ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 23.05.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети май през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Т.Д.
като разгледа докладваното от съдия Т. Д. адм. дело № 1257/2021 г. на АдмС
– Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 8, ал. 3 от Закона
за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН).
Образувано е по касационна жалба на „Трейд Експрес – Л“ ООД, ЕИК *********,
против Разпореждане за създаване на запаси
за извънредни ситуации № Р-12-203/29.04.2021 г., издадено от
заместник-председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“, с което на основание чл. 12
и чл. 23 ЗЗНН на „Трейд Експрес – Л“ ООД е разпоредено за едногодишен период,
считано от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. да създаде и съхранява, респ.
организира и финансира за своя сметка и със свои средства нива на запаси от
котелно гориво за извънредни ситуации по чл. 2, ал. 1 ЗЗНН в размер на 15,947
тона (петнадесет това и деветстотин четиридесет и седем килограма).
В хода на производството, съдът преценява, че за
разрешаването на спора между страните е необходимо тълкуване на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от
14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат
минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти.
В съдебно заседание по делото, проведено на
17.05.2022 г., съдът е уведомил страните за фактите, които приема за установени
понастоящем и за въпросите, които намира, че следва да бъдат поставени с
преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Страните не са оспорват посочените от съда факти.
В съдебното заседание ответникът се противопоставя
да бъде отправено преюдициално запитване с доводи, че ЗЗНН е създаден на базата
на Регламент 1099/2008, а не Директива 2009/119/ЕС, които Регламент дава право
на всяка държава членка да формулира собствени изисквания и това е предоставено
чрез централен орган за тези запаси за извънредни ситуации, какъвто орган се
явява ДА ДРВВЗ и в случая Директивата е ирелевантни за настоящия спор.
Оспорващият в съдебно заседание изтъква, че
Регламент 1099/2008 е изменен през 2014 г. и е дадена дефиниция на неенергийно
потребление, какъвто продукт е и внасяният от оспорващото дружество, поради
което е адекватно и поставянето на въпроса: Представляват ли продуктите, внасяни
от оспорващия (обхващат ли се) от Приложение А, глава 2.2 от Регламент
431/2014., респ. че процесните продукти не попадат в обхвата на Директивата, както
и че следва да се постави въпрос за пропорционалността на мерките във връзка с
икономическите последици, създаващи подобни задължения.
С писмена молба с.д. № 7767/17.05.2022 г.
оспорващият сочи, че не е декларирало ВОП на базови масла и не е внасяло стоки
с код 2711998, предвид Уведомление за получаване на акцизни стоки и Декларация
изх. № 1745, 1747/23.03.2021 г. и приложения към нея опис № 1743/23.03.2021 г.
Моли се да бъде поставен и следният въпрос : Като се има предвид целта на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г.
за налагане на задължение на държавите-членки да поддържат минимални запаси от
суров нефт и/или нефтопродукти, както и с оглед легалните дефиниции, дадени в
Приложение А, глава 2.2 от Регламент (ЕС) № 431/2014, попада ли в кръга на
задължените лице дружество, което извършва внос на продукти от типа на
посочените в т. 1 от настоящото запитване – продукти, които не се потребяват
като гориво и не се преобразуват в друго гориво.
Съдът намира за неоснователни
доводите и възраженията на двете страни по делото.
Изрично в § 2 от ДР на ЗЗНН, е посочено, че този закон –
ЗЗНН:
1. въвежда изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО
от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да
поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9
октомври 2009 г.) и Директива за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива 2009/119/ЕО на Съвета относно методите за
изчисляване на задълженията по отношение на запасите (ОВ, L 263/57 от 22
октомври 2018 г.);
2. предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/2010
на Комисията от 9 ноември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно
статистиката за енергийния сектор, по отношение на актуализациите на годишната
и месечната статистика за енергийния сектор (OB, L 292/3 от 10 ноември 2017
г.).
С Регламент
(ЕО) № 1099/2008 се установява обща рамка за
изготвянето, предаването, оценяването и разпространението на сравнима
статистика за енергийния сектор в Съюза -
съображение 1 на Регламент (ЕС) 2017/2010,.
В този смисъл тълкуването на
изискванията на Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на
държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или
нефтопродукти (ОВ, L 265/9 от 9 октомври 2009 г.) и Директива
за изпълнение (ЕС) 2018/1581 на
Комисията от 19 октомври 2018 г. за изменение на Директива
2009/119/ЕО на Съвета относно методите за
изчисляване на задълженията по отношение на запасите (ОВ, L 263/57 от 22
октомври 2018 г.), се явява релевантно за
настоящия спор, респ. обратното твърдение на ответника е неоснователно.
По доводите и исканията на оспорващия:
Соченият от оспорващия Регламент
(ЕС)
№ 431/2014 на Комисията от 24 април 2014 година е за изменение на Регламент (ЕО) № 1099/2008 на Европейския парламент и
на Съвета относно статистиката за енергийния сектор, по отношение на
изготвянето на годишната статистика за енергийното потребление в домакинствата. След
въпросния регламент от 2014 г. са последвали още две изменения на Регламент (ЕО) №
1099/2008, а именно с Регламент (ЕС) 2017/2010 на Комисията от
9 ноември 2017 година и Регламент (ЕС) 2019/2146 на Комисията от
26 ноември 2019 година.
Според Член 1 от Директивата, прогласената цел е с директивата да се
предвидят правила за осигуряване на висока степен на сигурност на снабдяването
с нефт и нефтопродукти на Общността посредством надеждни и прозрачни механизми,
основани на солидарността между държавите-членки, за поддържането на минимални
запаси от суров нефт и/или нефтопродукти, както и въвеждането на необходимите
процедури за преодоляване на евентуален сериозен недостиг. Съгласно Член 3, § 1
от Директивата, запаси за извънредни ситуации, изчисляване на задължението по
отношение на запасите, държавите-членки приемат всички подходящи законови,
подзаконови или административни разпоредби за осигуряването най-късно до 31
декември 2012 г. на трайното поддържане в тяхна полза на територията на
Общността на общо количество запаси от нефт и нефтопродукти, което съответства
най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос или
61 дни среднодневно вътрешно потребление.
Според легалната дефиниция, дадена в чл. 2, буква и) на Директивата „запаси от
нефт" означава запасите от енергийните продукти,
изброени в глава 3.4 от приложение А към Регламент (ЕО) № 1099/2008. Тоест
директивата изрично препраща към действащата понастоящем редакция на Регламент (ЕО)
№ 1099/2008, включително по отношение на енергийните продукти,
изброени именно в глава 3.4 от приложение А към Регламент
(ЕО) № 1099/2008. Кои са задължените лица е определено в
националното законодателство, респ. за тълкуването на Директивата е без
значение, че внасяният от оспорващия продукт не се потребява като гориво и не
се преобразува в друго гориво.
В този смисъл съдът намира за неоснователно
направеното от оспорващия искане за поставяне на формулирания в молбата му от
17.05.2022 г. въпрос за преюдициално запитване.
Неоснователно е и искането за поставянето на
самостоятелен въпрос за пропорционалността на мярката във връзка със
създаваната за задължените лица икономическа тежест. Отговорите на формулираните
от съда въпроси за преюдициалното запитване ще изяснят съобразяването на
принципа за пропорционалност на засягането, като при преценката критерият
финансова тежест е включен във въпросите.
Основателно е възражението на оспорващия, че през
2021 г. не са внасяни стоки с код за митнически цели 2711998, предвид
отразеното в Уведомлението за получаване на акцизни стоки с рег. №
32-94237/23.0.2021 г. , Декларации с изх. № № 1745 и 1747 от 23.03.2021 г.,
както и приложение към реф. № 1743/23.03.2021 г. и Акцизен данъчен документ № **********.
Съдът ще коригира първоначално формулираното съдържание на преюдициалното
запитване в раздела, визиращ относимите факти.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника,
направено в съдебно заседание, проведено на 17.05.2022 г. за ирелевантност за
настоящия спор на Директива на Съвета
2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г., респ. за липсата на
необходимост от отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по
формулираните от настоящия състав на съда въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на оспорващия за поставяне на въпроси в преюдициалното запитване по отношение
пропорционалността на засягането във връзка с икономическите последици за
оспорващия, както и във връзка с определянето на оспорващия като задължено
лице, въпреки че внася продукти, които не се потребяват като гориво и не се
преобразуват в друго гориво.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: