О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд - Ловеч гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.д.№270
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Панайот Волов №29, ет.3, представлявано от Т.Я.К., чрез юрисконсулт
Д.В.А.,*** срещу Разпореждане №474 от 22.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№163/2019г.
на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендираното вземане за неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 282.96 лева, такса за експресно
разглеждане на документи в размер на 272.96 лева и за разликата над определения
размер на разноските до сумата на претендираните разноски от 229.35 лева.
Счита, че обжалвания съдебен акт
е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснован. Излага съображения, че
целта на производството по чл. 410 от ГПК е да се ускори съдебния процес и в
него съдът не проверява дали вземането съществува. Твърди, че заявлението
отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК, съгласно чл.410, ал.2 от ГПК, като в закона липсва
препращане към чл.127, ал.2 ГПК, т.е. не е необходимо към заявлението да се
прилагат доказателства за установяване на вземането. Сочи, че в заповедното
производство съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на Заявлението по чл.410 ГПК, а споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираните вземания
за такса за експресно разглеждане на документи и неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, следва да се решат по исков ред, при положение, че
длъжникът подаде възражение по чл. 414 ГПК.
Сочи, че мотивите на
първоинстанционният съд, с които е обявил клаузата за неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за неравноправна и нищожна, и несъответстваща с добрите
нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, са неправилни, като се позовава на
Тълкувателно решение №107 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№818/2009г., с което е
прието, че „Доколкото не съществуват
императивни законови изисквания, респ. забрани, начинът, по който страните са
уговорили определянето на неустойката, не може да се разглежда като нарушаващ
добрите нрави”. Твърди, че уговорената
в договора неустойка не противоречи на добрите нрави, защото
предназначението й е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на
договора – в случая на задължението за
предоставяне на банкова гаранция.
Така също твърди, че таксата за
експресно разглеждане на документи е изначално уговорена в договора, съгласно
принципа за свобода на договарянето, заложен в чл.9 от ЗЗД. Сочи, че съгласно
разпоредбите на договора заемателят заявява
доброволно, че ще се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане
на документи за одобрение на паричен заем, представен от заемадателя,
като в случая таксата е начислена в съответствие с чл.10а, ал.1 от ЗПК.
В жалбата се възразява, че съдът
е следвало да даде възможност на заявителя да отстрани нередовността на
заявлението.
Заключава, че преценката на съда в
производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се
ограничава единствено до изложените от заявителя факти. Тя се простира до там,
доколкото въз основа на тези факти може да се установи едно индивидуализирано,
спорно вземане, основателността на което ще бъде изследвана и доказана в друг
евентуален исков процес. Твърди, че в този смисъл заповедния съд е превишил своите
правомощия, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета
на проверката в настоящето производство.
Моли да се отмени разпореждането
в обжалваната част.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК, от заявител, срещу разпореждане, с което е отхвърлено
отчасти заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество
съдът приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№163/2019г. по описа
на Районен съд - Тетевен е образувано по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за контрол за просрочени задължения”ЕООД, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.М.Б., ЕГН ********** за
парично вземане, основано на Договор за паричен
заем №5347876, сключен с „Вива кредит”ООД, по силата
на който е отпуснат потребителски кредит в размер на 1 000.00 лева, ведно с
дължимата договорна лихва в размер на 175.31 лева или общо да заплати сума в
размер на 1 175.31 лева на 9-месечни погасителни вноски. В обстоятелствата
изложени в т.12 се сочи, че в Договора изрично е уредено, че кредиторът има
право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. На
01.08.2018г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., на основание чл.99 ЗЗД, между „Вива кредит”ООД и „Агенция за контрол за просрочени
задължения”ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция
за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности. Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99
от ЗЗД за извършената продажба на вземане на 03.08.2018г. с писмо с обратна
разписка.
Заявителят е посочил, че по
договора за паричен заем длъжникът е извършил плащания в размер на 929.73 лева,
като целия заем е следвало да бъде
изплатен до 29.12.2017г., когато е последната падежна дата. Длъжникът дължи
сума в общ размер на 1 467.61 лева, от които главница 699.10 лева,
договорна лихва 84.44 лева за периода от датата на първата вноска 03.05.2017г.
до 29.12.2017г. – датата на последната вноска, неустойка за неизпълнение на
задължение за периода от 07.04.2017г. – трети ден след усвояване на заемната
сума, респективно непредоставяне на договорно обезпечение в същия срок от
страна на длъжника до 29.12.2017г. – падежа на договора в размер на 282.96
лева; такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем 272.96 лева; законна лихва за забава върху непогасената главница 128.15
лева за периода от 30.12.2017г. до 11.02.2019г., както и законна лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми. Със заявлението са претендирани и съдебни разноски – държавна такса 29.35
лева и възнаграждение за процесуално представителство в общ размер на 200.00 лева.
Районен съд - Тетевен е издал
Заповед №88 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 22.02.2019г.,
с което разпоредил длъжникът Д.М.Б., ЕГН
********** да заплати на кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения”ООД сумите: 699.10 лева – главница, заедно със законната лихва
начиная от 22.02.2017г. до изплащане на вземането; 84.44 лева – договорна лихва
за периода от 03.05.2017г. до 29.12.2017г.; 128.15 – лихва за забава за периода
от 30.12.2017г. до 11.02.2019г. и за сумата 79.35 лева – разноски по делото, от
които 29.35 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПрПом
във връзка с чл.26 от наредбата за заплащането на правната помощ.
Заявлението за плащане на сумата 282.96
лева – неустойка за неизпълнение на задължение, както и за сумата 272.96 лева –
такса за експресно разглеждане на документи е отхвърлено с Разпореждане №474 от
22.02.2019г., като именно в тази част е обжалвано. Отхвърлено е заявлението и в
частта за разликата над определения размер на разноските до претендирания
размер от 229.35 лева, но в тази част като необжалвано разпореждането е влязло
в сила.
За да отхвърли искането за
присъждане на неустойка, заповедният съд е приел, че предявеното искане произтича
от нищожна клауза, а по отношение на вземането за такса за експресно
разглеждане на документи счел, че е в противоречие със закона, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Настоящата
инстанция споделя направените от Районен съд – Тетевен изводи. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал.2
от ГПК, заявлението трябва да
отговаря на изискванията посочени в
чл.127, ал.1 от ГПК – да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава искането. В производството по чл.410 от ГПК съдът не събира
доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива – в този
смисъл т.2б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г.
на ВКС. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане, но съгласно разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, съдът е задължен служебно да извърши проверка дали
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая заявителят е претендирал
главница, договорна лихва, мораторна лихва, законна лихва, както и вземане произходящо от такса за експресно разглеждане на документи и
неустойка за неизпълнение на задължение. За обстоятелства, от които произтича
задължението за неустойка се сочат неизпълнени от заемателят
задължения: в 3-дневен срок да предостави на заемодателя обезпечение -
поръчител, който да отговаря на следните изисквания: да е навършил 21-годишна
възраст, да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер над 1 000.00
лева; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да
има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен”, да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или банкова гаранция с бенефициер
- Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора за целия срок на договора.
Посочен е общия размер на
начислената неустойка - от 424.44 лева.
Относно претендираната такса за
експресно разглеждане на документи в
размер на 272.96 лева, в заявлението се твърди, че при попълването на документите
за отпускане на кредита Д.М.Б. се е възползвал от допълнителната услуга за
експресно разглеждане на заявката и се е съгласил да заплати определена такса
за това.
Освен за
формалната редовност, съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК заповедният съд е
длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не противоречи на закона и
добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница, договорна
лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение и такса за експресно разглеждане на документи. Кредиторът
основава вземането си на договор за потребителски кредит сключен при действието
на Закона за потребителския кредит,
затова нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по-конкретно да бъде съобразено императивното
правило на чл.33, ал.1
и 2 от ЗПК. Нормата на ал.1 предвижда, че при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата, а ал.2 – в случай, че потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. С оглед на
обстоятелствата, на които се позовава заявителя, за да претендира парично вземане
за неустойка, е видно че те са уговорени цел да бъдат преодолени ограниченията,
които императивната разпоредба на чл.33, ал.1 ЗПК поставя пред кредиторите.
Така също следва да бъде посочено, че клауза
за неустойка се отклонява от нейната обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, предвидена в чл.92 от ЗЗД и накърнява добрите нрави. В
тази насока са постановките в т.3 на ТР
№1/2009г. от 15.06.2010г. на ВКС, по тълк.д.№ 1/2009
г. на ОСТК. На основание чл.26, ал.1 от ЗЗД тези клаузи са нищожни, като нищожността
произтича и от разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.10а,
ал.2 от ЗПК е въведена законова забрана кредитора да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита, при което
уговорената таксата за експресно разглеждане на документи, се явява нищожна и
не поражда правна действие. /В този смисъл Решение №345/9.01.2019 г. на ВКС по т.д.№1768/18 г./.
Настоящата въззивна инстанция намира,
че изложените в частната жалба възражения са неоснователни. Районен съд – Тетевен
е постановил правилен съдебен акт, при което следва да се потвърди Разпореждане
№474 от 22.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№163 по описа за 2019г. на Районен
съд – Тетевен в обжалваната част.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№474 от 22.02.2019г. постановено по ч.гр.д.№163 по описа за 2019г. на Районен
съд – Тетевен в частта, с която е отхвърлено Заявление по чл.410 ГПК за издаване
на заповед за изпълнение за сумата 282.96 лева, представляваща претендирано вземане за неустойка за неизпълнение на
задължение и за сумата 272.96 лева представляваща претендирано
вземане произходящо от такса за експресно разглеждане
на документи.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.