Решение по дело №5199/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 142
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20214430105199
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. ***, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430105199 по описа за 2021 година
Иск с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
ПЛ. М. П., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.- ***. В нея се твърди, че
ищецът е собственик на лек автомобил, марка „***”, модел „***”, с
регистрационен номер ***, с номер на рама/шаси ***. Твърди, че на
03.02.2021г. около 13:00ч., в гр.*** на *** между лекия автомобил на ищеца -
марка „***”, модел „***”, с рег.№*** и бус марка „***“, модел „***“ с peг. №
*** е възникнало пътнотранспортно произшествие без пострадали. Твърди, че
виновен за произшествието, видно от двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, е водача на бус „*** ***"- С.В.К., който при
извършване на маневра за паркиране е ударил вече спрелия автомобил на
ищеца. Твърди, че към момента на възникване на произшествието
управлявания от причинителя на ПТП-то бус „*** ***" с рег.№*** е бил
застрахован със задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" към дружеството ответник - ЗД „***" АД, съгласно
застрахователна полица № BG/02/121000100228, валидна за срок от 12 месеца
с период на покритие от 25.01.2021 г. до 24.01.2022г. Твърди, че дружеството
ответник, в качеството на застраховател на виновния водач, е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие от страна на ищеца като е заведена
щета № ***/03.02.2021 г. Извършен е оглед на автомобила на ищеца от
експерт на застрахователя и е съставен опис на щетите. Твърди, че на
16.06.2021г. ответното дружество е определило и изплатило на П.П.
обезщетение за претърпените имуществени вреди за автомобила в размер на
1
333,48лв. Счита, че размерът на така изплатената от страна на застрахователя
сума е недостатъчна за възстановяване на материалните щети. Твърди, че
реалната стойност на частите, които следва да бъдат подменени е 1 858,01лв.
с включено ДДС, видно от Проформа фактура от 30.06.2021г. С оглед на това
счита, че ответното дружество неправилно е определило размера на
обезщетението, което е следвало да изплати по щетата и е изплатило сума,
която представлява по-малко от 18% от действителната стойност на
дължимото обезщетение. Моли, ответника ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. да
бъде осъден на основание чл. 493, ал. 1 от КЗ да заплати на ПЛ. М. П., ЕГН
**********, постоянен адрес: *** след допуснатото изменение в размера на
предявения иск сумата от 1 239,17лв. - представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек
автомобил марка „***”, модел „*** , с peг. № ***, във връзка с настъпило
ПТП на 03.02.2021 г., ведно със законната лихва считано от 16.06.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в настоящото
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който оспорва изцяло претенцията по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил „*** ***", с
peг. № ***. Противопоставя се на искането да я представи, тъй като това
обстоятелство не е спорно. Твърди, че липсва деликт. Оспорва механизма на
ПТП, като счита, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения
по случая двустранен констативен Протокол за ПТП от 03.02.2021г., който не
се ползва с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и
причини за ПТП", доколкото това е частен документ, който няма официална и
удостоверителна сила. Посочва, че без да е установен механизма на ПТП не
може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Оспорва изложените от
ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че те не намират
опора в доказателствения материал. Предвид функционалната обвързаност
между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по
полица „Гражданска отговорност", оспорваме да е налице осъществен
деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в
това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.
Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС
нарушения на правилата за движение от ЗДвП. Счита, че не са ангажирани
доказателства по отношение на каквато и да е причинно-следствена връзка
между твърдяната вина на застрахования, и механизма на ПТП. Счита, че по
делото не са представени доказателства относно вината на водача на МПС
2
„*** ***", с peг. № ***, и не е ясно кой е виновен за твърдяното
произшествие. Оспорва предявения иск по основание. Оспорва описаното
ПТП да е настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорва то да е
причинено виновно от водача на лек автомобил МПС „*** ***", с peг. № ***.
Оспорва предявения иск и по размер. Счита, че твърдяната от ищеца цена за
ремонт на процесното МПС в размер на 1858.01 лева и претендираната с
исковата молба сума в размер на 1524.53 лева, която представлява разликата
над платеното обезщетение в размер на 333.48 лева от дружеството на ищеца
е силно завишена и не отговаря на действителният размер на щетите,
съобразно разпоредбата на чл. 386 във вр. с чл. 499, ал. 2 от КЗ. Посочва, че
не се представени доказателства за извършен ремонт на процесното МПС,
както и калкулация на щетите. Счита претенцията за неоснователна, тъй като
липсват каквито и да било доказателства за пазарно проучване, оферти,
предложения и ценоразписи от сервизи за ремонт на автомобили. Оспорва
автомобилът да е бил в гаранция към датата на ПТП и не се налага
възстановяването на автомобила да бъде в оторизиран или официален сервиз
при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за
пазара. Счита, че в тази връзка, тъй като ищецът не е представил на
застрахователя доказателства за извършен ремонт на автомобила, фактура
или друг разходен документ, обезщетението следва да бъде определено
съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди,
причинени на МПС, приета с Наредба по чл. 504, ал. 2, т. 2 от КЗ. Счита, че са
надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били
необходими, както и дейности и части, които не са били увредени следствие
на процесното събитие. На следващо място, оспорва преди настъпването на
ПТП увреденото процесно МПС „*** ***" с peг. № *** да е било в добро
състояние и без щети. Счита, че претендираните вреди се дължат предимно на
амортизационни процеси, които са били предпоставка за по-лесно увреждане
на вещта. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направедите деловодни
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от Писмо от 17.06.2021г.,
че при ответника на 28.05.2021г. е постъпила молба от П.П. за уреждане на
доброволна претенция № *** на основание на която и представените
документи, на ищеца е заплатена на дата 16.06.2021г. сумата от 333,48 лв., на
каквато стойност е определен размера на претърпяната щета.
Не се оспорва от ответника по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите за лек автомобил „*** ***", с peг. № ***. В този смисъл
се съдържа и признание в отговора на исковата молба.
3
Видно е от представен двустранен Протокол за ПТП от 03.02.2021, че
на 03.02.2021г. около 13:00 часа, в гр.*** на *** между лекия автомобил на
ищеца - марка „***”, модел „***”, с рег.№*** и бус марка „***“, модел „***“
с peг. № *** е възникнало пътнотранспортно произшествие без пострадали.
Отразено е, че при маневра за паркиране бус марка „***“, модел „***“ с peг.
№ ***, управляван от водача В. В. Р. е ударил паркиралия „***”, модел „***”,
с рег.№***, собственост на ПЛ. М. П. и на последния автомобил са причинени
видими щети-предна броня, мигач, подкалник.
Не е спорно между страните и се установява от Свидетелство за
регистрация на МПС и за технически преглед/л.57-58 от делото/, че П.М. П. е
собственик на лек автомобил „***”, модел „***”, с рег.№***.
От Опис на щета № ***/03.02.2021г., подписан от П.П. и представител
на ответния застраховател, е видно че по автомобила са установени следните
щети: облицовка предна броня, мигач преден ляв, подкалник, водач предна
броня, които са за подмяна и основа на предна броня, която е със степен на
увраждане 1- лека деформация.
Не е спорно между страните и се установява от Платежно нареждане от
16.06.2021г., че ответника е платил на ищеца по процесната щета обезтетение
в размер на 333,48 лева.
Съдът кредитира показанията на св. В. В. Р., въпреки че е заинтересован
от изхода на делото като участник в процесното ПТП. Показанията му са
преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по
делото доказателства. От тях се установява, че св.Р., на посочената в
съставения двустранен протокол за ПТП дата 03.02.2021г., управлявайки бус
***, с посочения в протокола регистрационен номер, при паркиране на заден
ход, ударил вече паркиралия и описан в протокола автомобил. Уврежданията
на паркиралия автомобил са били в предна лява част и предна броня. Не са
имали спор между него и собственика на удареното МПС, поради което са
съставили протокола, като св.Р. е приел изцяло вината за настъпване на ПТП.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза като обективно, обосновано, компетентно и
безпристрастно. От него, както и от уточненията му в открито съдебно
заседание се установява, че вредите по процесния автомобил ***”, модел
„***”, с регистрационен номер *** са: мигач преден ляв, подкалник ляв
преден, броня предна и държач на обща стойност 1239,17 лева. Основата на
бронята няма как да бъде увредена в резултат на описаното ПТП. Щетите по
автомобила са свързани с произшествието- удара на автомобила ***”, модел
„***”, с регистрационен номер *** от бус марка „***“, модел „***“ с peг. №
4
***.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. С договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят: 1. се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие; 2. може да се задължи да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и: 1.
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане; 2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3. (3) Лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. (чл. 429 КЗ).
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото
да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на
ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени
неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях,
както и да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите. Основанието по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за ангажиране отговорността на застрахователя включва наличието на
5
валиден застрахователен договор по застраховка "Гражданска отговорност"
между причинилия увреждането и застрахователя, както и фактите, включени
в състава на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също
така и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за
тяхното плащане. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди. Самият институт на непозволеното увреждане включва в
своя фактически състав следните елементи: деяние/действие или
бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Съответно, фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице, обхваща следните две групи материални
предпоставки(юридически факти): 1)застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2)наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника-застраховател.
При така предявен иск, ищецът следва да установи, че е извършено
противоправно деяние от водач на застрахован при ответника автомобил, че
това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с деянието.
Не се оспорва от ответника по делото наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите за лек автомобил „*** ***", с peг. № ***. В този смисъл
се съдържа и признание в отговора на исковата молба.
Спорно по делото е обаче наличието на елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45 ЗЗД. В тежест на ищеца
беше да докаже, че застрахованият виновно е увредил ищеца, като му е
причинил неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
6
Между ответника и собственика на „*** ***", с peг. № *** е възникнало
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на
който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В
рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие - възникнала е отговорност на водача на застрахованото ППС за
вреди в резултат от причинен от същия инцидент.
Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане се
установяват по несъмнен начин от събраните доказателства – установява се
настъпването на пътнотранспортното произшествие на сочената дата,
причинено виновно от водача на застрахования автомобил, настъпването на
вреди на ищеца, както и причинно- следствена връзка между виновното
поведение на водача и вредоносния резултат.
Механизмът на пътнотранспортното произшествие е установен от
приетия двустранен протокол за ПТП от 03.02.2021г., който макар да не се
ползва с обвързаща съда материална доказателствена сила е в съответствие с
показанията на св.В.Р.- водач на процесния бус и причинил виновно
описаните щети на паркиралия автомобил ***”, модел „***”, с
регистрационен номер ***. Видно е, че протокола е подписан и от двамата
водачи, участвали в ПТП, като липсва възражение на водача на застрахования
автомобил по отразените в протокола факти.
Установява се настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-
следствената връзка между виновното поведение на водача и вредоносния
резултат. От приетото по делото заключение на съдебно- автотехническата се
установява, че в резултат от процесното ПТП ишеца, като собственик на
увреденото МПС е претърпял имуществени мигач преден ляв, подкалник ляв
преден, броня предна и държач на обща стойност 1239,17 лева. Основата на
бронята няма как да бъде увредена в резултат на описаното ПТП. Щетите по
автомобила са свързани с произшествието- удара на автомобила ***”, модел
„***”, с регистрационен номер *** от бус марка „***“, модел „***“ с peг. №
***. Вредите са в причинна връзка с произшествието и поведението на водача
на застрахования при ответника лек автомобил. Осъществени са следователно
7
предпоставките, ангажиращи отговорността на застрахователя, според която
разпоредба увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Спорът между страните е и по отношение на размера на дължимото от
застрахователя обезщетение. Съдът намира, че при изчисляване на
дължимото от застрахователя обезщетение следва да се вземе предвид
пазарната стойност на необходимия ремонт на лекия автомобил, а не начина,
указан в Наредба №24/8.03.2006год. на Комисията за финансов надзор. Тя
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не
са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съобразно
императивната разпоредба на чл.386, ал.2 КЗ, без да е обвързан да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№24/8.03.2006год. на Комисията за финансов надзор, след като същите не
позволяват възстановяването на имуществото до състояние, в което е било
преди увредата. Поради това, настоящият състав съобразява константната
съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за материали и труд)
следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл
Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). В случая за
действителен следва да се приеме размерът на вредите, посочен от вещото
лице по САТЕ. Според заключението на вещото лице по САТЕ стойността
необходима за обезщетяването на тези имуществени вреди е в размер на
1239,17 лева. От представените по делото доказателства се установи, че на
ищеца са заплатени 333.48 лева, поради което предявения иск се явява
основателен до размер от 905,69 лева /1239,17 лева-333,48 лева/, за която сума
следва да бъде уважен, а за разликата от 905,69 лв. до предявения размер след
допуснатото изменение от 1239,17 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Обстоятелството, че ищецът не е заплатил
претендираната сума за ремонта на процесния автомобил е ирелевантно за
дължимостта на застрахователното обезщетение.
8
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от
КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 от КЗ,
заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави
пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършват
плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване
в натура.
От данните по делото е видно, че ищеца е сезирал на 03.02.2021 г.
застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за
имуществени вреди и е представил всички, поискани от застрахователя
доказателства, поради което застрахователя е изпаднал в забава от
03.05.2021г. и претенцията за лихва за забава от 16.06.2021г. се явява
основателен и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски съразмерно с уважената
част на претенцията в размер на 454,46 лв. /от общо 621,80 лв. за ДТ, депозит
за ВЛ и адвокатско възнаграждение/. Своевременно е направено възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 360 лв., което обаче е в
близък до минималния размер и като бъде съобразена цената на първоначално
предявения иск, фактическата и правна сложност на делото, не се явява
прекомерно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска за адвокатско възнаграждение. Представени са
доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв., което включва и ДДС. Своевременно е направено възражение с
правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Минималния размер на възнаградението съобразно цената на
предявения иск е 331,72 лв., при начисляване на ДДС 399,06 лв., поради което
9
съдът намира, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото,
че следва да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 400
лв. и от него в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част на иска да
бъде присъдена сумата от 107,65 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.- ***, да заплати
на ПЛ. М. П., ЕГН**********, ***, сумата от 905,69 лева, представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на
03.02.2021 г., причинено виновно от водача на бус марка „***“, модел „***“ с
peг. № ***, застрахован по риска "Гражданска отговорност" в ***, ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 16.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен
размер от 1239,17 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗК ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К.- ***, да заплати
на ПЛ. М. П., ЕГН**********, *** сумата от 454,46 лв. направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ПЛ. М. П., ЕГН**********, *** да
плати на ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от С.С.П. и К.Д.К.- *** сумата от 107,65 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10