин, че за процесния период
ответникът не е пребивавал в притежавания от него имот повече от тридесет дни в рамките
на една календарна година, с оглед на което и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС не
следвало да заплащана разходи за управление и поддръжка на общите части. Сочи се, че
ищецът по делото не е установил и факта, че задълженото лице е било поканено
извънсъдебно да заплати задълженията си към етажната собственост. Настоява се
решението в обжалваната му част да се отмени, а исковата претенция да бъде оставена без
уважение в цялост. С жалбата не се твърдят допуснати нарушения от районния съд при
изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК.
В депозирания отговор на въззивна жалба са изложени съображения, според които
решението е правилно в оспорената му част. Не се правят доказателствени искания и не се
твърдят допуснати нарушения от районния съд при изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК.
Етажна собственост „П.“ – Б. не е подала жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, с която частично са отхвърлени предявените искове, поради което
решението в тази си част е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
При разглеждане на делото пред Окръжен съд – Благоевград не са приобщени нови
доказателства към доказателствената съвкупност.
В хода на проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на
спорещите страни поддържат изложените от тях правни доводи във въззивната жалба и
отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима – подадена е от лице /чрез особения му представител/,
което има интерес от нея и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
След извършена служебна проверка Окръжен съд – Благоевград констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, с оглед на което оспореният
съдебен акт следва да бъде отменен частично в обжалваната част. Аргументите за това са
следните:
Гражданско дело № 726/2018 г. по описа на Районен съд – Разлог е инициирано въз
основа на подадена искова молба от Етажна собственост „П.“ – Б. срещу К.Р.М.,
посредством която, при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени, иск
с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 8 и 10, във вр. 38, във вр. 51 от ЗУЕС и иск с правно
основание чл. 6, ал. 1, т. 8 и 9, във вр. 38, във вр. 50 от ЗУЕС. Отправена е претенция и за
2
присъждане на допълнителна такса, определена посредством решения на общото събрание,
дължима поради неплащане в срок на вноските за поддръжка и управление на общите части
и на вноските към фонд „Ремонт и обновяване“. По този начин ищецът настоява ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми: 1) 401.77 лева - вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., съгласно т. 4 (а) от протокола от
17.03.2015 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, 2) 120,53 лева такса за забавено плащане на вноската за
„ремонт и обновяване“ от 401,77 лв. за периода от 16.06.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба, 3) 222 лева - вноска за фонд „Поддръжка и управление“ за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата, 4) 66,60 лв. -такса за забавено плащане на
вноската за „поддръжка и управление“ от 222 лв., за периода от 01.12.2015 г. до настоящия
момент, 5) 816,45 лева - вноска към фонд „Ремонт и обновяване“, за периода от 01.05.2016 г.
до 30.04.2017 г. по силата на т. 6 (а) от протокол от 28.03.2016 г. на Общото събраниена
собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „П.“ - гр. Б.; ведно със законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, 6) 163,29
лева - такса за забавено плащане на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ от 816,45 лв. за
периода от 16.06.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, 7) 468 лева вноска за фонд
„Поддръжка и управление“ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. съгласно чл. т.
6 (б) от Протокол от 28.03.2016 г. на Общо събрание на Етажната собственост; ведно със
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумата, 8) 93,60 лева - такса за забавено плащане на вноската за „поддръжка и управление“
от 468 лв., за периода от 31.05.2016 г. до датата ма подаване на исковата молба, 9) 1087,37
лева - вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, дължима за периода от 01.05.2017 до
30.04.2018 г. съгласно решение по т. 4 (а) от Протокола от 20.03.2017 г.; ведно със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата,
10) 108,74 лева - такса за забавено плащане на вноската за „ремонт и обновяване“ от 1087,37,
за периода от 16.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, 11) 498 лева - вноска за
„поддръжка и управление“ за периода 01.05.2017 до 30.04.2018 г., съгласно решение по т. 4
(б) от Протокола от 20.03.2017 г.; ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, 12) 49,80 лева - такса за забавено
плащане на вноската за „поддръжка и управление“ от 996 лв., за периода от 31.05.2017 до
датата на подаване на исковата молба, 13) 1107,65 лева - вноска за фонд „Ремонт и
обновяване“, дължима за периода от 01.05.2018 до 30.04.2019 г., съгласно решение по т. 4
(а) от Протокола от 19.03.2018 г.; ведно със законна лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, 14) 660 лева - първата вноска от
таксата за фонд „поддръжка и управление“ за периода до 30.04.2019 г.; ведно със законна
лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
В депозирания отговор на исковата молба особеният представител твърди, че
ответникът не дължи претендираните от него суми, тъй като не пребивава повече от
3
тридесет дни в притежаваните от него недвижими имоти /апартамент и гараж/, поради което
е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС. На следващо място се излагат доводи, според
които ищцовата страна не е поканила извънсъдебно ответника, поради което исковете също
се явяват неоснователни. Твърди се и че собствениците на индивидуални обекти в сградата,
която е в режим на етажна собственост, не са били надлежно уведомени за датата, на които е
следвало да се проведат общите събрания, а така също и за изготвените протоколи от тези
събранията, обективиращи решенията за заплащане на вноски към етажната собственост.
За да бъде уважена претенцията по чл. 38 от ЗУЕС, ищецът следва да докаже наличието
на следните материалноправни предпоставки: I) ответникът е собственик на индивидуален
обект в сградата в режим на етажна собственост, II) етажната собственост на сградата е
взела валидно решение за определяне размера на разходите и III) какъв е размерът на частта
от разходите, дължима от ответника, който размер е определен от общото събрание на
етажните собственици. Чрез разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 5 и т. 7, във вр. чл. 6, ал. 1, т. 8,
т. 9 и т. 10 от ЗУЕС е предоставено на общото събрание на етажната собственост да
определя размера на вноските за покриване на всички текущи и извънредни разходи.
Веднъж определен от общото събрание, размерът на вноските обвързва всички собственици
на обекти в сградата в режим на етажна собственост и освобождава етажната собственост от
задължение да доказва конкретните суми, които са необходими за покриване на
консумативите за общите части за всеки последващ период. За да възникне задължение за
заплащане на вноски към етажната собственост е необходимо да се е провело
законосъобразно събрание на етажните собственици, което да е взело решение относно
размера и вида на вноските, които всеки собственик следва да заплаща ежемесечно или на
друг интервал от време, определен от общото събрание. Само ако бъдат спазени условията
на ЗЕУС за вземане на подобно решение, за собствениците на отделни обекти се поражда
облигационно задължение да внасят в касата на етажната собственост сумите, които общото
събрание е определило по основание и размер.
Също така, съгласно константната съдебна практика, в исково производство по
предявен иск за изпълнение на решение на общото събрание е недопустимо да се извършва
инцидентен контрол за законосъобразност му, тъй като за оспорването на решенията на
общото събрание е предвиден специален ред - този по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. Веднъж влязло
в сила решението на етажните собственици, то е задължително за всички тях, включително и
за гласувалите „против“ и за невзелите участие в събранието. В горния смисъл е Решение №
155 от 21.06.2017 г., постановено по гр. д. № 4451/2016 г. на ВКС, IV г. о., ГК.
В настоящия казус, от събраните по делото доказателства, се правят следните
фактически и правни изводи:
От приложения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
147, том 2, дело 264/2015, по описа на нотариус Наталия Мавродиева, е видно, че ответникът
е придобил следните недвижими имот: Апартамент № 29, находящ се в гр. Б., м. Г.“, на
втори жилищен етаж, със застроена площ от 82.93 кв.м., ведно с 1.615 % идеални части от
общите части на сградата, съставляващ по кадастрална карта самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 02676.198.1.17 и Паркомясто № 2, находящо се на сутерена на същата
сграда, с площ от 15.00 кв.м., ведно с 0.228 % д.ч. от общите части на сградата и се явява
етажен собственик в процесната сграда. От така представеното доказателство се установява
4
по категоричен начин, че К.Р.М. е собственик на самостоятелни обекти, намиращи се в
процесната сграда в режим на етажна собственост.
По делото са представени четири броя протоколи от проведени общи събрания на
собствениците на самостоятелни обекти в комплекс „П.“, ул. „П.“ 11, гр. Б..
От съдържанието протокола от 17.03.2015 г. /и по-конкретно т. 4а от него/ се
установява, че общото събрание на етажните собственици е взело решение да се заплаща
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в размер
на 436 лв. за притежавани 1% ид.ч. от общите части на сградата и за просрочено плащане на
вноската да се начислява такса за забавено плащане в размер на 10%. Определено е вноската
да бъде заплатена в срок от 45 дни от издаване на фактура, която фактура се издава на
01.05.2015 г. По т. 4б от протокола е взето решение за заплащане на такса за фонд
„Поддръжка и управление“ за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в размер на 37 лева,
дължима на месец от собственик, ползвател и обитател, платими на четири равни вноски,
като за всяка от вноските следвало да се издаде фактура, като са посочени конкретните дати,
на които ще се издават фактурите. Срокът за плащане на вноските за поддръжка и
управление на общите части е определен на 30 дни, считано от датата на издаване на
фактурата, като при просрочие е взето решение да се начислява такса за забавено плащане в
размер на 10 %.
От съдържанието на протокола от 28.03.2016 г. /и по-конкретно т. 6а от него/ се
установява, че общото събрание на етажните собственици е взело решение да се заплаща
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер
на 443 лв. за притежавани 1% ид.ч. от общите части на сградата. Определен е срок за
заплащане на вноската до 45 дни, считано от 01.05.2016 г., а при неплащане на таксата се
начислявала наказателна лихва такса в размер на 10% върху дължимата сума. По т. 6б от
протокола е взето решение за заплащане на такса за фонд „Поддръжка и управление“ за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. в размер на 39 лева на месец, дължима от
собственик, ползвател и обитател, платими на четири равни вноски – от 01.05.2016 г. до
31.05.2016 г.; от 01.08.2016 г до 31.08.2016 г.; от 01.11.2016 г. до 30.11.2016 г. и от
01.02.2017 г. до 28.02.2017 г., като при просрочие е взето решение да се начислява такса за
забавено плащане в размер на 10 %.
От съдържанието на протокола от 20.03.2017 г. /и по-конкретно т. 4а от него/ се
установява, че общото събрание на етажните собственици е взело решение да се заплаща
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. в размер
на 590 лева за притежавани 1% ид.ч. от общите части на сградата. Определено е вноската да
бъде заплатена в срок до 45 дни, считано от датата на издаване на фактура, която фактура
следва да се издаде на 01.05.2017 г., а в случай на неплащане на таксата се начислявала
допълнителна такса в размер на 10% върху дължимата сума. По т. 4б от протокола е взето
решение за заплащане на такса за фонд „Поддръжка и управление“ за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. в размер на 41.50 лева дължима на месец от собственик, ползвател и
обитател, платими на четири равни вноски, като за всяка от вноските следвало да се издаде
фактура, като са посочени конкретните дати, на които ще се издават фактурите. Срокът за
плащане на вноските за поддръжка и управление на общите части е определен на 30 дни,
считано от датата на издаване на фактурата, като при просрочие е взето решение да се
начислява такса за забавено плащане в размер на 10 %.
От съдържанието на протокола от 19.03.2018 г. /и по-конкретно т. 4а от него/ се
установява, че общото събрание на етажните собственици е взело решение да се заплаща
вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер
на 601 лева за притежавани 1% ид.ч. от общите части на сградата. Таксата следвало да бъде
платена в срок до 45 дни, считано от датата на издаване на фактура на 01.05.2018 г., като в
5
случай на неплащане на таксата се начислява допълнителна такса в размер на 10% върху
дължимата сума. По т. 4б от протокола е взето решение за заплащане на такса за фонд
„Поддръжка и управление“ за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 44.00 лв.
дължима на месец от собственик, ползвател и обитател, платими на четири равни вноски,
като за всяка от вноските следвало да се издаде фактура, като са посочени конкретните дати,
на които ще се издават фактурите. Срокът за плащане на вноските за поддръжка и
управление на общите части е определен на 30 дни, считано от датата на издаване на
фактурата.
Ищецът по делото /въззиваема страна пред настоящата инстанция/ е предоставил и
следните писмени доказателства - четири броя протоколи за вземане на решение за свикване
на общо събрание на етажните собственици, четири броя покани за свикване на общо
събрание на етажните собственици, четири броя протоколи за удостоверяване залепването
на покана за свикване на общо събрание на етажните собственици, четири броя съобщения
до етажните собственици, посредством които последните са уведомени за изготвените
протоколи от проведените общи събрания и четири броя протоколи, удостоверяващи
поставянето на съобщения за изготвени протоколи от общите събрания. От съдържанието на
същите е видно, че проведените общи събрания на 17.03.2015 г., 28.03.2016 г., 20.03.2017 г.
и 19.03.2018 г. са редовно свикани, за тях собствениците на индивидуални обекти са
надлежно уведомено, а изготвените във връзка с тях протоколи, в които са обективирани и
взетите решение, са сведени до знанието на етажните собственици, сред които е и
ответникът /жалбоподател пред Окръжен съд – Благоевград/.
За пълнота следва да се отбележи, че доколкото по настоящото дело липсват
доказателства, от които да се установява, че решенията на общото събрание на етажната
собственост от 17.03.2015 г., 28.03.2016 г., 20.03.2017 г. и 19.03.2018 г. са били оспорени и
отменени от съд в друг исков процес, въззивният съдебен състав прием, че същите са
валидни и пораждат задължения за етажните собственици.
В текста на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС изрично е разписано, че не заплаща разходи за
управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател
или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от тридесет дни в рамките
на една календарна година. Предвид гореизложеното, особеният представител на ответника
е противопоставил на ищеца, посредством депозирания отговор на искова молба,
възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, като негова /на ответника/ е била доказателствената
тежест да установи предпоставките за отпадане на задължението да заплаща разходите към
етажната собственост за поддръжка и управление. Това е така, тъй като с възражение,
основаващо се на текста на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, ответната страна всъщност заявява, че
ползва имота до тридесет дни в рамките на една календарна година и този положителен
факт, който той твърди, подлежи на доказване именно от него.
До Министерство на вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична полиция“, по
искане на особения представител, е изпратено запитване дали К.Р.М., гражданин на О.к.В. и
С.И., роден на 27.06.1960 г., притежаващ паспорт тип Р, код GBR № *********, е влизал или
излизал през границите на Република България. Постъпило е писмо от Министерство на
вътрешните работи – Главна дирекция „Гранична полиция“, в което е посочено, че няма
данни лице, притежаващо посочения по-горе паспорт, да е преминавало през българските
гранични служби. Представеното писмо само по себе си не е достатъчно за обосноваване на
извод, че ответникът е пребивавал в притежаваните от него имоти по-малко от тридесет дни
в рамките на една календарна година. Това е така, понеже гражданите на Европейския съюз,
каквито безспорно са били и британските граждани в периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2019
г. /процесния период/ могат свободно да се предвижват на територията на Съюза, без да е
необходимо издаване на виза, даването на предварително разрешение или отразяването на
това обстоятелство /преминаването на българската граница при влизане или излизане от,
6
съответно към, друга държава членка/ в нарочен регистър.
По делото са приложени и два броя писма – от „ЧЕЗ Електро България“ АД и от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Благоевград.
В писмото от „ЧЕЗ Електро България“ АД е отразено, че във връзка с обект, находящ
се гр. Б., местността „Г.“, ул. „П.“ № 11, ап. 29, енергийното дружество има сключен
договор за продажба на електрическа енергия с дали К.Р.М., по повод на което е издаден
клиентски номер 310224313995, както и че за времето от 01.05.2015 до изготвянето на
писмото няма данни за отчетено потребление в горепосочения обект, поради което не са
издавани и фактури за изразходвана електрическа енергия.
В писмото от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Благоевград изрично е
отразено, че за адрес: гр. Б., местността „Г.“, ул. „П.“ № 11, ап. 29, е издаден абонатен номер
2622371 на името К.Р.М.. Уточнено е, че по отношение на този абонатен номер за времето
от 01.05.2015 г. до 29.06.2018 г. има само една издадена фактура за предоставени ВиК
услуги № **********/03.12.2015 г., на стойност 5.64 лева.
Информацията, постъпила от „ЧЕЗ Електро България“ АД и от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – Благоевград е достатъчна да обоснове извод, че за процесния период
/01.05.2015 г. до 30.04.2019 г./ имотите, собственост на ответника, не са ползвани от него за
повече от 30 дни в рамките на една календарна година, нито същите са били предоставени за
ползване на трети лица. Безспорно се установява, че притежаваният от К.Р.М. апартамент е
електро и водоснабден. Житейски нелогично е, при съвременните разбирания и начин на
живот, някой да обитава временно или постоянно жилище, без да изразходва каквото и да
било количество електроенергия или питейна вода. Липсата на задължения към „ЧЕЗ
Електро България“ АД и „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Благоевград в процесния
период показва само едно – имотите не са обитавани. Дори и фактът, че на 03.12.2015 г. е
издадена една единствена фактура от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Благоевград,
не е достатъчен да се приеме, че жилището е ползвано повече от тридесет дни. В случай че
потреблението на водата, респективно ползването на имота бе продължило повече от
тридесет дни, щяха да бъдат издадени поне две фактури, а не само една такава.
Изложеното дотук аргументира извода, че в хода на съдебното следствие ответникът,
посредством своя особен представител, е доказал, че е ползвал имотите не повече от
тридесет дни в рамките на една календарна година, поради което същият, на основание чл.
51, ал. 2 от ЗУЕС, не дължи заплащане на таксите за поддръжка и управление на общите
части на етажната собственост, които се претендират от него. Поради недължимост на тези
такси, не е дължима и начисляваната върху тях допълнителна такса за забава, определена от
общото събрание на етажните собственици в размер на 10%, а така също недължима се
явява и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до пълното погасяване на дълга. С оглед на горното, оспореното решение следва да се
отмени в частта, с която К.Р.М. е осъден да заплати на ищеца сумата от 1320.00 лева -
неизплатени такси за „поддръжка и управление“ за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г.
и сумата от 211.39 лева - такса за забава върху неизплатените такси за поддръжка и
управление за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху
неизплатените главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /29.06.2018
г./ до окончателното изплащане на задължението, а исковете по отношение на тези суми
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Правилно е решението в останалата част, с която ответникът е осъден да заплати
претендираните спрямо него суми, представляващи вноски към фонд „Ремонт и обновяване,
ведно със законната лихва върху тях от подаване на исковата молба до пълното погасяване
на дълга а така също и таксата в размер на 10% , начислена върху неплатената главница. За
разлика от разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, в чл. 50 от същия нормативен акт не се
7
съдържа аналогичен текст. Това е така, понеже е нормално разноските за текуща поддръжка
и управление на общите части да се понесат само от онези ползватели на имоти, които
ежедневно или сравнително често използват своите жилища и етажната собственост. Когато
обаче става въпрос за основен ремонт и за обновяване на общите части, които действия са в
интерес на всички собственици, независимо от това дали постоянно пребивават в имотите
си или не, тогава разходите за тях трябва да се поемат от всички.
Както бе посочено по-горе, безспорно се установява, че К.Р.М. е собственик на два
недвижими имота, находящи се в процесната сграда в режим на етажна собственост. От
изготвените съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, изслушани и приети като част от доказателствената съвкупност в хода на
съдебното следствие пред първа инстанция, се установява действителният размер на сумите,
които ответникът е следвало да внесе към фонд „Ремонт и обновяване“, а така също и
размерът на таксата от 10%, дължима при просрочие на плащанията. В същото време в
кориците на делото липсват каквито и да било доказателства, удостоверяващи извършено
погасяване на дължимите към ищеца сума.
Само за пълнота следва да се посочи, че неоснователно е възражението на особения
представител, според което ответникът е следвало да бъде поканено извънсъдебно да
заплати задълженията си към етажната собственост. На първо място трябва да се посочи, че
подобно изискване на ЗУЕС или в друг нормативен акт липсва. На следващо място от
значение е обстоятелството, че валидно взетото решение на общото събрание на етажните
собственици, което по надлежния ред е сведено до знанието на всички собственици на
самостоятелни обекти, е достатъчно основание за възникване на задължения към касата на
етажната собственост и не е необходимо, преди иницииране на исково производство,
длъжниците да бъдат извънсъдебно канени да погасят незаплатените от тях вноски.
Изложеното по-горе налага оспореният съдебен акт да бъде потвърден в частта, с
която са уважени исковете за заплащане на дължимите вноски към фонд „Ремонт и
обновяване“, чиито общ размер възлиза на 3413.24 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума от подаване на исковата молба до окончателното погасяване и за заплащане на
сумата от 405.31 лева – такса за забава в плащанията на дължимата вноска за към фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 16.06.2015 г. до 29.06.2018 г.
Относно разноските:
Тъй като първостепенният съдебен акт подлежи на частична отмяна, оспореното
решение следва да се коригира и в частта за разноските, като присъдените разноски в полза
на ищеца трябва да бъдат намалени до такъв размер, който да е пропорционален на
уважената част от иска. Поради това решението следва да бъде отменено и в тази му част, с
която ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски за сумата
над 1568.52 лева до присъдените 2197.36 лева.
Във въззивното производство жалбоподателят не е направил разноски, тъй като се
представлява от особен представител. Същият обаче следва да заплати такава част от
дължимата от него държавна такса, която е пропорционална на оставената без уважение
част от въззивната жалба. Именно поради това К.Р.М. трябва да бъде осъден да заплати на
Окръжен съд – Благоевград сумата от 76.00 лева – държавна такса за разглеждане на делото
пред въззивния съд. Поради частичното отхвърляне на исковете, Етажна собственост „П.“ –
Б. следва да бъде осъдена да заплати на Окръжен съд – Благоевград сумата от 31.00 лева –
държавна такса за разглеждане на делото пред въззивния съд. Въззиваемата страна има
право и на такава част от сторените от нея разноски, която да е пропорционална на сумата,
за която първоинстанционният акт се потвърждава. По въззивното дело са приложени
писмени доказателства /договор за правна защита и съдействие и два броя вносни бележки/,
от които е видно, че ответникът по жалбата е заплатил 720 лева адвокатски хонорар и е
8
внесъл сумата от 597.50 лева – възнаграждение за особен представител. От така сторените в
общ размер 1317.50 лева съдебни разноски, въззиваемият има право да му бъде репарирана
от въззивника сумата от 940.37 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжен съд –
Благоевград:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1193 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 726/2018 г. по описа на
Районен съд – Разлог, в частта, с която К.Р.М. е осъден да заплати на Етажна собственост
„П.“ – Б., Булстат * сумата от 1320.00 лева - неизплатени такси за „поддръжка и управление“
за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху неизплатените
главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /29.06.2018 г./ до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 211.39 лева - такса за забава върху
неизплатените такси от 1320 лева за поддръжка и управление за периода от 01.05.2015 г. до
31.07.2018 г., както и в частта, с която К.Р.М. е осъден да заплати на Етажна собственост
„П.“ – Б., Булстат * сторените от последния разноски пред първа инстанция за сумата над
дължимите 1568.52 лева до присъдените 2197.36 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените осъдителни искове от ищеца Етажна
собственост „П.“ – Б., БУЛСТАТ *, представлявана от управителя на управителния съвет
Д.Г.М. срещу ответника К.Р.М., гражданин на О.к.В. и С.И., роден на 27.06.1960 г.,
притежаващ паспорт тип Р, код GBR № *********, издаден на 26.02.2014 г., посредством
които ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1320.00 лева /хиляда
триста и двадесет лева/ - неизплатени такси за „поддръжка и управление“ за периода от
01.05.2015 г. до 31.07.2018 г., ведно със законната лихва върху неизплатените главници,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда /29.06.2018 г./ до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 211.39 лева /двеста и единадесет лева и тридесет и
девет стотинки/ - такса за забава върху неизплатените такси от 1320 лева за поддръжка и
управление за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1193 от 04.03.2020 г. по гр.д. № 726/2018 г. по описа
на Районен съд – Разлог в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Р.М., гражданин на О.к.В. и С.И., роден на 27.06.1960 г., притежаващ
паспорт тип Р, код GBR № ********* да заплати на Етажна собственост „П.“ – Б., Булстат *
сумата от 940.37 лева /деветстотин и четиридесет лева и тридесет и седем стотинки/ -
сторени съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА К.Р.М., гражданин на О.к.В. и С.И., роден на 27.06.1960 г., притежаващ
паспорт тип Р, код GBR № ********* да заплати на Окръжен съд – Благоевград сумата от
76.00 лева /седемдесет и шест лева/ – държавна такса за разглеждане на делото пред
въззивния съд.
ОСЪЖДА Етажна собственост „П.“ – Б., БУЛСТАТ * да заплати на Окръжен съд –
Благоевград сумата от 31.00 лева /тридесет и един лева/ – държавна такса за разглеждане на
делото пред въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10