№ 17104
гр. София, 22.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110171361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД с ЕИК .., адрес .. (ищец) чрез
упълномощения процесуален представител юрисконсулт Божидар Георгиев. Ищецът
твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ...
Поддържа, че ответницата е ползувала доставената топлинна енергия за битови нужди
през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г., но не я е заплатила. Заявява, че е налице
облигационно отношение с ответницата като собственица или вещен ползувател на
процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Заявява, че съгласно приложимите общи условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок
от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради
което дължи и обезщетение за забава върху главниците в посочените в исковата молба
размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия
между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата се извършва от „..“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването. Иска от съда да признае за установено по отношение на
ответницата съществуването на следните нейни задължения: сума в размер на 3 863
лева и 88 стотинки – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. ведно със законовата лихва от 23. 04.
2019 г. до окончателното изплащане, 532 лева и 89 стотинки – обезщетение за забава за
1
цената на топлинната енергия, начислено от 14. 09. 2016 г. до 02. 04. 2019 г., главница
за дялово разпределение за периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. в размер на 47 лева
и 71 стотинки ведно със законовата лихва от 23. 04. 2019 г. до окончателното
изплащане, и 9 лева и 71 стотинки – обезщетение за забава за дяловото разпределение,
начислено през периода от 30. 04. 2016 г. до 02. 04. 2019 г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 23183 по описа на Софийския районен
съд, 120-и състав, за 2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от
ответницата Е. Д. Б., ЕГН **********, адрес .., бул. . ., бл. ., вх. .., ., чрез
упълномощения процесуален представител адвокат М. Й.. Ответницата оспорва всички
предявени искове по основание и размер. Твърди, че исковете не са
индивидуализирани и че неяснотата им накърнява правото й на защита. Поддържа, че
претенцията на ищеца е за заплащането на топлинна енергия за „стопански нужди“ и
че трябва да индивидуализира всички претендирани месечни плащания за процесния
период, съответно следва да индивидуализира претендираните обезщетения за забава,
начислени върху всяко едно от плащанията. Оспорва ищецът да е сключил с нея
индивидуален договор, а ако съдът приеме, че е подадено заявление-декларация, то
намира, че то само по себе си не води до извод за сключването на индивидуален
договор. Отрича ищецът реално да е изпълнил задължението си за доставянето на
топлинна енергия с дължимото качество и параметри. Твърди, че топлинната енергия
не е била отчитана законосъобразно и правилно, защото сградата-етажна собственост
незаконосъобразно е била присъединена към топлопреносната мрежа. Намира, че
лицето по чл. 139б ЗЕ не е било валидно избрано от етажната собственост. Освен това
оспорва извършваните от третото лице помагач дялови разпределения през процесния
период, защото ги намира за неправилни и изготвени въз основа на нередовни
технически уреди. Твърди, че при начисляването на топлинната енергия не са били
приспаднати технологичните разходи и че методиката на формиране на дължимите
суми води до заплащането на топлинна енергия, която не е била реално потребена, в
противоречие с ДиректИ. 2012/27/ЕС. Позовава се на чл. 147а и чл. 62, ал. 1 от Закона
за защита на потребителите. Твърди, че не е била надлежно поканена да плати
претендираните от ищеца суми. Прави възражение за погасителна давност за
вземанията до 23. 04. 2016 г., както и за цялото вземане за дялово разпределение и
лихви за дялово разпределение. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира
разноски.
По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“
ЕООД с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., ул. „..“ № 3. С писмена молба
заявява, че не оспорва предявения иск и го счита за основателен и доказан (л. 79 от гр.
дело № 38534 по описа на Софийския районен съд, 120-и състав, за 2019 г.).
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Делото се разглежда повторно от първостепенния съд след прогласяването на
нищожността на решение № 77701, постановено на 19. 03. 2020 г. от 120-и състав на
Софийския районен съд (както и на решение № 142942 от 07. 07. 2020 г. за поправяне
на първото решение по реда на чл. 247 ГПК) по гр. дело № 38534 по описа на
Софийския районен съд за 2019 г. Съгласно мотивите на въззивния съд при
първоначалното разглеждане с решението по съществото на спора първостепенният
съд не е изложил необходимите мотиви, от които да може да бъде изведена (дори и
чрез тълкуване) правораздавателната му воля, който порок на решението не може да
2
бъде поправен по реда на чл. 247 ГПК.
При повторното разглеждане на делото настоящият състав на първостепенния
съд приема, че исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима. Допустимостта на иска
за заплащане на доставена топлинна енергия не е обусловена от индивидуализирането
на всяка една от претендираните месечни суми (или суми за доплащане след дяловото
изравняване). Достатъчно е ищецът да посочи глобалната претендирана сума за
доставяната топлинна енергия, общият период, през който твърди доставянето й, както
и да индивидуализира топлоснабдения имот, спрямо който твърди да я е доставял. Това
е достатъчно, за да бъдат формално разграничени процесните притезания, свързани с
доставянето на топлинна енергия, от всички останали сходни парични задължения,
така че ясно да бъдат формирани обективните предели на силата на пресъдено нещо,
съответно съдът да може надлежно да разпредели тежестта на доказването и
ответницата да упражни пълноценно правото си на защита в гражданския процес,
формулирайки съответни доказателствени искания. Всички тези необходими данни се
съдържат в исковата молба. Размерът на отделните периодични задължения, които
попадат в процесния период, е въпрос по същество, за който се събират доказателства
в хода на съдебното дирене.
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения,
свързани с доставянето на топлинна енергия. Първият иск е за установяването на
задължение за стойността на доставена топлинна енергия с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца по този иск е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
отношение между него и ответницата, по силата на което през процесния период 01.
05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. реално й е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот
ап. 101, находящ се в .., бул. . ., бл. .., вх. .., ., аб. номер .., топлинна енергия на
стойност общо 3 863 лева и 88 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на
задълженията. По втория иск, който също е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение за
извършването на услугата дялово разпределение спрямо описания по-горе
топлоснабден имот, по силата на което през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г.
третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение спрямо
топлоснабдения имот, която услуга е на обща стойност 47 лева и 71 стотинки, както и
че задълженията за заплащането й са станали изискуеми. По останалите два акцесорни
иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване поставянето на ответницата в забава за
съответните главни задължения, периодите на забавите и размера на обезщетенията за
забавите. Предвид въведеното от ответницата евентуално възражение за погасителна
давност, в тежест на ищеца е също така да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на основания за спиране или/и прекъсване на течението на
давността.
Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било
автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или
вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа – било при условията на пряко
3
договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното
предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна
енергия. В разглеждания случай от представените от ищеца писмени документи е
видно, че той се домогва да докаже и двете основания за възникването на
облигационното отношение – ищецът представя както заявление-декларация на името
на „Е. Д. П.“, така и заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот
(страните не спорят, а и от идентичния ЕГН в заявлението-декларация и нотариалния
акт, от една страна, и от посочения в отговора на исковата молба, следва да се приеме
за установено, че „П.“ е предходното фамилно име на ответницата). Съдът не прие
като доказателство по делото приложеното към исковата молба заявление-декларация
(л. 38 от делото на 120-и състав на Софийския районен съд) – този документ е непълен,
а и е представен в незаверен препис. С молба от 12. 01. 2023 г. (л. 14 от делото на 150-и
състав на Софийския районен съд) ищецът се опита да представи отново същия
документ, така че той да бъде приобщен към доказателствените материали по делото.
Но той отново беше представен в незаверен препис и беше непълен (лицевата му
страна завършва с текста „Моля обърнете“, а последващ текст липсва) – л. 17 от
делото на 150-и състав. Прочее, дори и така представеното заявление-декларация да
бъде прието за годно писмено доказателство по делото, представената от него част не е
подписана от ответницата. При това положение тя и не би могла да установи
сключването на индивидуален договор между топлопреносното предприятие и
ответницата при условията на пряко договаряне, въз основа на който да се приеме, че
между страните е възникнало облигационно отношение по доставянето на топлинна
енергия.
Различно стоят нещата по отношение на втората линия на доказване – тази,
свързана с установяването на правото на собственост на ответницата върху процесния
топлоснабден имот. Към исковата молба е приложен и съдът прие като писмено
доказателство по делото заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 64 от 23. 04. 1993 г., от който се установява, че ответницата (с тогавашно
фамилно име „П.“) е придобила чрез дарение правото на собственост върху „ап. 101,
находящ се в .., ж. к. „.“, ул. „.“, бл. . вх. .., на .“ – л. 14 – 15 от делото на 120-и състав.
Предвид обстоятелството, че ул. „.“ е пресечна на бул. ., и предвид пълното съвпадение
на останалата част от административния адрес, съдът намира, че с този договор е бил
дарен тъкмо процесният топлоснабден имот. С дарението не е било учредено вещно
право на ползуване върху имота. Доколкото няма други представени по делото
доказателства за настъпили промени в собствеността, съдът трябва да приеме за
установено, че през процесния период ответницата е била негов собственик. Оттук се
налага и изводът, че между нея и топлопреносното предприятие е било налице
облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия, възникнало по силата
на закона съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Във връзка с доказването на количеството и стойността на реално доставената
спрямо процесния топлоснабден имот топлинна енергия по искане на ищеца съдът
допусна изготвянето на съдебно-техническа експертиза. Съобразно експертното
заключение по нея (л. 20 – 27 от делото на 150-и състав), което съдът кредитира като
пълно, ясно и професионално издържано, през процесния период в топлоснабдения
имот са били монтирани два броя отоплителни тела с уреди за търговско измерване,
които са били отчитани от третото лице помагач. През процесния период е била
начислявана също така и топлинна енергия, отдадена на имота от сградната
инсталация, съобразно съответната методика по Наредбата за топлоснабдяването от
4
2007 г. Начислявана е била и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване въз
основа на реално отчитане на две средства за търговско измерване. Вещото лице е
констатирало, че едното от двете средства за търговско измерване (водомерът за
горещата вода в банята на имота) е бил блокирал, поради което през 04. 2018 г. двата
водомера са били сменени. За отчетния период 2015 – 2016 г. разхода на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване е бил коригиран (+ 0, 593 куб. м.) поради
нередовността на средството за търговско измерване. След подменяването на тези
средства за търговско измерване за периода 01. 08. 2017 г. – 31. 03. 2018 г. е била
начислена служебно топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за двама
потребители (предвид реалното потребление от предходен период). Технологичните
разходи са били приспаднати. През процесния период освен това не е била
начислявана такса мощност. Отоплителните тела в общите части на сградата са били
демонтирани, поради което топлинна енергия за отопляване на общите части не е била
начислявана. Вещото лице счита, че третото лице помагач правилно е изчислило
реално доставените количества топлинна енергия, спазвайки изискванията на
нормативната уредба в областта на топлоснабдяването. Поради неизправност на
топломера на абонатната станция (той е бил спрял за периода 01. 07. 2016 г. – 30. 09.
2016 г. поради изтощаване на батерията) съдът кредитира варианта на експертното
заключение, според който общата стойност на топлинната енергия, която е била
доставена спрямо процесния топлоснабден имот през процесния период, възлиза на 3
616 лева и 29 стотинки (от които 1 110 лева и 31 стотинки топлинна енергия за
отопляване на имота; 658 лева и 23 стотинки топлинна енергия, отдадена на имота от
сградната инсталация; и 1 847 лева и 75 стотинки топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на имота).
Във връзка със служебното начисляване на топлинната енергия за битово
горещо водоснабдяване трябва да се отбележи и следното. Служебното начисляване на
топлинна енергия, в това число и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
се прилага, когато потребителят на топлинна енергия не е оказал необходимото
съдействие на третото лице помагач (топлинния счетоводител) да отчете средствата за
търговско измерване. Това дължимо съдействие се изразява в осигуряването на достъп
до топлоснабдения имот, в който са монтирани средствата за търговско измерване.
Неосигуряването на достъп се установява със съответни констативни протоколи.
Според разбирането на настоящия съдебен състав тежестта на доказването, че не е бил
осигурен достъп до топлоснабдения имот, е за топлопреносното предприятие – това е
част от по-общата му тежест да докаже, че е доставяло топлинна енергия. В
конкретния случай третото лице помагач не е представило съответни констативни
протоколи за неосигурен достъп. Освен това вещото лице по съдебно-техническата
експертиза не е заявявало подобни протоколи да са му били представени. От
представените от третото лице помагач изравнителни сметки пък се установява, че
средствата за търговско измерване на топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване в процесния имот не са били отчетени през периода 01. 05. 2015 г. –
30. 04. 2016 г., а за периода 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2018 г. е отбелязано, че процесният
имот е без водомери (л. 80 – 83 от делото на 120-и състав). Тези данни противоречат на
констатациите на вещото лице, според което имотът е бил без изправни средства за
търговско измерване през периода 2015 г. – 2016 г., след което са били монтирани
изправни средства за търговско измерване, които обаче не са били отчетени. Поради
това противоречие, а и предвид липсата на констативни протоколи, както и предвид
неизправността на топломер в абонатната станция за част от процесния период,
наложила подмяната му, съдът намира, че ищецът не е провел пълно главно доказване
5
на реалното доставяне на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване спрямо
топлоснабдения имот.
В откритото съдебно заседание пред 150-и състав процесуалният представител
на ответницата въведе твърдения, че сградата-етажна собственост е с множество
топлоснабдени имоти (има общо девет входа), че сметките за топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, са твърде високи, както и че се съмнява дали
абонатната станция е технически годна да захранва с топлинна енергия всички
топлоснабдени имоти. При това положение по негово искане съдът допусна и втора
съдебно-техническа експертиза. От експертното заключение на вещото лице Д. А. по
нея (л. 84 – 88 от делото на 150-и състав), което се отличава със задълбоченост и
професионализъм, се установява, че сградата-етажна собственост е свързана с блокова
абонатна станция „Брутерм“, предназначена за индиректно свързване на водни
отоплителни инсталации и инсталации за битово горещо водоснабдяване на сгради към
топлопреносната мрежа. Абонатната станция осигурява циркулация на топлинна
енергия чрез пластинчати топлообменници по три контура – първи, захранващ
абонатната станция („ТЕЦ-ов кръг“), втори, захранващ отоплителните тела на
вътрешната отоплителна инсталация, и трети, захранващ потребителите с топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. Вещото лице обобщава, че абонатните
станции (използува множествено число предвид особените технически характеристики
на абонатната станция) отговарят на техническите изисквания за захранване с
топлинна енергия на всички свързани с тях обекти в сградата. При изслушването на
вещото лице то изложи и допълнителни съображения, че абонатната станция е
достатъчно мощна, но с течение на времето потребителите от сградата са намалявали
броя на отоплителните тела, топлинният товар на сградата е спаднал и абонатната
станция е твърде мощна, а тръбите, които изграждат сградната инсталация – твърде
широки. При тези експертни данни съдът трябва да приеме за доказана доставената
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Докато сградата-етажна
собственост продължава да е свързана с настоящата абонатна станция и докато
тръбите, изграждащи сградната й инсталация, не бъдат подменени, не може да се
приеме, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП (Тълкувателно
решение № 2 от 2017 г. по тълк. дело № 2 от 2016 г. на ОСГК на ВКС). Тази топлинна
енергия все пак е била доставена на ответницата и следва да бъде заплатена.
В обобщение, съдът приема за доказан по размер иска за стойността на
доставената топлинна енергия за отопляването на топлоснабдения имот, както и за
отдадената му от сградната инсталация топлинна енергия. Тоест съответният иск е
доказан до размера 1 768 лева и 54 стотинки, като остава да бъде разгледано
възражението на ответницата за изтекла погасителна давност.
По отношение на исковете за установяването на съществуването на задължение
за стойността на извършваната услуга дялово разпределение, съдът намира следното.
Облигационното отношение по извършването на услугата дялово разпределение
възниква, когато потребителите на топлинна енергия за битови нужди от
присъединената към топлопреносната мрежа сграда-етажна собственост изберат лице,
което да я осъществява (чл. 139б ЗЕ) и сключат договор с него. В дадения случай по
искане на ответницата съдът задължи ищеца да представи оригиналите на
приложените към исковата молба протокол от общо събрание на етажната собственост
от 20. 12. 2002 г., съответно от договор от 02. 01. 2003 г. между етажната собственост и
третото лице помагач. Ищецът изрично отказа да представи оригиналите, заявявайки,
че не е длъжен да се снабдява с оригинали на документи, по които не е страна. Тезата
6
на ищеца е правилна дотолкова, доколкото в правната теория се приема, че страните
нямат процесуално задължение да доказват фактите, от които извличат права, а имат
само процесуална тежест (тежест на доказване) да го сторят. Процесуалният закон
предоставя всички възможни средства на страните да формулират доказателствени
искания и да съберат необходимите им писмени документи, в това число и такИ., в
чието съставяне те не са участвали, ако те проявят съответна процесуална активност
(например ако направят искане за издаване на съдебно удостоверение за набавяне на
документи). Съдът не би могъл да наложи санкция на страната по делото за това, че
отказва да представи доказателства в подкрепа на фактическите си твърдения, а следва
само да приложи неблагоприятните последици на тежестта на доказването, както и
другите неблагоприятни последици на процесуалните правила на доказването,
предвидени от закона. В дадения случай съдът приложи тъкмо неблагоприятните
последици на чл. 183, ал. 1, изр. второ ГПК, като изключи съответните заверени от
страната преписи от доказателствените материали по делото. При това положение от
доказателствата по делото не може да бъде направен извод за надлежното възникване
на облигационно отношение по извършването на услугата дялово разпределение
между третото лице помагач и етажните собственици от сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот и в частност ответницата.
От друга страна, съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че през
процесния период третото лице помагач фактически е осъществявало услугата дялово
разпределение в полза на потребителите от сградата-етажна собственост, в това число
и спрямо ответницата като собственик на процесния топлоснабден имот – това се
установява от представените от него писмени доказателства, както и от данните от
експертното заключение по първата съдебно-техническа експертиза. Макар и без
доказано валидно правно основание, правната сфера на ответницата се е обогатила със
стойността на така извършената в нейна полза услуга за дялово разпределение за
сметка на тази на третото лице помагач. При това положение тя дължи
възстановяването на тази стойност. Макар и в отношенията й с третото лице помагач
да е налице неоснователно обогатяване, нещата стоят различно в отношенията й с
ищеца. С него вече беше установено, че през процесния период е било налице валидно
облигационно отношение, свързано с доставянето на топлинна енергия. Това валидно
облигационно отношение е възникнало по силата на закона, но съществува и се развИ.
при определени писмени общи условия (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съобразно чл. 22, ал. 2 от
приложимите към съответния период общи условия (това са както общите условия на
„..“ ЕАД от 2014 г., влезли в сила на 13. 03. 2014 г., така и общите условия на „..“ ЕАД
за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от .. от 2016 г., в
сила на 11. 08. 2016 г.) клиентите заплащат на продавача (ищеца) стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. При това
положение е налице договорно основание между главните страни по делото – ищецът и
ответницата – по силата на което тя дължи тъкмо на ищеца стойността на фактически
извършената услуга дялово разпределение. Не може да бъде сподЕ. изолираната
съдебна практика на някои въззивни състави, която отрича активната
материалноправна легитимация на ищеца да претендира стойността на услугата дялово
разпределение.
От доказателствата по делото, анализирани в съвкупност (по-точно от
неподписания документ на л. 26 от делото на 120-и състав и от данните експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, допусната от 150-и състав) се
установява, че стойността на извършената през процесния период услуга дялово
7
разпределение възлиза на 47 лева и 71 стотинки. Тази сума, видно от експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, е за реалното извършване на
услугата дялово разпределение през периода 01. 03. 2016 г. – 30. 04. 2018 г.
На следващо място съдът ще разгледа възраженията на ответницата за изтекла
погасителна давност. С отговора на исковата молба (л. 58 то делото на 120-и състав) тя
е направила изрично възражение за погасителна давност за паричните задължения,
отнасящи се до периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2016 г. Във връзка с това
първостепенният съд държи сметка, че тези парични задължения за възникнали и са
станали изискуеми при действията на общите условия на „..“ ЕАД от 2014 г., влезли в
сила на 13. 03. 2014 г. Според тези общи условия паричните задължения за цената на
доставената топлинна енергия стават изискуеми в 30-дневен срок от публикуването на
съответните фактури на интернет-страницата на ищеца (чл. 33, ал. 1 и ал. 2). По този
начин в общите си условия страните са уговорили своеобразна покана, която се счита
получена с публикуването й по съответния начин. В такъв случай течението на
погасителната давност започва не от деня на изискуемостта (отправянето на покана е
едностранно действие на кредитора, което той може така и да не извърши), а от
възникването на съответните парични задължения (чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Месечните
задължения за заплащане на доставената топлинна енергия възникват в края на
съответния месец, в който топлинната енергия е била доставяна, а корекционното
задължение за доплащане след дялово изравняване възниква в края на отчетния период
(защото всяко едно парично задължение се характеризира както със страни, така и с
размер; не би могло да се счита за възникнало едно парично задължение, преди то да е
определено със своите страни и своя размер). По сходен начин стоят нещата и с
паричните задължения за стойността на услугата дялово разпределение. За разлика от
цената на топлинната енергия, за която общите условия предвиждат изрично покана, за
заплащането на стойността на услугата дялово разпределение общите условия не
предвиждат нито покана, нито срок. При това положение важат общите постановки на
ЗЗД, според които кредиторът трябва да поиска изпълнението (чл. 69, ал. 1), тоест
трябва да отправи покана до длъжника. При това положение и по отношение на тях
погасителната давност започва да тече от възникването на съответните задължения. И
те възникват в края на съответните месеци, в който е била извършвана услугата дялово
разпределение.
И задълженията за заплащането на цената на доставената топлинна енергия, и
тези за стойността на извършената услуга дялово разпределение, са периодични,
поради което спрямо тях се прилага специалната тригодишна погасителна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД (Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г.
на ОСГК на ВКС). Ищецът не доказва основание за прекъсване на течението на
погасителната давност преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 23. 04. 2019 г. При това положение погасителната давност покрИ.
всички парични задължения за топлинна енергия и дялово разпределение, възникнали
преди 23. 04. 2016 г. Съобразявайки данните от обсъдените вече доказателствени
материали, съдът намира, че това са паричните задължения за доставена топлинна
енергия (за отопляване на имота и отдадена от сградната инсталация) за периода 01.
05. 2015 г. – 31. 03. 2016 г. на стойност общо 410 лева и 41 стотинки, съответно
паричните задължения за извършената услуга дялово разпределение за периода 01. 05.
2015 г. – 31. 03. 2016 г. на стойност общо 2 лева. Така непогасени по давност и
доказани по основание и размер са паричните задължения за доставената топлинна
енергия за периода 23. 04. 2016 г. – 30. 04. 2018 г. на стойност общо 1 358 лева и 13
8
стотинки, както и паричните задължения за стойността на извършената услуга дялово
разпределение за периода 23. 04. 2016 г. – 30. 04. 2018 г. на стойност общо 45 лева и 71
стотинки.
Във връзка с иска за обезщетение за забава върху стойността на доставената
топлинна енергия съдът приема следното. Изискуемостта за непогасеното по давност
парично притезание от първия отчетен период (тоест за последния месец от него) не е
настъпила преди предявяването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото според приложимите общи условия от 2014 г. е необходимо кредиторът да
отправи покана до потребителя, а няма доказателства по делото той да го е сторил
(констативни протоколи) и по този начин да я е поставил в забава. Що се отнася до
непогасените по давност парични притезания от останалите два отчетни периода, които
попадат в рамките на процесния период, изискуемостта им настъпва съгласно
приложимите към тях общи условия за доставяне на топлинна енергия за битови нужди
на потребители от .. от 2016 г. с изтичането на 45-дневен срок от края на периода, за
който съответните фактури се отнасят (месечни суми и суми по т. нар. обща фактура
след извършеното от третото лице помагач дялово изравняване) – чл. 33, ал. 4. Отново
според общите условия обезщетение за забава се начислява единствено след
изтичането на 45-дневния срок от края на отчетния период, за който е издадена т. нар.
обща фактура след извършеното от третото лице помагач дялово изравняване. В
разглеждания случай процесният период се дели на няколко отчетни периода, в края на
всеки от които е било осъществявано дялово изравняване. Тогава предвид данните от
експертното заключение по първата съдебно-техническа експертиза, според което в
рамките на процесния период реално е била доставяна топлинна енергия през втория и
третия отчетен период, обезщетението за забава се начислява както следва – върху
сумата за реално доставена топлинна енергия за отопляване на имота и отдадената на
имота от сградната инсталация в размер на общо 399 лева и 26 стотинки (за втория
отчетен период 01. 05. 2016 г. – 30. 04. 2017 г.) от 15. 09. 2017 г. (изтичането на 45-
дневния срок от изготвянето на фактурата след дялово изравняване) до 02. 04. 2019 г.
(моментът, до който се претендира обезщетение за забава), което, изчислено от съда
чрез публично достъпния лихвен калкулатор на Националната агенция за приходите,
възлиза на 62 лева и 67 стотинки; и върху сумата 731 лева и 21 стотинки (за третия
отчетен период, който е 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2018 г.) от 15. 09. 2018 г. до 02. 04.
2019 г. в размер на 40 лева и 63 стотинки Тоест общият размер на обезщетението за
забава за стойността на доставената топлинна енергия (доказана и непогасена по
давност) възлиза на общо 103 лева и 30 стотинки.
Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената
услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за
изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили
по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия). При
това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след
отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е
отправял покана до ответницата за заплащането на стойността на услугата дялово
разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва
да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за
заплащането на законовата лихва от предявяването на заявлението до окончателното
изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата
дялово разпределение (чл. 422, ал. 1 ГПК).
9
В обобщение, съдът намира, че следва да уважи частично иска за установяването
на съществуването на задължения за доставена топлинна енергия, да уважи частично
иска за установяването на съществуването на задължение за обезщетение/лихва за
забава за стойността на топлинната енергия, да уважи частично иска за установяването
на съществуването на задължение за стойността на услугата дялово разпределение и да
отхвърли изцяло иска за установяването на съществуването на задължение за
обезщетение/лихва за забава за стойността на услугата дялово разпределение.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди пропорционално
сторените от страните разноски.
В хода на заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна
такса в размер на 89 лева и 8 стотинки (заповедният съд е допуснал техническа грешка
в заповедта, посочвайки вместо това 88 лева и 96 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, тоест общо 139 лева и 8 стотинки.
Пропорционално на основателната част от заявлението следва да му бъдат присъдени
разноски в размер на общо 47 лева и 6 стотинки.
В заповедното производство длъжницата не е сторила разноски, поради което
разноски за него не следва да й бъдат присъждани.
В хода на първото разглеждане на исковете от първостепенния съд ищецът е
сторил разноски за довнасяне на държавна такса в размер на още 88 лева и 96
стотинки, депозити за възнаграждения на вещи лица в размер на общо 400 лева, както и
за юрисконсултско възнаграждение, което предвид протичането на делото в рамките на
едно-единствено съдебно заседание и липсата на фактическа и правна сложност съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. В хода на второто
разглеждане на исковете от първостепенния съд ищецът е сторил разноски за още 650
лева депозити за възнаграждения на вещи лица и още 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Така сторените разноски за двете разглеждания на първа инстанция в
размер на общо 1 238 лева и 96 стотинки съдът приема, че ищецът е сторил поравно за
всеки един от четирите кумулативно съединени иска, тоест по 309 лева и 74 стотинки
на иск. Предвид изхода на делото, при който три от четирите иска са частично
основателни, а четвъртият е изцяло неоснователен, съдът следва да присъди на ищеца
разноски за това първоинстанционно исково производство в размер на общо 465 лева
и 67 стотинки.
В хода на първото разглеждане на исковете от първостепенния съд ответницата
е сторила разноски за адвокатско възнаграждение, на два пъти уговорено и
действително заплатено (л. 56, както и неномериран лист между л. 104 и л. 105 от
делото на 120-и състав) в размер на общо 880 лева. Тези две адвокатски
възнаграждения, поради липса на конкретни уговорки в двата договора, следва да се
приемат за поравно сторени за защита срещу всеки един от четирите кумулативно
съединени иска, тоест по 220 лева на иск. Още с исковата молба ищецът е направил
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид липсата на фактическа и правна
сложност на делото, както и с оглед на бързото му разглеждане в едно-единствено
съдебно заседание, адвокатското възнаграждение действително трябва да бъде сведено
до нормативноустановения минимум. То обаче не го превишава. Съгласно
приложимите към момента на сключването на двата договора редакции на Наредбата
за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение за един кумулативно съединен иск възлиза на поне 300 лева, дори и
искът да е с минимален материален интерес (чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 2, ал. 5 от
Наредбата). При това положение в крайна сметка евентуалното възражение по чл. 78,
10
ал. 5 ГПК е неоснователно и разноските за адвокатско възнаграждение не следва да
бъдат редуцирани. Същото се отнася и до разноските за адвокатско възнаграждение,
сторени от ответницата при второто разглеждане на исковете от първостепенния съд
(л. 93 от делото на 150-и състав; посочването на „170 състав“ в разписката следва да
се приеме за техническата грешка, имайки предвид правилното посочване на номера на
делото) в размер на общо 300 лева, тоест по 75 лева на иск. Към тези разноски съдът
отчита и депозита за възнаграждаването на вещото лице по втората съдебно-
техническа експертиза в размер на 350 лева. Тогава за двете разглеждания на делото от
първата инстанция ответницата е сторила разноски в размер на общо 1 530 лева, или
382 лева и 50 стотинки за защита срещу всеки един от четирите кумулативно
съединени иска. Пропорционално на неоснователността на исковите претенции съдът
следва да й присъди разноски в размер на общо 954 лева и 94 стотинки.
В хода на въззивното производство пред почитаемия IV-Д въззивен състав на
Софийския градски съд въззивницата-ответница е сторила разноски за държавна такса
за разглеждането на въззивната жалба в размер на 88 лева и 96 стотинки. Тези разноски
следва да се разпределят поравно по всеки един от четирите иска, срещу които
въззивницата-ответница се е защищавала, тоест по 22 лева и 24 стотинки на иск.
Предвид крайния изход на спора при второто му разглеждане от първостепенния съд
от така сторените разноски следва да й бъдат присъдени пропорционално 55 лева и 52
стотинки.
В хода на въззивното производство пред почитаемия IV-Д въззивен състав на
Софийския градски съд въззИ.емият-ищец не е подал отговори на въззивните жалби,
нито е изпратил процесуален представител за откритото съдебно заседание. Той само е
претендирал разноски с писменото изявление от 06. 10. 2021 г. (л. 35). При това
положение и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото
първостепенният съд определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК размера на
юрисконсултското възнаграждение за това въззивно производство на 25 лева. Така
определеното юрисконсултско възнаграждение следва да бъде поравно разпределено
между всеки един от четирите кумулативно съединени иска, които въззИ.емият е
поддържал, тоест по 6 лева и 25 стотинки на иск. Предвид изхода на спора пред
настоящата инстанция пропорционално следва да му бъдат присъдени 9 лева и 40
стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс искове с правни основания чл. 79, ал. 1, предл. първо
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата Е.
Д. Б., ЕГН **********, адрес .., бул. . ., бл. ., вх. .., ., дължи на ищеца „..“ ЕАД с ЕИК ..,
адрес ..:
сумата 1 358 лева и 13 стотинки, представляваща цената на доставената
топлинна енергия спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 101, находящ се в ..,
бул. . ., бл. .., вх. .., ., аб. номер .., през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г.,
ведно със законовата лихва от 23. 04. 2019 г. до окончателното изплащане на
11
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 358 лева и 13 стотинки
до пълния претендиран размер от 3 863 лева и 88 стотинки;
сумата 103 лева и 30 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на
топлинната енергия, начислена от 14. 09. 2016 г. до 02. 04. 2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 103 лева и 30 стотинки до пълния
претендиран размер от 532 лева и 89 стотинки;
и сумата 45 лева и 71 стотинки, представляваща стойността на извършената
услуга дялово разпределение през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г., ведно
със законовата лихва от 23. 04. 2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 45 лева и 71 стотинки до
пълния претендиран размер 47 лева и 71 стотинки,
за които парични задължения е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № 23183 по описа на Софийския районен съд, I гражданско отделение, 120-и
състав, за 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване, че ответницата Е. Д. Б., ЕГН **********, адрес .., бул. . ., бл. ., вх. .., .,
дължи на ищеца „..“ ЕАД с ЕИК .., адрес .., сумата 9 лева и 71 стотинки,
представляваща мораторна лихва за стойността на услугата дялово разпределение,
начислена от 30. 04. 2016 г. до 02. 04. 2019 г.
ОСЪЖДА ответницата Е. Д. Б., ЕГН **********, да заплати в полза на ищеца
„..“ ЕАД с ЕИК .., сумата 47 лева и 6 стотинки, представляваща разноски за
заповедното производство, сумата 465 лева и 67 стотинки, представляваща разноски в
производствата пред Софийския районен съд, както и сумата 9 лева и 40 стотинки,
представляваща разноски в производството пред IV-Д въззивен състав на Софийския
градски съд.
ОСЪЖДА ищеца „..“ ЕАД с ЕИК .., да заплати в полза на ответницата Е. Д. Б.,
ЕГН **********, сумата 954 лева и 94 стотинки, представляваща разноски в
производствата пред Софийския районен съд, както и сумата 55 лева и 52 стотинки,
представляваща разноски в производството пред IV-Д въззивен състав на Софийския
градски съд.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „..“ ЕООД с
ЕИК .., седалище и адрес на управление .., ул. „..“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
12
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13