Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 9663 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Д.И.Т. твърди, че на 19,08,2016г., около 22.20ч, в
гр.София, на кръстовището на бул. „Цар Освободител III“, пострадал при ПТП причинено виновно от И.Х.К., водач на л.а. марка
„Шевролет”, модел „Авео”, per. № *******, който движейки се по бул. „Овча
купел“ с посока от ул. „Дойран“ към стадион „Славия“ нарушил правилата за
движение по пътищата, като не му осигурил дължимото предимство, без да спази
пътен знак със задължително предписание Б1, и го блъснал, с което му принчинил
тежко телесно увреждане. Отговорността на водача била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД,
със застрахователна полица № BG/22/11600177526, валидна от 27.06.2016г., до
27.06.2017г.
Твърди, че след ПТП е откаран по спешност в изключително тежко състояние,
във ВМА, където претърпял множество изследвания и медицински интервенции,
включително две оперативни намеса. Претърпял тежък възстановителен период, през
голяма част от който бил в невъзможност да се придвижва без патерици, без да
може да стъпва на увредения крак, а по късно бил изцяло зависим от помощта на
трети лица за да осигурява ежедневните си нужди за снабдяване с храна и други
необходими вещи. За значителен период от време бил лишен от възможност да
шофира, да спортува по начина от преди ПТП, пропуснал планирана екскурзия в
чужбина с приятелката си и възможност за кариерно израстване. И към момента
имал ограничения в движенията, болки и белези от хирургичната намеса, които ще
останат завинаги. Пътният инцидент се отразил изключително тежко на психиката
му. Станал затворен, чувствал се непълноценен, неравностоен с останалите,
сънува кошмари, стряскал се на сън след което дълго не можел да заспи.
Твърди, че с оглед поставената
вследствие на ПТП стабилизация заплатил сумата от 7 060,00лв., за което е
съставена Фактура № 70000010992/12.03.2016г., издадена от МБАЛСМ “Пирогов” ЕАД,
гр. София придружена с фискален бон.
С молба от 21.12.2016г. завел писмена претенция, на основание чл. 380 от КЗ, с която е поискал изплащането на застрахователно обезщетение от ответното
дружество за неимуществени и имуществени вреди. Било му изплатено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 7000.00лв.
Претендира присъждане на сумата 25000,00лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на
ПТП – 19,08,2016г. до окончателното и изплащане.
В отговора на исковата молба постъпил
в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД,
със застрахователна полица № BG/22/11600177526, валидна от 27.06.2016г., до
27.06.2017г., офакта на настъпилото ПТП, както и причинените в резултат на
същото травматични увреждания на ищеца.
Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца с
твърдението, че с поведението си нарушил правилата на чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП,о
като е управлявал велосипеда без светлоотразители и не е ползвал
светлоотразителна жилетка през тъмната част на денонощието.
Не са постъпили допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и
допълнителен отговор в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От заключението по САТЕ и КП № 709/19.08.2016г. на СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ за ПТП се установява следното:
На 19,08,2016г., около 22.20ч, в гр.София, на кръстовището на бул. „Цар
Освободител III“, настъпило ПТП, като И.Х.К., водач на л.а. марка „Шевролет”, модел
„Авео”, per. № *******, който движейки се по бул. „Овча купел“ с посока от ул.
„Дойран“ към стадион „Славия“ без да спази пътен знак със задължително
предписание Б1 блъснал ищеца, който управлявал велосипед, с което му принчинил
тежко телесно увреждане.
Скоростта на движение на л.а. марка „Шевролет” е била около 30км/ч.
Скоростта на велосипеда е била средно 16км/ч. Опасната зона за спиране на
първия е 15м, а на втория – 8.0м.
Съгласно заключението причината за настъпване на ПТП е дейстията на водача
л.а. марка „Шевролет”, който навлизайки в кръстовище с път имащ сигнализирано
предимство, не е огледал вничателно за наличие на други участници движението по пътя с пердимство, с което се е
поставил в невъзможност да не може да предотврати удара. Водачът на л.а. марка
„Шевролет” е имал възмоожност да спре и да предотврати произшествието чрез
своевременно спиране. Л.а. марка „Шевролет” се е движил по път без предимство,
сигрализиран с пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Велосипедиста се е движел по път с предимство. Имал е възможност при
своевременно спиране преди да навлезе в коридора на движение на автомобила да
предотврати произшествието.
Съгласно Постановление за прекратяване на наказателното производство от
01.11.2016г., ДП № 513 ЗМТ 11374/2016г. по описа на РТП-О „Разследване“ СДВР,
пр.пр. № 29854/2016г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, е прекратено на основание чл. 24, ал.
1, т. 9 НПК.
От заключението по СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищеца е получил
следните травматични увреждания: „Счупване на медиалния /вътрешния/ глезен на
дясната голямопищялна кост“. По своят медико-биологичен характер полученото
счупване е довело на пострадалия „трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, в случая общо 5 месеца.
Първоначално в болничното заведение фрактурата е била само обездвижена чрез
временна гипсова лонгета. По късно е извършена оперативна интервенция. Изършено
е било „открито наместване на счупения тибиален глезен и стабилизирането му с
два кортикални винтове поставени под ъгъл“. Включена е антибиотична,
антикоагулентна и обезболяваща терапия. След изписването от болницата
пострадалият е продължил лечението амбулаторно с назнамени контролни прегледи,
с болничен отпуск, предписан режим и лекарства. Счупването е зарастнало за срок
от 2 месеца, след което е започнал период на рехабилитация. През м. Март 2017г.
ищецът е бил приет за втори път в болница и под венозна анестезия са били
отстранени винтовете от зарастналия вече глезен.
Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок от 5
месеца, което е довело на пострадалия болки и страдания за същия период, като
през първите 30дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в
началото на рехабилитацията болките са били с по-интензивен характер. Извън
посочените периоди ищецът е търпял само периодични болки в зоната на счупения
глезен при преумора на дясната глезенна става и при рязка промяна на климата,
които болки бързо са отзвучавали след употреба на аналгетици. Наред с
претърпените болки в продължение на първите 2 месеца то лечението ищецът е бил
принуден да се придвижва с помощта на патерици, без да стъпва на оперирания
крак, което му е довело известни затруднения при придвижването и обслужването
му в ежедневието.
Към момента счупването е зарастнало окончателно, без остатъчни негативни
последици. На вътрешната страна на дясната грлезенна става има остатъчен
козметичен белег от извършената костна операция с дължина 7-8 см. Металните
винтове са извадени. Дасната глезенна става стои леко оточна, като отокът се
увелицава вечер, а сутрин изчезва. Движенията на дясната глезенна става са
напълно възстановени.
От показанията на св. Ф.П.Г.се установява, че е съсед на ищеца и го познава
от 2013г. Видял го преди да тръгне с колелото в деня на инцидента. Трябвало
заедно да карат, но свидетеля не отишъл. Колелото на ищеца било оборудвано със
светлини – котешки очета на каплите. За инцидента разбрал на другия ден. След
като го изписали му помагал. Помагали му и баща му и брат му. Ищеца живеел на
четвърти етаж без асансьор и сам не можел да излезе и си купи нещо. Два месеца
ходел с патерици и не стъпвал на ударения крак. Свидетеля ходел да му пазари,
да му разхожда кучено. Даже колелото му занесъл на сервиз. Ищеца бил капитан
във ВВС и трябвало да се подготви за изпит за по горно ниво но не можал заради
травмата. Това много лошо му се отразило. Пропуснал и екскурзия в Испания с
приятелката си през септември и тя отишла с майка си. Преди инцидента
спортувал, тичал плувал, на фитнес ходел. Водел динамичен начин на живот. Това,
че легнал на легло два месеца направо го съсипало. Започнал да се възстановява
половин година след случката. Като магнал гипса постоянно искал да спортува, но
от пироните много го боляло. Нормализирал се след като ги махнали.
От показанията на св. И.Х.К. се установява, че е бил водач на л.а. марка
„Шевролет” и той блъснал ищеца. Кръстовището било осветено и светофара не
работел. Огледал се надясно, но не и наляво, от където дошъл колоездача и го
ударил. Преди да предприеме пресичане на булеварда спрял. Удара настъпил след
като потеглил. Велосипеда имал светлини на колелата. Не помни за
светлоотразителна жилетка.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв,
бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен
резултат.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че по отношение на увреждащия автомобил и водача И.Х.К. е имало
валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със застрахователна полица №
BG/22/11600177526, валидна от 27.06.2016г., до 27.06.2017г.
Намира заключенията по приетите САТЕ и СМЕ за обективно, безпристрастно
дадени и в съответствие с останалите доказателства по делото, поради което им
дава вяра изцяло. Показанията на разпитаните свидетели намира за обективни,
безпристрастно дадени, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с
останалите доказателства по делото. Затова ги кредитира изцяло.
Въз основа заключението по САТЕ, писмените доказателства и показанията на
св. И.Х.К. приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 НК, виновно и противоправно, както и установена вреда, пряка и
непосредствена последица от деянието - причинени телесни увреждания на ищеца –
„Счупване на медиалния /вътрешния/ глезен на дясната голямопищялна кост“, което
по своят медико-биологичен характер е довело на пострадалия „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, в случая
общо 5 месеца.
Възражението за съпричиняване е останало недоказано: Въз основа показанията
на свидетелите Ф.П.Г.и И.Х.К. приема за установено, че велосипедът е имал
поставени светлоотразителни устройства отпред и отзад, в съответствие с
изискването на чл. 79, ал. 1, т. 3 ЗДвП. ПТП е настъпило в рамките на населено
място, поради което носенето на светлоотразителна жилетка не е необходимо, по
аргумент чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа СМЕ и показанията на свидетеля Ф.П.Г.приема за установено, че
ищеца е търпял твърдяните болки и страдания. Общо лечебният и възстановителен
период е приключил за срок от 5 месеца. Ищецът е претърпял множество медицински
интервенции, двукратна оперативна намеса и период на рехабилитация. През
първите 30дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици в началото на
рехабилитацията болките са били с по-интензивен характер. През останалото време
са имали периодичен характер, при промяна на времето и при преумора, като са се
повлиявали от аналгетици. Първите два месеца ищецът се е придвижвал с патерици,
което го е поставило в зависимост от помощта на трети лица предвид обстоятелството,
че е живеел в жилище на четвърти етаж без асансьор. Този период и периодът на
рехабилитация и възстановяване са променили начинът му на живот обичайно с
преобладаваща физическа активност. Попречили са на плановете му за израстване в
професията и тези свързани с възможността да бъде с близките си, да пътува и се
движи свободно. Към момента счупването е зарастнало окончателно, без остатъчни
негативни последици. На вътрешната страна на дясната грлезенна става има
остатъчен козметичен белег с дължина 7-8 см.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на
тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ /отм./, а именно: към датата на процесното застрахователно събитие
/11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до 2 000
000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при
две и повече пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени
травматичните увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на
ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение
№ 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в
трудоспособна възраст /32 години към датата на произшествието/, претърпял
телесни увреждания, доказани съобразно заключението на СМЕ: „Счупване на
медиалния /вътрешния/ глезен на дясната голямопищялна кост“, което по своят
медико-биологичен характер е довело на пострадалия „трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“, в случая общо 5
месеца. Претърпял е множество медицински интервенции, двукратна оперативна
намеса и период на рехабилитация. През първите 30дни непосредствено след
злополуката и около 2-3 седмици в началото на рехабилитацията болките са били с
по-интензивен характер.
Ищецът следва да бъде обезщетен и за претърпените неудобства свързани с
необходимостта да се придвижва първите два месеца с патерици, което го е
поставило в зависимост от помощта на трети лица предвид обстоятелството, че е
живеел в жилище на четвърти етаж без асансьор. Този период и периодът на
рехабилитация и възстановяване са променили начинът му на живот обичайно с
преобладаваща физическа активност, попречили са на плановете му за израстване в
професията и тези свързани с възможността да бъде с близките си, да пътува и се
движи свободно. Към момента на вътрешната страна на дясната грлезенна става има
остатъчен козметичен белег с дължина 7-8 см.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 15000,00лв.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Безспорно е, че
ответникът е изплатил в полза на ищеца сумата 7000.00лв., представляващи
застрахователно обезщетение.
Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 8 000,00лв. и
отхвърлен за сумата 17000,00лв., която е разлика над присъдените 8 000,00лв. до
общо претендираните 25000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от датата на ПТП - 19,08,2016г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
Претендираните от ищеца разноски са в размер на 2058.00лв. Претендираните
от ответника разноски са в размер на 1420.00лв.,о от които 1380.00лв. за защита
от адвокат.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на ищеца сумата 660.00лв., а ищецът на ответника сумата 966,00лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 320.00лв. Разноски от бюджета на съда не са правени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т., ЕГН **********,***,
сумата 8000 /осем хиляди/лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди-болки и страдания,
вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с
ПТП причинено виновно от И.Х.К., водач на л.а. марка „Шевролет”, модел „Авео”,
per. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със З. „Л.И.” АД, със
застрахователна полица № BG/22/11600177526, валидна от 27.06.2016г., до
27.06.2017г., ведно със законната лихва върху нея считано от 19,08,2016г. до
окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата 17000,00
/седемнадесет хиляди/лв., която е
разлика над присъдените 8000,00 /осем хиляди/лв. до пълният претендиран размер
от 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на
КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т., ЕГН **********,***
сумата 660.00 /шестотин и шестдесет
хиляди/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
р-н „Лозенец“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. сумата 966,00 /деветстотин шестдесет и
шест/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Лозенец“, ул. „********, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 320,00 /триста и двадесет/лв., представляваща държавна
такса, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: