Решение по дело №771/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260653
Дата: 29 януари 2021 г. (в сила от 19 февруари 2021 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20211100500771
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, …......2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

        Членове:Валерия Банкова

Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова ч.гр.д. №771/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по постъпили два броя жалби срещу действията на ЧСИ М.П.по изп. дело №20208510402669 с взискател А.С., правоприемник на първоначалния взискател С.***ЕООД и длъжник М.п. ООД.

            В първата от жалбите – с вх. № 92384/23.12.2020г. длъжникът излага, че са извършени от ЧСИ незаконосъобразни изпълнителни действия, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение върху имущество на длъжника чрез налагане на запор по банковите му сметки преди изтичането на срока за доброволно изпълнение. Моли действията по принудително изпълнение да бъдат отменени, а изпълнението – спряно по реда на чл.438 от ГПК.

            Втората постъпила при ЧСИ жалба е с вх. № 02267/13.01.2021г. е насочена по същество срещу същите действия по принудителното изпълнение, както и срещу постановеният междувременно изричен отказ на ЧСИ да спре изпълнителното производство по депозираната от длъжника молба. Искането е съдът да отмени действията по принудително изпълнение и да постанови спиране на изпълнението.

            Ответникът по жалбите не взема становище.

            От фактическа страна, по делото се установява следното:

            Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя С.***ЕООД  въз основа на изп. лист от 11.12.2020г., издаден от Апелативен съд – Пловдив по силата на подлежащи на изпълнение съдебни решения на ОС – Хасково и АС – Пловдив. На 14.12.2020г., в деня на образуване на изп. дело, са изпратени покана за доброволно изпълнение до длъжника и едновременно с нея – съобщения за налагане на запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки. ПДИ е връчена на длъжника на същия ден. В изпълнение на наложения запор, два дни по-късно по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 460 856 лв. От ОББ.  На 23.12.2020г. по делото е постъпила молба от длъжника за спиране на изпълнението с аргумента, че е подадена молба до ВКС с искане за спиране на изпълнението на въззивното решение на АС – Пловдив по реда на чл.282, ал.2 от ГПК. След изтичането на срока за доброволно изпълнение, на 30.12.2020г. постъпилата по специалната сметка на ЧСИ сума е разпределена на взискателя.

            При тази фактическа обстановки, съдът намира от правна страна следното:

            Жалбата от 23.12.2020г. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбоподателят е длъжник по изпълнението. В чл.435, ал.2 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника. Действията по налагане на запори не са сред изброените, поради което и подадената жалба е процесуално недопустима. Производството в тази му част следва да бъде прекратено.

Жалбата от 13.01.2021г., която съдът приема, че е насочена срещу постановения отказ за спиране на изпълнението, е депозирана от легитимирано лице с правен интерес, в указания от закона срок и срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ /чл.435, ал.2, т.6 от ГПК/, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Основанията за спиране на изпълнението за посочени в чл. 432, ал.1 от ГПК. От анализа на текста е видно, че спиране на изпълнението в случаите по по чл. 282, ал. 2,  се постановява от съда, който е сезиран с молбата за спиране на изпълнението на въззивното решение. ЧСИ не е оправомощен по своя преценка, при наличието на подадена молба по чл.282, ал.2 от ГПК, да спре изпълнението преди произнасянето на съда.

Оплакванията за незаконосъобразност на самите принудителни действия, което според жалбоподателя също е основание за спиране на изпълнението, са неотносими към предмета на делото, доколкото, както бе отбелязано по-горе, самите те не подлеждат на обжалване. Ако същите са действително незаконосъобразни, това би било основание за ангажиране отговорността на ЧСИ в друго производство.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба  с вх. № 92384/23.12.2020г. от рег. на ЧСИ М.П., подадена от М.п. ООД по изп. дело №20208510402669  И ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 02267/13.01.2021г.  от рег. на ЧСИ М.П., подадена от М.п. ООД по изп. дело №20208510402669.

Решението, което в прекратителната си част има характера на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, а в останалата си част е окончателно.

 

 

Председател:                                               Членове: 1.

 

                2.