РЕШЕНИЕ
№ 2128
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Н. СТ.
при участието на секретаря А. В. Т.
като разгледа докладваното от М. Н. СТ. Гражданско дело № 20221110115402
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „(фирма)” ЕАД срещу М.
Н. Д. и Т. Н. Д. /към момента на подаване на ИМ – непълнолетна, действаща лично и със
съгласието на законния си представител М. Т. С., а към настоящия момент – пълнолетна, с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „(фирма)“ ЕАД в условията
на разделна отговорност, сумата в общ размер на 868,01 лв., от които 678,96 лв.– главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода м.05.2018 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата181,01 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2022 г., сумата 5,73 лв. – главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до м.
04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и
1,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 09.03.2022 г., при следните квоти:
М. Н. Д.– 5/8 част, а именно: сумата от 424,35 лева, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 113,54 лева - мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.03.2022г.; сумата от 3,58 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г. ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 1,03 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019г. до 09.03.2022г.;
1
Т. Н. Д. – 3/8 част, а именно: сумата от 254,61 лева, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 68,12 лева - мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.03.2022г.; сумата от 2,15 лева - главница за
дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г. ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 0,63 лева - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 09.03.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, жк. „***“, бл. ***, вх. ***,
абонатен № ***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя
страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава,
с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно ОУ е
легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли съда да
осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Т. Н.
Д., чрез законния й представител М. Т. С., с която се излага твърдения, че претендираните от
ищеца суми за изцяло заплатени, като са приложени доказателства за плащане - заявление от
18.10.2022 г. до „(фирма)“ ЕАД и фискален бон от 18.10.2022 г. за сума в размер на 362,85
лв.
Ответницата М. Н. Д. не е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
В о.с.з от 03.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца – юрк. Д., заявява, че
претендираните от ответницата Т. Н. Д. суми са изцяло погасени чрез плащане, като
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по
същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил
на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на
продажната цена.
По предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава, както и размера на
2
обезщетението за забава
В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай от съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства – Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от
ЗТСУ № 1, том № XIII/87 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
том ***, рег. № 712, дело № *** от ***г., Нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
***, том ***, рег. № ***, нот. дело № ***/*** г., удостоверение за наследници, изх. №
1601/08.06.2022 г., издадено от СО, район „***“, се установява, че ответниците М. Н. Д. и Т.
Н. Д. са собственици на топлоснабдения имот - апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.
„***“, бл. ***, вх. ***, при квоти 3/8 ид.ч. за М. Н. Д. и 3/8 ид.ч за Т. Н. Д..
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 19.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с
„(фирма)“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор, с
който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „(фирма)“ ЕООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната
собственост, както и договор № Д-0-67/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между
„(фирма)“ ЕАД и „(фирма)“ ЕООД.
С оглед процесуалното поведение на ответниците и като взе предвид събраните по
3
делото писмени доказателства - извлечения от сметки (л.22 и л.11 от делото), съдът счита за
установено по делото, че през процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот
топлинна енергия в твърдяния обем, като за ответниците е възникнало задължение за
заплащане на същата, съобразно квотата си в съсобствеността, а именно – 3/8 част за М. Н.
Д. и 3/8 част за Т. Н. Д..
С оглед изложеното, съдът намира, че дължимата сума за доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на сумата от 509,22 лв., или ответниците,
съобразно квотите си в съсобствеността дължат както следва: М. Н. Д. – 254,61 лв., и Т. Н.
Д. - 254,61 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „(фирма)“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за задължението, считано
15.09.2019 г. При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът
приема, че лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2022 г. върху главницата в размер на 509,22 лв. възлиза на
сумата от 136,24 лв. , или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите,
както следва: М. Н. Д. – 68,12 лв., и Т. Н. Д. – 68,12 лв.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се установи от ищеца, че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
поради което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
4
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „(фирма)“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „(фирма)“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 03.06.2020
г., сключен между ищеца и „(фирма)“ ЕООД страните са договорили заплащане от
„(фирма)“ ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се
определя първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства
установяващи, че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е осъществявано от „(фирма)“ ЕООД. Предвид
изложеното ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната
услуга дялово разпределение, поради което предявеният иск се явява основателен за сумата
от 4,30 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2019 г.,
или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите, както следва: М. Н.
Д. – 2,15 лв., и Т. Н. Д. – 2,15 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на
ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу ответниците за сумата от 1,26 лв. -
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 31.03.2019 г. до 09.03.2022 г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
5
По отношение на релевираното от ответницата Т. Н. Д. възражение за погасяване на
вземанията чрез плащане:
Видно от представените по делото доказателства за плащане – фискален бон за
сумата от 362,85 лв., извършено на 03.10.2022 г., както и съобразно изричното признание на
процесуалния представител на ищеца в о.с.з. на 03.10.2023 г., след завеждане на исковата
молба в съда, ответницата Т. Н. Д. изцяло е погасил претендираните от него по делото суми.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, и като взе предвид представените от ответницата Т. Н. Д.
доказателства за плащане (л.90 от делото), съдът намира, че към датата на устните
състезания вземанията на ищеца по отношение на ответницата Т. Н. Д., са изцяло погасени
чрез извършеното в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на същата следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
Ответницата М. Н. Д. не твърди и не доказва да е погасила претендираните вземания
чрез плащания. С оглед изложеното, предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да се уважат за сумите, както следва:
сумата от 254,61 лева, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 68,12 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 09.03.2022г.; сумата от
2,15 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г.
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над посочените суми, до
пълните предявени размери, както и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от сумата от 0,63
лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019
г. до 09.03.2022 г, следва да се отхвърлят.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
150 лв., от които – 50 лв. – заплатена държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Ответницата Т. Н. Д. с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, поради което и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да понесе разноските в производството съобразно квотата си в съсобствеността,
макар и исковете да са отхвърлени поради извършено в хода на процеса погасяване.
Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1 ГПК ответницата Т. Н. Д. следва да бъде
осъден да заплати в полза на „(фирма)“ ЕАД сумата от 37,50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение (при определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК по реда на
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.). Съобразно уважената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответницата М. Н. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „(фирма)“ ЕАД разноски в
обща размер на 52,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата М. Н. Д. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите, но до
приключване на устните състезания, същата не е ангажирала доказателства такива да са
били извършени.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл.***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „(фирма)“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 254,61 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 68,12 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2022 г.; сумата от
2,15 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2019г. до 30.04.2019г. ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над 254,61 лв., до пълния предявен
размер от 424,35 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и за разликата над 2,15 лв. до пълния предявен
размер от 3,58 лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2019 г. до
30.04.2019 г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 68,12 лв. до
пълния предявен размер от 113,54 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
09.03.2022 г., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1,03 лв. – мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 09.03.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „(фирма)“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу Т. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.
„***“, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 254,61 лв., представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
24.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 68,12 лв. - мораторна лихва
за периода от 15.09.2019 г. до 09.03.2022 г.; сумата от 2,15 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.02.2019 г. до 30.04.2019 г. ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.03.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; сумата от 0,63 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.03.2019 г. до 09.03.2022 г., като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“, бл.***, вх. ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „(фирма)“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 52,50 лв. - разноски в
производството, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, ет.
***, ап. ***, да заплати на „(фирма)“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 37,50 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „(фирма)“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8