№ 1939
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203939 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Автовижън 76“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** В.К.Б. против
Наказателно постановление КТ № 327 от 05.04.2021 г., издадено от З.Д.Д. –
***, с което на основание чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците
(ЗУО) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5
000 (пет хиляди) лева за нарушение по чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 от ЗУО.
В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП), без да се сочат конкретни
пороци. Моли се то да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
уведомен, жалбоподателят се представлява от адв. П.И., който поддържа
жалбата. Пледира актосъставителят да не е оправомощен да съставя актове, с
които се установяват административни нарушения от вида на процесното.
Твърди на служителите на Пловдивския общински инспекторат да са
делегирани права да съставят актове за установяването единствено на тези
административни нарушения, които са регламентирани в нормативните
актове, изчерпателно изброени в представената оправомощителна заповед,
издадена от кмета на Община Пловдив, но сочи, че сред тях не е включена
Наредба № 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците. Взема
становище наредбата да е неправилно индивидуализирана в наказателното
постановление, посочвайки че е обнародвана с ДВ, бр. 44 от 2018 г., като
жалбоподателят твърди това да е станало през 2014 г. Твърди още да не
съществува нормативен акт с направеното в НП описание на тази наредба.
1
Поддържа да не са посочени времето и мястото на извършване на вмененото
нарушение, с което да е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничило правото на защита на жалбоподателя. Претендира сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна се представлява от *** В.П., която оспорва жалбата
и поддържа наказателното постановление. Взема становище възражението за
липса на компетентност на актосъставителя да е неоснователно. Пледира при
издаването на АУАН и на наказателното постановление да не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Намира извършването на нарушението
за категорично доказано по делото от събраните доказателствени материали.
Поддържа осъщественото деяние да не представлява хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение. Счита, че имуществената санкция е
правилно индивидуализирана в минимален размер. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Автовижън 76“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е
връчен на жалбоподателя на 03.06.2021 г., установено от разписка за връчване
на НП, а жалбата е подадена на 07.06.2021 г. чрез
административнонаказващия орган (АНО), поради което 7-дневният срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 08.12.2020 г. В. Й. Ш. и свид. Н. З. К. – *** (***), извършили проверка
в автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, бул. „България“ № 117 и стопанисван
от жалбоподателя „Автовижън 76“ ЕООД. В хода на проверката *** Ш. и К.
констатирали, че за отпадъците, генерирани от дейността на обекта,
жалбоподателят не притежавал утвърдени от директора на РИОСВ – Пловдив
работни листове за класификация на отпадъците. Установили още, че
обособените зони и съдове за отпадъци на територията на обекта не били
етикетирани с наименованието и кода на съответния отпадък, както и че
жалбоподателят не притежавал действащ писмен договор, сключен с
лицензирано лице съгласно ЗУО, за предаване на излезлите от употреба
автомобилни гуми. На място *** Ш. съставила Констативен протокол серия А
№ 109541, с който на жалбоподателя били дадени следните предписания:
- да се етикетират зоните с наименование и кода на отпадъка;
- за генерирания отпадък управителят да задейства процедура по
издаване на работни листове за класификация, утвърдени от директора на
2
РИОСВ – Пловдив;
- да се сключи писмен договор с лицензирана фирма съгласно ЗУО за
предаване на отпадъците от дейността на обекта с цел тяхното по-нататъшно
третиране съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община Пловдив.
Определен бил срок до 22.12.2020 г. за уведомяване на Пловдивския
общински инспекторат за изпълнението на предписанията. Препис от
протокола бил връчен на 08.12.2020 г. на В.К.Б. – ***.
До изтичането на определения с констативния протокол срок
жалбоподателят не уведомил Пловдивски общински инспекторат за
изпълнение на някое от поставените предписания.
На 21.01.2021 г. в сградата на ПОИ *** Ш. участвала в извършването на
проверка в деловодната програма на Инспектората. При така направената
справка се установило, че нямало подадени никакви документи от страна на
жалбоподателя „Автовижън 76“ ЕООД. За резултатите от тази проверка бил
съставен Констативен протокол № 21ПД-4/21.01.2021 г.
На 02.03.2021 г. *** в *** В. Й. Ш. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 5551 против дружеството
жалбоподател, в присъствието на свид. Н. З. К. и на представляващия
„Автовижън 76“ ЕООД В.К.Б., на когото бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Актосъставителят В. Й. Ш. не била оправомощавана от директора на
РИОСВ – Пловдив на основание чл. 157, ал. 2 от ЗУО да съставя АУАН за
нарушения по чл. 156 от ЗУО.
Жалбоподателят подал писмено възражение с вх. № 21ПОИ-
248/08.03.2021 г. по описа на Пловдивски общински инспекторат против така
съставения АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и на
останалите материали по административнонаказателната преписка било
издадено обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. З. К.. От тях условно могат да
се обособят две големи групи обстоятелства, които се установяват – първо, по
извършената проверка на място в автосервиза, стопанисван от дружеството
жалбоподател, и второ за обстоятелствата и резултатите от извършената по-
късно проверка в деловодството на Пловдивския общински инспекторат.
Относно първата проверка от показанията на свид. К. се установяват датата и
мястото на извършването й – на 08.12.2020 г. в автосервиз, находящ се в гр.
Пловдив, бул. „България“ № 117. Установява се още, че по време на тази
3
проверка е съставен констативен протокол, с който на дружеството
жалбоподател са дадени конкретни предписания, както и какво е тяхното
съдържание. На следващо място показанията на свид. К. са източник на
доказателствена информация за това, че препис от протокола е предоставен
на управителя на дружеството, както и че е определен срок за изпълнение на
предписанията до 22.12.2020 г. Другата група обстоятелства, които съдът
приема за установени от показанията на свид. К., са свързани с втората
проверка в Пловдивския общински инспекторат. Свидетелят изяснява, че тази
проверка е осъществена на 21.01.2021 г., както и начина, по който е
извършена – чрез справка в деловодната система на ПОИ. Изяснява се още, че
при тази проверка е установено, че не са подадени никакви документи от
страна на жалбоподателя и липсва информация за изпълнение на
предписанията. Съдът ползва с доверие показанията на свид. К., като те са
проверени по делото и изцяло намират подкрепа в събраните писмени
доказателства и най-вече в двата съставени констативни протокола.
Показанията са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви.
Ценят се и като добросъвестно дадени от незаинтересован по делото
свидетел.
От писмо с изх. № 0-2608-1/12.07.2021 г. по описа на РИОСВ-Пловдив
(лист 7 от делото) се установява, че актосъставителят В. Й. Ш. не е
оправомощавана от директора на РИОСВ-Пловдив на основание чл. 157, ал. 2
от ЗУО да съставя АУАН за нарушения по чл. 156 от ЗУО.
От Констативен протокол серия А № 109541 от 08.12.2020 г. се изяснява,
че на жалбоподателя са дадени следните предписания:
- да се етикетират зоните с наименование и кода на отпадъка;
- за генерирания отпадък управителят да задейства процедура по
издаване на работни листове за класификация, утвърдени от директора на
РИОСВ – Пловдив;
- да сключи писмен договор с лицензирана фирма съгласно ЗУО за
предаване на отпадъците от дейността на обекта с цел тяхното по-нататъшно
третиране съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба за управление на отпадъците на
територията на Община Пловдив. Установява се още, че е определен срок до
22.12.2020 г. за представяне в Пловдивски общински инспекторат на
информация за изпълнението на предписанията.
От Констативен протокол № 21ПД-4/21.01.2021 г. се изяснява, че на
същата дата е извършена проверка в деловодната програма на Пловдивския
общински инспекторат, от която е установено, че не са постъпвали никакви
документи от жалбоподателя „Автовижън 76“ ЕООД.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че с
Констативен протокол № 109541 от 08.12.2020 г. на жалбоподателя
„Автовижън 76“ ЕООД са дадени три на брой предписания, обективирани на
лист 2 от протокола, с определен срок за изпълнение до 22.12.2020 г.
4
Установява се и че задължението за изпълнение на предписанията е доведено
до знанието на жалбоподателя, като препис от констативния протокол е
връчен на управителя на дружеството на датата на неговото съставяне. Доказа
се още, че до изтичането на определения срок за изпълнение /22.12.2020 г./, а
и до датата на последващата проверка – 21.01.2021 г., жалбоподателят не е
уведомил Пловдивския общински инспекторат за изпълнение на нито едно от
трите предписания, формулирани с Констативен протокол № 109541 от
08.12.2020 г.
Независимо от гореизложеното съдът приема, че процесните акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
не са издадени от компетентни лица. Липсата на предметна компетентност
както на актосъставителя, така и на административнонаказващия орган е
всякога порок от категорията на съществените, който не може да бъде
отстранен на по-късен етап в процеса от органа, който го е допуснал, нито
може да бъде саниран в настоящото съдебно производство. Последицата от
този порок е незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУО нарушенията по чл. 133, ал. 4, т. 2, чл. 135
- 138, 140 - 144, чл. 147, ал. 1, чл. 149, чл. 151, ал. 1 - 4 и чл. 152 - 156 се
установяват с акт на директора на РИОСВ или на оправомощени от него
длъжностни лица, а нарушенията по чл. 147, ал. 2 - с акт на съответния
контролен орган по чл. 125 или оправомощени от него длъжностни лица. В
конкретния случай дружеството жалбоподател е санкционирано именно за
нарушение по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, по какъвто начин деянието е
квалифицирано още при съставянето на АУАН. Използваният от
законодателя подход при разпределянето между отделните контролни органи
на компетентността им за установяване на нарушенията е чрез изричното
изброяване на определени състави на административни нарушения, които се
установяват с актове на даден контролен орган. Неспазването на
задължението по чл. 156, ал. 1 от ЗУО, каквото деяние е осъществил
жалбоподателят „Автовижън 76“ ЕООД, попада в изчерпателния каталог от
състави на нарушения, които се установяват по смисъла на ЗАНН с акт на
директора на РИОСВ или на оправомощени от него длъжностни лица.
Процесният АУАН серия А № 5551 от 02.03.2021 г. е съставен от В. Й. Ш..
Доказа се по категоричен начин от писмо с изх. № 0-2608-1/12.07.2021 г. по
описа на РИОСВ-Пловдив (лист 7 от делото), че актосъставителят Ш. не е
нито директор на РИОСВ – Пловдив, нито някога е оправомощавана от
последния съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУО да съставя актове за нарушенията по
чл. 156 от ЗУО. В случая актосъставителят черпи твърдяната си
компетентност от Заповед № 13ОА469/25.02.2013 г. на кмета на Община
Пловдив, допълнена със Заповед № 17ОА201/27.01.2017 г. Действително в
разпоредителната част на заповедта сред изброяването на нормативните
актове, за установяването на нарушения по които се оправомощават
съответните длъжностни лица, фигурира и Законът за управление на
5
отпадъците. Кметът на общината обаче не би могъл да делегира на
актосъставителя права, с каквито той изначално не разполага. Хипотезите, в
които административните нарушения се установяват с акт на длъжностно
лице, оправомощено от кмета на съответната община, са регламентирани с
разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗУО.
Поддържаната от страна на наказващия орган теза, че компетентността
на служителите от Пловдивския общински инспекторат, включително и на
актосъставителя Ш., за съставянето на АУАН за този вид нарушения
произтича от разпоредбата на чл. 120 от ЗУО съдът намира за неоснователна.
Действително последната разпоредба регламентира общото и абстрактно
право на всички контролни органи по управлението на отпадъците по раздел
V от глава пета от ЗУО при извършване на проверки да съставят констативни
протоколи, да дават задължителни предписания с определен срок за тяхното
отстраняване и/или да съставят актове за установяване на административни
нарушения. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗУО, към която
препраща чл. 120 от същия закон, контролните органи извършват проверки по
документи и/или проверки на място съобразно своята компетентност .
Разпоредбата на чл. 157 от ЗУО, която в първите си две алинеи дава изричен
каталог на съставите на административни нарушения, които се установяват с
актове на длъжностни лица, оправомощени от кмета на съответната община,
респ. от директора на РИОСВ или оправомощени от него лица, се намира в
раздел II „Административни нарушения и наказания“ от глава шеста на ЗУО и
се явява специална спрямо общото правило за поведение по чл. 120 вр.
чл.119, ал.1 от ЗУО. Следователно общото правомощие на контролните
органи по управлението на отпадъците да съставят констативни протоколи и
АУАН не е всеобхватно по всички обществени отношения, регулирани от
ЗУО, а съобразно компетентността на всеки от контролните органи, която се
определя и ограничава както според правилата на чл. 112 - 115, 117 и 118 от
ЗУО, така също и от чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО. Категорично несподелим е
доводът, че всеки от контролните органи може да съставя АУАН за кое да е
от административните нарушения по ЗУО и независимо от изричната
разпоредба на чл. 157, ал. 2 от този закон, позовавайки се на общото правило
по чл. 120 от ЗУО. Подобно дублиране на функции освен че би
представлявало неоправдано разхищение на държавен ресурс, не намира
никаква легална опора в приложимия материален закон. Настоящият състав
намира разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от ЗУО за ясна и конкретна по своето
съдържание, непораждаща съмнение или неяснота при тълкуването и
приложението си. Изричното изброяване и групиране на административни
нарушения според вида на контролния орган е направено, за да внесе яснота в
обема на контролните правомощия на различните държавни органи. Така
проведеното разграничение в контролните правомощия има императивен
характер. При съставянето на процесния АУАН тези императивни правила на
закона са нарушени, без да съществува легално основание за това. По този
начин още при образуването на административнонаказателното производство
6
е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните
правила.
Изцяло в този смисъл е и съдебната практика. В тази връзка следва да се
посочи, че има формирана изобилна практика по приложението на състава по
чл. 156, ал. 1 от ЗУО, но при все това сходни казуси рядко са били обект на
съдебен контрол. Причината може да се търси в обстоятелството, че в
огромния брой случаи наказателните постановления за нарушения по чл. 156,
ал. 1 от ЗУО са били издавани от компетентния за това директор на
съответната Регионална инспекция по околната среда и водите. Включително
за предписания с аналогично съдържание /за снабдяване с работни листове за
класификация на отпадъците, генерирани от дейността на обекта, и за
сключване на договор с лицензирано лице за предаване на генерираните
отпадъци с цел тяхното по-нататъшно третиране/ се установява да са
определяни и контролирани и от Регионалната инспекция по околната среда и
водите със седалище в гр. Пловдив – например с НП № 105/29.10.2014 г.,
издадено от Директора на РИОСВ-Пловдив. Това ясно демонстрира, че в
настоящото производство актосъставителят и административнонаказващият
орган са дублирали и иззели чужди правомощия. Посоченото наказателно
постановление е било обект на съдебен контрол с Решение № 697 по АНД №
7441/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Сходни с процесния случаи
са разгледани в Решение № 486 от 18.03.2016 г. по к.а.н.д. № 160/2016 г. на
Административен съд – Бургас и Решение от 23.07.2019 г. по к.а.н.д. №
233/2019 г. на Административен съд – Стара Загора. И двете решения
касаят друг вид административно нарушение – такова по чл. 136 от ЗУО.
Въпреки това близостта им с настоящия казус произтича от обстоятелството,
че нарушението по чл. 136 от ЗУО, подобно на процесното по чл. 156 от ЗУО,
е включено в изчерпателния каталог на разпоредбата по чл. 157, ал. 2 от ЗУО
на състави на нарушения, които се установяват с акт на директора на РИОСВ
или на оправомощени от него длъжностни лица. И в двете цитирани решения
това изискване не е било спазено при съставянето на АУАН, в резултат на
което касационната инстанция е приела да липсва материална компетентност
на актосъставителя и да е допуснато съществено процесуално нарушение.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя формираните от
административните съдилища изводи по прилагането на разпоредбите на
чл.157, ал. 2 и ал. 4 от ЗУО, които намират съответно приложение и към
процесния случай, при съобразяване че настоящото деяние е с правна
квалификация по чл. 156, ал. 1 от ЗУО.
На следващо място съдът приема, че наказателното постановление също
не е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗУО
наказателните постановления по ал. 1 и 2 се издават от директора на
РИОСВ, както и от кмета на общината или от оправомощени от него
длъжностни лица в случаите по ал. 1. Следователно кметът на общината също
притежава правомощия да издава наказателни постановления за нарушения
по ЗУО, но компетентността му е ясно рамкирана до деянията по чл. 157, ал. 1
7
от ЗУО. За нарушения, попадащи в хипотезата на чл. 157, ал. 2 от ЗУО, към
които се отнася и процесното деяние, единствено компетентен да издаде
наказателното постановление е директорът на съответната РИОСВ, но не и
кметът на общината. Обжалваното наказателно постановление КТ №
327/05.04.2021 г. е издадено от кмета на Община Пловдив. По тези
съображения съдът приема, че е налице липса на материална компетентност и
на административнонаказващия орган.
Издаването на наказателното постановление от некомпетентно лице е
процесуално нарушение, което е неотстранимо и винаги попада в категорията
на съществените. Порокът е дотолкова съществен, че влече
незаконосъобразност на постановлението и представлява самостоятелно
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и трайната съдебна практика
относно съществения характер на процесуалното нарушение - така Решение
№ 2545 от 24.11.2014 г. по к.а.н.д. № 2141/2014 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 754 от 14.04.2015 г. по к.а.н.д.
№ 370/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че основателно е и
възражението на жалбоподателя да не съществува нормативен акт,
представляващ Наредба № 2, която да е обнародвана с ДВ, бр. 44 от
01.06.2018 г. Самият брой 44 от 2018 г. на Държавен вестник е от дата
29.05.2018 г. Наредбата за класификация на отпадъците от своя страна е
обнародвана с ДВ. бр. 66 от 08.08.2014 г. и в последствие изм. и доп. с ДВ. бр.
32 от 21.04.2017 г., изм. ДВ. бр. 46 от 01.06.2018 г., изм. и доп. ДВ. бр. 86 от
06.10.2020 г. Този порок на акта е пренесен и в наказателното постановление.
По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а
атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което
то трябва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 680 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 14 от делото, е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е платено в брой.
По делото не е направено възражение по чл. 63, ал. 4 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Независимо от това следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за съответния вид работа. Горното в никакъв
8
случай не означава, че адвокатското възнаграждение следва да се договаря
винаги в минимален размер - така Определение № 1581 от 21.10.2021 г. по
к.ч.а.н.д. № 2745/2021 г. на ХХI състав на Административен съд – Пловдив.
Доколкото в случая възнаграждението е уговорено при спазване на
нормативните правила (съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са при интерес от 1 000 до 5 000 лева - 300 лв. + 7
% за горницата над 1 000 лева), заплатено е реално и не надвишава
значително предвидения минимален размер, то вредата за жалбоподателя от
сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита срещу
незаконосъобразното НП следва да бъде овъзмездена в пълнота.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – Община Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление КТ № 327 от 05.04.2021 г.,
издадено от З.Д.Д. – ***, с което на „АВТОВИЖЪН 76“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***
В.К.Б., ЕГН: **********, на основание чл.156, ал. 1 от Закона за управление
на отпадъците е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева за нарушение по чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 от Закона за
управление на отпадъците.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ОБЩИНА ПЛОВДИВ да
заплати на „АВТОВИЖЪН 76“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от *** В.К.Б., ЕГН: **********,
сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9