Р Е Ш Е Н И Е
№ 17
Гр.Оряхово,16.02.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен
съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 417 по описа за 2017 г.,за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с
правно основание чл.56 от ЗН, от П.П.В., с ЕГН **********,*** против Д.П.Д., с
ЕГН ********** *** за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца,
извършеният от Д.П.Д., с ЕГН ********** отказ от наследството на неговата майка
Гана Иванова Йонова, с ЕГН **********, б.ж на гр.Оряхово, поч.на 09.11.2014 г.,
вписан в специалния регистър на РС Оряхово под № 10/14.05.2016 г.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на
изпълнителен лист от 16.12.2003 г. по гр.д. № 1272/1999 г. по описа на
Врачански окръжен съд, са осъдени Д.П.Д., с ЕГН ********** и Петър Богданов П.,
с ЕГН **********, да заплатят солидарно на П.П.В., с ЕГН **********, сумата от
17 662.00 лв., от което 14 910.00 лв. на осн.чл.240 от ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от 13.10.1999 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 2 752.00 лв., представляваща обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.
Въз основа на изпълнителният лист, е
образувано изпълнително дело № 332/2010 г. по писа на ЧСИ Валери Йотов, с рег.№
721 и район на действие Окръжен съд Враца, като впоследствие делото е
преместено при ЧСИ Цветелина Дахлева, с рег.№ 900 и район на действие Окръжен
съд Враца под № 1330/2016 г. с цел продължаване на принудителното изпълнение
срещу длъжниците. Съгласно удостоверение № 7001/28.06.2017 г., актуалният
размер на дължимите суми по изпълнителното дело е 75 632.97 лв.
След проучване на имущественото състояние на Д.П.Д.
е установено, че същият притежава идеална част от апартамент № 25, находящ се в
гр. Оряхово, ул.“9-ти ноември“, бл.5, вх.Б, ет.3, както и 3 броя поземлени
имоти: поземлен имот от 5.166 кв.м.-, м. Бреста, имот № 027034, поземлен имот
от 2.904 кв.м., м.Ракетна площадка, № 013025 и поземлен имот с площ от 3.000
дка, м.Ракетна площадка, имот № 013017. Цитираните поземлени имоти са
възбранени по изпълнителното дело в полза на взискателя. Видно от справка от СВ
Оряхово, върху горепосочения апартамент има наложени предходни възбрани.
Сочи се също, че от направена проверка ТР към АВ е установено, че ответника Д.Д. не
притежава търговски дружества. Има регистриран единствено ЕТ „Д.Д.“ с ЕИК
*********, в който от 2011 г. няма осигурени лица и не извършва търговска
дейност. От направена проверка в НАП е установено, че същият работи по трудов
договор, но има наложени предходни запори върху трудовото му възнаграждение.
Направена е и проверка в МДТ към Община Оряхово, от където не се установяват
други декларирани имоти.
На 09.11.2011 г., майката на длъжника – Гана
Иванова Йонова, с ЕГН ********** е починала, вследствие на което длъжникът
придобива по наследство идеална част от дворно място, ведно с идеална част от
построената в него жилищна сграда и идеални части от второстепенна сграда,
съставляващо парцел XXXIX, пл.№ 401, кв.37, находящо се в гр. Оряхово,
ул.“Г.С.Раковски“ № 66.
Притежаваният от него апартамент № 25,
находящ се в гр. Оряхово, ул.“9-ти ноември“, бл5, вх.Б, ет.3, се е явил
секвестируем, поради което с молба от 02.02.2016 г. взискателят по делото е
поискал да бъде насрочен опис на апартамента.
С цел да осуети принудителните действия, с
подадена от ответника молба от 06.03.2017 г., същият е представил Удостоверение
за отказ от наследство,останало от майка му Гана Иванова Йонова. Направеният
отказ е вписан в специалната книга на РС Оряхово под № 10/14.05.2016 г.
Ищеца сочи, че с направения отказ се
препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи имущество, така
че притежаваният от него в съсобственост апартамент № 25 находящ се в гр.
Оряхово, ул.“9-ти ноември“, бл5, вх.Б, ет.3, да се яви секвестируем на
осн.чл.444 ГПК и по този начин се осуетява възможността да се удовлетвори
вземането по изпълнителното дело, тъй като притежаваните от длъжника поземлени
имоти не са достатъчни да удовлетвори вземането на взискателя.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован
не се явява и не се представлява. С молба вх. № 276/25.01.2018 г., пълномощника
на същия поддържа предявения иск.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника чрез пълномощника му адв. Г.Д.Д., е постъпил писмен такъв, в който се
оспорва изцяло иска. В отговора се оспорва както качеството Кредитор на ищеца,
размера на цитираното задължение – като неверен и недоказан, оспорва се
правният му интерес от воденето на производството и оспорва и всички твърдени
от него факти за препятствие на принудителното изпълнение, за налично имущество
на длъжника.
Оспорва се съдържанието на представеното с ИМ
Удостоверение изх.№ 7001/28.06.2017 г. на ЧСИ Цветелина Дахлева, с рег. № 900
по изп.д.№ 2016900004011330, в частта за дължимата сума. Сочи се също, че има
образувани няколко изпълнителни дела, при различни съдебни изпълнители, като
първото е през 2004 г. при ДСИ при РС Оряхово. След това е преобразувано
няколко пъти, като последното е през 2016 г., но реално не са предприемани
изпълнителни действия, с които да се прекъсне течащата давност. Последното
такова е било през 2012 г. и съдът следва да прецени прекъсвана ли е давността
и кога е последното действие, което е извършено по изпълнителното дело и което
прекъсва давността, ако има такава. Прави възражение за изтекла в полза на доверителя му давност,
като счита, че по отношение на исковата претенция е изтекъл петгодишния
давностен срок, поради което счита, че ищецът няма годно за изпълнение вземане
срещу ответника.
В отговора се сочи, че в оспорваното
удостоверение не е вписана важна подробност, че по това изпълнително дело,
както и съгласно издадения изпълнителен лист, длъжниците са двама и не е
направено разделение на задължението, не е посочена коя част от дълга е за
ответника и коя за другия длъжник.
На следващо място в отговора е посочено, че
в исковата молба не е посочено точното описание на имота, както и че върху него
вече е търпяно принудително изпълнение по същото изпълнително дело, но когато е
било при ДСИ при РС Оряхово, видно от Постановление за възлагане на недвижим
имот от 26.09.2006 г. по изп.д.№ 2/2004 г. за 1/3 ид.ч. от дворно място, цялото
от 640 кв.м., с 1/3 от построената жилищна сграда и 1/3 от второстепенна сграда
– курник. Тези идеални части ответникът е придобил по наследство след смъртта
на баща си. Върху тази 1/3 част от описаните имоти, е протекло принудително
изпълнение, което е приключило с придобиване от един от съсобствениците, а
именно Гана Иванова Йонова, като след придобиването им, ответникът Д.Д. е лишен
от собственост на този имот-изплатен е негов дълг към майка му. След смъртта на
майка си, придобитият от него наследствен дял би следвало да е 1/6 ид.ч. от
целия мито, но в тях влизат и вече продадените 1/3 ид.ч. от него. Ответника
сочи, че е недопустимо да се търпи ново принудително изпълнение върху един и
същ имот, както и че е невярно описаното в ИМ че, представеното удостоверение
за отказ от наследство е с цел да осуети изпълнителното производство, както и
че същото препятства възможността в патримониума на длъжника да постъпи
имущество, така, че притежаваният от него в съсобственост апартамент № 25 в гр.
Оряхово да се яви секвестируем.
В проведеното на 25.01.2018 г. открито с.з. ответника
редовно призован не се явява и не се представлява. С молба вх.№ 262/24.01.2018 г. процесуалният
представител на ответника – адв. Г.Д. поддържа отговора и направените в него
оспорвания и възражения.
По делото са представени и приети писмени
доказателства: копия от - изпълнителен
лист от 16.12.2003 г. по гр.д. № 1272/1999 г. на ВОС, Удостоверение по изп.д.№
20169000401330, изх.№ 7001/26.06.2017 г. на ЧСИ Цветелина Дахлева, справка от
НБДН за ответника, постановление за възлагане на недвижим имот от 26.09.2006
г., вписан в АВ с акт № 123, т.3, дв.вх.р.1080/29.09.2006 г., справка от АВ за Д.П.Д.
за периода от 01.01.1992 г., до 11.07.2017 г., справка от АВ за Надежда
Николова Д., с ЕГН ********** за периода от 01.01.1992 г. до 11.07.2017 г.,
справка от АВ за Гана Иванова Йонова, с ЕГН ********** за периода от 01.01.1992
г. до 11.07.2017 г., справка от Имотния регистър, справка от НОИ, справка от
НАП, Удостоверение за декларирани данни на Д.П.Д., молба от ищеца до ЧСИ
Цветелина Дахлева за насрочване на опис, молба от ответника до ЧСИ Цветелина
Дахлева, Удостоверение за отказ от наследство изх. № ОН-10/14.05.2016 г.,
отговор на запорно съобщение, Удостоверение за наследници на Гана Иванова
Йонова изх. № АО-Н-373/09.11.2016 г., на Община Оряхово,Удостоверение за
данъчна оценка, и копие от и.д 1330/2016г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева,
рег.№900,с район на действие Окръжен съд Враца.
Съдът,
като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Безспорно се установява от приетите по делото
и не оспорени писмени доказателства, че по силата на издаден в полза на ищеца П.П.В., ЕГН **********
изпълнителен лист от 16.12.2003 г. по гр.д. № 1272/1999 г. по описа на Врачански окръжен
съд, ответника по настоящото дело Д.П.Д., с ЕГН **********
и Петър Богданов П., с ЕГН **********, са осъдени да му заплатят солидарно сумата
от 17 662.00 лв., от което 14 910.00 лв. на
осн.чл.240 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 13.10.1999 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 2 752.00 лв.,
представляваща обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.
Въз
основа на изпълнителния лист, издаден по гр.дело № 1272/1999 г. по описа на
Врачански окръжен съд, е образувано изп. дело № 2/2004 г. на ДСИ при ОРС. От
приложеното на л.5 ксеро копие на ПДИ се установява, че същата е получена лично
от длъжника Д. на 08.01.2004 г.,последните
изпълнителни действия по делото са извършени на 18.06.2008 г. и по делото е
постъпила сумата от 1 844.30 лв.
На осн.чл.324 ГПК /отм./ и параграф 3 от ЗЧСИ, на 21.04.2010 г., изпълнителното дело е изпратено по молба на взискателя
на ЧСИ Валери Йотов, като делото е преобразувано под № 332/20110 г. по описа на
ЧСИ Валери Йотов. На 30.06.2010г. ЧСИ е Наложил запор върху банковите сметки на
длъжника Д. и на 21.06.2010г. в АВ при ОРС е вписана възбрана върху негови
недвижими имоти за обезпечаване на вземането на ищеца- взискател. По
изпълнителното дело е на 29.06.2010г. е извършен опис на движими вещи и
недвижими имоти на ответника. В полза на взискателя на 03.12.2010г. е
насрочена публична продан на имоти
собственост на ответника, която е приключила с протокол на 14.01.2011г. На 18.08.2015г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. Последните изпълнителни действия по изпълнителното
делото са на 21.10.2015г., когато е вписана възбрана върху имоти собственост на
съдлъжника на ответника. По делото няма данни за постъпили изплатени на
взискателя суми.
По молба на взискателя, на 16.05.2016 г.
делото е изпратено на ЧСИ Стефан Христов П.,
с рег. № 921 при СГС. ЧСИ Стефан П. е преобразувал делото под № 244/2016
г. на 25.05.2016 г. по делото липсват данни, по делото да се предприемани
изпълнителни действия.
С протокол от ЧСИ Стефан П., изпълнителното
дело е предадено на ЧСИ Цветелина Дахлева, с рег. № 900, с район на действие
Окръжен съд Враца. Делото е преобразувано под № 1330/2016 г. , като уведомлението за прехвърляне на делото е
връчено на ответника-длъжник чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Уведомлението е приложено по делото като редовно връчено. На 23.02.2017
г., длъжникът Д.П.Д., е получил лично съобщение за наложена възбрана, вписана в
АВ при ОРС на 08.11.2016г. върху 1/6 ид.ч. от дворно място, цялото от 640
кв.м., ведно с 1/6 ид.ч от построената жилищна сграда и 1/6 ид.ч от
второстепенна сграда – курник, съставляващо парцел XXXIX, пл.№ 401, кв.37
по плана на гр. Оряхово с административен адрес гр. Оряхово, ул.“Г.С.Раковски“
№ 66.
След получаване на съобщението за наложена възбрана, ответникът е
депозирал молба пред ЧСИ Цветелина Дахлева вх. № 01984/06.03.2017 г., по изп.д.
№ 1330/2016 г., с която заявява, че не е собственик на имота, за който е
вписана възбрана на 08.11.2016г., тъй като същият е бил собственост на неговата
майка, а той се е отказал от наследството й. Към молбата представя копие на
удостоверение за отказ от наследство, останало от покойната му майка на Гана
Иванова Йонова, поч. на 09.11.2014 г., вписан в особената книга на Оряховският
районен съд под № 10/14.05.2016 г.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е на кредитор срещу негов
длъжник,който се е отказал от наследството на
майка си , за унищожаване на отказа му в своя полза, доколкото не може
да се удовлетвори от имуществото на
наследника, черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 56 ал.1 от ГПК.
Същият е процесуално допустим, като подаден в
срока по чл. 56, ал.2 от ЗН.
Съгласно чл.56, ал.1 и 2 от ЗН ищецът
кредитор на ответникът, който се е отказал от наследство може да иска
унищожаването на отказа в своя полза, доколкото не може да се удовлетвори от
имуществото на наследника. Искът може да се предяви в едногодишния срок от
узнаването за отказа, но не по късно от три години след отказа. Посочената
правна норма налага извода, че в нея се съдържат едногодишен и тригодишен срок.
Същите се намират в определено съотношение помежду си, обусловено от разликата
в началните моменти на броенето им. В конкретния казус отказа от наследство е вписан
в особената книга на РС Оряхово под №10 на 14.05.2016г. по реда на чл.49 от ЗН.
Съдът счита, че тригодишният срок започва да тече от деня на извършването на
отказа от наследство, а едногодишния – от деня на узнаването от кредитора, като
за това узнаването е свързано с фактическото достигане до знанието на ищеца на
факти и обстоятелства, осъществили се вече преди това в правния мир.
Съществуващата възможност за узнаването за
отказа от наследство, извършен от ответника не е равнозначно на узнаване. С
оглед на това моментът на узнаване от
кредитора за отказа от наследство, извършено от длъжника, не може да се свърже
само с момента на постъпването на изпълнителното дело на представеното
доказателство за това, без на кредитора – ищец да е било съобщено от ЧСИ или
това обстоятелство да е било сведено по друг начин. В конкретния казус съдът
намира, че ищецът е узнал за извършения отказ от наследство от длъжника на 17.03.2017г.,
когато от ЧСИ му е изпратен имейл съдържащ информация за представеното
доказателство от длъжника, за извършения отказ от наследството на неговата
майка. Поради това съдът намира, че иска е предявен в срока по чл.56 ал.2 ГПК,
в едногодишен срок от узнаването и в тригодишен срок от отказа.
По делото безспорно е установено, че ищецът
има качеството на кредитор по отношение на ответника. Това качество е
възникнало преди момента на отказа от наследство. От представените по делото
изпълнителен лист от 16.12.2003 г. издаден по гр.д. № 1272/1999 г. по описа на
Врачански окръжен съд и копие от
изпълнително дело № 1330/2016 г. по описа на ЧСИ Цветелина Дахлева, рег.№900,с
район на действие Окръжен съд гр.Враца, се установява, че ищеца има изискуеми
парични вземания против ответника, както и че вземанията са възникнали много
преди отказа от наследство.
В тази връзка настоящия състав следва да
изложи съображенията си за неоснователност на направените с отговора на ИМ
възражения за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на
имуществената претенция. Съгласно чл.116, б.“В“ ЗЗД: „Давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение.“. В настоящия казус,
действия по принудително изпълнение са предприемани, които са прекъсвали
давността и е започвала да тече нова давност 5 годишна давност, без вземането
на взискателя да се е погасило. От
данните по настоящото дело се установява, че последните изп.действия са
извършени на 08.11.2016г. с вписване на възбрана върху имущество на длъжника, новата
давност започва да тече от последното изпълнително действие. Отделно от това, следва да се има предвид, че
прекратяването на изпълнителното производство на основание перемиране, ако в
двугодишен срок взискателя не поиска
извършване на изп.действия не погасява самото вземане, което ще продължи да
съществува като дълг, макар този изпълнителен процес да е прекратен и няма
пречка за образуването на нов, доколкото не е изтекла давността за самото
вземане, която съгласно задължителната съдебна практика е 3 години за периодични
вземания и обща – 5 години. Ако този давностен срок за съответното вземане не е
изтекъл, материалното право на взискателя не е погасено.
За да бъде уважена претенцията на ищецът
следва длъжникът да не притежава секвестируемо имущество, от което същият може
да се удоволетвори. Тук законодателя има предвид реално притежавано имущество
/права които са част от патримониума на ответника – длъжница и вземания, които
са изискуеми/. Съдебната практика е категорична по въпроса за доказателствената
тежест по отношение на тези обстоятелства. Ответникът в случая е този, който
следва да установи и докаже наличието на имущество, за да не бъде унищожен
отказа от наследство. Отрицателният факт за липса на имущество няма как да бъде
доказан от ищеца. Положителният факт за наличие на имущество следва да се
докаже от ответника - длъжник. Тежестта на доказване се определя и от друго
обстоятелство. При завеждане на иска ищецът няма как да знае с какви активи
разполага длъжника като имущество. Обратно, ответникът, ако твърди и възразява,
че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора той следва да
докаже това си твърдение. Негов е правния интерес да осуети унищожаването на
отказа. Последното не е сторено от ответника въпреки дадените указания.
От представените по делото доказателства, съдът
приема, че отказът от наследство уврежда кредитора, доколкото наследството
оставено от Гана Иванова Йонова, б.ж на гр.Оряхово, съдържа секвестируемо
имущество, което може да послужи за удовлетворяване на кредитора - ищец /недвижим
имот/.
Конститутивния иск по чл. 56 от ЗН е развитие
на идеята на чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника, включително и
това, което би получил по наследство, следва да служи за удовлетворение на
кредитора. Този иск, представлява частен случай на общия Павлов иск по чл. 135
от ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относително недействителни по
отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от
Павловия иск, в чл. 56 от ЗН субективния
елемент – знание за увреждането не се изисква.
От друга страна следва да се има в предвид,
че унищожаването на отказа е относително, само по отношение на кредитора, който
го е поискал и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в
иска вземане. След удовлетворяване на кредитора по посоченото вземане, отказът
остава действителен за останалото в наследството имущество и по отношение на не
предявилите този иск кредитори и всички трети лица. Тъй като в интерес на
длъжника е да установи, че кредиторът може да се удовлетвори от имуществото му,
за да не бъде унищожен по отношение на него отказът му от наследство, съгласно
чл. 154 от ГПК в негова тежест е да докаже наличие на имущество за
удовлетворяване на вземането на кредитора, въпреки отказа, което не е сторено в
настоящия казус.
По изложените съображения, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 56, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗН ще следва да бъде
уважен, като се унищожи в полза на ищеца направения от ответника отказ от
наследството, оставено от покойната му майка Гана Иванова Йонова.
С оглед изхода на делото, ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 59,96 лева
за внесена д.т. за образуване на делото, съгласно приложените разходни
документи /по делото не е представен Списък на разноските по чл. 80 от ГПК/.
По изложените съображения, Оряховският районен съд
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА по отношение на П.П.В., с ЕГН **********,
извършения от Д.П.Д., с ЕГН ********** отказ от наследство, останало му от
покойната му майка Гана Иванова Йонова, починала на 09.11.2014г., вписан под №
10/14.05.2016г. в особената книга на Районен съд – Оряхово .
ОСЪЖДА Д.П.Д., с ЕГН ********** да заплати на
П.П.В., с ЕГН **********, разноски по делото в размер общо на 59,96 лева
/петдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението на страните пред
Окръжен съд гр.Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: