№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в
открито съдебно заседание на трети май две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
РАЧЕВА
при секретаря К.К., като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 467 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е за ново разглеждане на жалбата на П.И.П. ***,
ЕГН **********, срещу Заповед № 18-11315-20.08.2014 година на Началника на
Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна, с която е отказано
изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри относно поземлен
имот – сграда с идентификатор *******, изразяващо се в изменение на контура на
сградата и заличаване на поземлен имот – сграда с идентификатор *******.
Развива се след отмяната на Решение № 961 от 28.04.2015 година на
Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав, постановено по адм.д. № ****/14
г. с Решение № 1438/10.02.2016 година на Върховния административен съд, ІІ
отделение, постановено по адм.д. № ***/2015 г. С решението на
ВАС са дадени указания при новото разглеждане на жалбата да бъде изяснена
фактическата обстановка и да бъде комплектована административната преписка
относно неприключило административно производство между същите страни, като
бъдат събрани доказателства относно това дали в имота има премахнати сгради, по
отношение на които се налага изменение на КККР.
В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен и е
мотивиран единствено с възражението на заинтересованата страна Р.Д., като
жалбоподателят счита, че неправилно административният орган е приел наличие на
основание по чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Посочва, че при
издаването на заповедта не са изяснени всички обстоятелства, а освен това тя не
съдържа фактически констатации и правни изводи, което също води до нейната
незаконосъобразност. Моли за отмяна на заповедта и връщане на преписката на
административния орган, както и за присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът в производството – Началникът на Службата по
геодезия, картография и кадастър – гр. Варна не изразява становище по
съществото на спора.
Заинтересованата страна Р.П.Д. моли жалбата да бъде
оставена без уважение. Посочва, че не са налице основания за изменение на КККР
по отношение на имота. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на
страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Заповед № 18-11315-20.08.2014 година на Началника
на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна. Заповедта е
издадена в административно производство по чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, образувано по
заявление от П.И.П. вх. № 01-170122-24.07.2014 година, с което е поискано
отразяване на настъпили промени в КККР за премахнати сгради – сграда с
идентификатор *******. Към преписката е приобщено и заявление рег. №
05-5912-24.07.2014 година от П.П. към предходни негови заявления от 02.07.2014
година и 10.07.2014 година, с което се иска промяна на контура на сграда с
идентификатор ******* и скица. Към заявлението е представен проект за промяна
на контура на сграда с идентификатор *******, от обяснителната записка към
който се установява, че следва да бъде променен контура на сграда 2 съгласно
данните от геодезическо заснемане, водещо до промяна на площта от 79 кв.м на 30
кв.м, като по отношение на сграда 1 е посочено, че тя не е предмет на
кадастралната карта и се заличава. По отношение на собствениците на сграда 2 в
кадастралния регистър е предвидено вписване на П.И.П. за ½ ид.ч. и
наследници на П.И. Проданов за ½ ид.ч. Към проекта са представени
съответните скици.
В хода на
административното производство е изпратено уведомление до заинтересованата
страна Р.П.Д. за подаденото заявление, като в указания срок Д. възразява срещу
допускане на измененията предвид наличието на спор за собственост между
съсобствениците и липса на предпоставките по чл. 53 от ЗКИР. Пояснява, че е
собственик на ½ ид.ч. от поземления имот и на ½ ид.ч. от
постройката, която е една постройка с поделено право на ползване и два
самостоятелни входа, без връзка между помещенията на етажите. В становището е
посочено още, че изградената сграда е отразена като два отделни имота – първи
етаж, отразен като имот ******* и склад на приземния етаж, обозначен като *******.
В
обжалваната заповед като мотиви за отказа са посочени обстоятелствата, че е
налице неприключило производство по заявление на П. вх. № 94-28174/01.10.2013
година. Посочено е становището на Д. за несъгласие с измененията. Исканите
изменения - промяна на контура на сграда ******* и заличаване на сграда *******
са отказани на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, а именно
наличие на спор за материално право. Със Заповед № 18-11710-03.09.2014 година е
поправена очевидна фактическа грешка в обжалваната заповед, изразяваща се в
неправилно изписване на личното име на заинтересованата страна Р.Д..
От
представената административна преписка се установява, че кадастралната карта и
кадастралните регистри за територията, в която се намира имот *******, са одобрени
със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК. По
отношение на собствеността върху поземления имот в регистъра към датата на
издаване на обжалваната заповед като собственици с по ½ ид.ч. са вписани
жалбоподателя П.И.П. и заинтересованата страна Р.П.Д., а по отношение на двете
нанесени в КК сгради с идентификатори ******* и ******* е отразено, че
собственикът е неидентифициран (скици на л. 5-7 от делото). Съответната площ на
двете сгради съобразно отразяванията в кадастъра е 79 кв.м. и 29 кв.м.
Жалбоподателят
се легитимира с н.а. от 17.06.2004 година като собственик на ½ ид.ч. от
имот 289 в м. „***“, к.к. „**“, гр. Варна, с площ по
скица 1108 кв.м. ведно с трайните насаждения и подобрения, и на ½ ид.ч.
от вилна сграда в имота с площ от 30 кв.м.
Заинтересованата
страна Р.П.Д. се легитимира с н.а. от 20.10.2003 година като собственик на
½ ид.ч. от имот 289 в м. „*******“, к.к. „***“, гр. Варна, с площ по
скица 1108 кв.м., в едно с трайни насаждения и подобрения, находящи се в имота.
Съгласно
заключенията на назначените при първото разглеждане на делото СТЕ (основна и
допълнителна), поземлен имот 289 по документите за собственост на П. и Д.
съответства на ПИ *******, като номерацията 289 е по кадастралния план на к.к.
„***“ от 2000 година и границите му са идентични с тези на ПИ *******. Според
заключението на вещото лице, в имота на място са установени две сгради на стръмен
наклон – масивен навес и масивна жилищна сграда на две нива. Двете нива на
жилищната сграда не са под общ покрив, а са разположени едно до друго, като
покривите им са стоманобетонови плочи. Двете нива са функционално и
конструктивно свързани, като конструктивната връзка се състои в ползването на
подпорна стена, която е западна стена на по-ниското ниво с избени помещения, и
е основа на източната стена на второто ниво с жилищни помещения, като в същото
време върху подпорната стена стъпва плоча, служеща за покрив на избения етаж.
Покривът на избения етаж е тераса на жилищния и служи за достъп до него.
Височината на избения етаж спрямо прилежащия терен е 2,35 м в най-високата си
част и 0,30 м в най-ниската. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 43 от Наредба
№ 3 на ЗКИР сградата подлежи на заснемане, а по смисъла на пар. 5, т. 15 от ДР
на ЗУТ в застроената площ на сградата се включва и площта на избения етаж
(терасата). Вещото лице е посочило, че в контура на сградата с идентификатор *******
неправилно е включен масивен навес, който няма конструктивна връзка с жилищната
сграда и не подлежи на отразяване в КК. Допълнително в обясненията си пред съда
вещото лице посочва, че в кадастралната карта жилищната сграда е нанесена като
две сгради, контактни една до друга, докато в КП от 1987 г. жилищната сграда е
само една, със сигнатура ½, тоест едноетажна, гледана от улицата, и
двуетажна, гледана от вътрешността на имота. Според вещото лице неправилно в КК
същата сграда е нанесена като две сгради, тъй като те са конструктивно
свързани, тоест представляват една сграда. Неправилно според вещото лице са
нанесени в КК и контурите на сграда 1 – по-къси с близо 2 м в сравнение с
контурите по КП от 1987 г. и на място. Постройката, нанесена до уличната
регулация, е навес, който служи като рампа и за укрепване на ската, и е отворен
от южната страна, тоест не е сграда, подлежаща на попълване.
В
допълнителното заключение на СТЕ е посочено, че площта на сградата по КП от
1987 г. е 70 кв.м. след оцифряване на графично копие, а по цифровия модел на
геодезическата снимка е 71 кв.м., налице е идентичност по местоположение,
размер на границите на сградите и площите им по двата източника. По северните
граници на жилищната постройка и навеса е построена масивна пристройка с площ
16 кв.м., на общ зид с жилищната сграда и при конструктивно свързване на
покрива. Вещото лице пояснява, че в КК неправилно в контура на сграда с
идентификатор ******* са включени площи от навеса, пристройката и жилищната
сграда, като включената площ от жилищната сграда е 36 кв.м. В обяснения пред
съда добавя, че сграда 1, чието заличаване се иска, влиза в контура на
заснетото, като при конструктивно свързване на покрива не може да има две или
повече отделни сгради, а сградата става една (забележката е във връзка с
пристройката).
Във връзка с
дадените от ВАС указания, при новото разглеждане на жалбата е събрана
административната преписка по заявление вх. № 94-28174/01.10.2013 година от П.
за промяна в кадастрални данни в регистъра и издаване на скици. От заявлението
не може безспорно да се установи същността на поисканите промени в регистъра.
Към заявлението няма акт за непълноти и грешки по чл. 53, ал. 3 от ЗКИР (в
редакцията, действала към момента на подаване на това заявление), а са приложени
н.а. от 2004 година, с който жалбоподателят се е легитимирал като собственик,
декларация от 03.05.2004 година на основание пар. 184, ал. 8 от ПЗР на ЗИДЗУТ
(ДВ бр. 65/2003 г.) от И. П.И. (баща на жалбоподателя и един от праводателите
му), с която декларира, че в имота е изградено жилище с площ 30 кв.м. и изба с
площ 30 кв.м., като строежът е започнат и завършил през 2003 година от
наследодателя П.И. Проданов. В същото производство е представено с вх. №
05-5125/02.07.2014 година удостоверение за търпимост изх. №
УТ-94-И-106/02.06.2004 година от Главния архитект на район „Приморски“ при
Община Варна, издадено на наследници на П.И. Проданов, за това, че в имота има
вилна сграда със ЗП 30 кв.м., която е търпима и не подлежи на премахване. По
тази преписка Началникът на СГКК – гр. Варна е изискал на 23.07.2014 година от
район „Приморски“ копие от преписката, за да бъде установено за коя от двете
сгради се отнася удостоверението. По преписката няма произнасяне, тъй като на
24.07.2014 година П. е внесъл заявлението, по което е издаден обжалвания в
настоящото производство отказ, и новото заявление е приобщено към предходната
преписка. В преписката по новото заявление е приложено писмо от район
„Приморски“, в което е посочено, че преписката по издаване на удостоверението
за търпимост не е налична.
При така
установените факти, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс от лицето, инициирало
административното производство. Като съсобственик на поземления имот, в който
са разположени сградите, засегнати от евентуалните изменения в КККР, за П. е
налице правен интерес да иска такива изменения съобразно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР,
съответно да обжалва издадените в производства за изменения на КККР актове.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По отношение
на предходното незавършено административно производство, съдът намира, че
липсва идентичност между заявеното с вх. № 94-28174/01.10.2013 година изменение
и това по заявление вх. № 01-170122-24.07.2014 година. Първото заявление касае
неуточнено изменение в кадастралните регистри и административна услуга. Второто
заявление, по което е издаден обжалвания отказ, съгласно посочените в него
обстоятелства е за отразяване на настъпили промени в кадастралните карти за
премахнати сгради – сграда с
идентификатор *******. Към него е приложена и молба свободен текст с рег. №
05-5912-24.07.2014 година, с която се иска промяна на контура на сграда с
идентификатор *******. Поради това не може да бъде направен извод за влязъл в
сила мълчалив отказ по заявлението от 01.10.2013 година, и такъв би бил
неотносим при преценката за допустимост на обжалваната заповед за отказ, тъй
като касае издаване на различен по правните си последици акт.
Във връзка с
указанията в отменителното решение на Върховния административен съд, при новото
разглеждане на делото страните са направили изрични изявления относно това дали
в поземления имот са премахнати сгради. Според изявлението на процесуалния
представител на заинтересованата страна, в имота няма премахнати сгради,
напротив, има пристрояване. В пледоарията си по същество процесуалният
представител на жалбоподателя посочва, че сградата, за която е поискано
заличаване, е незаконно изградена и няма основание за нейното вписване в
кадастъра, което е станало по искане на Д.. Изявления за премахната сграда,
отразена в КК като сграда с идентификатор *******, не са правени в нито един
етап от съдебните производства. Такива данни има само в заявлението, поставило
началото на административното производство, но в обяснителната записка липсват
такива констатации, а е описано единствено, че сграда с идентификатор *******
не е предмет на кадастралната карта и се заличава, без да се конкретизира защо
(л. 4 от административната преписка). При проведения за целите на
съдебно-техническите експертизи оглед на място е установена вилна сграда на две
нива, от която избените помещения на по-ниското ниво представляват сграда с
идентификатор *******. В обясненията си вещото лице е посочило, че в
кадастралната карта са нанесени две сгради, контактни една до друга, които в
предходния кадастрален план от 1987 г. са били нанесени като една сграда. Тоест
премахване на сгради, като основание за последващо
изменение на кадастралната карта, не се твърди и не се установява. Съгласно
пар. 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби на ЗКИР, „непълноти или грешки“ са
несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Ето защо съдът намира, че
производството е за изменение на КККР вследствие непълноти или грешки по
смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а не вследствие изменения в обектите на
кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР по чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР.
Към датата
на издаване на обжалвания административен акт е в сила редакцията на Закона за
кадастъра и имотния регистър след измененията, обнародвани в ДВ бр. 49 от
13.06.2014 година. Съгласно чл. 54 от ЗКИР в посочената редакция, непълнотата
или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства
и проект за изменение. Ал. 4 от чл. 54 гласи, че измененията в кадастралната
карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на
непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на СГКК по
местонахождение на имота, а заповедта се придружава от скица-проект.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган – Началник на Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. Варна, на когото чл. 54, ал. 4 от ЗКИР възлага
издаването на заповеди за изменения в КККР при отстраняване на непълнота или
грешка. Освен материално, Началникът на СГКК – гр. Варна е териториално
компетентен предвид местонахождението на недвижимия имот – в район „Приморски“
на гр. Варна. Правомощията на началника на СГКК са упражнени от заместник,
надлежно определен от Изпълнителния директор на АГКК със Заповед №
РД-13-212/24.07.2014 година.
Не се
твърдят и при служебната проверка не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваната заповед само на това
основание. В хода на административното производство на основание чл. 26, ал. 1
от АПК е уведомено заинтересованото лице – съсобственик на ПИ, което е изразило
становището си по заявлението.
Правното
основание за издадения отказ за изменение на кадастралните карти за
отстраняване на непълноти и грешки е чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, или наличие на спор
за материално право, от решаването на който зависи допускането на изменението. Наличието
на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК конкретно във
всеки отделен случай въз основа на твърденията на страните в производството и
събраните доказателства. Чл. 54, ал. 2 от ЗКИР (в редакцията, действала към
момента на издаване на обжалваната заповед) гласи, че когато непълнотата или
грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана
скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните регистри на
недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен
ред. По отношение на вписванията в кадастралните регистри се установява, че
като съсобственици на поземления имот с по ½ ид.ч. са вписани
жалбоподателят П. и заинтересованото лице Д., докато за сградите в поземления
имот – както сградата с идентификатор *******, така и тази с идентификатор *******
– в регистрите няма отразен собственик.
Обхватът и
естеството на измененията в КККР се очертават от заявените от иницииралото
производството лице обстоятелства и представения от него проект за изменение.
Съобразно представените доказателства и след събиране на становищата на
останалите страни административният орган следва да прецени дали са налице
основания за измененията и дали представеният проект отговаря на изискванията,
като в зависимост от това може да уважи заявлението и да допълни или поправи
КККР или да откаже изменението.
Текстовата
част на искането, по което е постановен обжалваният отказ, е изменение на
контура на сграда и заличаване на друга сграда, по отношение на нито една от
които в регистъра не е вписан собственик, тоест текстово искането се отнася
само до отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта. В същото време в представената към заявлението от 24.07.2014
година скица-проект за ПИ с идентификатор ******* е предвидено като собственици
на поземления имот в регистъра да
бъдат вписани жалбоподателя П.И.П. за ½ ид.ч. и наследници на П.И.
Проданов за ½ ид.ч., тоест цели се изменение и в кадастралните регистри
като вместо заинтересованата страна Д. за собственици на ½ ид.ч. от
поземления имот бъдат вписани наследници на П. Проданов. Същото се отнася и до
скицата-проект за изменение на КККР за сградите с идентификатори ******* и *******,
в която освен заличаването на сграда 1 и промяната на площта на сграда 2, е
предвидено в кадастралните регистри като собственици на ½ ид.ч. от
сграда 2 да бъдат вписани наследници на П.И. Проданов, а за останалата ½
ид.ч. да бъде вписан П.И.П.. Тъй като към момента на заявлението в
кадастралните регистри няма отразени идентифицирани собственици на сграда 2, а за
ПИ в регистрите са вписани като съсобственици при квоти ½ ид.ч. П. и Д.,
това обосновава извод за наличие на спор за материално право, едва след
решаването на който административният орган следва да отстрани непълнотите или
грешките. От проекта не могат служебно да бъдат отделени и разгледани
самостоятелно от административния орган въпросите относно площта, контурите и
правилността на отразяването на сградата като две отделни сгради с оглед
нейните характеристики.
Наличието на
спор относно собствеността на сградата, засягащ вписванията в кадастралните
регистри, поискани със заявлението, е констатирано в административното
производство въз основа на представеното от заинтересованото лице Д. становище,
в което тя твърди, че е съсобственик на сградата, обозначена на скицата-проект
като два отделни обекта, и че с исканата промяна се засягат правата й на
собственост върху ½ ид.ч. от сградата. Наличието на спор не се отрича и
от страна на жалбоподателя, като в молба от 15.04.2016 година неговият процесуален
представител посочва, че в съсобственост с Д. притежава единствено земята, но
не и сградата, която е негова индивидуална собственост. Спор се установява и по
отношение на собствеността на ПИ, доколкото в административното производство
заявителят е изразил претенция за вписване в кадастралните регистри на други
собственици вместо Д.. Ето защо, съдът приема за правилен извода на
административния орган, че е налице обстоятелство по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Доколкото административният орган не е компетентен да реши въпроса кои са
носителите на право на собственост върху сградата и при какви квоти, отказът да
допусне измененията в КККР съобразно представените проекти до произнасяне на
гражданските съдилища с влязъл в сила съдебен акт е законосъобразен и в
съответствие с представените в производството доказателства.
По
гореизложените съображения, след извършената цялостна проверка на обжалваната
заповед на основанията по чл. 146 от АПК, съдът намира, че същата не страда от
пороци, налагащи отмяната й, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Искане за присъждане на разноски от страна на ответника не е направено, поради
което такива не му се следват. От заинтересованата страна Д., за която
обжалваният акт е благоприятен, е направено искане за разноски, каквито й се
следват на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Независимо от това, доколкото на присъждане подлежат само
доказано направени разноски, претендираната сума по договори за правна помощ от
неустановена дата (л. 84 от адм.д. № ****/14) и от 24.02.2016 година не може да
бъде присъдена. Договорът за правна помощ не представлява
доказателство за заплащане на сумата, тъй като не документира надлежно по реда
на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ получени доходи от лице, упражняващо свободна
професия, и не съдържа реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.П. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 18-11315-20.08.2014 година на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: