Определение по дело №1629/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1921
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20202100501629
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 1921                               08.07.2020 година                            град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                                       Трети  състав

На осми юли                                                                                         година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                  

                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                 2. Йорданка Майска         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Майска

въззивно гражданско дело № 1629 по описа за 2020г., съобрази  следното:

 

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба от ГД „Гранична Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, заявена чрез юк.Я.Табакова, с посочен съдебен адрес *** против решение № 18/06.02.2020г. по гр.д. № 200/2019г. на РС-Малко Търново, в частта с която съдът е уважил осъдителния иск на К.С.Н. с ЕГН-********** ***, съдебен адрес:***, офис-2 чрез процесуалния представител по пълномощие адв.В.Б. *** против ГД „ГП“-МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за сумата от 1528,31 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд  от 220 часа за исковия период: 01.09.2016г. - 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба-30.08.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 199,05 лева-мораторна лихва, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия направените разноски, д.такса в полза на съда и разноски за експертиза.

Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.

Въззиваемият К.Н., надлежно уведомен чрез процесуалния си представител – адв.Б. е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, като се цитира и съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е  допустима.

Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е постъпила и частна жалба от К.Н. против Определение № 126/12.03.2020г. по гр.д. № 200/2019г. по описа на РС-М.Търново, с което съдът е допуснал изменение на решение № 18/06.02.2020г. по гр.д. № 200/2019г. на РС-Малко Търново в частта за разноските, като е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на насрещната страна ГД “Гранична полиция“-МВР. Определението се обжалва като неправилно, необосновано и недопустимо. Навежда се от частния жалбоподател, че  искането за присъждане на юк.възнаграждение не е било сторено своевременно, а едва с писмените бележки по делото; молбата за допълване на решението е депозирана след изтичане на законоустановения срок, с определението решението не е допълнено, а изменено, което е недопустимо; размерът на юк.възнаграждение е определен неправилно. Моли за отмяна на обжалваното определение изцяло като неправилно или същото да бъде изменено като се присъди юк.възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

В законния срок от връчване на съобщението за постъпилата частна жалба, отговор от ГД “Гранична полиция“-МВР не е постъпил.

Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК БОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОКЛАДВА въззивна жалба от ГД „Гранична Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, заявена чрез гл.юк.Р.Георгиева против решение № 69/02.03.2020г. по гр.д. № 197/2019г. на РС-Малко Търново, съобразно настоящото определение.

ДОКЛАДВА частна жалба от К.Н. против Определение № 126/12.03.2020г. по гр.д. № 200/2019г. по описа на РС-М.Търново, с което съдът е допуснал изменение на решение № 18/06.02.2020г. по гр.д. № 200/2019г. на РС-Малко Търново, с което е определено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ГД “Гранична полиция“-МВР.

Препис от определението да се връчи на страните за сведение. 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                        

     ЧЛЕНОВЕ: