Решение по дело №161/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,29.03.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ                                                     

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 161 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

                

            С решение от 16.07.2019 г. по гр.д. №54821/18 г., СРС, ГО, 162 с-в  ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН **********, и М.В.В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, да поправят със собствени средства по иск с правно основание чл. 109 ЗС, предявен от Р.Я.Н., ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, нарушения таван (излезли два броя дървени клепета с размери 15x15 см.) и изронена мазилка на тавана в стаята (дневна) в жилището, собственост на ищците Р.Я.Н. и И.Б.П., представляващо апартамент, заемащ целия първи (партерен) етаж на сградата, находяща се в гр. София, ул. „******, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на Р.Я.Н., ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, сумата от 186,66 лв., разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Я.Н. и И.Б.П. срещу И.Д.В. и М.В.В. негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС в частта за премахване на извършената преграда в таванското помещение, находящо се в двуетажна жилищна сграда на адрес: гр. София, ул. „******, за възстановяване целостта на пода на таванското помещение, в който е изграден отвор за стълба, чрез изграждането на нов под, за възстановяване на ВиК инсталацията в общите части на сградата, както и за поправяне със собствени средства на ответниците на вредите в собствения на ищците имот в сградата (първия етаж от нея), изразяващи се в унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в кухненския бокс (9 кв.м.), изпадали плочки гранитогрес по стената на теча (3 кв.м.) и унищожен окачен таван с конструкция тип готови плоскости в тоалетната (6 кв. м.).

ОСЪЖДА Р.Я.Н., ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, да заплатят на И.Д.В., ЕГН **********, и М.В.В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 559,63 лв., разноски в производството.

          Срещу постановеното решение са постъпили въззивни жалби от страните по делото. Във въззивната жалба на ищците се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон като излагат съображения.

                 Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да се отмени първоинстанционото решение и да се уважи иска.

По въззивната жалба на ищците е постъпил отговор.

С въззивната жалба на ответниците се твърди,че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Иска се отгмяната му в обжалваната осъдителна част.

По въззивната жалба на ответниците не е постъпил отговор,но в съдебно заседание се оспорва.

              Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби  са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими,разгледани по същество са неоснователни.

             На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС .

По направените във въззивната жалба на ищците възражения, СГС излага за пълнота следните мотиви:

  По оплакванията за съдопроизводствените нарушения:

  Първоинстанционният съд е зачел влязлото в сила решение от 05.12.2011 г. на СГС, IV „А“ възз. с-в, ГО по гр.д.№2022/2009 г. Вж. стр.З, абз.1, ред 12“.

Никъде в мотивите съдът не приема “реално разделяне на общите части“, нито „промяна на предназначението на общите части на тавана чрез приобщаване на половината към етажа на ответниците“, което да представлява превръщането им на част от имота на ответниците- самостоятелна стая, а вторият етаж- в мезонет“. Не са предмет на иска: нито „реална делба на общи части“, нито установяване промяна в предназначението, нито установяване създаване на самостоятелна стая, още по-вече - на мезонет.

Освен, че съдът „е зачел“ влязлото в сила решение на СГС, същият се е мотивирал, че то има обвързваща сила за страните, правоприемници на техните праводатели.

Съдът никъде не е написал в мотивите си за „реално обособяване на част от обощото подпокривно пространство, нито за промяна на предназначението, нито за превръщането й от обща в реална част.

Съдът е съобразил приетото в т.1 и т.4 на ТР №34/1983 г. на ОСГК на ВС и изрично го е посочил.

Съдът правилно е приложил чл.38, ал.1 ЗС в контекста на обсъденото ТР №34/1983 г.

Цитираната заповед на РДНСК по влязлото в сила решението на СГС, съдът не може да приложи по аналогия в настоящия казус.

Съдът се е произнесъл по направеното възражение от ищците по нотариалния акт на ответниците. Ищците не са извършили нужните процесуални действия по оспорването.

Нищожност на нотариалната сделка, нито на нотариалния акт не са установени.

Ответниците притежават повече от половината от общите части на сградата и не следва да искат съгласие от ищците.

Заявеното от в.л. и направените от него устно корекции на написаното в заключението преди това е,че разрешение за строеж не се изисква, когато не е налице строеж. Ответниците извършват ремонт в собствения си апартамент след закупуването му, а не- преустройство.

            Ответниците са представили чертеж от 30- те години на миналия век за сградата и подпокривното пространство като същият не е оспорен от ищците, съдът го е приел, в.л. е работило по него и съдът го е обсъдил в мотивите си.

По оплакванията за нарушение на материалния закон- чл.6, т.З ЗУЕС:

Не е нарушена цитираната разпоредба. Няма иск за установяване „зазвземането на общи части на сградата“. Няма и иск за установяване промяна на предназначението.

Не е извършена и „реална делба на тавана“ /таван няма- има подпокривно пространство с намиращи се в него тавански помещения  към 1963 г./. Налице е  оттогава разпределяне на ползване и съдът се е съобразил с него.

Трето- по оплакването за разноски:

            Решението в обжалваните от ищците части е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, материалния закон и е обосновано.

Първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви защо негаторният иск в обжалваните части на решението е неоснователен, обсъждайки относимите по спора писмени доказателства и СТЕ- веднъж и втори път- извършените процесуални действия от ищците, субсумирането им под съответната материално-правна норма на чл.109 ЗС и обосновавайки незаконосъобразността на така предявените искови претенции.

По жалбата на ответниците.

По оплакванията за нарушение на съдопроизводствените правила:не били преценени всички доказетелства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение,не е основано решението на закона-съдът не излага вярно разпита на свидетеля Сидов и изопачава фактическата обстановка,съдът пропуснал да обсъди признанието в писмения отговор със свидетелското показание за неосигурен достъп,преобърнал доказателствената тежест като мотивирал,че по делото липсват данни описаните щети да са отразени.Нарушен бил материалния закон заради неточно възприета фактическа обстановка.Ответниците са признали щета и  са предложили да  я поправят ,но нямали осигурен достъп до имота.

          Безспорна е вредата, настъпила в апартамента на Р.Н. и И.П. поради извършените на горния етаж ремонтни дейности, представлява нарушен таван в дневната, изразяващ се в излезли два броя дървени клепета с размери 15x15 см., за възстановяване на които е необходимо шпакловане с гипсова шпакловка и боядисване с латекс на обща стойност 218,50 лв. Описаната щета  се установява  от заключението по СТЕ на вещото лице Й.и от събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б.Ю.С.. Свидетелят разказва, че през м. март 2018 г. се е срещнал с И.В. *** и заедно установили, че от тавана на първия етаж е паднала мазилка и са се показвали две дървени трупчета от конструкцията. Ответникът не отказал да поправи щетите и казал, че на следващия ден ще прати някой да го оправи, но на другия ден никой не дошъл.Съдът правилно е отразил показанията на свидетеля и възприел фактическата обстановка. По делото не са налице данни описаните щети да са отстранени, поради което правилно негаторният иск в тази част - за осъждане на ответниците да поправят със свои средства нарушения таван и изронена мазилка в стаята (дневна) в жилището на ищците е уважен като основателен.

Не се установиха твърдяните  нарушения на процесуалните правила и материалния закон,поради което жалбата следва да се остави без уважение.

С оглед потвърждаване на първоинстанционното решение , разноските за първа инстанция остават непроменени,присъдени пропорционално на уважените и отхвърлени части на исковете,а разноските пред въззивната инстанция следва да се присъдят  в полза на въззиваемите страни В.,330 лв.,за отхвърлената въззивна жалба на ищците.

                      Не се доказаха твърдяните пороци на обжалваното решение ,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

               Водим от гореизложеното, съдът

                                      

                                                Р   Е   Ш   И :

           

              ПОТВЪРЖДАВА  решението от 16.07.2019 г. по гр.д. №54821/18 г., СРС, ГО, 162 с-в.          

            ОСЪЖДА ,на основание чл.78, ал.З ГПК,  Р.Я.Н., ЕГН **********, и И.Б.П., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, да заплатят на И.Д.В., ЕГН **********, и М.В.В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ***, сумата от 330 лв., разноски за възивната инстанция.

            РЕШЕНИЕТО    подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечн срок от връвчането му на страните.

           

              ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

          

 

                         ЧЛЕНОВЕ:1                                 

 

         

 

                                            2.