Р
Е Ш Е
Н И Е №
704
05.06.2017г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито
заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева гр.д. № 1244/ 2017г. по описа
на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.463, ал.1
и сл. ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 15712/ 18.05.2017г. при ПОС от „Първа
инвестиционна банка“ АД – гр.София, представлявано от изп.директори Д. К. К. и В. Х. Х. , чрез
пълномощника им юриск. М.З. против Постановление
за разпределение от 02.03.2017г. , изготвено по изп.д.№ 10169110400198 по описа
на ЧСИ П. Н., с рег.№ **, район на действие ОС-Пловдив. Формулират се
оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
разпределение, като се иска неговата
отмяна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Ответниците по жалбата Н. Л.Д.,***,
редовно уведомени, не вземат становище по жалбата.
Постъпило е становище по
жалба по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ П.Н., с което се мотивира допустимост,
но неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в
законния по чл.463, ал.2 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Изпълнителното
производство е инициирано от взискателя по изп.лист от 26.10.2016г. , издаден
по ч.гр.д.№ 14 297/ 2016г. по описа на ПРС – Н.П.К. против длъжника Н.Л.Д.
, като принудителното изпълнение за осребряване имуществото на длъжника е
насочено към недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в с.Марково ,
обл.Пловдивска. Извършен е опис на процесния недвижим имот при определяне на
запазената жилищна площ за длъжника съобразно Наредбата за жилищните нужди на
длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 15.02.2008г. и
проведена публична продан на имота.
Жалбоподателят
в качеството на ипотекарен кредитор
съобразно представен Нотариален акт за учредяване на ипотека върху процесния
недвижим имот № 31, том 8, рег.№ 11067, дело № 1379/ 2008г., вписан в СВ –
Пловдив с вх.№ 32425/ 07.11.2008г., акт.110, том 23, с ипотекарен длъжник Н.Л.Д. относно предоставен на длъжника „Еврокомерс-МНХ“
ЕООД кредит по Договор за кредит №
353-105 от 29.10.2008г. , на основание чл.459, ал.2 ГПК се явява присъединен по
право взискател.
С молба вх.№ 759/ 08.02.2017г. при
ЧСИ ипотекарният кредитор „ПИБ“ АД е посочил наличието на непогасен в определените по
договора за кредит срокове дълг на
цитираното дружество „Еврокомерс-МНХ“ ЕООД
в общ размер от 52 043, 95 лева / главница 35 161, 16 лева –
редовна главница, 15 982, 30 лева – просрочена главница и 900,49 лева –
просрочена лихва/.
Освен
жалбоподателя присъединени взискатели по
изпълнителното дело се явяват : Държавата чрез ТД на НАП- гр.Пловдив, Община
Родопи и Дирекция МД и ТБО .
След проведена публична продан на процесния
недвижим имот в периода 15.01.2017г – 15.02.2017г. с Протокол от 16.02.2017г.
за купувач е обявен взискателят по
изп.дело Н.П.К. за предложената от същата цена
445 000 лева, предмет на изготвеното на основание чл.460 ГПК разпределение
и обжалвано от присъединения по право взискател – ипотекарен кредитор „ПИБ“
АД.
С
депозираната жалба жалбоподателят основава оплакванията си на обстоятелствата
за наличие на разположение у съдебния изпълнител на вписания ипотечен акт,
видно от който ипотеката върху описания
имот, предмет на принудителното изпълнение, обезпечава вземане на банката по
предоставен кредит в размер на 248 000 лева, ведно с лихви и
разноски. В тази връзка сочи, че
вземането, с което „ПИБ“ АД участва в обжалваното разпределение е сума,
различна от посочената в ипотечния акт, като в обжалваното разпределение в
табличната му част било обяснено, че
вземанията са посочени в размери към 02.03.2017г. Съгласно чл.459 ГПК
ипотекарният кредитор се смята за присъединен по право взискател , когато
изпълнението е насочено върху предмета на ипотеката, като припадащата се на
същия сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава след
като представи изпълнителен лист. Независимо от позоваването на разпоредбата на
чл.459, ал.1 ГПК жалбоподателят мотивира становището си, че съдебният
изпълнител погрешно е определил припадащата се на „Първа инвестиционна банка“
АД сума в качеството на ипотекарен кредитор, като е заделил не сумата по
ипотеката, а посочения от Банката размер на вземането към 18.01.2017г. с
депозираната по делото молба за насрочване на принудителното изпълнение по
отношение на целия имот, която сума се е явила различна към датата 02.03.2017г., посочена в обжалваното
разпределение. В нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека изрично
отбелязано, че ипотекарният длъжник се е съгласил имотът да обезпечава
изплащането на цялата заета сума в размер на 248 000 лева, ведно с
лихвите, комисионните и разноските. В този смисъл се възразява, че вземането на
Банката освен, че е удостоверено към минал момент, не е статично, като се сочи
, че вземането включва текущо начислените лихви, вкл. тези след 18.01.2017г. -
датата, към която е посоченият от банката размер на вземането до издаване на
изпълнителния лист, както и съдебните разноски за издаването му, съдебната
проверка за евентуално осъществено исково производство, както и разноските за
осъществяване на принудителното изпълнение.
Застъпва се становището още, че частният съдебен изпълнител не следва да
върне на длъжника сумата, получена вследствие проведената публична продан на ипотекирания в полза на
Банката имот, надвишаваща разпределените на всички присъединени взискатели
суми, независимо, че кредиторът не разполага с вземане в пълния размер на
главницата по предоставения кредит от 248 000 лева, за съдебният
изпълнител не е налице задължение да върне остатъка от сумата, надхвърляща претенцията на Банката към 18.01.2017г. В
тази насока в обобщение се прави довод, че правото на банката по чл.459, ал.2 ГПК като ипотекарен кредитор, се
изразява във възможността й при разпределение на суми от продажбата на
ипотекирания имот, заради привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД да й бъде заделена съответно такава сума за
обезпечаване на вземането, до снабдяване с изпълнителен лист, като
процесуалният закон не предвижда преклузивен срок за извършване на
разпределението.
Производството
по Гл. Тридесет и девета от ГПК , уреждаща нормите по обжалване действията на
съдебния изпълнител е контролно – отменително , в което съдът следи за
законосъобразност на обжалваните актове и действия на съдебния изпълнител.
В
случая обжалваният акт на съдебния изпълнител
е Постановление за разпределение на съдебния изпълнител, с което той
определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на
всяко едно от тях.
С
настоящото обжалвано постановление за разпределение по изпълнителното дело от
02.03.2017г. съдебният изпълнител е отчел
правата на ипотекарния кредитор – настоящ жалбоподател за присъединяване
по право в това му качество като присъединен взискател по делото, в съответствие с разпоредбата на
чл.459, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК.
След
приключване на публичната продан от 15.01.2017г. относно недвижимия имот,
предмет на принудителното изпълнение за осребряване на имущество с цел
удовлетворяване вземанията на кредиторите, с Протокол от 16.02.2017г. е бил е
обявен за купувач един от взискателите по изпълнителното дело , след което на 02.03.2017г. е изготвено настоящото
обжалвано разпределение, в което вземането на настоящият жалбоподател -
присъединен взискател е включено за удовлетворяване чрез разпределение на
продажната цена на процесния имот в предвидения по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД ред като
привилегировано вземане, обезпечено със залог или ипотека в размера на сумата от 52 043,95 лева. Цитираната
сума е била посочена в представената от този присъединен взискател молба, с
характер на удостоверение вх.№ 759/08.02. 2017г. / л.148/ , в която това вземане е посочено от взискателя в този
идентичен размер, включващ редовна главница от 31 161,16 лева, просрочена
главница 15 982,30 лева и
просрочена лихва 900,49 лева, съответно към посочения от взискателя момент
18.01.2017г. Така посочената от
взискателя обща сума в размер на 52 043,95 лева е отделена с обжалвания
акт на съдебния изпълнител за удовлетворяването му като определено по своя
размер притезание към момента на постановяване на акта за разпределение на
сумите за удовлетворяване на кредиторите. Следователно не се намира да е налице
фактическо и правно основание към момента на изготвяне и постановяване
на акта за разпределение да е налице друго, определено по размер и основание
притезание в полза на присъединения взискател по делото, в качеството му на
ипотекарен кредитор, което да подлежи на отделяне като сума за удовлетворяване
на този взискател, така както се сочи от жалбоподателя това да следва да е
цялата сума по обезпеченото задължение в размера от 248 000 лева. Действително
след момента на посочване с молбата на
присъединения взискател относно определеното към датата 18.01.2017г. в общ
размер 52 043,95 лева вземане биха могли да настъпят обстоятелства,
каквито се сочат от жалбоподтеля, променящи неговия размер, което обаче не може
да обуслови извод , че претендираното за включване вземане в акта за
разпределение ще е в посочения общ размер
от 248 000 лева, което да е във вида на определено по размер
притезание, подлежащо за включване в следващия се за постановяване акт за
разпределение след приключване на публичната продан на имота и обявяването на
купувач на същия. Действително не е налице предвиден преклузивен срок за
постановяване акта за разпределение на
съдебния изпълнител, но в случая се
намира , че след приключване на публичната продан на 15.01.2017г. и
постановения на 16.02.2017г. протокол за обявяване на купувач, издаденото
обжалвано постановление за разпределение от 02.03.2017г. в двуседмичен срок от
приключване на публичната продан не може да се приеме за преждевременно, поради
което да е недопустимо, в каквато насока се въвеждат доводи от страна на
жалбоподателя. Следователно обжалваният акт не се намира да се явява
недопустим, неправилен или незаконосъобразен, което прави жалбата неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
Водим
от горното и на основание чл.437, ал.3 и 4 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 15712/
18.05.2017г. при ПОС от „Първа инвестиционна банка“ АД – гр.София,
представлявано от изп.директори Д. К. К.
и В. Х.Х. , чрез пълномощника им юриск. М.З.
против Постановление за разпределение от 02.03.2017г. , изготвено по
изп.д.№ 10169110400198 по описа на ЧСИ П. Н., с рег.№ **, район на действие
ОС-Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: Членове: